Много ми трябва съчинение разсъждение на тема "Непознатото и примамливото в образите на Ангелинка и леля Дъмша",от Елин Пелин от разказа "Ангелинка". :) :) :)
krisi_bep
05-01-2008, 10:10
Това мисля,че ще ти помогне ;)
. “АНГЕЛИНКА” , ЕЛИН ПЕЛИН
ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ИДЕАЛА
Идеалът е образна представа за съвършенството. Благодарение на въздействащата му сила човек се чувства духовно същество, стремящо се към по-възвишено добро и красиво, вдъхновява у човека най-ценна добродетел – способността да обича. Това разбиране е вложено в Елин-Пелиновия разказ “Ангелинка”.
В този разказ идеала движи живота на героите, откъсва ги от сивотата на всекидневието и ги отвежда в свят, наситен с доброта, красота и любов. Благородното въздействие на идеала се проявява върху душевността на леля Станка, дечурлигата и дванадесетгодишното пастирче сираче, което живее в нейния дом. Обаянието на светлия идеал за красота ги прави по-чувствителни към истинските ценности в живота – доброта, искреност, сърдечност, мъдрост. Красотата на помислите им е вдъхновение за по-добро по-човешко поведение.
Вдъхновена от идеала си, леля Станка, стопанката на селския дом, обгръща хората около себе си с обич и доброта. Обикновената селска жена превръща своята далечна родственица, която живее в София, в прекрасна мечта идеал. “Велика гордост” изпълва душата й само като спомене името на леля Дъмша. За нея селянката говори с всеки срещнат, всеки ден реди хвалебствия с такова въодушевление и възторг, че думите сякаш пеят и играят в устата й. Зконечният им поток разкрива нейното благодушие и искрена радост, които разведряват дните й, правят живота й по-лек. В поведението на селянката се открива стремеж на обикновения човек да се докосне до един друг свят, по-различен и непознат. Леля Дъмша е светлият идеал на леля Станка. В живота на гражданката селската жена открива неща, свързани с представата й за по-хубав живот. Макар да знае, че едва ли някога ще постигне това, което има леля Дъмша, тя е вярна на стремежа си към прекрасното. В думите на селската жена за успехите на софийската й роднина няма злоба и завист. Умението й да се радва на чуждите успехи подчертава естествената й доброта.
Леля Станка не само носи доброто у себе си, но насочва и малчуганите от дома си да се стремят към него. Със заразителните си думи за своя свещен идеал селянката внушава на децата интерес към доброто и красивото. Те неусетно го свързват в представите си с леля Дъмша и дъщеря й Ангелинка. В мислите им тя е като вълшебница - далечна, непостижима, всемогъща, която живее в приказен град. Дъщеря й е озарена от ангелска красота и доброта – “създание, кротко и добро, русокосо като звездица”.Митичните фолклорни представи в съзнанието на децата се смесват с християнски образи и леля Дъмша е издигната до висотата на онзи свещен идеал, където според тях живеят дядо Господ и пречистата света Богородица.
Образът на далечната родственица се превръща в съдник на детските постъпки. При немирствата им само думите на леля Станка, че ще пише на леля Дъмша, ги правят тихи и кротки и техните “добродетели” се тълпят пред “светлото знаме” като “смирено стадо агнета”. Незримата далечна, но добра и усмихната леля Дъмша е не само красива детска мечта, но тя е пример, който селянчетата са готови да следват. Водени от своя идеал, те стават послушни, а в душите им се настанява вечният копнеж по красотата и добротата.
Елин Пелин подчертава магнетичното въздействие на идеала – той облагородява човека, прави го по-добър. Децата, повярвали в съвършенството на леля Дъмша, растнат добродетелни и послушни. За въздействието на идеала върху личността можем да съдим от поведението на леля Станка, когато получава писмо от софиянката. “Загубена от щастие”, с насълзени очи, тя не може да си намери място от радост.Задоволството, че Дъмша ще дойде в селото на Везнесение, е причина всичко по нея да се смее: “и лицето й, и кривнатата й напухана с брашно пребрадка, и дрехите й, и обиците й, и възпретнатите й ръкави...” Не само къщата се преобразява като за посрещане на самия владика, но и всички, на които леля Станка е предала светлата си вяра. С трепетно очакване всички в дома на добрата жена искат да видят далечната роднина. Още по-добра става леля Станка – тя сърдечно напомня на момчето да слезне от планината, за да изживее щастието от срещата с двете гостенки.