Стъпките по стълбите,
не са наистина там,
чувствам се все едно някой ме наблюдава,
Сенки на стените,
Шепнат надолу по коридора,
когато погледна няма нищо,което да видя
казваш,че ти я пусна да тръгне,
обърна страницата и затвори вратата,
не мога да вляза в твоята глава,
защото когато опитам тя е вътре вместо мен.
Не мога да се сравнявам с паметта,
Как мога да се боря с някой,който не виждам?
Ние сме двама,но се чувствам сякаш сме трима,
искам нейния дух да ни остави,
момче,ти си всичко,което някога съм искала,
но аз трябва да те пусна,защото тази любов е
обитавана от духове.
Казваш ми,че тя си е заминала,
че ти продължаваш напред,
но защо аз чувствам нейния поглед над мен?
Невидими вериги ни причиняват болка,
Защо не й кажеш да те освободи?
Понякога,когато погледнеш през мен,
твоите очи виждат някой,който аз не мога да видя,
така че аз се отказвам от тази война,
защото не мога да се боря повече.
(припев)
Иска ми се да направя заклинание,да накарам нейния дух да напусне,
стените са близо и е дяволски трудно да дишаш.
И няма нищо,което мога да направя.