amatorium
05-02-2008, 14:58
(Неудобрено от МОН)
...абсолютен химн във възпяването на л****е хора!
- списание "Кукувиче гнездо"
...~##$ _** @`~# -^+*****% %^2000%##2! ``&^` &%$*%((|*
- списание "Козмо"
...тук мозъчните вълни се движат със скорост на блъсната костенурка!
- списание "Наука"
...сублимацията на контемпоралната диверсия поставя въпроса за Визшия
Аз, в един по низш вариант с малка буква.
- списание "Психономия" в
съдействие с вестник "Психарология"
...Декстър Кери надмина Гого в глупоста си да издаде биографията му.
- списание "Култура"
...Имагинерно-квантовата вероятност клони към нула, в случай от функцията,
че се опитаме да намерим дори относително права крива в тази отрицателна дискри-
минанта на логиката.
- из интервю с анонимен
доцент по математика.
...долна ерес, която би ме накарала да си вкарам в анала (църковния) точка
за абортите.Те определено са полезни ако говорим за израждането на такава напаст.
Дори Луцифера би предпочел да си вкара разпятие в задника пред това да вземе та-
кова изчадие в ада.
- поп Кръстат Кръстю
...тоя ме разбива ве, Артик!!!
- Джендър Бери
...сере ми се от туй лайно Гого
- Съюз на Обществените тоа-
летни и клуб "Дизентерия"
...отблъскващ тип, но ако всички бяха като него жените може би щяха да
управляват света... някога.
- анонимна феминистка
... - Без Коментар
...ами, аз съм прост човечец и ъъъххх, голямо лайно ще да е.Извинете трябва
да отида до тоалетната.Ъъъъххх.Ще ме изчакате ли да се върна?
- гражданин
От издателство ГПСП
(Гръмни Патка да Свалиш Путка)
Ъ...........ъъ............ъъъъ............ хххх......
Толкова за произведението.По отношение на печатните грешки освен една
отнасяща се за името на издателството ни, допуснахме и още една - пуснахме раз-
казът за печат!
От Автора
Ами.Де да знам.На мен ми звучеше щуро, ама....
Забележка
Текстът в курсив е преписан от дневника на Гого.
И тъка...
Гого стоеше на стола и се блещеше пред фотоапарата.Лъскавият носен
секрет се пъчеше гордо за паспортна снимка.
Щрак.
- Готово господине.Минете след един час, за да си получите снимките.
Гого изсмърка лъчеразното сополче от мустака си и изсекна вместо
него, тя-лото си през вратата.Запрепъва надолу към парка на Арна, където Джен-
дър трябваше да го чака.Докато заглеждаше минаващите покрай него момиче-
та и си мислеше какъв е готин, джуките му премляха два хамбургера, за да успе-
ят с горещината си да изкарат и сополчето му на слънце.То лъщеше през оста-
тъка от пътя, гордо и зряло, радващо се на дълъг живот, защото Гого вече бе
употребил носната си кърпа по голяма нужда; прътите му бяха в майонеза (не
искаше да го избърше с тях, та да размени кон за кокошка), а едно такова со-
полче в средата на своя живот бе трудно за изсмъркване.
Ах, животът е тъй красив! Слънцето не е егоист и свети за всички.Така
например Сополчето (вече е с главна буква тъй като го опознахме отблизо) не
е единственото което блести под слънчевите лъчи.Спластената коса на Гого
също включваше въпросната екстра.Тя даваше възможност на всеки случаен
минувач да забележи скачащите, като делфини, въшки, по повърхността на
Космато море.Въшките на дадения биотоп например живеят по - кратко от
Сополчето.Във всеки един момент те са изложени на опасността Гого да го
засърби и да ги загребе смъртоносно с нокти, подобно на акула.А като всяка
акула с придружаващите я малки рибки "пилот", така и гоговите нокти си имаха
придружаващата ги мръсотия ( за жалост обаче за разлика от рибите "пилот",
които имат хигиенична функция, задълженията на поднокътните микроби са
точно противоположни ).
Но, стига толкова за фауната на земите Гого.Да поговорим за флората.
Тя не е толкова обширна и се състои единствено от две семейства.Мъхови -
населяващи брадата и мустаците на героя и дървестни - тези тропически ги-
ганти могат да бъдат забелязани единствено в носните му пещери.
Значи докато хранителната мрежа дървета-сополче-мъхове изпълня-
ваше своите жизнено важни функции, Гого най - после дотътри трътка до бар-
чето, в което го чакаше Джендър.
- Какво става бе?Що закъсня?
- Правих си снимки.
- Ъ? Добре.Аз просто в първия момент като ти видях пръстите и туй
на носа си помислих, да не би да си правил нещо друго.
- Какво ми има на пръстите и но...а това ли?
Грабна инстинктивно покривката на масата и освен, че се обърса в нея
сложи край на живота на Сополчето.След това удари една кратка, че може би
снимките няма да са хубави, защото е забравил да се вчеше и преди да умърт-
ви някоя въшка и с това да предизвика екологична катастрофа се изтупа серви-
тьора.
- Ще желаете ли нещо? "Например гребен?" - попита, а след това допълни
наум изтъпаненият с черен панталон гарсон.
- Ъ, кола.
Сервитьорът сдъвка светкавично информацията относно поръчката.С
бърз замах грабна празната чаша на Джендър и се отдалечи.Преди да увеличи
обаче дистанцията от масата на нашите хора, една въшка от личната флотилия
на Джендър, се оказа по - светкавична и пльокна в празната чаша.Сервитьорът
вкара един облещен комбъл в стъкления съд и когато установи, че ТЯ Е ЖИВА,
го осениха неонацистки мисли: "За тия двамата не просто обгазяване на косата,
а газова камера!"
След като се отдалечи заедно с поразената от въшко-камикадзето чаша
двамата "хубавци" най - после останаха сами.Загледани в карираната покривка
на дървената маса, двамата се чудеха какво да си кажат.
- Какво мислиш за довечера?Искаш ли да се съберем в Дебеласко? -
каза Джендър накрая, с пълна със слюнка уста.
- Не! Тоя слуша само чалга, а и котката му така е минирала с фекалии
къщата, че се чудя с какво я хранят да сере толкова.
- Да бе.И аз като го гледам Дебеласко колко яде определено се чудя,
как остава храна за котката.Не наистина какво ще правим довечера?
- Дай да отидем у Клозетка, а?
- Добре.
- Чакай само да ми донесат колата и да си взема снимките.
След достатъчно дълго време, за което сервитьорът обмисляше предиз-
викателството, да се доближи до двамата отново, без дори и космически скафан-
дър, колата бе сервирана.
Странно защо, но тъмната напитка и името Клозетка отвориха място, в
главата на Гого, да си спомни и изрецитира наум детското стихотворение ( имам предвид от детските му години ):
ОДА ЗА ЧЕРНОТО МЕЖДУ ПРЪСТИТЕ НА
КРАКАТА
Когато не послушах мама аз да се изкъпя,
а и много черни, с лоша смрад боклуци аз настъпя,
тогава ще получа черната осанка между пристите си на краката,
и това ще е черното между пръстите на краката.
Странен мириз, състав и произход,
също като от канален изход,
ще се чувствам като циганче в кревата,
с черното между пръстите ми на краката.
Лъскаво и апетитно на вид е то,
приличащо на чер хайвер вещество,
но мирише като птича фекалийка по браздата,
туй що е черничко и е между пръстите на краката.
Когато се наведох, пръстчетата си да лапна,
остра миризма носленцето ми цапна;
толкова силна беше та чак ми завъртя главата,
ето на какво миришело черното между пръстите на краката.
Веществото тъй загадъчно е, странно,
дирих произхода му аз непрестанно,
бос и в дерето, бос и в гората,
но не открих от къде идва черното между пръстите на краката.
Когато отидох да го диря в реката,
изчезна съкаш потъна в земята,
неговият роден дом е май водата,
на черното между пръстите на краката.
Затова не ще ходя аз повече във водата,
да се къпя аз няма да слушам госпожата,
а ще играя бос в калта и тревата,
за да не хвана черно между пръстите на краката!
( Следва продължение)
...абсолютен химн във възпяването на л****е хора!
- списание "Кукувиче гнездо"
...~##$ _** @`~# -^+*****% %^2000%##2! ``&^` &%$*%((|*
- списание "Козмо"
...тук мозъчните вълни се движат със скорост на блъсната костенурка!
- списание "Наука"
...сублимацията на контемпоралната диверсия поставя въпроса за Визшия
Аз, в един по низш вариант с малка буква.
- списание "Психономия" в
съдействие с вестник "Психарология"
...Декстър Кери надмина Гого в глупоста си да издаде биографията му.
- списание "Култура"
...Имагинерно-квантовата вероятност клони към нула, в случай от функцията,
че се опитаме да намерим дори относително права крива в тази отрицателна дискри-
минанта на логиката.
- из интервю с анонимен
доцент по математика.
...долна ерес, която би ме накарала да си вкарам в анала (църковния) точка
за абортите.Те определено са полезни ако говорим за израждането на такава напаст.
Дори Луцифера би предпочел да си вкара разпятие в задника пред това да вземе та-
кова изчадие в ада.
- поп Кръстат Кръстю
...тоя ме разбива ве, Артик!!!
- Джендър Бери
...сере ми се от туй лайно Гого
- Съюз на Обществените тоа-
летни и клуб "Дизентерия"
...отблъскващ тип, но ако всички бяха като него жените може би щяха да
управляват света... някога.
- анонимна феминистка
... - Без Коментар
...ами, аз съм прост човечец и ъъъххх, голямо лайно ще да е.Извинете трябва
да отида до тоалетната.Ъъъъххх.Ще ме изчакате ли да се върна?
- гражданин
От издателство ГПСП
(Гръмни Патка да Свалиш Путка)
Ъ...........ъъ............ъъъъ............ хххх......
Толкова за произведението.По отношение на печатните грешки освен една
отнасяща се за името на издателството ни, допуснахме и още една - пуснахме раз-
казът за печат!
От Автора
Ами.Де да знам.На мен ми звучеше щуро, ама....
Забележка
Текстът в курсив е преписан от дневника на Гого.
И тъка...
Гого стоеше на стола и се блещеше пред фотоапарата.Лъскавият носен
секрет се пъчеше гордо за паспортна снимка.
Щрак.
- Готово господине.Минете след един час, за да си получите снимките.
Гого изсмърка лъчеразното сополче от мустака си и изсекна вместо
него, тя-лото си през вратата.Запрепъва надолу към парка на Арна, където Джен-
дър трябваше да го чака.Докато заглеждаше минаващите покрай него момиче-
та и си мислеше какъв е готин, джуките му премляха два хамбургера, за да успе-
ят с горещината си да изкарат и сополчето му на слънце.То лъщеше през оста-
тъка от пътя, гордо и зряло, радващо се на дълъг живот, защото Гого вече бе
употребил носната си кърпа по голяма нужда; прътите му бяха в майонеза (не
искаше да го избърше с тях, та да размени кон за кокошка), а едно такова со-
полче в средата на своя живот бе трудно за изсмъркване.
Ах, животът е тъй красив! Слънцето не е егоист и свети за всички.Така
например Сополчето (вече е с главна буква тъй като го опознахме отблизо) не
е единственото което блести под слънчевите лъчи.Спластената коса на Гого
също включваше въпросната екстра.Тя даваше възможност на всеки случаен
минувач да забележи скачащите, като делфини, въшки, по повърхността на
Космато море.Въшките на дадения биотоп например живеят по - кратко от
Сополчето.Във всеки един момент те са изложени на опасността Гого да го
засърби и да ги загребе смъртоносно с нокти, подобно на акула.А като всяка
акула с придружаващите я малки рибки "пилот", така и гоговите нокти си имаха
придружаващата ги мръсотия ( за жалост обаче за разлика от рибите "пилот",
които имат хигиенична функция, задълженията на поднокътните микроби са
точно противоположни ).
Но, стига толкова за фауната на земите Гого.Да поговорим за флората.
Тя не е толкова обширна и се състои единствено от две семейства.Мъхови -
населяващи брадата и мустаците на героя и дървестни - тези тропически ги-
ганти могат да бъдат забелязани единствено в носните му пещери.
Значи докато хранителната мрежа дървета-сополче-мъхове изпълня-
ваше своите жизнено важни функции, Гого най - после дотътри трътка до бар-
чето, в което го чакаше Джендър.
- Какво става бе?Що закъсня?
- Правих си снимки.
- Ъ? Добре.Аз просто в първия момент като ти видях пръстите и туй
на носа си помислих, да не би да си правил нещо друго.
- Какво ми има на пръстите и но...а това ли?
Грабна инстинктивно покривката на масата и освен, че се обърса в нея
сложи край на живота на Сополчето.След това удари една кратка, че може би
снимките няма да са хубави, защото е забравил да се вчеше и преди да умърт-
ви някоя въшка и с това да предизвика екологична катастрофа се изтупа серви-
тьора.
- Ще желаете ли нещо? "Например гребен?" - попита, а след това допълни
наум изтъпаненият с черен панталон гарсон.
- Ъ, кола.
Сервитьорът сдъвка светкавично информацията относно поръчката.С
бърз замах грабна празната чаша на Джендър и се отдалечи.Преди да увеличи
обаче дистанцията от масата на нашите хора, една въшка от личната флотилия
на Джендър, се оказа по - светкавична и пльокна в празната чаша.Сервитьорът
вкара един облещен комбъл в стъкления съд и когато установи, че ТЯ Е ЖИВА,
го осениха неонацистки мисли: "За тия двамата не просто обгазяване на косата,
а газова камера!"
След като се отдалечи заедно с поразената от въшко-камикадзето чаша
двамата "хубавци" най - после останаха сами.Загледани в карираната покривка
на дървената маса, двамата се чудеха какво да си кажат.
- Какво мислиш за довечера?Искаш ли да се съберем в Дебеласко? -
каза Джендър накрая, с пълна със слюнка уста.
- Не! Тоя слуша само чалга, а и котката му така е минирала с фекалии
къщата, че се чудя с какво я хранят да сере толкова.
- Да бе.И аз като го гледам Дебеласко колко яде определено се чудя,
как остава храна за котката.Не наистина какво ще правим довечера?
- Дай да отидем у Клозетка, а?
- Добре.
- Чакай само да ми донесат колата и да си взема снимките.
След достатъчно дълго време, за което сервитьорът обмисляше предиз-
викателството, да се доближи до двамата отново, без дори и космически скафан-
дър, колата бе сервирана.
Странно защо, но тъмната напитка и името Клозетка отвориха място, в
главата на Гого, да си спомни и изрецитира наум детското стихотворение ( имам предвид от детските му години ):
ОДА ЗА ЧЕРНОТО МЕЖДУ ПРЪСТИТЕ НА
КРАКАТА
Когато не послушах мама аз да се изкъпя,
а и много черни, с лоша смрад боклуци аз настъпя,
тогава ще получа черната осанка между пристите си на краката,
и това ще е черното между пръстите на краката.
Странен мириз, състав и произход,
също като от канален изход,
ще се чувствам като циганче в кревата,
с черното между пръстите ми на краката.
Лъскаво и апетитно на вид е то,
приличащо на чер хайвер вещество,
но мирише като птича фекалийка по браздата,
туй що е черничко и е между пръстите на краката.
Когато се наведох, пръстчетата си да лапна,
остра миризма носленцето ми цапна;
толкова силна беше та чак ми завъртя главата,
ето на какво миришело черното между пръстите на краката.
Веществото тъй загадъчно е, странно,
дирих произхода му аз непрестанно,
бос и в дерето, бос и в гората,
но не открих от къде идва черното между пръстите на краката.
Когато отидох да го диря в реката,
изчезна съкаш потъна в земята,
неговият роден дом е май водата,
на черното между пръстите на краката.
Затова не ще ходя аз повече във водата,
да се къпя аз няма да слушам госпожата,
а ще играя бос в калта и тревата,
за да не хвана черно между пръстите на краката!
( Следва продължение)