hrisiiiiii
05-07-2008, 18:47
Виж тези:
Душата и смъртта
Най-големият страх на хората е неизвестността. Единственото сигурно нещо в живота е смъртта и точно тя представлява най-голямата неизвестност. Някои мислят, че след като умрем се прераждаме, други – че отиваме в рая, ада или въобще някъде.
Хората не могат да приемат това, че са крайни. Иска им се да вярват, че както са по-висши от животните, така са по-силни от природата. Ето защо търсят нещо, с което да го докажат. Тялото не може да бъде вечно, следователно трябва да има нещо, което е невидимо за очите. И точно тук идва ред на душата. Но не е ли вярата в нея просто заблуждение? Не е ли сламката в морето, за която искаме да се хванем, за да ни даде кураж?
Нека да предположим, че душата наистина съществува. Много мислители са писали за нея и всички са давали различни определения за това какво представлява и къде се намира. Аз вярвам, че ако има душа, то тя е енергия, заключена в тялото. Когато човек умре “затворът” на енергията отваря вратите си и тя се освобождава. Според законите на физиката енергията не се губи, а само преминава от едно състояние в друго. Не се знае обаче дали това важи в този случай. Да речем, че действа. Тогава душата ни би трябвало да се промени. Това от една страна доказва теорията за прераждането. Но в наши дни за една минута се раждат два пъти повече хора, отколкото умират. В древността е било обратното. Тогава енергията би трябвало да “чака” да се роди дете, в което да се “всели”. А къде отива до тогава? Тук се намесва нуждата от място за престой, което води до доказване на другата теория. Може това да е ад и рай, както е според християните, но това поне според мен, е малко вероятно. Адът и раят са измислени, за да се накарат хората да живеят праведно. По-достоверна изглежда версията за падземното царство на Хадес, както са вярвали древните гърци. Питам се обаче защо точно под земята? Нима за енергията, наречена душа е възможно да се слее със земната? Може би. Но може и да се разтваря във въздуха. Тук се потвърждават измислиците за духове. Защо не? Енергията може да се запази в същата си форма и извън тялото. Но тогава не би ли станало много пренаселено от енергии?
Нито една от теориите за “живота след смъртта” не дава отговор на всички въпроси. За съжаление никой не се е върнал, за да разкаже, което от една страна е хубаво, защото всеки може да мисли каквото му харесва. И тази вяра ни успокоява...
Но мен все ме човърка въпроса: Ами, ако душа няма?
Душа & Дух
1. Платоновото учение за душата
- Възгледи, схващания и доказателства
Но как тялото помни? Как може атомът да мисли? Ако човекът е само тяло, това е невъзможно. Човекът е преди всичко душа, твърди Платон,а след него и много други философи. Тялото е гробница за душата, която се стреми към над-телесното. Този стремеж на душата се нарича познание.
Душата не може да се удовлетвори от познание на отделни предмети и в нея има порив към идеите. Душата е безсмъртна според Платон. Тялото има множество ракурси, а „душата е в някакъв смисъл всяко съществуващо” (Аристотел)
Древните са си представяли душата като ефирно тяло, което- например според Омир – се намира в материалното тяло на човека. Душата е жизнена сила, принцип на живота. Затова Талес твърди, че „магнитът има душа, защото привлича определени неща”. За Анаксимен тя е въздух. Както въздухът е фино до невидимост вещество, което обаче въздейства върху тялото, така и душата влияе на тялото.
Питагор определя душата като хармония на частите и я смята за безсмъртна. Тя според него се превъплъщава в ралични тела и всякакво въплъщение е един живот. Сам Питагор твърдял,че това е неговият пети пореден облик.
Идеята за фина, но пак веществена същност се среща и при Хераклит. За него душата е „сухо сияние”, най-ефирната форма на огъня,който е основа на битието.
Безсмъртна ли е душата?
Платон не само отделя душата от тялото, но и аргументира нейното безсмъртие. Аргументите са следните:
1. Взаимопреход на противоположностите.
2. Познанието е припомняне.
3. Душата е нещо самотъждествено и просто.
4. Душата е принцип на живота.
От какво се състои душата?
Платон открива различия между тялото и душата. Душата притежава две начала – афективно и разумно. В диалога „Федър” те са представени като два коня в една колесница. Според това кой от тях надделее, зависи дали душата ще се приближава разумно към светлината на идеите или влеченията на афектите ще завлекат колесницата към здрачния свят на материалното.
Аристотел различава три вида души:
• вегетативна, растителна, която сродява човека с живота на растенията
• хранителна, осезаващя и движеща, каквато притежават и животните
• разумна, безсмъртна душа, каквато иам само човекът. Тя е най-отдалечена от тялот и затова е отделимаот него. Тя мисли и разбира и така е сродна с божественото блаженство, защото пребивавав самата себе си, в чистия свят на мислите.
Така с развитие на философското мислене виждаме как душата се отдалечаваот материалното, как се отделя от тялото, разчленява се вътрешно и достига до свободно отношение както към собственото тяло, така и към външната природа.
Душата е чувство
Най-общо можем да определим душата като чувство. Тя е дом на чувствата.
Душата е сърдечната средина на човека между материите на тялото и идеите на духа. Тя е духовността на тялото, но без да достига до суровия и хладен аристократизъм на духа.
Душата е самоотнасяне на човека към самия себе си. Тя е усет за конфигурацията на нашите настоения, за изворите на нашите желания и за хоризонтите на нашите блянове. От нея тръгват и в нея се срещат спомяни и мечтания. Душата чувство е вълнение, отклик на човека към някое състояние на тялото или към някоя мисъл на духа. Но това е съвсем ясен, а дифузен и смътен отклик. Затова е привилегия на духа, то е нещо надиндивидуално. Най-често само метафорите на поетите успяват да уловят „логиката на сърцето” (Паскал).
Душевният свят на човека е непространствен, но времеви. Душата се отнася към тялото както музиката кум скулптурата, а към духа – както музиката към поезията. В нея се отмерва тактът на човешкия живот, защото и тялото, и душата са израз на човешката крайност, ан непреодолимата смъртност. Затова душата се радва и страда, изпитва наслада и болка.
Като изблик, като време, като патос душата е най-напред желание (Спиноза). Вещта е неизменно една и съща, а душата се самопроменя и остава същата. Удовлетвореното желание, постигнатата достатъчност е удоволствие, а чувството за разрив между състояние и желание е неудоволствие.
Радостта е чувството на удоволствие от открит простор за желание, тя е чувството за един безпрепятствен свят. Докато тъгата е отвръщане от един труден свят. Мъката вцепенява, превръща душата в нещо подобно на инертна вещ. Затова безмерната мъка на душата може да причини смърт.
Платон нарича ентусиазъм онова висше чувство, с което душата се изтръгва от телесното и се насочва към идеите. По този начин човек премества фокуса на своето съществуване към духа.
2. Дух и мисъл
Идеята за духа е свързана главно с влиянието на християнството и намира своята философска кулминация във философията на Новото време – най-вече в системата на Хегел.
При Хегел това развитие се свързва чрез ясното различаване на тяло, душа и дух. Тук душата е един само природен дух, т.е. дух, който още не се е откъснал напълно от природата душата има природни качества (зависимостта й от космоса, от движението на звездите и планетите, от въртенето на Земята и от особеностите на различните раси, нации и индивидуален характер). Тя търпи природни измениния, осезава и чувства.
В античността нещо сродно виждаме в идеята на Анаксагор за Ума, който е „несмесен” с материята и властва над всичко. Също и в учението на Аристотел за човешкия ум като разумна част на душата и за божествения Ум, който мисли сам себе си.
Бог е Дух. Такава е основната идея на християнството, която го различава от езическите религии, в които божествата са телесни, имат чувства и ум, но не са дух. Св. Павел нарича дух онова състояние на човека, в което душата е насочена към Бога. Затова отвръщането от божественото означава отпадане е атериалното, означава бездуховност.
Човекът е дух
Апотеоз на идеята за духа срещаме при Хегел. За него „човекът е дух” и това е най-висшето определение, което можем да дадем на човека. Защото духът е свобода. Той не зависи от природата, а се самоопределя. Духът сам създава и избира своите цели и ценности. Той е абсолютно деен, намира се в непрестанно безпокойство, но не емоционално, а мисловно безпокойство.
Чрез своя дух човек надхвърля настоящето, надмогва ограниченията на природата. Духът е мисъл, идея, идеали. Духът е творчески, т.е. от нищото създава неща, създава свят.
Мисълта е живот в абстрактното
Материалният човек живее само сега, а духовният човек свободно странства в измеренията на времето. Това означава, че той не им е подвластен. Когато Шекспир създава своя „Хамлет”, той преминава от времето във вечността, от телесно-душевно към духовно битие. Хамлет има идеално, духовно битие, което е извън времто. Когато четем „Хамлет”, ние повтаряме същия възход. Когато Питагор доказва, твърдение също е докосване до вечното.
Духовното е не само извънвремево, то е винаги нещо общо. То не може да бъде собственост. Къщата е материална, единична и можа да принадлежи само на един човек, но идеите, числата са нещо всеобщо. Те могат само да приобщават, но не и да разделят. Затова наричаме някого духовен човек, ако ной е прозрял тленността и незначителността на материалното, на вещното.
И това, но е малко дългичко:
1.Ракурсите на тялото-погледнато по-повърхностно тялото това е самият човек,не бихме могли да открием разлика между различните състояния на тялото и душата.Това не е съвсем правилно защото при едно по обстоино вглеждане в тялото можем да стигнем до извода че то не е само наш биологичен дом,а притежава и множество ракурси в които може да бъде видяно от различни гледни точки.Ако гледаме на тялото като предмет то той е част от природата и в частност изследван от биологията.Така гледат учените на него и дори лекарите.Тялото ни дава и редица преживявания,някои приятни други не толкова.Например усещането на ласките,милувките,но и болката,умората,движението това са все неща които нашето тяло преживява.Нашето тяло има свой език чрез който изразява духа,душата и настроенията на всеки човек.Това е езика на жестовете,мимиките и позите.За да опознаем света около нас първо трябва да познаваме собственото си тяло.Това е друг ракурс на човешкото тяло.Всеки оформя в съзнанието си образа на собственото си тяло,придобива усещания за неговите форми ,усещаме как то изглежда в очите на другите.
2.Какво е тялото?Затвор за душата или прозорец за душата? - според мен тялото не може да се разглежда като затвор за душата.То е просто неин временен дом в които тя се развива и израства.В един момент душата напуска тялото готова да се рее свободно в пространството.Не трябва да се срамуваме от телата си те са наш дом,те предпазват душата от външния свят,подобно на черупка на охлюв.Според мен предназначението на тялото е точно да пази душата,да я съхранява и да я представя на външния свят чрез жестовете,мимиките,движени ята,знаците.По склонна съм да приема тезата че тялото е прозорец на душата именно защото без него тя не може да изпита и усети това което се случва с нея.Тялото възприема всички усещания и удоволствия които могат да бъдат изпитани от душата и и ги предава.Без да го има тялото дуата не би могла да изпита тези удоволствия.Едни хипотетични същества които нямат тяло ще могат само да мислят и да си въобразяват,но не и да усещат.Тялото е необходимо на душата за да бъде тя пълноценна и щастлива.
3.Знанието на много думи помага ли на мисленето? - Общо прието е че интелигентните и умни хора имато по-богат речник,тоест знаят повече думи.Това безпорно е така,но дали знанието на повече думи помага на мисленето и развиването на техния интелект?Това според мен е спорен въпрос.Някои хора просто имат добра памет и запаметяват всичко което чуят без да се замислят какво е това и какво точно значи.По този начин надали развиват мисленето си.Всеки човек трябва да се стреми да научава нови думи, но и да разбира техният смисъл.Така определено ще развие мисълта си.
Общуването между хората е сложен процес възникнал още в праисторически времена като средство за защита от опасности.Чрез словото хората се чувствали по-сигурни.Така възниква и идеята за езикът и думите като средство за обединение на хората.Чрез развитието на езика и употребяването на различни наименования,термини и т.н хора са еволюирали и са развивали своя интелект от милиони години на сам.
Всеки изминал ден речникът на хората се обогатява и това налага нови разсъждения ,въвеждането на нови науки и т.н.За това мисля че знанието на мн думи помага и развива мисленето ни.Полезно е да знаем мн думи,но и да можем да ги използваме в правилното им значение, в противен случай това е ненужно.Ако не можем да ги използваме няма значение колко думи знаем.
4.За кои неща нямаме думи ? - „Нямам думи” това е често употребяван израз в нашете ежедневие и означава че учудването ни от дадено нещо е толкова голяма че просто не можем да го опишем с думи. Когато нещо ни удиви,учуди или дори смути ние незнаем как да го опишем.За това казваме че „нямаме думи”.Но има и една друга язвителна фраза на австрийския логик Лудвиг Витгенщайн,която гласи: „За това за което не може да се говори,трябва да се мълчи.” Това също е много добре казано.Понякога просто е по добре да замълчим пред някой неща. Има и друг случай в които не можем да опишем чувствата и усещанията си, защото те са толкова силни че просто няма думи с които да ги предадем досатъчно точно и изчерпателно.Такова например е мълчанието на влюбените които нямат думи да опишат любовта си един към друг.Съществуват най-различни поводи за нашето мълчание.Някои от тях хубави,други не толкова а трети дори потресаващи.Тези неща ни оставят без думи,но понякога най-доброто оръжие е мълчанието.По-добре е да говорим малко но на място и думите ни да са изпълнени със смисъл, в противен случай най-добре е да замълчим.
5.Коя дума според нас е най-многозначителна? – Езикът е множествен,всяка дума има свое значение и може да се възприема от различните хора по различен начин в зависимост от ситуацията и намеренията им. Според мен не може да се каже точно тази дума е най-многозначителна. Такива думи са много поне за мен. Например свободата,любовта,приятелс твото и т.н. Свободата е различна,тя може да бъде свобода на духа, свобода на волята,физическа свобода, свобода на религията.Това е понятие което разглеждано от различни аспекти има различно значение.Така е и с любовта.Тя може да бъде любов между мъж и жена,любов между майка и дете,между приятели,между братя и сестр,любов към работата,към живота.Всеки човек обича различно и по свое му.Затова ако трябва да определя една дума като най-многозначителна това за мен би била любовта.Тя има толкова значения колкото са хората по света и със сяка минута в която се разжда нов човек и нейните значения нарастват.Всеки обича по различен начин и приема любовта като различно от другия,следователно всеки човек дава различно значение на думата.Това е най-красивата и най-изпълнена със смисъл и значение дума.
6.Защо казваме че хората помнят а езикът запаметява? – Човекът,това е най-сложното същество в света.
Човешкото тяло има безброй много функции.Една от тях е възможнността да помни различни случки и факти.Нашата памет е строго индивидуална,някой хора помнят добре и много дълго, други не чак толкова.
Добре е да помним различни неща,но има една граница.Човек не може да запомни вскичко което чува вижда,чете за това са ни нужни езикът и словото.Чрез писменността думите,действията и събитията които ни се случват могат да се запазят за вечни времена.За това казваме че книгите са вечни. Записвайки важните неща от живота ни осъществяваме връзката между поколенията.Например ако ги нямаше произведенията на Ботев,Вазов и други велики автори нямаше как да разберем какво е било в миналото, за какво са мислили хората,какво ги е вълнувало.А това е мн важно за нашето осъзнаване и разбиране на светът около нас. Трябва да знаем какво е било в началото,преди нас, за да можем да вървим напред.В писменносста езикът е нещо като социалната памет на обществото, затова казваме че хората помнят а езикът запаметява, той предава запомненото от нас на следващите поколения.
7.Характеризирайте das Man – масовия човек – Това е човек без мнение напълно подвластен на чуждото такова.Той говори така както е прието,мисли така както масата хора мислят,няма свой възгледи,мечти, виждания за живота.Речникът му е изцяло от клишета,чрез него се чува анонимния глас на всекидневието. Това е напълно повърхностен човек не се замисля и разсъждава върху нещата от живота,защото е мн по лесно да се носи по течението.В него властва любопитството,желанието да гледа скандал,да клюкарства за елементарни и повърхностни неща.Опитва се по всевъзможен начин да отвлича вниманието си от важните неща.Гледа да върши само механични неща,който не изискват никаква мисъл или мнение по въпроса.Той не обича да спори,съгласява се със всичко,именно защото няма свое мнение.Das Man приема своето безличие напълно спокойно без никакви възражения и опити за промяна.Той е „всеки и никой”,той не сваля маската си пред никого,тя е сраснала с лицето му.В живота му властват публичността,уравнеността и срединността.
8.Самотата на различните типове хора – Човек се чувства най-самотен когато е сред много хора.Това е самата истина,защото когато си сред хора които не те разбират не можеш да ги почувстваш и все едно и сам насред пустиня.Съществуват различни типове хора,за които самотата се проявява по различен начин.
Например антикварния човек.Той е изостанал в миналото,не може да се приспособи към бъдещето по ред причини,било защото е загубил близки хора и не желае да гледа напред,било защото не приема ценностите на настоящето,било защото е против днешните възгледи и разбирания.Потопен е изцяло в носталгия към миналото.Друг самотник сред тълпата е аутсайдера.Той не може да се приспособи към настоящето и бива отхвърлен в неговата периферия като наудачникът на епохата.Той иска да се приспособи към своите съвременници но така и не успява,винаги гледат на него с резерва.Друг тип хора са тези които са самотни защото се опитват да си изградят свое собствено настояще и бъдеще,в което ще се чувстват по конфортно.
Такива например за бунтарите,мечтателите,прор оците,които пук не само че живеят в тяхното бъдеще но вещаят такова и за другите.Генните са хора които често биват не разбрани и отхвърлени от обществото в което живят,обречени да мъчителна самота.Техните идеи добиват популярност а откритията им ги правят популярни едва в далечно бъдеще когато хората започват да ги разбират.Гениите са интелектуално по- напреднали от хората на тяхното настояще.Такива са например мн велики художници чиито творби се признават за шедьоври на изкуството години след смъртта на авторите си.Но това е реалността всеки живее в свой свят но просто някой хора са мн по далече от вътрешния свят на останалите и винаги ще се чувстват неразбрани и отхвърлени.
9.Къде човек се чувства das Man? -според мен човек може да се чувства das Man на всякъде,но и никаде.
Ако не се поддаваш на чуждото влияние и съумееш да опазиш своята идентичност ти никога и никъде няма да се чувстваш „всеки и никой”.Когато гледаш телевизия също се изисква мнение по въпросите които се коментират в различните предавания,или по темата за която се разказва в филма.Ако не е така тогава се чувстваш das Man пред телевизора.Когато си на стадиона също имаш свое мнение,но тук то е подкрепено от много други хора които мислят като теб,но това според мен не те прави das Man.Всеки има право на свои възгледи и пристрастия,когато твоите съвпадат с тези на други хора добре това е нещото което ви свързва.На стадиона хората са разделени на две такива които подкрепят единия отбор и такива които подкрепят другия,но те трябва да има и свое мнение по другите въпроси за да не се превърнат в „масовия човек’.На улицата и в дискотеката е строго индивидуално за всеки.Там се срещат хиляди хора всеки от които има своя идентичност.На всяко от тези места можем да срещнем das Man но важното е да не придобием неговите недостатъци и да не се превръщаме в него.Трябва да имаме своя воля и сила на духа за да не почувставаме никога просто das Man.