PDA

View Full Version : Време за размисъл-девойки=/жени......



Jamalska
05-02-2008, 11:02
Що ли пускам тая тема...за да не я пускам в блога си:)

Епиграф:""Да не говорим,че когато спечелиш сърцето на една девойка тя се раздава така,както няма да ти се раздаде по-зряла жена.Защото девойката не е била наранявана хиляди пъти и не е станала нито предпазлива,нито цинична.Все още."

Тоз цитат е от една статия в новото Космо и всъщност ме провокира:)Рядко се случва да се заплесна по някой цитат от тоя сорт списания,но това определено ми нарави впечатление като свръх вярно.
Типичен пример:в раздел Любов тук е фул с най-разнообразни превъплъщения на "обичам го,готова съм да умра за него,страдам(респективно обичам го и искам да съм с него до края на живота си),как да го изненадам" и тн и тн.А примерно във форума на аз-жената такива теми се срещат от дъжд на вятър.
Мда,всички знаем,че в една връзка трябва да се дава,но е нужно и да се взима.Но дали една жена с 10тина години опит във връзките зад гърба си,и твърде много преживени разочарования,е готова все още да ДАВА.
Или може би това е въпрос на нагласа.И не е задължително тази жена да не е "пораснала",да не е надживяла девойката в себе си.Просто може да вярва в любовта,въпреки всичко изживяно...или заради всичко изживяно.А и не е нужно да е била наранявана сума ти пъти за да не вярва много-много в "разни розови любовни щуротии".
Аз не бих нарекла нито една случка от любовния ми живот истинско нараняване...Просто съм така-от мен лъха на скептицизъм.Зависи какво ме блъсне в главата-ето,вчера си мислех,че ако тъй нареченото "гадже" не се върне скоро от родния си град ще се побъркам(въпреки че точно преди да замине му разбих зъбите),а днес вече мисля,че просто съм се поддала на нещо моментно и много по-хубаво си живея сама.
До преди 1-2 месеца не можех да си избия от главата детската си любов-не давах никой друг да припарва в неговото място в сърцето ми,въпреки че аз бях прекратила отношенията ни...И въпреки годините,прекарани в щастие и мъки по него днес имам чувството,че пак нещо си съм си внушавала и всъщност ми е все тая.
С това умря и вярата ми в нуждата от любов,нуждата от романтични жестове.Да не говорим,че въпреки че полагам усилия да върна някогашната еуфория от първите 2-3 седмици със сегашния мъж, се чувствам по-скоро все едно съм с него,за оправдание да не ме занимава никой друг.Защото да скъсам с него окончателно означава все пак да искам да се виждам с някого за секс,просто за компания...и да знам,че мога да го заеба по всяко време,а в същото време от другата страна...да ме чака едно хлътващо същество,което още не знае,че ще му бъде разбито сърчицето...Има нещо много несправедливо във всичко това.

Дали някой е стигнал до тук...:/няма значение всъщност.

И може би,за да се надявам на някой отговор по темата:
Смятате ли че всъщност това дали ще хлътнеш по някого,дори дали ще се влюбиш,е въпрос на лична преценка:дали ще си го позволиш или просто ще гледаш с пълен негативизъм на нещата.????

MiMcHeToOo
05-02-2008, 11:06
Мисля, че всичко е на психическа основа. Ако човека е песимист е доста трудно да си отвори душата. Ако обаче е оптимист мисля, че колкото и да е нараняван пак ще обича силно и ще има така наречените "пеперуди" в корема :) 8)

Sunny_stz
05-02-2008, 12:12
Ami ob6to vzeto edna lubov si otiva....druga idva,krugovrat :)

Jamalska
05-02-2008, 12:32
Там е работата...:)дали е така?:)
Аз съм на мнение,че ако ще е любов-да е истинска,вривяваща,веднъж, еповторима и тн!И любовта,която от 7кл смятах за такава...просто..умря...Това поставя под съмнение реалното съществуване на онази горе-описана любов...а тези малките,дето идват,отиват си,въртят се...мънички любовченца?трепети...пф

babity
05-02-2008, 12:39
Една жена наистина е коренно различна от една девойка. Светоусещането им е различно. Едно момиченце (девойка имах предвид) живее с мисълта, че любовта е всичко и, че без нея неможе да се живее. (да, виждам такива постове тук!) Докато една жена е минала този етап от живота си и е видяла, че има къде - къде по - важни неща, както и това, че любовта не е нещо, което непременно ще ти донесе щастие, нито пък вярва, че щастието не съществута без любов. На различните етапи от живота си разбирането за любов е различно! Ако на 13 мислиш, че голямата любов се състои в няколкото целувки или непрестанното повтаряне на "обичам те", то на една по - зряла възраст вече започваш да обичаш другояче. Да не говорим, че се появяват и други фактори, влияеши преценката ти. Една жена, здраво стъпила на краката си, успешна в живота си трудно би се впуснала в някаква авантюра с неизвестен край, рискувайки да бъде наранена. Тъй че... любовта и това доколко ще имаш успехи в нея си зависи само и единствено от това до колко е порастнал човека. Дали още вярва в приказките за голямата любов и прочее или пък смята, че няма идеална любов с точно определен човек...

Crafter
05-02-2008, 12:46
Много мислиш, момиче!
За какво си тровиш съзнанието с такива разсъждения, като утре пак ще си смениш мнението. Казвам го, защото и аз съм бил там.

А по темата:
Най-извисеният човек няма нужда от друг, за да е щастлив. Колкото повече търсиш други хора, толкова повече утвърждаваш страховете си от самота и неспособност да се справяш с ежедневието.

А за тези, които ще ми се правят на разбирачи и ще отричат:
Все да ви е вътре, младежи!

hahavteen
05-02-2008, 13:04
А по темата:
Най-извисеният човек няма нужда от друг, за да е щастлив. Колкото повече търсиш други хора, толкова повече утвърждаваш страховете си от самота и неспособност да се справяш с ежедневието.

А за тези, които ще ми се правят на разбирачи и ще отричат:
Все да ви е вътре, младежи!

Everybody needs somebody :-) Мерси за пожеланието 8-)

Иначе смятам че всичко си е въпрос на нагласа.Имам една приятелка дето на 13 е била лудо влюбена в някъв който само я е използвал и от тогава не ще и да чуе за любов и не вярва че съществува. Майка ми от друга страна въпреки всички гадости които са и се случвали и въпреки че е била малтретирана от баща ми не е изгубила вярата си че някъде там има половинка и сега е адски щастлива със сегашния си мъж и казва че дори след 14 години продължава да има пеперуди в стомаха когато не са се виждали няколко дена... Аз скоро приключих една връзка в която бях правила мн компромиси,мн жертви и ми се наложи да прощавам непростими неща а накрая нищо не излезе. Това няма да ме накара да спра да вярвам в любовта и не ме е страх да се влюбя отново защото така и така никога не знаеш накрая какво ще излезе и дали точно този човек който си отблъснал заради предишно разочарование не е бил този който е щял да те направи щастлив.

babity
05-02-2008, 13:21
Crafter, аз пък скромно смятам, че хората споделящи мнението ти чисто и просто са съвременно олицетворение на приказката за лисицата и гроздето. "щом е нависоко, то явно е кисело"... Това, твоето, може да го каже само човек, неспособен да създаде нормална връзка, търсещ оправдание пред себе си в това, че за щастлив живот един човек е достатъчен. Човекът е социално същество, следователно е невъзможно той да има пълноценен живот когато е сам. Любов все някога се постига, просто разбирането за любовта на всеки човек е различно.

miloto_girl_4e
05-02-2008, 13:22
Нормално е любовта, която изпитва една девойка да е различна от тази, която изпитва една вече зряла жена..
Първо все пак те имат различни гледни точки, различно мислене, различен житейски опит..
Докато за едно момиче на 15-16 години една връзка се състои в това да се видят, да се разходят по центъра, да се нацелуват в някоя градинка(понякога и секс да правят там, или където имат "терен"), то любовта при жената е на съвсем друго ниво, влиаят и съвсем други фактори.
Там не е важно мъжът ти да е супер красив, за да се фукаш с него(т.е да гледаш на него като на придобивка), важно е да ти дава стабилност, да те уважава и разбира :!:
Нормално е, че като живееш с някой мъж(макарче всяко правило си има изключения) не може всеки ден да му правиш изненади и да го гледаш с влюбени очи (все пак не можем да сравняваме връзка или брак, траещ години, с връзка, траеща месеци.. тогава всичко е ново, човекът до теб е нов и ти му правиш изненадващи подаръци и т.н, защото все още ти е интересно, още не сте се опознали на 100% и така нататък..)и да ти пърхат пеперуди в корема..(пак казвам за всяко правило си има и изключения :!: )
Любов има.., винаги ще има :!:
Просто всеки попада в моменти на "мъдри мисли", които го докарват до извода, че любов няма, че всичко е само секс(или се събираме с цел да създадем поколение), че сме заедно, за да не сме сами и тем подобни открития..
Но да живееш с мисълта, че любов няма според мен е много погрешно и пагубно :!:
Всичко си зависи от нагласата, ако след като са ти разбили сърцето, успееш да се опомниш, успееш да преудолееш мъката и загубата, и успееш да погледнеш на света с очи, изразяващи и търсещи любов, то тогава определено ще я откриеш :!: Ще откриеш и половинката си и тогава песимистичните мисли ще останат назаден план ...

Crafter
05-02-2008, 14:04
Ако една от вас ми даде пример за любов - падам на колЕне.
Говорете ми колко ви е мило "милото" и колко много ви радва и как ви помага в трудните моменти, когато самотота ви е обгърнала (плач-плач).
Нека удобно избягваме факта, че човекът е егоист в корена на съществуванието си, и че вашата "любов" приключва толкова бързо, че не можете и да мигнете.
К'во ли съм тръгнал да споря с жени. Нищо лично, ама у вас логиката отдавна се е изпарила.

hahavteen
05-02-2008, 14:13
Ако една от вас ми даде пример за любов - падам на колЕне.
Говорете ми колко ви е мило "милото" и колко много ви радва и как ви помага в трудните моменти, когато самотота ви е обгърнала (плач-плач).
Нека удобно избягваме факта, че човекът е егоист в корена на съществуванието си, и че вашата "любов" приключва толкова бързо, че не можете и да мигнете.
К'во ли съм тръгнал да споря с жени. Нищо лично, ама у вас логиката отдавна се е изпарила.

Това че ти не си намерил любовта не значи че няма. Освен това когато обичаш се раздаваш но ако другия те пренебрегва и се държи лошо с тебе нормално е да проявиш егоизъм и да почнеш да гледаш своите интереси. Какъв пример искаш? Ето Кремчето е с приятеля си от както е била на 19...

krem4et0
05-02-2008, 14:27
Е, аз и Иво ли станахме пример за истинска любов? Пък и на 19 бях не чак толкова отдавна :-)
И все пак след близо 4 години все още броя минутите, които ни остават да се видим, сърцето ми се обръща като ми се обади, краката ми се подкосявата като го зърна.

Дядо ми към баба. тя му мърмори. за всичко е винавен той винаги. Ама след 55 години брак той казва-ще я търпя, нали си я обичам.

Когато почувстваш истинска връзка с човека до себе си, ще разбереш какво е любов. Все едно дай ми пример за омраза. Това са чувства и всеки си ги дефинира различно. За мен любовта съществува, не защото сега обичам и съм обичана, а защото вярвам в това. Любовта е в погледа на мама, потупването на тати, нежната прегръдка на кака, в целувката на любимия, в докосването и усмивката на близък приятел. Тя е във всеки 1 жест, който те кара да се развълнуваш, да трептиш от радост......

MoOnLiGhT_ShAdOw
05-02-2008, 14:38
Не вярвам, че е на психическа основа любовта... Когато чувствата те връхлетят, не питат дали искаш, или не. Просто си идват. :)

krem4et0
05-02-2008, 14:45
Иначе за същността не темата.....не съм успяла да блокирам никое любовно чувство, но не съм си и насилвал да обичам. Аз съм много влюбчива и изобщо не ми е проблем да се влюбя. От години обаче не съм се влюбвала в някой друг, освен приятеля ми. Да, съзнателно или не съм блокирала това в себе си. Влюбваме се, когато имаме нужда да се влюбим, но съм уверена, че до известна степен, дори и подсъзнателно можм да го контролираме.

бтв сестра ми прави този месец 31 и се държи по-инфантилно от мен по отношение на гаджето си.

MoOnLiGhT_ShAdOw
05-02-2008, 14:51
Най-извисеният човек няма нужда от друг, за да е щастлив. Колкото повече търсиш други хора, толкова повече утвърждаваш страховете си от самота и неспособност да се справяш с ежедневието.
Донякъде си прав. Донякъде не. Вярно е, че не трябва да разчиташ на друг да допълва личността ти, ти трябва да си напълно изградена личност, когато започнеш да се обвързваш сериозно. Но не мисля, че връзките те правят лабилен и несигурен в живота. По-скоро внасят допълнително радост и разнообразие в ежедневието ти. И най-важното: каквото и колкото да имаш, знаеш, че имаш с кого да го споделиш...

Wrathchild
05-02-2008, 15:16
Даа... впрочем солипсизма стана много модерен напоследък. Човек никога не си е самодостатъчен. Човекът е социално зависимо животно и без връзки, независимо любовни или чисто приятелски, не може да живее. Повечето от вас, най-вече тези, които смятат, че са си напълно самодостатъчни, ако ги пратим за 1 година на някое изолирано място, без хора, без контакти и т.н. веднага биха запяли друга песен. Съжалявам, ако съм разбила нечий представи за независимост, но ако не бяхме социално зависими най-малкото нямаше да ни е по-приятно, когато сме в компания.
Любовта е на психическа основа. Човек сам решава дали ще я допусне до него или не. Няма нещо, като 'не мога да се влюбя', има 'не искам да се влюбя'. Както и няма нещо, като 'не мога да го забравя', а респективно има 'не искам да го забравя'. Изисква се елементарно усилие - което някои, съзнателно или не, не искат да направят.

Jamalska
05-02-2008, 16:49
Crafter ти си изключение от масата,на която аз ставам свидетел(или изпитвам на гърба си),напук на всички женски списания и форумни писания,че жените са по-влюбчиви.
Специално около мен и при мен все така се случва,че момчето/мъжът е бързо-влюбващата се половина,търсеща нежността,любовта.А жената-компанията и секса.Може би ти просто още не си го доживял този момент...ИЛИ си го надраснал;)