Треябва ми есе на тази тема до 2-3 дена да се обвързва малко и с разказа :shock:
MiMcHeToOo
05-05-2008, 14:35
ХАхаха на олимпиядата тази година аз писах на тая тема :D Толко ли е трудно да го измислиш? Що не напишеш как примерно ако всички имахме рентгенови очи колко по хубав щеше да бъде света дрън дрън :D
Есето е да разсъждаваш в/у него, не да използваш чужди мисли... виж, ако е някое тъпо ЛИС по може :)
sexa_na_kompleksa
05-05-2008, 18:18
Виж това:
КАКВО СКРИТО ИСКАМ ДА ВИДЯ?
ЕСЕ
Четиринадесет години за един човешки живот са твърде малко и затова ако е рекъл Бог да ми ги умножи по десет - ще е чудесно. Но това си е негова работа. Аз обаче никога няма да забравя четиринадесетата си година. Тя е свързана с две важни събития в моя живот - явих се на изпити за Езиковата гимназия (и ето ме тук) и посетих град Истанбул в съседна Турция.
Когато видях за пръв път най-голямата джамия "Султан Ахмед" и църквата "Света София" една до друга, се почувствах много щастлива, защото почувствах себе си до моите български приятели. Близостта на християнската и мюсюлманската светини е доказателство, че хората от различните народности и вероизповедания не трябва да се мразят. Турският народ пази "Света София" като паметник на културата и това показва, че те са приятелски настроени хора. На външен вид и двете сгради си приличат, но отвътре са много различни. В джамията има надписи на арабски, а в църквата - на старогръцки и старобългарски. В джамията хората влизат без обувки, а в църквата - с обувки. В джамията ви дават покривала, които поставяте на дрехите си и освен това в нея задължително трябва да се измиват ръцете със свещена вода. По стените на църквите има нарисувани многобройни икони на светци и заплащането е по-високо от това за входа на джамията. Двата храма ми направиха изключително впечатление и винаги ще се питам - защо времето е скрило името ти, творецо?
Искам да видя кое е онова скрито послание, което носи близостта на църквата и джамията. Дали не е това, че всичко на този свят е преходно, остава само онова, което са сътворили човешките ръце и човешкият ум, за да го гледат другите след тебе, да му се възхищават и да чувстват думите ти:
"Бог е един - само има много имена!"
Но не само скритото послание на незнайния майстор искам да видя. Искам да "видя" какво мислят другите за мен - приятелите ми, съучениците ми, какво мислят мама и татко за бъдещето на малката им дъщеря, дали то е еднакво с нейното виждане. Посланието на Светослав Минков от разказа-сатира "Дамата с рентгеновите очи" е свързано с тревогата му за нравствените устои на съвременния човек.
За мен висшите човешки добродетели са любовта, морала, семейството, толерантността, емоционалната извисеност, обичта. Искам да видя дали те са важни за моите връстници и как ги подреждат в нравствената стълбица, за да се съизмеря с тях.
"Красотата ще спаси света"
Защо понякога казваме, че освен с очите човек трябва да гледа и със сърцето?
Красотата е качество и ценност, която не всеки човек притежава. Духовната и физическата красота не вървят ръка за ръка по отношение на важността. Вътрешната красота на човека е най-важна.
Тя извира дълбоко от душата му и дава превес над физическата красота. Защото душевната красота е ценност, която е в сърцето на човека. Тя е скрита и само този, който има сетива за нея може да я открие. А физическата красота е външното излъчване на човека. И тя е само качество.
За да подкрепя моята теза искам да дам запример разказът на Светослав Минков „Дамата с рентгеновите очи”, където главната героиня е Мими Тромпеева. Тя си слага рентгенови очи, за да бъде външно красива. Тази творба поражда у пиосателя тревога за нравствените устои на човека. А нещата, които го заплашват са липсата на духовност и емоционална празнота, което довежда до осмиване и изобличаване на този недостатък.За желанието на човека да бъде външно красив,без да се замисля много за
духовната си красота,която пред физическата бледнее с огровна сила.
По този повод се сещам за стихотворението „Славки си рожба не трае”, в което се описва как една майка ражда дъщеря, която нарича Грозданка, защото външно е много красива, но лишена от духовност. Тя не може да разбере дори какво и говори Слънцето, а чува коренно различни неща.Майката на момичето и дава грозно име,което е напълно противоположно на външната й красота,но напълно отговаря на душевната.Затова вътрешната красота е най-важна. Защото, когато човек е само външно красив – покритие, без никакво съдържание, той се асоциира с кукла, коато не може да мисли и да чувства нищо, но е красива.
Приказката „Грозното пате” от Ханс-Кристиян Андерсен е най-простият пример за това, че не е важно как изглеждаш отвън, а трябва да бъдеш душевно богат. Защото патето е грозно, но много добро и се превръща в красив лебед-като награда за добротата му се случва това `чудо`.Или приказката „Красавицата и звяра”, където звярът изглежда жесток и грозен, но накрая наприказката се превръща в красив принц чрез целувката на принцесата.
И мисля, че това е един оптимистичен край на моето есе, за това, че доброто все пак побеждава. Защото красотата и добротата, които идват от душата на човека са сред най-важните универсални ценности,както и умението да ги разпознаеш сред безброй много-
то студени души,с който е изпълнено нашето всекидневие....
мерси за есетата,ще ги прегледам.
Принципно обичам да пиша есета,но не по всяка тема мога да изммисля нещо хубаво.ТАзи тема ме затруднява,а не искам да пиша някакво банално есе,че искам да виждам света само от хубавата му страна или нещо от сорта,пък и нямам много време,за да се замисля сериозно....