View Full Version : теми по литература за 10 клас
ако някой е писал или е намерил някаде тия теми ще съм много благодарен ако ги постне :P
Изкушение и устойчивост-Извора на белоногата
Вградената сянка-цената на устойчивостта-Извора на белоногата
Зная своя род и език защото...-История славянобългарска
Днешните българи могат ли да бъдат укорявани с укорите на Паисий-История славянобългарска
8-)
охоооооо
кво стаа съученико ;) ся ще ти напиша неколко теми, ама ги нямам всичките :(
Зная своя род и език, защото...
Живеем в двадесет и първи век - време на прогрес, разцвет на науката и технологийте. В забързаното ни ежедневие хората на новото време все по-рядко си задават въпросите: "Откъде идвам?", "Накъде отивам?". Родовата памет и миналото сякаш са захвърлени настрана и само понякога, разлиствайки стария, овехтял албум със семейни снимки, ние осъзнаваме кои сме.
Какво е за мен родината? Това не е просто остаряла дума, която да използвам на всеки трети март. Родината или "татковина", както Петко Славейков я нарича, е нещо повече от това. Тя е заложена в душата и сърцето на всеки един от нас. Ние сме част от нея, както и тя от нас. Чувствата и мислите си ние изразяваме на своя роден език. Благодарение на светите братя Кирил и Методий славянските народи са получили собствена писменост, която ги е отличила и съхранила и до днес.
Историята на Паисий Хилендарски е написана с цел формиране на национално самосъзнание и обединение на бългаския народ. В годините на робство българите са изгубили чувството си за общност, започнали са да забравят откъде идват и кое ги свързва. Паисий се чувства длъжен да създаде тази книга, с която да припомни на всички за славните битки, водени от българските царе, да ни събуди от нездравия робски сън и да ни обедини.
"О, неразумний юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на свой език!" Българите са славен народ и Паисий знае това. Гневният му вик отеква между народа и буди размисъл. Постепенно започваме да откриваме и положителните черти на българина, а лошите превръщаме в преимущества. По-добре прост и незлоблив, отколкото хитър и злобен: "И сам Христос в дома на простия и бедния Йосиф слезе и поживя." Простотата и скромността са черти от националния ни характер, които трябва да се запазят, защото будят чувство за национална гордост.
Не само родовата памет, но и езикът е част от формирането на нацията и нейното опазване през вековете. Ние трябва да знаем, да обичаме и пазим нашия език, защото словото е богатсво, изпратено от Бог: "...слушайте словото, що от Бога дойде...". Само знаещия и можещия човек е способен да върви напред и да се развива. Словото е най-доброто оръжие, с което можем да защитим своята позиция, своята родина и самите себе си. Пишейки своята малка, но толкова значима книга, монахът Паисий пламенно ни приканва да обичаме и пазим родния език и да не се срамуваме да го използваме. Възмутен от хуленето на езика, почти век по-късно патриапхът на българската литература Иван Вазов написва стихотворението "Българският език". В него той с уникално майсторство разкрива красотата и неограничените възможности на родното слово.
Всеки един от нас трябва да знае своя род и език, за да може да се нарече българин. Човек без родова памет е като дърво без корен. Без родината и словото човек е неспособен да общува, да обича и дори да живее пълноценно. Когато отговорим на въпроса "Кой съм аз?", ние вече ще сме щастливи, защото сме намерили истината за себе си - кои са предците ни, кой е създал азбуката ни и можем ли без отечество? Узнали и съхранили това, ние вече живеем пълноценно, защото човек е истински щастлив само когато открие истината!
Могат ли съвременните българи да бъдат убеждавани с укорите на Паисий?
В днешно време има изключително много промени в сравнение с времето, по което е живял Паисий. Вече не сме под робство, а българската нация е вече формирана. Така казано това звучи чудесно и един човек, който не познава българската история би казал „Какво по-хубаво от това?”. Допълнително понятието „съвременен българин” ще звучи още по-престижно и националистично. Но каква е всъщност жестоката действителност?
Всъщност голяма част от българите са загубили своето национално самосъзнание. Подобно на онова време те се отричат от народността и езика си и гледат как да се измъкнат в чужбина. Причините за това глупаво поведение са подобни на тези от времето на Паисий. Ето защо укорите на Паисий могат да бъдат средство за убеждаване на съвременните българи. Макар отецът да използва доста стари събития и доказателства за своята аргументация, те са напълно уместни и имат същата цел и същият начин на убеждаване.
Популярен е цитатът „О, неразумний юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин...”. Като се замислим добре, ясно можем да открием съвременността в него. Факт е, че много българи се срамуват от националността си. Причините за това са много и все глупави. Както казва Паисий – няма причина да се срамуваме. Българинът си е българин, така както гъркът си е грък. Все пак всеки народ има своите предимства и недостатъци. За да се гордееш, че принадлежиш към дадена нация, ти трябва добре да познаваш нейната история, традиции, език и т.н. Такъв е проблемът днес. Българите сами определят нацията си като мързелива, неразумна, проста. А явно наистина не познават историята и традициите си, не познават себе си, защото това абсолютно не е така. Паисий изключително умело успява да докаже това. И както той сам казва: „и колко праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред бога: никой от тях не беше търговец или преучен и горделив като сегашните учени...”. От това следва, че човек може да бъде велик, без да е най-най. Затова няма никакво място за срам.
Българите са били и все още са велик народ. По времето на Паисий те са нямали национално самосъзнание и той самият е главният виновник за неговото формиране. В наши дни българите са загубили това самосъзнание, а то трябва да се върне. „История Славянобългарска” може напълно адекватно да го върне, защото българите имат нужда отново да повярват в себе си, в своите умения и възможности. Начина за постигане на това може да е и Паисиевият подход – значими факти от историята на България, които доказват славата да бъдеш българин!
Отричането от собствения ти народ и нация няма да те направи по-различен човек. Макар да наричаш себе си грък, ти по душа оставаш българин. Смяната на език, религия, местоживеене и дори самосъзнание няма да те направят нито по-красив, нито по-умен, нито нещо повече, от това което си. Така е в живота по принцип, независимо дали по времето на Паисий или сега.
„История Славянобългарска” не е отживелица. Всеки, наричащ себе си българин трябва да я прочете и след това да говори каквито и да е било неща за България и българския народ. Тя е един напълно адекватен начин за връщане на загубеното самосъзнание в българския народ...
фактически съм намерил само за история славянобългарска...
hrisiiiiii
05-04-2008, 14:17
Виж това за "Извора на белоногата":
ДУХОВНАТА СИЛА И УСТОЙЧИВОСТ НА ГЕРГАНА В ПОЕМАТА "ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГАТА"
Поемата "Изворът на Белоногата" е написана в труден и тежък за българския народ период - османското владичество. Въпреки че е възрожденска творба, тя съчетава в себе си много фолклорно-митологични мотиви, традиционни за българските бит и култура. В нея Славейков изтъква духовната сила на една обикновена девойка от народа, превръщайки я в идеал за сила и красота.
Гергана, главната героиня в поемата, пленява читателите не толкова с привлекателността на своята външност, колкото с нравствената си красота и със силата на своя характер. Духовната й сила се състои най-вече в нейната твърдост, свободолюбие, решителност и вярност към рода и любимия човек.
Гергана е обикновено селско момиче, което се труди на полето и помага на родителите си у дома. Светът на героинята, погледнат отстрани, не представлява нищо особено, но той е неин и тя го обича, привързана е към него. Неговите граници се припокриват с тези на родното й село. Там са всички, които тя обича, всичко, към което изпитва привързаност. Това е причината Гергана да отстоява своите позиции и мнението си пред великия везир.
На богатството и разкоша, които той й предлага, тя противопоставя своя малък свят, който обаче за нея е незаменим. Тя не би могла да живее сред подобен разкош, защото би се чувствала като птица в клетка, макар че тя ще е златна. Нейният свободолюбив дух не може да изтърпи и за миг да бъде ограничен и окован във веригите на богатството. Той предпочита да се рее из ливадите на родното село, където всичко е познато и скъпо за душата й.
Свободолюбието на Гергана проличава и от пъстротата на нейната градина. Тогава, по времето на турското владичество, на покорените народи се забранява да се обличат в ярки и пъстри цветове. Героинята като че ли преодолява тази забрана, създавайки в двора на къщата си един пъстросветен свят, събрал в себе си цветовете на дъгата.
Свободолюбива Гергана се чувства добре там, в света, който тя сама е изградила и от който лъха свобода. Отказва да замени своята малка градинка с огромните, които й предлага везирът, защото "там всичко расте насила и дето расте, там вене".
Именно свободата си отстоява Гергана толкова решително. На всички предложени материални блага тя противопоставя малкото, което има, но което за нея струва много повече и което не може да се купи с пари. Тя е неразривно свързана с този свят и би се чувствала не на място в далечния и студен Стамбул. Там, далеч от роднини, приятели и от любимия човек, тя би загинала.
Гергана е силно привързана към семейството и рода. Те са част от нея, която не може да бъде отнета, без да бъде наранена героинята. Любовта към родителите е първата причина, която тя изтъква пред везира, за да остане. За нея е истинско щастие да бъде "на стар бащица на помощ" и "на мила майка отмяна". Тя е продължителка на рода и съзнава своята отговорност. Да го пусне, би означвало да наруши неговата цялост.
Огромна е и верността на Гергана към Никова.
"...аз съм се клела, заклела
и клетвата ми вярна е:
първо ми либе Никола -
първо венчило той ще е..."
За нея хората са незаменими и няма други като тях. Тя отхвърля любовта на богатия и могъщ везир заради един селянин, който обаче за нея означава много.
"Пред тебе, аго, нищо е,
но за мен, знаеш ли, всичко е;
воля аз него, та него..."
Куломинацията на спора между Гергана и везира, там, където най-силно проличават свободолюбието, решителността, твърдостта и верността на героинята, е моментът, в който тя вече открито се опълчва зрещу волята на везира, жертвайки най-скъпото за всеки човек - живота - в името на любовта и волността.
"На живота ми си господар,
но на волята не ми си!"
Това е моментът, в който Гергана е най-обаятелна.
Духовната сила на героинята се състои в силата на нейния характер, в непокорството на нейния дух. В своята поема Славейков изрисува образа на една силна, еманципирана, ренесансова личност, каквато е Гергана.
yOniTyYy
05-27-2009, 17:25
Фолклорните традиции в поемата "Избора на белоногата" - ЛИС
"Стамбул е , аго , за мене , тука , дето съм родена " - ЛИС
Трябват ми за утре (четвъртък) , ако някой ми даде някоя от двете теми , бих му била изключително благодарна!