ScionOfStorm
05-01-2008, 13:08
Разказ/история в стихотворна форма, не знам как ще излезе и дано успея да го завърша...Пък другото ще се види :)
Сигурно ще поуствам отделните фрагменти постепенно и когато ги напиша.
Първа част ;р
Шутът и Седмата Пантера
Странно е как винаги тъчат се легенди
За рицари могъщи и герои велики.
Ала не ще има такава за Шута
Забравени са слабите от хората.
Всичко случва се в древни времена
За които само думат тихо хорските уста.
Живял там Шут, разкривено Божие творение
Надарен бил той с изключително въображение.
И често виждали го него, странстващия Глупак
С торбата раздрана, завързана на дървения прът.
Само едно нещо движело го, само един мерак
„Да се осмея и съдбата да разкрия поредний път!”
И с шапката си черно-бяла, толкоз глупашка
Скитал той от град на град, безспирно.
В царство едно, друг ден – в друго, въртележка
Която той въртял безпричинно.
„В търсене на Седмата Пантера
Себе си аз ще успея да намеря”.
Зовял усмихнат постоянно той
И нивга не спирал за миг покой.
„Първите шест бяха отдавна счупени
И счупих ги насила аз самият.
Очите им каменни от мен са забравени
Сълзи гранитни не ще се измият.”
В тъмна доба, посред нощ вдъхновена
Спрял се Глупакът в поредния град.
Малко почивка нека, за душата уморена
Да се отпусне в ханджийска благодат.
„Сипи ми от най-евтиното вино, ханджийо
Че търсенето комай, може пък да се облекчи.
Жестока и мила едновременна си, орисийо
Че спомагаш винаги пътят ми да продължи”.
Тъй викна Шутът и звънците му мигом дръннаха
От масата му няколко госта веднага се отвърнаха.
„Не бойте се, луд не съм аз, не си ли личи?
Или Магията илюзорна и вашия взор заслепи?
Не е истински животът в тази обвивка, тук
Просто дъното мръсно е на отводния улук!”
Засмели се вече пияните мъже
И провикнал се весело и гръмко един.
„От мен чаша почерпи го, бре!
В крайна сметка, на Бога наш е син!”
„Благодаря ти, друже новооткрит, непознати
Ще те споменавам в молитвите ми святи.
Наздравица за теб пък аз сега ще вдигна
Дано щедростта ти някак да достигна!”
И вдигна Шутът чашата с вино като рубин
Усмихнат, милия, като най-великий Серафим.
А по-късно вечерта, когато падна си тихо нощта
В коравото легло за половин жълтица той заспа.
Сигурно ще поуствам отделните фрагменти постепенно и когато ги напиша.
Първа част ;р
Шутът и Седмата Пантера
Странно е как винаги тъчат се легенди
За рицари могъщи и герои велики.
Ала не ще има такава за Шута
Забравени са слабите от хората.
Всичко случва се в древни времена
За които само думат тихо хорските уста.
Живял там Шут, разкривено Божие творение
Надарен бил той с изключително въображение.
И често виждали го него, странстващия Глупак
С торбата раздрана, завързана на дървения прът.
Само едно нещо движело го, само един мерак
„Да се осмея и съдбата да разкрия поредний път!”
И с шапката си черно-бяла, толкоз глупашка
Скитал той от град на град, безспирно.
В царство едно, друг ден – в друго, въртележка
Която той въртял безпричинно.
„В търсене на Седмата Пантера
Себе си аз ще успея да намеря”.
Зовял усмихнат постоянно той
И нивга не спирал за миг покой.
„Първите шест бяха отдавна счупени
И счупих ги насила аз самият.
Очите им каменни от мен са забравени
Сълзи гранитни не ще се измият.”
В тъмна доба, посред нощ вдъхновена
Спрял се Глупакът в поредния град.
Малко почивка нека, за душата уморена
Да се отпусне в ханджийска благодат.
„Сипи ми от най-евтиното вино, ханджийо
Че търсенето комай, може пък да се облекчи.
Жестока и мила едновременна си, орисийо
Че спомагаш винаги пътят ми да продължи”.
Тъй викна Шутът и звънците му мигом дръннаха
От масата му няколко госта веднага се отвърнаха.
„Не бойте се, луд не съм аз, не си ли личи?
Или Магията илюзорна и вашия взор заслепи?
Не е истински животът в тази обвивка, тук
Просто дъното мръсно е на отводния улук!”
Засмели се вече пияните мъже
И провикнал се весело и гръмко един.
„От мен чаша почерпи го, бре!
В крайна сметка, на Бога наш е син!”
„Благодаря ти, друже новооткрит, непознати
Ще те споменавам в молитвите ми святи.
Наздравица за теб пък аз сега ще вдигна
Дано щедростта ти някак да достигна!”
И вдигна Шутът чашата с вино като рубин
Усмихнат, милия, като най-великий Серафим.
А по-късно вечерта, когато падна си тихо нощта
В коравото легло за половин жълтица той заспа.