MaDdNeSs_GirL
05-04-2008, 18:36
Искам просто да споделя как се чувствам и ако има някой, изпадал в подобно положение да ми сподели какво е направил и как са се стекли обстоятелствата.
Накратко, историята (т.е. връзката) започва преди 2 години и половина със Гошко(например).
След година и два месеца обаче приключи по взаимно съгласие. Отначало бяхме в прекрасни отношения, но само седмица по-късно Гошко се събра с момиче, което се "навърташе" около него в последните мигове от връзката ни. Дотук добре, но скоро след това подочух от една съученичка на същото момиче, че имало склонност към редовна употреба на амфети и по-сериозни наркотични вещества и аз споделих с един много близък за мен човек. Той пък се оказа толкова близък, че веднага разказа на бишия ми приятел и от цялата ситуация се получи едно "клюкарство". Гошко ме обвини , че съм пуснала слух (при положение, че не съм казвала на никой друг, така и не се разбра вярно ли е,не е ли) и оттогава спря да ми говори. Но същевременно и не спря напълно. Често се вклюваше в скайп за по някоя ругатня и укор по мой адрес, за някоя подигравка дори. И много често ме е злепоставял пред близки и приятели. И всеки път е все по-зле и по-зле. Сега не сме си обелили дори обидна думичка половин година,а той вече е година с това момиче. Често ме навяват мисли като "Как ли върви животът му?" , "Дали от време на време се сеща с добро за мен? " "Дали след време бихме заровили томахавките"?
Все пак сме прекарали доста време заедно и се познаваме до болка. Аз съм човек, който много лесно прощава, постоянно си повтарям, че не бих му проговорила, но като се познавам, съм сигурна, че ако някой ден поиска да сме приятели-бих го приела. Нямам нито надежди, нито желание за нещо повече, но често ми се случва да се сещам за отминалото време и да ме боли, че нещата приключиха по този начин. А си обещахме ,че ще се подкрепяме винаги, когато имаме нужда един от друг.
Според вас защо се обърна толкова лесно срещу човек, който познава изключително добре и човек, с който е бил в ежедневието си за дълъг период от време. Мислите ли,че това е било просто повод или наистина толкова навътре го е приел? И още един въпрос. Смятате ли, че някога бихме били отново приятели?
П.с. Благодаря предварително на всеки един от вас, който е решил да прочете дори набързо това, което съм написала, а двойно повече на онези от вас, който са решили да ми отговорят.
Накратко, историята (т.е. връзката) започва преди 2 години и половина със Гошко(например).
След година и два месеца обаче приключи по взаимно съгласие. Отначало бяхме в прекрасни отношения, но само седмица по-късно Гошко се събра с момиче, което се "навърташе" около него в последните мигове от връзката ни. Дотук добре, но скоро след това подочух от една съученичка на същото момиче, че имало склонност към редовна употреба на амфети и по-сериозни наркотични вещества и аз споделих с един много близък за мен човек. Той пък се оказа толкова близък, че веднага разказа на бишия ми приятел и от цялата ситуация се получи едно "клюкарство". Гошко ме обвини , че съм пуснала слух (при положение, че не съм казвала на никой друг, така и не се разбра вярно ли е,не е ли) и оттогава спря да ми говори. Но същевременно и не спря напълно. Често се вклюваше в скайп за по някоя ругатня и укор по мой адрес, за някоя подигравка дори. И много често ме е злепоставял пред близки и приятели. И всеки път е все по-зле и по-зле. Сега не сме си обелили дори обидна думичка половин година,а той вече е година с това момиче. Често ме навяват мисли като "Как ли върви животът му?" , "Дали от време на време се сеща с добро за мен? " "Дали след време бихме заровили томахавките"?
Все пак сме прекарали доста време заедно и се познаваме до болка. Аз съм човек, който много лесно прощава, постоянно си повтарям, че не бих му проговорила, но като се познавам, съм сигурна, че ако някой ден поиска да сме приятели-бих го приела. Нямам нито надежди, нито желание за нещо повече, но често ми се случва да се сещам за отминалото време и да ме боли, че нещата приключиха по този начин. А си обещахме ,че ще се подкрепяме винаги, когато имаме нужда един от друг.
Според вас защо се обърна толкова лесно срещу човек, който познава изключително добре и човек, с който е бил в ежедневието си за дълъг период от време. Мислите ли,че това е било просто повод или наистина толкова навътре го е приел? И още един въпрос. Смятате ли, че някога бихме били отново приятели?
П.с. Благодаря предварително на всеки един от вас, който е решил да прочете дори набързо това, което съм написала, а двойно повече на онези от вас, който са решили да ми отговорят.