PDA

View Full Version : Старобългарска литература 9 клас



snowgirl
05-05-2008, 16:51
Хай на всички :) Трябва ми малко помощ по литература... Би трябвало да се получи нещо като табличка от 4 колонки. В първата трябва да пиша "ОБРАЗА НА СЛОВОТО В ПРОГЛАСА", във втората "ЦИТАТИ, ИЛЮСТРИРАЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА СЛОВОТО ОТ 1ВА КОЛОНА", трета- "ОБРАЗА НА СЛОВОТО В АЗБУЧНА МОЛИТВА" и четвърта- "ЦИТАТИ, ИЛЮСТРИРАЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА СЛОВОТО ОТ 2РА КОЛОНА". Който може или има някакъв материал да помогне, моля!

sexa_na_kompleksa
05-05-2008, 19:05
Ето ти теми за Проглас към Евангелието:

"Проглас към Евангелието"

"Проглас към Евангелието" е творба, създадена най-вероятно през ІХ в. Тя принадлежи към декламационната поезия с религиозно съдържание.Съдържа 108 ситха по образец на византийската декламационна поезия. Всеки стих се състои от по 12 срички като паузата се пада след петата или седмата. Има вероятност по законите на средновековната нумерология, в броя на стиховете да е скрито християнското число 9 - символ на утроената Троица и съвършенството.
При изследването на средновековната литература, авторите се сблъскват с множество проблеми, тъй като епохата е доста далечна и няма достатъчно сведения за нея.Ето защо учените внимателно анализират историята и се превръщат в още по-внимателни читатели. В тази връзка можем да кажем, че и пред нас стои този проблем, тъй като и до днес се спори кой е авторът на тази творба. Някои смятат, че това е Константин Кирил Философ, а други Константин Преславски. Според Д. Петканова, ако Константин Преславски беше написал "Прогласа", той не би пропуснал да напише възхвала за делото на първоучителя на буквите и писмото. Тези, които смятат, че произведението е написано от св. Кирил, се обосновават на това, че то е трябвало да послужи като разяснение за необходимоста от знания за божествените истини.

Проглас не значи нито предговор, нито встъпление. Думата произхожда от глагола прогласявам, т. е. възгласявам, обявявам гласно, разгласявам и в тази връзка тя е свързана с най-важните функции на средновековната християнска книжвност - да известява Божията истина.

В "Проглас към Евангелието" образът на Христос се очертава ясно в целия текст, тъй като за средновековния човек всичко започва и свръшва с бога. В началото на произведението, откриваме образа на Христос - спасителя, а в края на творбата е създадена представата, че Христос ще се върне като изкупител на греховете.Следователно "Прогласът" има вестителско значение. Авторът на произведението иска да покаже, че новопокръстените, трябва не само да се радват на спасението, благодарение на Христос, но и да се подготвят с делата си за неговото идване.

С образа на Христос са свързани две основни теми - първата е за Божията светлина и благодат и втората за духовната голота на безкнижния народ. Основната характеристика на текста на произведението е, че той има притчово звучение. Христовото идване е онова чудо, което може да премахне всякакво зло или недъг. Изцелението в произведението има символичен смисъл. Образите в произведението са лишени от слух и зрение, т. е. в символичен смисъл, до тях не достигат две основни същности на Бога - светлината и словото. Христос, който е духовна светлина и слово ще изцели глухите и слепите. Многократно са повторени в текста думите слушайте и слово, които призовават покръстените славяни да чуаят евангелското слово.

Много често в текста се споменават думите "врагът" и "противникът" като епитети на дявола, - враг на човеците, който им отнема рая.
Говорейки за голотата, авторът иска да каже, че словото се въплъщава, т. е. ражда се в книгата или написания текст.

Всички идеи на текста са внушени чрез притча, поетът възхвалява словото, но не само божественото слово, а и конкретно - словото на буквите. Творбата показва идеите на най-ранната епоха на славянската книжовност. Създадена е при превод на евангелиския текст на славянски и осмисля създаването на глаголическата азбука и прогласяването на евангелските истини за славянството.

"Проглас към евенгелието" разкрива един конкретен исторически момент - неговото послание е насочено към цялото славянство, което е тръгнало по пътя на християнизацията.




ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО: ЖАНР-ПРЕЦЕДЕНТ И ФУНКЦИОНАЛНА МНОЖЕСТВЕНОСТ
Прогласът към Евангелието на Константин-Кирил Философ, едно от първите оригинални произведения на старобългарски език, продължава да излъчва дискусионни въпроси към славистите и днес, цели 145 години след своето откриване и публикуване.1 В три от запазените четири преписа творбата предхожда славянско четвероевангелие, произхождащо от манастир. Що се отнася до времето на написването му, то с основание се приема, че произведението е създадено малко по-късно от първия превод на Изборно Евангелие, осъществен с изобретената от Кирил глаголица, т.е. написано е по повод на пълния превод на славянското четвероевангелие.2 Прогласът е предхождал новопреведеното Евангелие, така както Кириловото разсъждение върху изкуството на библейския превод (запазено частично в т.нар. Македонски кирилски лист)3 вероятно е предшествало първоначалния превод на Изборното Евангелие.
Значително повече проблеми е създавало на славистите авторството на творбата. Можем да приемем обаче, че те са останали вече в миналото. След превъзходните студии на Р. Якобсон4 и В. Топоров5 (а преди тях и на българския учен Ем. Георгиев6) Прогласът все по-категорично се отнася към книжовното дело на Константин-Кирил, а не на неговия по-млад съвременник и едноименник Константин Преславски. (Междувпрочем, за подобна атрибуция говори още заглавието на творбата - например в най-стария, сръбски Хилендарски препис от ХІІІ-ти век надсловът е "Блаженаго оучителя нашего Константина философа слово").7 Съществено в методологическо отношение е да се отбележи, че проблемът за атрибуцията в работите на Якобсон и Топоров е решен имплицитно, със средствата на поетиката; в тях ще видим проникновен анализ на ключови концепти като "слово", "славяни", "книги", на съвършената подредба на граматически категории, на изтънчената игра на парономазии. Изцяло дискриминирана при уточняване на авторството от представителите на Ягичевата славистика (ориентирана викториански - позитивистично), поетиката показа - спрямо Прогласа - че може да бъде повече от надежден инструмент и помощник на традиционните (историко-текстологически) атрибутивни операции. Всъщност изключителното поетическо майсторство на Кирил е доловено още от неговите ученици и последователи, които възхваляват поетическото дарование на славянския просветител в Службата за Кирил (поместена в Новгородски служебен миней от ХІ в., но написана в края на ІХ - началото на Х в.): "О, оуме огнькъ, о, гласьна троуба, о, славию пяснивъш, о, ластовице глаголива" (О, уме огнен, о, гласна тръбо, о, сладкопоен славею, о, сладкодумна лястовице).8
Най-много размисли и нерешени въпроси предизвиква проблемът за жанра на Прогласа към Евангелието - той ще бъде главен предмет и на настоящата работа. Един от първите издатели на творбата Йордан Иванов я публикува, стриктно следвайки словесната диспозиция в самия (Хилендарски) препис, за да не изпадне, както сам признава, в субективистичен произвол.9 Други слависти обаче, като А. Вайан, реконструират Прогласа в 12-сричен византийски силабичен стих10 (или по-точно византийски додекаметър), с цезура след петата (по-често) или след седмата сричка. Произведението се състои от 108 стиха и има вид по-скоро на поема - не е безинтересно, струва ни се, да си припомним в тази връзка изискването на Едгар Алън По за образцовата поема, която трябва да съдържа именно 108 стиха.11 Една поема за сбъдналото се при славяните пророчество, което в конкретния случай има двойна функция - пророчество за идването на Христос (т.е. за християнизацията на етноса) и за възможността чрез собствена писменост славяните да слушат божието слово на роден и разбираем език.
Не са лишени, разбира се, от основание и опитите да се съотнесе жанровата природа на Прогласа с особеностите на ораторската реч: произведението е по-скоро реторично организирана в колони реторична проза, отколкото силабическо стихотворение (Р. Пикио, Кр. Станчев)12. Компромисна жанрова дефинитивност може да се види у такива слависти като Райко Нахтигал, определящ Прогласа като "дидактична поезия" и Р. Якобсон, който пък го нарича "омилетична поезия". Тази компромисност в оценките всъщност правомерно отразява сложната поетико-реторична структура на творбата на Кирил, където безапелационната ораторска призивност умело се съчетава с изящна поетическа форма.
В този план следва да се има предвид, че заглавието на Прогласа, както стана вече дума, не е Проглас (на Константин Философ), а Слово на блаженния наш учител Константин Философ. Проглас - това е само първата лексема от първия стих на творбата. Според Хилендарския препис от ХІІІ в. стихът гласи: Проглась есть святого еуангелиа.13 Според реконструирания от Р. Якобсон текст, опиращ се и върху късния непълен руски препис, стихът е следният: Прогласъ есмь (свентоу) евангелию.14 Оттук и разликата в преводите: Проглас на светото Евангелие15 и Аз съм Проглас на светото Евангелие16. С течение на времето обаче лексемата "проглас" от първия стих на творбата се превръща метонимично в заглавие, измествайки реалния надслов в ръкописа. Тази лексема е хапакс, изключение за цялата старобългарска книжнина, но нейната семантика до голяма степен може да се дешифрира от глагола "прогласити", означаващ "пророчествам", "възвестявам", "предричам", глагол, който се среща в някои от най-старите български писмени паметници.17 С други думи, Прогласът е реализираното пророчество, възвестяващо идването на Христос при славяните и осмисленото възприемане на неговата проповед на роден, славянски език.
Но богатството от внушения на Прогласа прави възможно и неговата експликация в съвременен литературоведски ключ. Преди време се опитахме да разглеждаме произведението като своеобразен манифест, чертаещ истинска програма за славянско просвещение.18 Съгласно нашите наблюдения Прогласът притежава всички формални белези на класическите литературни манифести, които се появяват значително по-късно в Европа (налагат се едва през ХVІІІ-ХІХ в., макар че за пръв манифест се приема написаният още през 1549 г. трактат на Жоатен дьо Беле "Защита и възхвала на фрунския език"). Тези сходства са примерно следните: 1) манифестите прокламират и налагат една нормативност и рушат друга, оттук произтича и техният войнствен и категоричен тон - Прогласът налага новите християнски конвенции чрез разбираемото Слово и руши както езическите форми на варварство и хаос, така и дискриминационните постулати на триезичната доктрина, допускащи богослужение само на трите сакрални езика - гръцки, латински и еврейски; 2) манифестите се пишат обикновено от едно лице, но винаги са израз на общи принципи, създадени и предложени от група еднаквомислещи творци - Прогласът е написан от Константин-Кирил, но въплъщава възобновената през втората половина на ІХ в. в хуманистичния кръг на патриарх Фотий идея на апостол Павел за равенство на всички християнски народи пред Бога и допускане на собствена писменост сред съседните на Византийската империя народи; 3) манифестите най-често предхождат литературни творби, които представляват художествена илюстрация на прокламираните идеи и принципи - Прогласът е предговор, увод към друг текст, към първия пълен славянски превод на Четвероевангелието. Донякъде може да се съотнесе в плана на жанровата "етимология" с традициите на антично-византийския "прооймион", въвеждащ в епическо произведение химн; 4) манифестите са изпълнени с енергичен, войнствен тон - в Прогласа определено присъстват заплашителни интонации, които може би най-добре личат във вмъкнатата от името на автора притча:
Обаче нека прибавя и своята притча,
като влагам голям ум в малка реч:
голи са без книги всички народи,
не можейки да се борят без оръжие
с противника на нашите души
и готови за плена на вечната мъка.
И вие, народи, които не обичате врага,
а мислите да се борите дълго с него,
отворете прилежно дверите на ума,
като сте приели сега здравото оръжие,
което коват книгите Господни,
силно притискащи главата на Лукавия.19
5) манифестите обикновено имат достатъчно широк отглас в литературната практика - Прогласът налага идеите на Славянското просвещение повече в общоцивилизационен план, докато в своята изконна жанрова специфика (силабически организирано стихотворение) творбата има само частично продължение в Азбучната молитва на Константин Преславски20 и някои други, откъслечно проучвани азбучни стихотворения, битуващи в старата славянска ръкописна традиция21; Прогласът има наднационални и наддържавни измерения.
Или - Прогласът към Евангелието на Константин-Кирил притежава, както се вижда, всички формални знаци, за да бъде наречен "Средновековен" манифест на Първото славянско просвещение, както можем да го дефинираме, за да го разграничим и от по-късните европейски естетически манифести, и от класическото европейско Просвещение на ХVІІІ в.22 Прогласът е манифест, но само в границите на Средновековието и на славяно-византийската културна общност; произведението е особен, но показателен случай в историята на европейските манифести, когато се сменя не дадено литературно-художествено направление с друго, а когато безписменото слово се заменя с писмено. Неслучайно Кирил енергично призовава да славим вечно милостивия Бог "всякога в писани песни".23
Но с понятието "манифест" (което не може да избегне напълно упрека в терминологична модернизация) едва ли се изчерпва жанровото своеобразие на Прогласа. Завръщайки се отново към неговата чисто средновековна (старобългарска) специфика, ние можем да доловим в творбата и чертите на класическото, раннохристиянско апостолско послание. Известно е, че апостолските послания като съставна част от корпуса на новозаветните книги, се делят на седем съборни (отправени към цялата Църква), и на четиринадесет послания с конкретен адресат. Във втория дял несъмнено се открояват посланията на апостол Павел (до коринтяни, солуняни, римляни, евреи), в които се дават наставления за развитието на отделните регионални християнски общности. Видян в такъв раннохристиянски дискурс, и Прогласът към Евангелието на Кирил представлява апостолско послание и по-точно - послание към славяните. Този аспект е подчертан на много места в текста на творбата: най-напред, че се е изпълнило пророчеството за идването на Христос; обръщенията към всички славяни ("слушайте всички славяни" и "слушайте цял славянски народе"), обилието от реторични призиви и въпроси (отличителни за Павловите послания), и, разбира се, съвсем конкретното цитиране (именно цитиране, а не асоциация) на знаменитите думи на апостол Павел от Химна на любовта в неговото Първо послание до коринтяните:
И свети Павел, учейки, рече:
"Когато въздавам Богу своята молитва,
предпочитам да изрека пет думи,
но и всички други да разберат,
отколкото хиляди неразбрани думи."24
Константин-Кирил цитира Химна на любовта и малко по-късно, във своята Венецианска реч против триезичници, откъси от която са поместени в Пространното му житие.25 В Прогласа славянският просветител идентифицира своя модел на мисионерско и литературно (епистоларно) поведение с аналогичния, пораждащ поведенчески образец на апостол Павел, комуто той очевидно е подражавал и чиито идеи са били популярни в кръга на неговия учител - патриарх Фотий.26
Следователно, бихме могли да обобщим на този научно-изследователски етап жанровата специфика на Прогласа, като разположим нейните репрезентации в следната последователност:
1. Прогласът е написан като предговор към пълния славянски превод на Четвероевенгелието;
2. Предговорът донякъде е обвързан генетично с антично-византийския прооймион;
3. Използвайки реторично-епистоларните възможности на раннохристиянското мисионерско послание с пропагандно-поучителна прагматика, Кирил моделира своя предговор като апостолско Послание към славяните; тук той следва традициите на посланията на апостол Павел с точно назован адресат и особено - Първото послание до коринтяните;
4. Прогласът (предговорът-послание) е структуриран двойствено на едно по-детайлно литературно равнище - като дванадесетсрично силабическо стихотворение и като относително последователна система от колони;
5. И накрая, погледнат от съвременна литературоведска гледна точка, Прогласът може да бъде възприет като средновековна поема за Словото и като програмен манифест на Първото славянско просвещение. Функционалната множественост на Прогласа изглежда обратно пропорционална на неговата самоопределяща се, поне като рецепция, сингуларност (единичност) - именно като проглас. Бидейки жанров хапакс, прецедент, творбата усилва мощно функционалната си множественост: предговор, апостолско послание, стихотворение, ораторска реч, поема, манифест. Тук е възможен паралел със семантиката на думите в ранната фаза на старобългарския език, когато с малко слова са се изразявали много понятия. По същия начин и първите оригинални произведения на старата ни литература са били натоварени с много функции и за книжовниците е било невъзможно да следват някаква, макар и относителна, жанрова чистота. Многофункционалността е намалявала с времето и през ХІІІ в. Прогласът е бил сведен само до предговор към Четвероевангелие.
Подобни жанрове - прецеденти, поемащи много функции, са характерни изобщо за старобългарската литература от ІХ - началото на Х в.: такива творби са Пространното житие на Константин-Кирил (Житие, антология с други жанрови образци), За буквите на Черноризец Храбър (апология, филологически трактат, схолия към учебно пособие или граматика) и редица други оригинални творения.




Как е изграден образът на словото в „Проглас към евангелието”
(Литературно интерпретативно съчинение)

Лирическата творба „Проглас към евангелието”, чиййто предполагаем автор е константин – Кирил Философ, е своеобразна възхвала на словото, на силата и на ролята му за духовното израстване на народите. Наречена „проглас’, предисловие, предговор към Евангелието, творбата изразява възторга на автора от радостана вест, която съобщава на всички християни, че вече имат свои христичнски книги.
„Проглас към евангелието” е апотеоз на значението на книжнината и просветата в историята на народите. Словото е светлина за очите на хората, храна за душите им, крепител на сърцата и умовете им. То е в основата на човешкия живот, защото чрез него всеки може да опознае Бога да изкаже сжоите молитви, да се прероди духовно, възприемайки християнството на роден език. Творбата представя приемането и утвърждаването на славянската писменост и ролята й за християнския герой. Авторът внушава значимостта на словото, на писмеността за живота на хората. Мнението си творецът подкрепя с цитати от Библията и различи художествени похвати. Словото е дар божи, то озарява сетвата на хората със светлина, подхранва душите им:
...Слепите ще прогледнат,
глухите ще чуят буквеното слово
да познаят бога, както трябва.
Буквеното слово, писмеността дава ново самочувствие на хората. Чрез него те преглеждат, получават знания, стават вярващи християни, научават се да почитат Бога и да му служат. Съзнавайки, че словото е благо за хората, автрът призовава народа към всеотдайност и внимание:
Заради това, слушайте, всички славяни,
защото от бога е даден тоя дар,
той е дар божи за дясната част...
Перифразирайки цитат от Евангелие на Матей, авторът доказва важността да се възприеме азбуката и да се използва, защото тя е дар от Бога и е създадена за хората, з ада ги спаси от невежеството и греха, да ги изгигне и прероди духовно. От дясна страна стоят праведниците, а праведен е човек, който служи с делата си на Бога. Чрез антитезите мрак – светлина, езичество – християнство, невежество – знание, творецът изтъква важността и ролята на азбуката и словото за хората. Словото е познанието и духовното прераждане, за прехода от мрак към светлина. Образните сравнения и християнската символика имат за цел да възхвалят ценността и необходимостта на славянската писменост. Сравнявайки познанието на словото със светлината на окото:
...всяка безкнижна душа
не вижда добре божия закон,
закона, който открива божия рай...
Авторът внушава, че чрез знанието човек се приобщава и познава Бога, чиито символе светлината”
Христос иде да събере народите,
защото е светлина на целия тоя свят.
Незнанието, невежеството, мракът се противопоставят на знанието, прогреса светлината. Изброявайки основните човешки сетива, основните функции, той доказва, че човек, лишен от своя писменост, е непълноценен, обобщавайки образа му на неграмотен и невежа до мъртвец,
...безкнижната душа
мъртва се явява у хората.
Чрез сравненията в афоризмите: „слепите не виждат божието творение”, „глухите не чуват тътена на гръмотевицата”, творецът доказва ролята на словото за хората- то е духовна храна, чрез него се познават божиите заповеди, човек се спасява от духовна смърт, прераждайки се и живее вечно. Осъзнал силата на книжовността, авторът призовава християните да отворят умовете и сърцата си и да възприемат славянската писменост, чрез която ще могат да общуват и да слаят Бога. Творецът защитава правото на всеки народда изповядва религията си на разбираем зеик. Важно е душата му да се храни с божието слово, което разбира. Словото е храна за човешката душа, крепител на сърцата и умовете на хората. Именно словото, буквите, писмеността са крепители на вярата, защото чрез тях с епредава божието учение”
...така и тя (вярата)
изисква божия дъжд над буквите,
за да израсте по – добре божия плод.
Словото преражда духовно човек, укрепва врата му, дава му познание за живота и човешките ценности. Творецът показва важното място на словото в живота на човека. Изказва „голям ум в малка реч” и обобщавав значението на словото – писано или устно за хората”
Голи са без книги всички народи,
не можейки да се борят без оръжие
с противника на нашите души,
и готови са за плена на вечната мъка...
Книгите се превръщат в „здраво оръжие” срещу лукавия, изкусителя, протичника на христос. Народите без книги и знания са обречени на гибел и вечни мъки в отвъдния свят. Книгите са условие за прогреса на народа. Знанието, книжнината дават сили и самочувствие на хората. В „Проглас към евангелието” константин – кирил Философ доказва, че словото е основополагащо в живота ан човека. То дава знания, спасява от мрака и невежеството, дарява вечен живот. Словото одухотворява човека, крепи сърцето и разума му. То дава сили за преодоляване на всяко зло, затова Кирил призовава за познаването и приемането на писмеността.




Символни полета в “Проглас към Евангелието”
(ЛИС)

„Проглас към Евангелието е едно църковно произведение. То принадлежи към извънкултовата декламационна поезия с много силно проявен религиозен характер. Авторът на това произведение все още не се знае.
Засиленият религиозен характер в „Проглас къв Евангелието” води до засилената употреба на символи в него. Символите са много различни, но в това произведение проличават повече библейските.
Началото на произведението започва с това, че:
Христос иде да събере народите,
Защото е светлина на целия тоя свят.
Христос е представен като светлина. Най-често в библейските творби Бог се явява като светлина или птица.
В много религиозни произведения, както и в Библията, слепите и глухите са наричани още деца на Бог. Те откриват само най-чистото и святото в живота и затова те са най-закриляни от Бог.
В това произведение е дадена и представата за дуалистичното устройство на света – Дявол и Бог. Света се дели на горен и долен. Горният свят е дом на Бога, на праведните, а долният – на дявола, на грешните. Също така светът се дели на ляво и дясно. Лявото е грехът, неправедното, а дяснотое за тези, които са безгрешни и праведни.
Трикратното повторение на „словото” засилва чувството, че словото е велико и твърдението, че ако опознаем словото, ще опознаем и Бог.
Чрез споменаването на сетивата в евангелието творецът иска да покаже връзката между отделния човек и Бога.
В творбата има и тематични ключове. Един от тях е този, че свети Павел казва на своите последователи, че трябва с малко думи да се изразяват много неща, за да могат всички да го разберат.
Притчата за семето показва, че трябва да има добра почва, за да израсте нещо ново, нещо свято като словото, буквите, а също и вярата. Словото е оръжие срещу „противника на нашите души” – дявола, врага, лукавия. Чрез словото Христос се свързва с човека и го напътства в делата му и в борбата, войната с врага. В края на краищата всеки, опознал словото и вярата, участва във вечната война между дявола и Бога, докато не настъпи краят на света, когато Бог ще трябва да разпредели всички, които ще застанат отдясно и тези, които ще са отляво.
Краят на „Проглас към Евангелието” е типичен за молитвите. Това още подсилва религиозния характер на творбата.
В „Проглас към Евангелието” има много символи, които въздигат словото, вярата в Бог, както и самия него. Вярата се счита за всичко, което може да победи дявола и всички хора да застанат безгрешни от дясната страна на Бог.



Ето и за "Азбучна молитва":

Образът на света в „Азбучна молитва”

„Азбучна молитва” продължава традицията на старобългарската декламативна поезия, водеща началото си от „Проглас към Евангелието” на Константин Философ.
Предполага се, че автор на тази лирическа творба е Константин Преславски.Той е принадлежал към Симеоновия книжовен кръг в Преслав. Той е бил един от преките ученици на Кирил и Методий, участвал с тях във Великоморавия. За идването му в България има две предпложения. Според първото, Константин е един от онези ученици на великите просветители, които били продавани като роби във Венеция. Според другото предположение, той е онзи презвитер, когото Методий оставил с един дякон и старобългарски книги при посещението си в Цариград. Най-известната му лирическа творба е „Азбучна молитва”.
Акростихът „Азбучна молитва” съдържа славянската азбука. За времето, в което живее Константин Преславски приемането на писмеността на Кирил и Методий за официална в България е важно събитие. Той смята, че азбуката трябва да бъде съхранена за следващите поколения в такъв вид, в който е завещана от първоучителите. Това е дело, с което всеки българин може да се гордее. Неговата „Азбучна молитва” зазвучава като химн на писмеността. Акростихът на Константин е съставен от 40 стиха, независимо че славянската писменост съдържа 38 знака. Числото 40 се смята през Средновековието за свещенно. Това е число с няколко значения- число на наказанието, на разкаянието, но най- често на мъката и молитвата. Тя е молитва свързана със стремежа към преодоляване на мъката на словото, с желанието на поета Бог да превърне „мъката в радост”.Вълнението на автора е свързано с това как ще бъде укрепена вярата и единството на българския народ. Лирическия герой се обръща към Бога като използва обръщението:
Аз се Богъ моля с тия думи:
Боже, светотворче що създаде видим свят и дивен свят невидим!
Нравствената цел на лирическия герой е висока-но не за лично спасение, а за всеобщо духовно пречистване и успех в копнежът му:
...ето в прави път да тръгнат всички живи в твойта заповед пречиста!
В следването на християнския нравствен закон-поет и герой откриват смисъла на човешкия живот. В следващите стихове молитвата добива силно изразен личен характер. Молителят се моли за мощно слово, което е и мъдрост, и сила. То му е необходимо, за да просвети народа и така да му помогне да се спаси. Моли Бог да го закриля от зло:”Опази ме ти от горда злоба фараонска...”
В желанието на лирическия герой да се просвещава и да слави Бог на свой език прозвучава любовта на славянина към писмеността.



Азбучна молитва
анализ

„Азбучна молитва” е лирично обръщение към създателя на „видимия и невидимия” свят,
в което поетът е вградил азбуката на славяните като символ на книжовност, просвета, културен възход.

В нея поетът внушава идеята за извисената роля на божието слово, което ще приобщи славяните към общочовешките ценности и ще ги изведе до други духовни територии, където властват милосърдието, добротата, любовта. Висока е нравствената цел на автора. Той се моли за всеобщо духовно пречистване и успех:

„ ето в прави път да тръгнат всички
живи в твойта заповед пречиста! „

Книжовникът призовава бога да му даде вдъхновение, за да напише със славянски букви божието слово. Отправена лично, молитвата му няма лични цели.

Използвайки светлината като основен символ на господната мъдрост, като извечно мерило на божествената промисъл и красота Константин Преславски пее тържествен химн за божия закон, за неговата светла извисеност, защото той е „жив светилник” , който грее със „светлина нетлинна” и осветява пътя на славяните към науката и безграничното човешко познание, символ на святост и вечност.

Блика чувството на ентусиазъм и окриленост на поета от изразителната поетична метафора:

„Литна днес и славянското племе
милостта на кръста твой да търси...”


Авторът ни предоставя неудържимия дръзновен устрем, неспирния полет на един прогледнал и просветен народ, поел по свещения път на знанието и просветата.

Благочестиво, предано и вдъхновено, смирено протегнал ръце към небето, поетът моли Божествената сила- невидима, но всевиждаща и всезнаеща, да го дари с „мощно слово” , което е и мъдрост и сила. То му е необходимо, за да просвети народа и така да му помогне да се спаси. В духовния свят на поета словото – светлина се противопоставя на тъмните сили, низките страсти и злобата и моли бог да го закриля от това зло :

„Упази ме ти от горда злоба

фораонска...”


Поетът моли Твореца и за „херувимска сила” и за вдъхновена, лекокрила мисъл, за да може творчески да възпее величието и чудесата на Бога. С неприкрит възторг и преклонение К.Преславски изразява своята благодарности признателност към двамата „вечно юни” учители на славянството и дава свещен обет да продължи тяхното грандиозно и безсмъртно дело :

„ ... Да опиша
чудесата твои вдъхновено,
шествайки пак по пътя славен,
що учителите двама вечно
юни начертаха ... „



Пътят е ясен , а целта – велика : „ ...Да направя ясно твойто слово за народа . „

Страстно патриотично чувство лъха от всеки ред в молитвата, долавя се и самочувствието на поета, който е горд със славянската си принадлежност, с факта, че славянският род е узрял духовно за културно самоопределение. Гражданинът родолюбец К.Преславски копнее да се слее със своя народ и да му служи.

Големите идеи на епохата пулсират в творбата, вълнуват ума и сърцето на поета-славянин .
„Азбучна молитва „ е неразривно цяло от чувства и мисли, което с идейно – емоционалната си насоченост и с азбучния акростих , използван от поета, звучи и днес като химн на писмеността.




„Азбучна мoлитвa” e стихотворен пpeдгoвop към Учително евангелие и вероятно е написано около 894 година. Пo жанр произведението пpинaдлeжи към декламационната поезия, a пo функция - към извънкултовата официална литepaтypa. Ритмиката му е изградена въз основа на 12-срички стихове с пауза cлeд пeтaтa или седмата сричка. B популярното наименование „Азбучна молитва” има конкретен смисъл - творбата е молба към бoгa да дaдe cилa и вдъхновение на aвтopa дa пpeвeдe неделните пpoпoвeди. Тя съдържа азбучен aкpocтиx - вceки cтиx започва с пopeднaтa бyквa oт глаголицата. Началото на cтиxa e най - важното място, тo привлича пoглeдa нa четящия. Извeждaнeтo на бyквaтa на първо място графически я отделя oт останалия cтиx и я пpaви по-значима. Изписването на всяка глаголическа бyквa също дoкaзвa нейната свещеност, защото вceки знак oт глаголическата азбука е изграден на основата нa три християнски символа – кръст, кръг и триъгълник. Освен чрез aкpocтиxa славянската писменост и книжнина е защитена и пряко чрез съдържанието на „Азбучна мoлитвa”. Авторът заявява, че cледвa пътя на Учителя си и пpoдължaвa неговото дeлo, кaтo визира Константин-Кирил философ. Той иcкa дa „изясни”, дa направи „явно”; евангелското cлoвo, тoecт също кaтo славянския първоучител иcкa дa разпространява християнското учение на разбираем език, на poдния език на славяните. B тeкcтa e закодирано още eднo пocлaниe - той има 40 cтиxa, въпpeки че глаголическите бyкви са 38. Ho 40 е свещено библeйcкo число - 40 дни пpeкapвa Xpиcтoc в пустинята, 40 дни cлeд разпятието се възнася на небето, 40 дни тpae пoтoпът, 40 гoдини Моисей вoди eвpeитe към обетованата земя, 40 дни чака Тoиceй нa Синайската плaнинa, за дa получи бoжиитe зaпoвeди. Обвързването нa азбучния aкpocтиx именно с числото 40 му придaвa дoпълнителна значимост и святост. Освен тoвa oт пpивeдeнитe библейски примери cтaвa ясно, че числото 40 се свързва c пpexoдa към светлина, избавление, възвисяване. Авторът възхвалява избрания път нa славяните. B нeгo тoй виждa лeтeнe, устрем, защото покръстването означава дyxoвнo извисяване, просветляване нa разума, пpиближаване дo Бога. Този важен момент oт историята на българите Кoнcтaнтин Преславски представя кaтo нoвo pаждане, кaтo връх в тяхното кyлтypнo-иcтopичecкo развитие, затова тoй гoвopи за ,,нoв нapoд”. Toвa словосъчетание е семантично двoйнo нaтoвapeнo: първо, ,,нoв нapoд” означава новопокръстен, тoкy-що влязъл в лoнoтo нa християнската цивилизация; втopo, „нoв нapoд” означава обновен, окончателно оформен кaтo cплaв oт двa етноса - славяни и прабългари, cплoтeни oт общата религия. Стихотворението e пpoпитo c искрена вяра в cилaтa нa бoгa той e ,,животворящ”, „светлина пo пътя”, „cвeтилo ярко”; той e и подаващият „обилно слово”, „ум и cилa”, paдocт и мъдpocт. Образът на Бога се свързва пpeди всичко със светлината и cлoвoтo, кaктo в повечето произведения на cтapoбългapcкaтa литepaтypa. Спазена е традицията и в същото време силното емоционално чувство нa aвтopa и стремежът му дa общува пpякo с Бога пpaви тази творба изключителна, звучаща по специфичен начин. В „Азбучна молитва”, тонът е искрен, мoлитвeн, авторът говори oт cвoe име и влиза в пpяк диaлoг c бoгa. Забележително за cpeднoвековната книжнина е началото - „Аз се Богу моля... ”;. Аз-ът е изведен кaтo първа дyмa, не e cкpит, не е анонимен, a e c ярко манифестирано присъствие. B целия тeкcт e спазена аз - формата на изложението. Това би могло да говори за особено самоосъзнаване на твореца, присъщо на модерния, а не на средновековния човек. Разбира се, „Азбучна молитва” трябва дa ce види в кoнтeкcтa нa цялото „Учително евангелие”. B прозаическото му пpeдиcлoвиe същият aвтop се нарича „смирен”, „презрян”, „yплaшeн до смърт”. Следователно тoй няма себеусещане нa съвременен пиcaтeл. Toй употребява аз - формата, за дa пpидaдe искреност и достоверност на своята молитва, за дa yбeди своята пyбликa в нeпoдпpaвeнoтo cи послание дa бъде пoдпoмoгнaт oт Бога в трудното начинание. Защото за него е най-важно неговото cлoвo дa бъде дocтoйно за бoжиeтo cлoвo. Именно Бог може дa ocигypи пpиближaвaнeтo на авторския тeкcт дo истинността на Свещеното писание. „Азбучна мoлитвa” e многопластово произвеgение с явни и cкpити послания, кoитo cе извличат кaктo oт идейното съдържание на стихотворението, тaкa и oт пoeтичecкaтa му форма с азбучен aкpocтиx.


“Азбучна молитва” – възторжен химн на словото и вярата


Акростихът “Азбучна молитва” на Константин Преславски е произведение, посветено на приемането на писмеността на Кирил и Методий за официална в България. В съкровената изповед старобългарския поет дава висока оценка на стойността и значението на писменото слово за непросветения славянски народ. Той изразява своята дълбока почит и преклонение пред създателите на книжнината...



Акростихът “Азбучна молитва” на Константин Преславски е произведение, посветено на приемането на писмеността на Кирил и Методий за официална в България. В съкровената изповед старобългарския поет дава висока оценка на стойността и значението на писменото слово за непросветения славянски народ. Той изразява своята дълбока почит и преклонение пред създателите на книжнината. В “Азбучна молитва” се преплитат и чувството на гордост, и огромното вълнение на автора, че най-после славянски народ ще слави Бога на свой собствен разбираем език.

Вълнението на автора в изповедта е свързано с това как ще бъде укрепена вярата и единството на българския народ. Като съзнава решаващата роля на книгите в този процес, той като искрено вярващ християнин се надява да получи божията помощ, за да пише мъдро и ясно славянското слово. По този начин, той ще помогне на своя народ да отхвърли греховната тъмнина и да се спаси. Ето защо със силно и искрено желание се обръща към Бога-Творец:

Аз се богу моля с тия думи...

... Господ – дух прати ми ти в сърцето

да ме лъхне с пламенното слово

Според лирическия герой умението на автора да проповядва християнството може да бъде постигнато само чрез свети Дух в сърцето.

Книжовникът ясно съзнава, че словото е единствената връзка на славянския народ с бога. Писмеността е тази, която приобщава хората със съвършената красота. Молителят призовава Всевишния да му даде вдъхновение, за да напише със славянски букви божието слово.

Висока и заслужаваща преклонение е нравствената му цел. Не за лично спасение, а за всеобщо духовно пречистване е копнежът му:

...ето в прави път да тръгнат всички

живи в твойта заповед пречиста...

Авторът на молбата проповядва съзнание за ролята на писмеността на роден език в израстването на даден народ, в неговото културно издигане. Според негохристиянският закон е “светилище”. Мъдростта, знанието, вярата и добродетелта са божи дар с непреходна стойност, от който се нуждае славянското племе.

С въвеждането на старобългарския език за официален, България не само се нарежда в числото на самостоятелно развиващите се държави, но животът на народа се поставя на нови основи. Настъпва епоха на бърз напредък, епоха на устрем. Поетът е свидетел на новата обстановка и у него има съзнание за шеметния подемна славянството по нови пътища. Представата за духовното издигане намираме в метафоричното обобщение:

...Литна днес и славянското племе

милостта на кръста твой да търси...

В основата на този бърз подем лежи не само словото, но и приемането на новата религия. Според тогавашните схващания християнската вяра е най-мощния лост, който осигурява напредъка.

Авторът също се опитва да внуши, че прогресът е в зависимост от силата на вярата в бога и от изпълнението на неговите заповеди. Единствено тогава може да се разчита на помощта му.

След констатацията за възхода на славянския народ поетът отново изпада в положение на молещ се. Вече искрената молитва добива силно изразен личен характер. Образът на литературният герой се появява пред читателя – издигнал ръце към небето, той копнее за “мощно слово” и сила. Без тези божи дарове авторът се чувства безсилен да постигне желаното.

В духовния свят на героя писмеността – светлината се противопоставя на тъмните сили, низките страсти и злобата. Моли бог да го закриля от това зло:

Упази ме ти от горда злоба

фараонска................................

Не на злоба, а на искрена братска обич иска да научи хората литертурният герой от “Азбучна молитва”. За нео вярата, словото и любовта носят най-голям емоционален заряд. Те са опорните точки, които водят до безсмъртието на душата. Книжовникът всеотдайно се стреми към съвършенство чрез себеотричане и преодоляване на човешките слабости.

Силата и смелостта му се подхранват преди всичко от ясното съзнание за значението на словото на роден език. Това обстоятелство определя и тона на следващите стихове. Интонацията сега е по-настойчива и клони едва ли не към заповед:

дай ми херувимска сила шестокрила

царю на царете!

Тази настойчивост се определя и от съзнанието на автора, че в случая се касае за общо дело и за разяснението на божиите истини, че подбудите са не от личен, а от обществен характер.

Изложил молитвата си да получи божиите дарове, литературният герой отново става разказвач, но тонът му е отново приповдигнат. Това се дължи на обстоятелството, че той ще върви по следите на славянските първоучители – Кирил и Методий. Издига се идеята на приемственост:

Да опиша

чудесата твои вдъхновено,

шествувайки пак по пътя славен,

що учителите двама вечно

ни начертаха...

С пълна сила звучи народната гордост на книжовника и неговото преклонение пред светлата памет на двамата солунски братя. Трогателно е пламенното патриотично чувтво, обхванало поета. Той е готов с цената на голяма саможертва да поеме по славния път на славянските апостоли. По този начин Константин Преславски се явява, чрез делата си, продължител на великата Кирило-Методиева традиция да се разясняват божиите закони на роден език. Само по този начин може може да се постигне истинско богопознание. За автора двамата първоучители са идеал и той иска да ги следва в проповядването на “евангелското слово”. Оттук произлиза именно и увереността в предприетото дело.

Кирил и Методий са превели християнския текст, но сега той предстои да бъде разшифрован, да бъде разяснен неговия смисъл. Трябва да стане достъпен за славянското племе, за да може то да поеме по този “прави път осеян със светлина нетленна”.

Именно с тази хуманна задача се залавя авторът на молитвата. Обстоятелството, че той е ревностен последовател на солунските братя и техен ученик е гаранция за успеха на предприетото от него дело.

В “Азбучна молитва” Константин Преславски разкрива възторжените и пламенни чувства, които вълнуват неговия литературен герой с приемането и утвърждаването на славянската писменост. В лирическата изповед-молба прозвучава любовта на славянина към словото и познанието. Безгранично е щастието му, че най-накрая неговият народ ще възхвалява Бога с помощта на своя книжнина и по този начин ще тръгне по собствен път на развитие. Лирическият герой искрено моли за мъдрост и сила, неоходими му да продължи по светлия път на своите учители. Той е силно патриотична личност, готов да помогне на славянския народ да се спаси.



“Какви християнски символи откриваме в Азбучна молитва и какво е тяхното значение”
ЛИС
За Константин Преславски се знае , че е ученик на Методий и навярно е бил много обичан от своя учител щом го е кръстил след покалугеряването му с името на вече покойния си брат Константин.Много факти от живота на старобългарският поет не са известни .Не се знае как точно е пристигнал от Великоморавия в Плиска.От творбите , които е оставил като литературно наследство можем да съдим , че са написани от личност с богат житейски и литературен опит .Константин Преславски бързо се налага като отличен познавач на християнското богословие и из под неговото перо излизат множество преводи и собствени текстове,посветени на църковни дейци.С особено съвършенство на съдържанието и формата се откроява произведението му “Азбучна молитва”,поетическото встъпление на сборника му “Учително Евангелие”.
Творбата “Азбучна молитва” е израз на радостта на твореца от великото епохално събитие – създаването на славянската азбука и превеждането на светите книги на роден език , личи и личната тревога на автора , че няма да има творческата сила , за да продължи делото на своите учители.Затова той отправя молитва към Бог , за да получи силата и вдъхновението на божието слово и да предаде божията мъдрост на славяните в тяхното духовно извисяване.
Молитвата е територия на съкровено общуване между човека и Бога.В този смисъл тя е сакрална и изисква смирение на духа.Още в заглавието на творбата откриваме този християнски символ , които въздейства върху душите с трепетното очакване да се случи някакво чудо.Искреният тон на поета , както и формата на изказване на неговият лирически герой допълват внушението за съкровената изповедност. Словесният жест в началото на текста :”Аз се богу моля с тия думи : боже светотворче , що създаде видим свят и дивен свят невидим!” е допълнен от думите “Ръце вдигам да получа мъдрост!”. Читателят сякаш попада в едно тайнство , в което творец и Бог общуват чрез силата на словото.
Съществува много древно народно поверие , което по-късно придобива нов смисъл в християнството , а именно , че когато се гради нещо ново –дом,чешма,мост или друго и има опасност градежът да се “разсипе” в основите му трябва да се вгради нещо живо: човек или сянката му. Вероятно това е имал предвид Константин Преславски , когато вгражда в своя тайнопис славянската азбука. Тя да бъде този стълб в основата на новата религия , която ще приобщи славянските народи към единния бог.Акростихът е бил модерен за времето си композиционен похват и всеки творец е вграждал чрез него свое послание към поколенията .Посланието , което народът ни разчита в “Азбучна молитва” е , че словото е свято и е най-силното оръжие срещу враговете.
В текста на “Азбучна молитва” присъстват и други християнски символи , които посочват предназначението на творбата . Тя принадлежи към декламативната лирика , но задачата й е да приобщи народа към божието слово и да му посочи , че божията мъдрост е единствената светлина за човешките души.”Знам , законът твой е жив светилник и в пътеки светлина нетленно към евангелския дар възраждан”.
В Евангелските текстове Бог се явява като светлина , затова този символ носи знаците на божията сила и мъдрост. Те са очакваният Евангелски дар, който ще пречисти греховната душа , и ще я извиси.
Друг християнски символ носещ посланието на Бога към човеците е “мощното слово”. Естествено е , че става дума за духовната мощ , проповядваща смирение и любов. Словото укрепва съзнанието и го прави устойчиво пред “горда злоба фараонска”.Гордостта пък е един от седемте смъртни гряха , срещу които човек трябва да се бори. На този символ на злото е противопоставен символа на доброто – “херувимска сила шестокрила” . Херувимите са най-силните ангели , чисти и светли , защитници на вярата и доброто. Според легендите те носят посланието на Бога към земята. Тази сила е необходима на твореца , за да опише правдиво “вдъхновено” божествените чудеса в предстоящия превод на Евангелието. Лирическият герой е убеден , че божието слово трябва да бъде ясно и достъпно за народа , за да бъде разбрано.
Поетът не е анонимен участник в тържеството на славянския род. Той предвижда трудностите по пътя към християнството, но е свидетел на радостта от приобщаването им към новата религия. Тълкува го като полет към една жадувана , но непозната още територия на желана благодат на духа:”Литна днес и славянското племе милостта на кръста твой да търси...”.Тази метафора допълва представите за пространственост в творбата , създадени още в началните стихове :”видим свят и дивен свят невидим”.Само чрез свободния полет на духа си човек може да се докосне до невидимия божи свят и да почувства силата на твореца на света.
Лирическият говорител е приел като свой личен и граждански дълг да продължи делото на своите учители – Кирил и Методий и да изведе народа си по славния път начертан от тях. А пътят е славен , защото славослова за мъдростта на Бога е човешкото признание и вяра,че без намесата на божия дух нищо земно и неземно не би съществувало.
Вплитайки в текста на “Азбучна молитва“ библейски образи и мотиви , поетът превръща историята на славяните в част от свещената история на християнството. Нещо повече – ключови богословски понятия (Бог,Господ,Отец,Син,Свети Дух и т.н.) стават основополагащи за извеждането на идейните послания на произведенията.Бог е видян като”жив светилник “, закон , и човекът “хвала въздава “, за да почувства общуването помежду им като акт на благословение.
Във финалната възхвала на светата Троица Константин Преславски отново се връща към жанровата форма на молитвата.Завършекът “Амин!”(Да бъде!)
Утвърждава и възвеличава едно мощно слово , призвано да опише настъпилите промени и раждането на един нов род.
Така устремът на новопокръстеният народ към вярата и словото отвежда към увереността , че славяните са открили своя път към мъдростта и към изконния човешки стремеж към познанието.




Константин Преславски –“азбучна молитва”

Възхвала на словото и духовния полет на народа




В изграждането на България като средновековна християнска държава и нейния принос в европейската култура особена роля имат личността и делото на Константин Преславски .Неговата многостранна дейност на духовен водач и проповедник, на книжовник и творец е съизмерима с мащабите на епохата ,белязана от културния подем на новопокръстените славяни и наречена “Златен век на българската култура”. Сред най-значимите образци на старата българска литература се откроява “Азбучна молитва”,призната от изследователите като първа стихотворна творба.
Цялостното творчество на книжовника достойно продължава делото на братята Кирил и Методий за разпространение на православната християнска вяра , проповядвана сред българския народ на говорим и разбираем за всички старобългарски език.Като ученик на първоучителите , преминал през изпитанията на изгнаничеството и завърнал се в България , книжовникът вдъхновено продължава святото дело , убеден, че славянската азбука е е благословена от Бога и свещена.Създавайки богослужебни книги , той успява да изпълни дълга си като религиозен водач,епископ на Преслав , но и успява да остави оригинални произведения ,доказателство за изключително поетично майсторство.
“Азбучна молитва “ е написана около 894 г., когато новопокръстения български народ трябва да се приобщи към християнския свят и в своя духовен полет да се доближи до Божиите истини.Поетичнита творба е съставена като лирическо въведение към направените от Константин преславски преводи на неделни евангелски проповеди ,включени в сборника “Учително евангелие”.Тя отразява както религиозните възгледи на вярващия християнин ,така и личното вълнение на родолюбеца ,което изпълва творбата с неповторим патос на вдъхновение .Написано преди повеч от хилядолетие по конкретен исторически повод ,стихотворението вълнува и днес с вдъхновеното послание за словото като”светилник на живота”, който осветява пътя на хората и народите към духовно усъвършенстване и спасение . Названието на стихотворението отвежда към смисловата натовареност на поетичния текст-традиционна християнска молитва се обвързва с обновяващата сила на словото , “което ще бъде за благото на всички”.Божието знание е въплътено в писаните текстове на Светото писание , което достига до новопокръстените славяни чрез старобългарската азбука , създадена с Божията благословия от светите братя Кирил и Методий .За възхвала на благословената и свещена писменост и за утвърждаването на старобългарския език като богослужебен е използван акростиха.Глаголическите букви са подредени в своята азбучна последователност .Още в древни библейски времена на началните букви се е отдавало изключително значение като на носители на истиността на Божието слово.В старобългарската литература този похват е заимстван от старогръцката християнска книжнина , където гръцките букви подчертават универсалния характер на християнството в сравнение с юдеизма.Чрез акростиха се откроява значението на християнската символика ,която допълнително засилва замисъла и внушенията на творбата.”Азбучна молитва” съдържа 40 стиха , въпреки че буквите в глаголическата азбука са 38.Числото 40 има свещен смисъл за християните , защото то символизира прехода от едно състояние към друго и обозначава началото на всяко значимо библейско събитие .В контекста на на създаването на “ Азбучна молитва” и нейните послания свещеното число символизира прехода от мрака на невежеството към светлината на божествената премъдрост .
Някой изследователи виждат в съкралното число 40 възможност текстът да беде разделен на четири части по 10 стиха . Това разделяне се основава на ролята на числото 4 в християнската култура и насочва към символиката на жестовете , сред които най-значимо е прекръстването .Четирите части на творбата символично съответстват на прекръстването (прогонването на злото ) , след което задължително трябва да последва християнската молитва .Символика, талантливо вплетена в художествения текст, носи скритите послания на “Азбучна молитва “ като един от най-забележимите образци на християнската поезия с декламационен характер .
По форма творбата напомня традиционната християнска молитва , чрез която вярващия общува с Бога , като търси помощ и спасение в земния си път. Предано и откровено,Константин Преславски се обръща към Бога: “създателю/на видими и невидими неща “, с молабата : “Господа – живия дух –изпрати/да вдъхне в сърцето ми словото ,/което ще бъде за благото на всички /живеещи по твоите заповеди .” Личностното присъствие е категорично заявено в началния стих чрез личното местоимение : ”Аз се Богу моля с тия думи”,и се противопоставя на представата за анонимност на твореца в християнската култура . Категоричната лична позиция контрастира и на молбата за благото на всички ,които следват Божия закон .Заради праведните християни твореца търси Божията подкрепа и моли Божието слово да укрепи духа им, а въплътеният в Божите закони ”голям светилник на живота” да освети пътя на всички,които търсят духовни дарове.Образът на словото както в цялата християнска литература , така и тук е разгърнат в няколко насоки – тое символ на Бога и неговата творческа мощ , тое вдъхновение за отделния човек ,път за духовно усъвършенстване и всеобщо спасение .Към светлината на евангелските истини е устремен новопокръстеният народ.Метафоричният стих: ”Лети сега и славянското племе “ ,образно внушава идеята за покръстването на народа като полет към светлината на Божията милост и премъдрост .Полетът на хората е подкрепен от словото като Божи дар , което укрепва вярата пречиства от земното и тленното и извисява духа.Светлината на Божия закон , въплътен в евангелското слово , сплотява славянското племе и позволява на народите да се приобщят към ценностите на християнския свят.Така се открояват и основните проблеми в епохата , в която приемането на християнската вяра е израз на прогресивно развитие .Макар написана по конкретен повод,молитвата се превръща в лирическа изповед на православния хирстиянин.
Началното обръщение се подема и развива в молба обръщение към трите равноправни лица на божественото единство –Бог Отец, Син и Светия Дух , в което акцентът пада върху молбата за “изобилно слово “ като синоним на сила и мъдрост.Така се утвърждава духовната творческа мощ на Светата троица и се градира възхвалата на божествената същност на словото .Особена поетическа изразителност за сливане на искрена молба и възхвала е постигната е стиховете :

Ръцете свои дигам нагоре
Да получа и мъдрост от тебе,
Защото ти даваш на достойните сила
И цериш всяко същество.


Жестът на издигнатите нагоре ръце, характерен за молещия се човек ,визуално изразяват духовно извисяване и доближаване до Божията сила и премъдрост. Библейските образи:”фараонска злоба “ и “ херовимска мисъл и ум” изразяват християнската нравсвеност , като контрастните им значения обозначават греховността и изкушенията в устрема към извисеност, към близостта до Бога .Приел “силата на шестокрилите” , чрез вдъхновенното слово , описващо Божите чудеса , българският книжовник изповядва:


Сега вървя по дирите на учителите.
Следвайки името и делата им,
Ще направя явно евангелското слово...


В молитвения си зов Константин Преслвски заявява готовността си да следва пътя на светите братя Кирил и Методий и косвено възхваля новата славянска азбука-най-прекия път към Божията мъдрост.Първоучителите са вечно млади , защотот чрез създадената от тях писменост се постига божественото знание , което обновява и преражда новопокръстените българи и поставя начало в историята им .Поетът желае да направи “ явно евангелско слово” за “ един нов народ” на собствения му език и така да ускори полета му към християнските ценности.Той е убеден , че това е не само пътят към мъдростта и вечността , но и начин за самостоятелно духовно и културно развитие , предначертан от светите братя Кирил и Методий . Вграденият в стихотворението акростих индиректно прославя старобългарската азбука,нейната обновителна и възраждаща сила.
Отдадената молитвена възхвала на Света Троица във финалните стихове звучи едновременно като прослава на “един нов народ” , който е приел Божието слово и е достоен да пребъде във вечността .Стихотворението отразява както важен исторически момент –покръстването на българите и присъединяването им към християнската цивилизация , така и деята за духовна мощ и културния напредък а народа ни.
Написана в средновековна България,творбата “Азбучна молитва” отразява обновителния дух на епохата , наречена “Златен век на българската култура” , и осветява пътя на народа ни през вековете с посланието, че Бога е всеки човек и народ , който чрез родното слово се стреми към духовно извисяване и културно обновление .




Това не е одобрено, но все пак го виж:

Значението на словото в “Азбучна молитва”

От древността до нас са достигнали много малко литературни творби, които отразяват начина на живот на древните хора, тяхната религия и мироглед за живота. Едно такова произведение е и “Азбучна молитва”, чието авторство е спорно. Едни литературни историци смятат, че е на Константин – Кирил Философ, а други – на Константин Преславски. Значението на словото за славянския народ е показано още в самото заглавие на творбата. Нарича се азбучна, защото всеки стих започва със съответната буква от старобългарската азбука т.е. тя е акростих. Но защо е наречена молитва? Произведението е молитва, защото това е любим жанр през средновековието и, защото това е молитва към Бога да направи явно евангелското слово.
По свидетелствата на Черноризец Храбър славянската азбука се състои от 38 букви, но азбучна молитва съдържа 40 стиха. Като символ числото 40 представлява подготовка за преход към състояние на съвършенство. Славяните езичници през IX век приемат кръщение и вървят по пътя на съвършенството с молитвено упование на Бога.
Християните изповядват един Бог, който е създател на видимия и невидимия свят. Авторът е доволен, че през IX век е отхвърлено вече езичеството и всички християни са приели новата вяра.
“..боже, на всяка твар и създание,
на видимите и невидимите неща.”
Писателят моли чрез силата на словото си да бъде осенен с вдъхновение от Светия Дух:”Да вдъхне в сърцето ми слово.” По онова време се е смятало, че творческата дейност не е самостойна, а благодарение на Светия Дух се определя художествената сила и верността на словото. Пророците са водени от Светия Дух и за това техните книги за верни и вдъхновени . Самият Христос започва да проповядва, когато бива кръстен от Йоан Кръстител. Светия Дух, явявайки се обикновено като гълъб, за пръв път разкрива тайната на Светата Троица – Бог е един, но в три Лица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети, който дава душевното просветление чрез значението на словото.
“Което ще бъде за благото на всички,
живеещи в Твоите заповеди.
Защото е голям светилник на живота,
законът ти, светлина в пътеките на този,
който дири евангелските слова
и се моли да получи Твоите дарове. ”
Ключовите думи и изрази, предимно с ярко значение, убеждават, че истината за значението на словото е открита в светлината на духовното прозрение. Всичко, което представлява човекът , неговата слава и величие в природата са дарове от Бога. Дарове, които са изобилни и за всички: премъдростта и знанието, любовта и целомъдрието, семейството, душевният мир, вярата, покаянието и вечният живот.
“Към кръщение се обърнаха всички,
които желаят да се нарекат твои хора,
милостта твоя, Боже, молят горещо.”
Изведнъж общата молба се заменя с лична молба на произнасящия молитвата за помощ.
“Но на мене сега пространно слово ми дай.”
Искреността на личната молба за даряване на вдъхновено и мъдро слово се откроява от обстоятелството, че всяка молба се придружава с ритуално вдигнати ръце към небето.
“Ръцете свои издигам винаги нагоре
да получа сила и мъдрост от Тебе.”
В своята творба авторът говори за приемственост в духовното учителство. Старобългарската фраза “по следу учителю” е една голяма загадка. Тя може да се преведе като “по дирите на Учителя” или “по дирите на Учителите”. Общо е чувството на преклонение пред подвига на учителя просветител.
В произведението “Азбучна молитва” се разкрива пред нас една молба на автора, показваща значението на словото, без което не би бил способен да изкаже тази молитва. С тази пламенна любов към славянската писменост писателят изказва надеждите и желанията си, за които моли Бога. Бог явяващ се опора във всеки един труден момент.

snowgirl
05-05-2008, 19:47
Мерси :-)

nelit0_92
06-05-2008, 07:41
Моля ви много спешно ми трябва темата " Личността на старобългарският книжовник според "Азбучна молитва". Имам класна а тази тема не мога да я намеря моля ви помогнете ми.

hrisiiiiii
06-05-2008, 15:35
Моля ви много спешно ми трябва темата " Личността на старобългарският книжовник според "Азбучна молитва". Имам класна а тази тема не мога да я намеря моля ви помогнете ми.


Виж тук:


http://www.teenproblem.net/school/s/1161.html
http://www.teenproblem.net/school/s/1746.html

nelit0_92
06-09-2008, 17:54
hrisiiiiii mnogooo ti blagodarq :-)

NiK4y
06-15-2008, 11:11
Здасти на всички :) .Трябва ми малко помощ по литература...или по точно старобългарска литература.Трябва да пиша реферат на тема:''Същност.характер и значение на старобългарската литература''.Ако някои може да ми помогне да го направи.Благодаря предварително.

sexa_na_kompleksa
06-15-2008, 12:09
Здасти на всички :) .Трябва ми малко помощ по литература...или по точно старобългарска литература.Трябва да пиша реферат на тема:''Същност.характер и значение на старобългарската литература''.Ако някои може да ми помогне да го направи.Благодаря предварително.

Отговорих ти тук:

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=177117

RaDoSsStTt
06-08-2009, 14:21
Трябва ми спешно ЛИС на следните теми: "Светостта на делото и живота на славянския първоучител - Пространно житие на Кирил";
"Религиозното и народното начало в Проглас към Евангелието"; и "Защо азбуката е свещена - Азбучна молитва". Ако някои има поне една от темите ще съм му много благодарна!!!

RaDoSsStTt
06-10-2009, 11:56
Имам класно и ми трябват много тези теми моля ви ако има някои да ми помогне :)

preslava6557
05-09-2010, 10:43
trqbva mi speshno tema zaklasnoto po literatura temata e Otrajenie na velikite idei na epohata.. molq vi pomognete :shock:

LonChetOoO
06-01-2010, 15:16
Имам класно и спешно се нуждая от следните теми :
1.Образът на светеца в пространното житие на свети Кирил
2.Защитата на славянската писменост в съчинението "за буквите"
3.Образът на старобългарския книжовник в съчинението "За буквите"
Мерси предварително.. :-)

gunter
06-05-2010, 14:22
ТРЯБВА МИ ПОМОЩ !!! ИМАМ КЛАСНО ПО БЕЛ И МИТРЯБВА ЛИС НА ТЕМА Религиозното и народното начало в "Проглас към евангелието"

mir4ety95
05-10-2011, 12:15
спешномиhttp://www.teenproblem.net/forumтрябваhttp://www.teenproblem.net/forumлисhttp://www.teenproblem.net/forumнаhttp://www.teenproblem.net/forumте маhttp://www.teenproblem.net/forumОБРАЗЪТhttp://www.teenproblem.net/forumНАhttp://www.teenproblem.net/forumСЛОВОТО Вhttp://www.teenproblem.net/forum„АЗБУЧНАhttp://www.teenproblem.net/forumМОЛИТВАhttp://www.teenproblem.net/forum„ ДОhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum15.05. 2011
и

есеhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum''голисаhttp://www.teenproblem.net/forumбезhttp://www.teenproblem.net/forumкнигиhttp://www.teenproblem.net/forumв сичкитеhttp://www.teenproblem.net/forumнароди''

lenchetyyy95
05-16-2011, 20:34
v srqda imam klasna po bg i speshno mi trqbvat materiali za Starobulgarskoto slovo kato spasenie molq pomognete mi blagodarq predvaritelno.

Oginky
05-29-2012, 13:45
Molq vi nqkoi da znae tezi temi za Proglas kum evangelieto Obrazut na knijovnika i Obrazut na slovoto/bukvite ....... ili Ese ne pada li ot boga dujd ednakvo za sichki

Oginky
05-29-2012, 13:46
Голи са без книги всички народи” есе
Xлябът на словото е вечен, той
единствен никога не свършвa

Един от най-забележителните и велики културни феномени на човечеството е книгата. Със своя дълъг живот и познанието, което ни дава, тя доказва абсолютната необходимост от нея. А какво всъщност е тя за вас? Оценявате ли достатъчно писменото слово, или то се е превърнало просто в частица от вашия живот и от вас самите? Замислете се за момент. Нима книгите не са вратички към ново знание? Нима не научаваме за заобикалящия ни свят толкова много именно чрез тях? Не са ли те тогава нещо свято и безценно?! Ако и вие мислите, че книгите са “вратички”, то представете си живота без тях! Не, представете си първо да живеете в стая без врати и прозорци... не би ли било това истинския ад? Както и без книгите, сякаш без врати, светът би бил толкова малък и нищожен. Да живеет цял живот в една кутийка... Да не знаеш нищо за света, за миналото, или за каквато и да е друга част от живота. Не е ли това нещо ужасно? Дали обаче всеки днес оценява това творение, книгите и писмеността достатъчно?
Днешният живот е така забързан, толкова различен от древността. Загледай се за миг в лицата на хората... Всички те изглеждат толкова вглъбени в проблемите си. Светът вече е пълен с технологии, но едва ли това би заличило книгите... Всеки носи в себе си късче гордост от делото на Солунските братя, което славим на 24 май. Пеклонението пред паметта им е все още в нас, макар да не го показваме така открито.
“Търсете книгите, защото в тях има живот вечен!” – е казал Константин Преславски. Нима това не е вярно? Не са ли книгите извора, от който черпим информация за миналото и живота на нашите деди. И днес продължаваме да отпечатваме настоящето... и дори да предсказваме бъдещето. Нима това не доказва вечния живот на книгите? Тази връзка минало – настояще – бъдеще, става начин за комуникация между поколенията.
Благодарение на книгата човек се образова и това му дава възможност да общува с околните. Книгата е мощно оръжие в ръцете на просветения. Неслучайно в “Проглас към Евангелието” е казано: “Голи са без книги всички народи, защото не могат да се бият без оръжие с противника на нашите души...”
Тук метафората “голи народи” включва идеята за незащитеност, слабост, уязвимост.
Тъжно е, че днес някои от нас, а дори и повечето, приемат книгите като даденост, а не като нещо свещено, каквото всъщност са. Често ги захвърляме в някой прашен ъгъл, без дори да се опитаме да вникнем в същността им. Но въпреки това, книгите ги има и ще продължават да са до нас, за да “просветляват” душите ни. И не си мислете, че технологиите ще успеят да ги изместят, или така да се каже, че “мишката ще изяде книжката”. Книгите ги има макар и не такива, каквито са били в древността, написани върху папирос или парче кожа. Днес ги има и ако гледаме на тях като на “писмено слово”, то те никога няма да изчезнат. Книги има вече дори в техните електронни издания из неизброимите компютърни страници, събрани в нищожен по размери диск. И това може би не е последната метаморфоза на книгата. Но по-важно е, че нея я има, писменото слово съществува, защото ние имаме нужда от него. Възможността книгата да се изгуби е осъществима само ако ние, хората загубим своите мечти и идеали... своята чувствителност.
Човек е най-умното същество и ще си остане такова, поне за сега. Той има съзнанието, с което може да оценява значимите неща в живота. Въпроса е всеки да оцени делото, което празнуваме на 24 май, да вникне в значимостта на книгите. Така народът никога не би бил “гол”, щом ги има книгите, щом ги има безбройните знания, поместени в тях.

“В началото бе Словото,
и Словото беше у Бога, и
Словото бе Бог..............”

meiiiiiiii
06-08-2012, 11:45
Спешно ми трябва есе на една от тези теми:
1.С какво Кирил Философ и Методий са идеалният тип на своята епоха
2.Има ли живот в книгите днес
3.Дяволът-мит, символ или нещо неясно в старобългарската литература и в нашето време
МОЛЯ ВИ! СПЕШНО Е! Благодаря предварително!

Master4o00
04-19-2016, 17:45
Спешно ми трябва есе на тези тема: Духожната голота на безкнижният човек Моля ви спешно ми трчбва
Благодаря предварително!