zaraaa
05-01-2008, 18:45
И ето пак плача сама в мрака! Пак заради Теб! Сълзите – солени и горещи се стичат по моето лице! Ликът ти изплува в моето съзнание, за да ме боли още повече! Искам да го прокудя, но не мога, нямам сили! Спомням си за всички наши незабравими мигове, за времето, в което бяхме щастливи и когато беше влюбен в Мен! И сълзите започват да капят още по-силно от преди! Ти пак ме нарани, с обидни думи Сърцето изгори! И пак и пак Аз не спирам да те Обичам! А знам, че не е редно, знам, че трябва да се откажа от Теб!... Прости ми – Не Мога!!! Знаеш ли!? Сили нямам вече да се боря за Нас, за Любовта, за Обичта! Самотната стая е пълна с мъка, аз съм се свила на леглото, гушнала една плюшена играчка, подарена ми от Теб… надявам се да заличи тъгата ми! Но уви… Не Може! Нищо не може да се сравни с твоето докосване! Усещам как по тялото ми пропълзяват тръпки, щом се сетя за него! И болката в мен още повече се засилва! Чувам само ускореното си дишане и тихата баладична песен! Заслушвам се… да това е Нашата песен! Очите ми пак се пълнят със сълзи, но аз не допускам да намокрят лицето ми! Вече се чувствам по-силна… те не са ме победили! Изправям се, оставям мечето подарък ми от Теб на мястото му! Не виждам нищо в тази непрогледна тъмнина, удрям се в крака на малката масичка, усещам лека болка, но тя не може да се сравни с болката, която усещам в Сърцето си! Цъкам лампата и стаята се озарява със светлина! Отивам до огледалото, поглеждам се … гримът ми се е размазал, спиралата е потекла и по двете ми бузи има две черни следи! Решавам да не ги трия – нека останат, като знак за моята тъга! Вторачила съм се в образа си и не мога да повярвам – нима това съм Аз?! Блясъкът в очите ми го няма, сияйната усмивка – и от нея няма и помен! В главата ми нахлуват хиляди мисли! Питам се в какво съм се превърнала заради Теб, заради нашата Любов! Тогава осъзнавам … Любов ли?! Това не е Любов! Виждам нашата обща снимка, в яда си започвам да я късам на хиляди парченца, които хвърлям на пода! След секунда – две, осъзнавам какво съм направила с единствения спомен, останал ми от прекрасните ни дни, в които Ти беше щастлив с Мен! Започвам да събирам парченцата, опитвам се да ги сглобя, за да видя отново красивото ти лице, но вече е късно! Иска ми се да върна времето назад! Сълзите отново напират да се излеят, но нещо ги възпира! Изправям се и пак се поглеждам в огледалото! Казвам си :” Виж се, Ти си една кукла на конци, той те мачка, а ти… ти какво правиш – прощаваш всичко! Не, момиче! Ти не заслужаваш тази Ледена Любов, а Той… Той не заслужава Теб самата! Това трябва да приключи! Стига си се залъгвала, че ще върнеш старото време, цветето увехне ли не може да се съживи!....... Всички тези мисли ме окуражават, вдъхват ми сила и Аз решавам : „Край, стига вече, не мога повече Така!” Тези думи са пропити с много мъка, очите ми пак се насълзяват, но знаеш ли Мило Мое: „Уморих се да плача за Теб!!!”
Искрено се надявам да ви хареса :) :) :)
Искрено се надявам да ви хареса :) :) :)