Как е изграден образът на словото в „Проглас към евангелието”
(Литературно интерпретативно съчинение)
Лирическата творба „Проглас към евангелието”, чиййто предполагаем автор е константин – Кирил Философ, е своеобразна възхвала на словото, на силата и на ролята му за духовното израстване на народите. Наречена „проглас’, предисловие, предговор към Евангелието, творбата изразява възторга на автора от радостана вест, която съобщава на всички християни, че вече имат свои христичнски книги.
„Проглас към евангелието” е апотеоз на значението на книжнината и просветата в историята на народите. Словото е светлина за очите на хората, храна за душите им, крепител на сърцата и умовете им. То е в основата на човешкия живот, защото чрез него всеки може да опознае Бога да изкаже сжоите молитви, да се прероди духовно, възприемайки християнството на роден език. Творбата представя приемането и утвърждаването на славянската писменост и ролята й за християнския герой. Авторът внушава значимостта на словото, на писмеността за живота на хората. Мнението си творецът подкрепя с цитати от Библията и различи художествени похвати. Словото е дар божи, то озарява сетвата на хората със светлина, подхранва душите им:
...Слепите ще прогледнат,
глухите ще чуят буквеното слово
да познаят бога, както трябва.
Буквеното слово, писмеността дава ново самочувствие на хората. Чрез него те преглеждат, получават знания, стават вярващи християни, научават се да почитат Бога и да му служат. Съзнавайки, че словото е благо за хората, автрът призовава народа към всеотдайност и внимание:
Заради това, слушайте, всички славяни,
защото от бога е даден тоя дар,
той е дар божи за дясната част...
Перифразирайки цитат от Евангелие на Матей, авторът доказва важността да се възприеме азбуката и да се използва, защото тя е дар от Бога и е създадена за хората, з ада ги спаси от невежеството и греха, да ги изгигне и прероди духовно. От дясна страна стоят праведниците, а праведен е човек, който служи с делата си на Бога. Чрез антитезите мрак – светлина, езичество – християнство, невежество – знание, творецът изтъква важността и ролята на азбуката и словото за хората. Словото е познанието и духовното прераждане, за прехода от мрак към светлина. Образните сравнения и християнската символика имат за цел да възхвалят ценността и необходимостта на славянската писменост. Сравнявайки познанието на словото със светлината на окото:
...всяка безкнижна душа
не вижда добре божия закон,
закона, който открива божия рай...
Авторът внушава, че чрез знанието човек се приобщава и познава Бога, чиито символе светлината”
Христос иде да събере народите,
защото е светлина на целия тоя свят.
Незнанието, невежеството, мракът се противопоставят на знанието, прогреса светлината. Изброявайки основните човешки сетива, основните функции, той доказва, че човек, лишен от своя писменост, е непълноценен, обобщавайки образа му на неграмотен и невежа до мъртвец,
...безкнижната душа
мъртва се явява у хората.
Чрез сравненията в афоризмите: „слепите не виждат божието творение”, „глухите не чуват тътена на гръмотевицата”, творецът доказва ролята на словото за хората- то е духовна храна, чрез него се познават божиите заповеди, човек се спасява от духовна смърт, прераждайки се и живее вечно. Осъзнал силата на книжовността, авторът призовава християните да отворят умовете и сърцата си и да възприемат славянската писменост, чрез която ще могат да общуват и да слаят Бога. Творецът защитава правото на всеки народда изповядва религията си на разбираем зеик. Важно е душата му да се храни с божието слово, което разбира. Словото е храна за човешката душа, крепител на сърцата и умовете на хората. Именно словото, буквите, писмеността са крепители на вярата, защото чрез тях с епредава божието учение”
...така и тя (вярата)
изисква божия дъжд над буквите,
за да израсте по – добре божия плод.
Словото преражда духовно човек, укрепва врата му, дава му познание за живота и човешките ценности. Творецът показва важното място на словото в живота на човека. Изказва „голям ум в малка реч” и обобщавав значението на словото – писано или устно за хората”
Голи са без книги всички народи,
не можейки да се борят без оръжие
с противника на нашите души,
и готови са за плена на вечната мъка...
Книгите се превръщат в „здраво оръжие” срещу лукавия, изкусителя, протичника на христос. Народите без книги и знания са обречени на гибел и вечни мъки в отвъдния свят. Книгите са условие за прогреса на народа. Знанието, книжнината дават сили и самочувствие на хората. В „Проглас към евангелието” константин – кирил Философ доказва, че словото е основополагащо в живота ан човека. То дава знания, спасява от мрака и невежеството, дарява вечен живот. Словото одухотворява човека, крепи сърцето и разума му. То дава сили за преодоляване на всяко зло, затова Кирил призовава за познаването и приемането на писмеността.
„Проглас към евангелието“ на Константин-Кирил Философ, е първата творба на славянската декламативна поезия. Сътворена е по повод създаването на славянската писменост от светите братя Кирил и Методий и превеждането на свещените книги на разбираем за славяните език. Неизвестният старобългарски поет дава лиричен израз на духовното съприкосновение с евангелскотослово на Бога в своя “Проглас към Евангелието”.
Авторът създава силно емоционална творба, опирайки се на Библейските текстове и представлявайки убедителни доказателства за значимостта на Божието слово.Писателят се обръща към целия славянски род с призива да приемат със сърцата и душите си,да разберат и да повярват е
Божията истина.
Библейското слово отразява светлината на Христовата мисъл.Тя е спасение за духа на човешкия род,затова и Евангелието,прогласило светлината на Христовото Слово, е спасение-светлина за душата на новопокръстения Славянски Народ.Човекът търси „гласа” на Бога. Открива го в „поле” от светлина, материализирана в звука на библейските пророчески слова:
"Както пророците са предрекли,
Христос иде да събере народите,
защото е светлина на целия този свят."
Символичното единство Христос –светлина се явява опозиция на езичеството-мрак и невежество.Преходът на народа към християнството е преход към знанието.Стремежът към светлината е стремеж към Бога. Затова онези,до които стигне Божието слово,ще „прогледнат”, с нови духовни очи ще видят света. Просветление може да им донесе само силата на писменото слово.За славяните то е единствен път към Бога:
"…..Слепите ще прогледнат,
глухите ще чуят буквеното слово
да познаят Бога, както трябва."
В тази част на своето стихотворение Кирил отново се позовава на Библията: ”И в оня ден глухите ще чуят думи както се четат из книга,и очите на слепите ще прогледнат из мрака на тъмнината.” Словото засиява във вътрешния свят на човека и той намира пътя към себе си, но това е и път към Бога. Праведникът и грешникът откриват божия дар-слово в просветлените дълбини на човешкото си съзнание.То опрощава „безброя грехове” и благославя красотата на духа, „вслушал” се в „прогласената” светлина на човешкия ум. Мисълта „чува” „гласа” на Бога, а той „идва“ от човека, излива се като „светлина на целия свят” в словото, което „оглася” човешките души. Тоест, „гласът” на Бога е „глас” на мисълта. ”Огласеното” духовно битие на мисълта е словото. То е светлина и мрак, грях и святост.То е самият човек, но и „прогласена” среща между земно и божествено. Словото е в човека. То звучи в него, но умът-тъмен и сляп-не „чува” слетите, единни „гласове” на земно и божествено. Заслушан в „тъмнината” на човешката „сляпа” душа, творецът единствен чува сред всепоглъщащата тишина „звука” на прииждащата светлина. И той търси „гласа” на човешката мисъл със светлината на призивните слова:
"Слушайте сега с целия си ум,
……..защото от бога дойде."
Пак в същата творба се появява и най-знаменитият метафоричен афонизъм на това време:
Голи са без книги
Всички народи…Повторението на думата „слушайте” отново съсредоточава вниманието към ключовото понятие „слово”. Повторното връщане към него цели засилване на внушението за огромната роля на Божието слово в живота на славяните. Чрез него те се откъсват от езичеството, укрепват душите и ума си, възвисяват духа си, променят живота си. Познанието ще ги изведе от мрака и ще им покаже „Божият рай”. Чрез буквите всеки от тях ще види „писания, духовния закон” и ще се спаси от духовна смърт, защото „безкнижната душа мъртва се явява у хората”.Словото е Островът на спасението, на съхранението ,на националното самосъзнание и националната култура. Векове по-късно това ще бъде оценено по достоинство от всички наши и чужди умове.
„Проглас към евангелието” е творба, която възхвалява вярата, духа и писмеността. В нея ярко е проявена емоционалната съпричастност към свещената мисия на славянските първоучители. Творбата „прогласява” вярата на твореца, че „буквеното слово” е свято, че то е необходимо на всички хора, за да „прогонят” мрака в своите души.В началото бе Словото…И то ще бъде “во веки веков”!