PDA

View Full Version : ГЕРОЯТ НА ДЕНЯ



amatorium
05-02-2008, 16:13
Все нявга чували сте го, видяли;
все нявга с него на маса сте стояли.
Още Гея щом хаоса обори,
пръкна се и той - из полите й да се скитори.

Ах, Слънце - ти засмяно дето хората по обед мъчиш,
можеш ли короната си като ганьовото тяло да изпъчиш;
да изпепелиш със огнена ръка тревата,
тъй както Ганьо погазва я с краката ?

И вие Гръмотевици, не стойте, не се смейте!
Да се опълчите на Ганя вий не смейте,
а и по - добре недейте, ще берете страшен срам,
ето, той примлясва вече - идва гърления звук голям!

Е-е-хей вълни, прибрали удавниците много,
със слюнка тежка, оплюваща брега тъй строго!
Ганьовите ругатни и вас забиха ви в земята ;
свежи, пъстри като райски кът в полята .

Ами мочурища, блата - гдето мътна кал се стича,
векове ордите герои на срамна смърт обрича;
нищо са катранените струи дето тровят бистрите реки,
когато ганьовата кир анихилира чистите води!

Но ти природо, не се гневи.
Будни от вековен сън са нашите деди,
те чакат, разгневени, изпод земята,
на ганьовоата простотия да свършат времената !

Уви !

Хора, гледам Слънцето отново отгоре ни се въси.
Защо ли?Озъртам се за облак черен - гледам Ганя зад гърба си.
"О! Как си комшу.На къде с тоз костюм така?"
"А, бързам за черква да не свари ме дъжда !"
"Ийй, ти много спретнат ше ходиш там !"
"Спретнат ходя я - не с потури и елек голям."
отвърнах аз с надеждата, че Ганя ще го хване срам.

А той се смее гръмогласно, та се къса чак.
"На какво се смееш Бай Ганьо пак ?"
Не спира да се смее,а плюнките така хвърчат,
че чак си викам - бре, да не заплющя дъждът!?

Бай Ганьо побутва ме малко по - успокоен.
"Глей я тая! Жената на Бай Асен.
Като циганка е сутрин в Куновото кафене,
ама днес - с таз рокля черна - момците ще събере.
"Лалке ма, много си разхубавяла с фустата кара.
Отде я имаш? Да не хойкаш с някое перекенде ?"
Лалка изгледа Ганя с половин око,
па му отвърна безизразно само едно :
"Ауу, Ганьо, снощи файтон опръскал с фекалии,
един от тукашните комшии.Да не си ти?Че тоз
панталон така смърди ..."
След като го каза продължи си Лалка пътя към черквата наша.
Обръщам се и що да видя - Ганя панталоните разпашя
и души, та се къса.После към мене устата му, в учудване зазина:
"Сигурно е от теб аз се къпах таз година."

***

Дъждът едвам ни се размина,
с похотката на Ганя, тежка чорбаджийска,
стори ми се че вървяхме цяла високосна година.
Накрая стигнахме в черквата, метрополийска.

Останахме прави, местата бяха заети,
Ганя смутолеви гневно нещо относно "тукашните дженабети"
както сам се изрази,
и разбира се речта си леко разкраси,
с изрази, които моята уста не смее да разгласи.
Но както и да е.Да се върнем в черквата сега,
когато вече заваля и загърмя.
Бай Ганя застанал на входната врата,
запали цигара, та чак вътре задимя.
Споглеждането на народа, Бай Ганьо не разбра,
защото вярвайте улисан беше в псалмовете на деня !

Свещеника пя още час и половина - два,
и тогава точно към края се случи онова,
което ще го помня цял живот та и два,
вярвайте ми идваше ми да потъна в дън земя !

***

Ей, бре най - накрая си кажи.
От поне десет минути разказваш ти!
Каза Мичо и другите в един отвърнаха,
"Разказвай нататък де !" - и развълнувани
глави към мен извърнаха !

***

И тъй както казах, точно преди пастора да спре,
Извръщам се към Ганя и гледам целия се тресе.
Какво ти има баджанак, болен ли си я ?
"Уф, не знам бе комшу, случва ми се за сефте."
"Май е от тютюна, а ?" - насмешливо подхванах аз.
И тогава ужасът последва.По тихата зала отекна тоз глас,
който няма да забравя до последния си час...

...Свещеника, за да поеме въздух, тонът му намаля...

Последва дълга, в съзвучие с попския глас оригня,
мечта на всеки гастроном и скитник - изгладнял
и нискочестотна, с високо качество пръдня,
на която всеки, със стомашни проблеми би завидял !

Не ме питайте какво стана.Повеч` няма да разправям,
само като се сетя и косите си изправям.
Но да не изпадаме в подробности сега,
когато нашият Ганьо е героя на деня!