Кратка теза на тема... [Архив]

BAD_KID

05-07-2008, 07:53

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ - „ЯПОНСКИЯТ ФИЛМ”
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ИЗКУСТВОТО ВЪРХУ ЧОВЕКА

Стихотворението на Валери Петров „Японският филм" проблематизира текста по посока на необходимостта да се изслед¬ва духовната култура на зрителската публи¬ка. Отношението творец - публика е интерпретирано като важен аспект на от¬чуждението във времето на девалвиращите ценности. Неслучайно отначало докрай се дистанцират и отблъскват лично-местоименните форми „вий" („вас") и „мен" и неконкретизираното „ние": И вий скучаете край мен.
А вий се смеете във мрака
на глупостта, че сте дошли. Няколко са конфликтите, които изпълват вътрешното пространство на стихотворени¬ето. На първо място се откроява този, който привидно визира една чужда действител¬ност, нямаща нищо общо с реалността тук и сега. Упоритият труд на двамата герои, оби¬таващи и обработващи голия остров, няма отплата:
На остров гол дивеят двама
и го поливат нощ и ден.
• • •
Жената, хвърлила черпака, се просва с хълцания зли.
• • •
Но на екрана, мълчалива,
жената се изправя пак,
за да полива свойта нива
все тъп, черпак подир черпак.
Срещата между времената сблъсква вън¬шно смешното („А вий се смеете във мра¬ка”) с действително трагичното („Защо? Ни¬ма сте духом голи...”).Това е и конкретният повод за разрива между изкуството и стес¬нения зрителски хоризонт. Повече от оче¬видно е, че екзистенциалните послания не могат изведнъж да достигнат до затвореност¬та на човешкия свят. Но зрителят, влязъл в ролята на ценител и на човек, е решен док¬рай да воюва за спасяването на човешкото у младежката аудитория.
При прочита на тази кратка творба не мо¬же да не възникне въпросът за драматизма в нея. На пръв поглед е трудно да се разбере коя драма е по-голяма- на безплодното съ-ществуване или на духовното отродяване. Но когато се вникне в текста и се осмислят авторските послания, се разбира, че остро¬вът, макар и „гол", е дом и родина за обик-новените хора. Неслучайно след умората и отчуждението идват нови сили за борба със сушата' и безплодието („пак"). Ражда се ми¬сълта за ограничения избор: да се трудят вър¬ху парчето земя денонощно или да загинат, изолирани от останалия свят, неполучили нищо в замяна на усилията си. Затова и така укорително звучи репликата на лирическия герой към отчуждения човек, безчувствен към чуждата драма:
Това е филмът. Друго няма.
И вий скучаете край мен.
А вий се смеете във мрака на глупостта, че сте дошли.
Защо? Нима сте духом голи
подобно оня остров там?
Ако е тъй, то за какво ли
се трудиме над вас, не знам!
Много са причините, поради които не се осъществява замисленият комуникативен акт чрез филма, прожектиран пред една пуб¬лика с предимно консуматорско отноше¬ние към живота и нежелаеща да се ангажи¬ра с показаните на екрана ценности. Веро¬ятно режисьорът, запознат отблизо с проб¬лемите на хората в своята страна, не е нап¬равил необходимото, за да прикове внима¬нието на онези, които трудно се поддават на внушенията, идващи от изкуството. Изб¬раната за интерпретация тема не е никак за-нимателна, а възприемателите обикновено очакват забавление, откъсване от ежеднев¬ните проблеми чрез киното. Така се създа¬ват разнородни предпоставки за възниква¬нето на конфликта не само между поколенията, а и между човека и света, меж¬ду изкуството и живота, между очакванията и резултата от тях. В пространството на твор¬бата поколенията се разминават, тъй като имат различни разбирания за ценностите. Нежеланието да се съпреживее чуждата болка обаче не е въпрос само на разбиране, а и на виждане за мястото, което заема чо¬вечността в живота на индивида, смятащ се за свободен. Фактът, че видяното не докос¬ва сърцата на младите хора, е показателен за пътя, по който върви едно общество, за¬гърбващо всекидневно не продуктите на труда, а усилията на родителите си. Затова би било несправедливо, ако вината се търси само и единствено у скучаещите младе-жи, без да се отчете и влиянието на средата им за формиране на тяхната нравствена сис-тема. Затова и лирическият герой се чувства емоционално и етично ангажиран с проб¬лема:
докрай, додето разцъфтите,
ще мъкнем влагата към вас!
Въпросът, който неизбежно възниква след реакцията на публиката, е свързан със същността на съвременния човек, който е дъл¬боко убеден, че е цивилизован носител на универсални ценности. Трудно е обаче да му се повярва, когато се вижда, че отчужде¬нието му е следствие от незаинтересова¬ността на другите към него (семейство, учи¬лище, държавни институции, власт, приятел¬ски кръг, изкуство). Липсата на естетическа култура му пречи да се приобщи към изоб¬разяваното събитие или поне да оцени тра¬гизма на ситуацията. И ако никой не е пря¬ко отговорен за възпитанието, което е получил, то е свободен да потърси път към другите, който не унижава достойнството им.
Избраният от Валери Петров класически стих афористично, анекдотично и асоциа-тивно внушава идеята за необходимостта от търсене на пътища за въздействието на изкуството върху зрителската аудитория. Игриво-артистично, чрез вътрешно цитиране (на Вапцаровата творба „Кино”: „Това е филмът. Друго няма.”) поетът провокира мисълта на своите читатели. Иронично-метафоричното му послание достига до всич¬ки, които съпоставят острова с живота и по¬ведението на двамата му обитатели - с търсенията на всеки човек, независимо от това, къде и как живее.
Основани на разликата между видяното и преживяното, съотношенията между пое-тическия език и киноезика са интертекстуални. Първоначално може да се мисли, че езикът на киното е по-функционален, за да се „преведе” на него случилото се. Но в дейс-твителност много по-богати възможности за въздействие притежава поетическото сло¬во.
Като естетическо явление и компонент на културата киното произвежда продукт, предназначен за ползване от публиката, с цел осъществяване на комуникация с нея от естетическа гледна точка. А филмът е „сис¬тема от кодове” (както твърди Кристиян Мец). Следователно, взаимоотношенията между тях са като между литература и кни¬га, между игра и живот. Те съществуват по¬отделно, но въздействат тогава, когато са за¬едно, защото е очевидна естетическата им мисия.Умножаването на гледните точки в твор¬бата на Валери Петров „Японският филм” се постига чрез смяната на глаголното лице и число („вървете”, „шумете”, „смейте се”) в края на стихотворението. Чрез тази рито¬рична фигура се визира желаната иденти¬фикация на творческата личност с изкуст¬вото. Неслучайно поетът си поставя за зада¬ча да облагородява, да въздейства, да под¬тиква към размисъл, да събужда съчувствие и състрадание към видяното на екрана.
Той е наясно, че човекът на изкуството не бива да се отказва от идеята да въздейства върху съзнанието на публиката. В това виж¬да истинския смисъл на живота. Много важ¬но е да бъде провокирана нравствеността на човека. Това с особена сила важи за град¬ския човек, който има притъпени сетива за етичното проявление на другите и е необ¬ходимо да се намерят повече и сигурни средства за пробуждането им.Днес киното все по-трудно въздейства върху чувствата на публиката, понеже се приема предимно като зрелище, а не като естетически факт. Изместването на акцента по посока на външните сблъсъци оказва от¬рицателно влияние върху възприемателите, които се чувстват ограбени в стремежа си да разберат вътрешния драматизъм на ге¬роите, показвани на екрана. Но истинският творец не бива да се отказва от мисълта да направи всичко възможно, за да се случи „чудото" на приобщаването към изкуство¬то чрез избор на житейски ситуации, близ¬ки до съзнанието на зрителите (читателите), защото многовековната история на света доказва, че чрез търпение и възпитание мо¬же да се постигне много.
Стихотворението на Валери Петров „Японският филм" показва, че приобща¬ването на масовата публика към изкуството се оказва сложен и нееднороден процес.Културните бариери, понижената духовна чувствителност на публиката, номинацията на кича и развлекателните програми все по¬вече изместват акцента в истинското изкус¬тво и масовият човек като че ли престава да се замисля върху действителните стойнос¬ти. Алиенацията отнема и последната въз¬можност за осъществяване поне на задо¬чен диалог с мислещата аудитория, на коя¬то трябва да се подскаже, че животът и днес прилича на „нива” и „остров гол”, изисква¬щи монотонен труд за оцеляване. Но по-важно е човек да се съхрани, въпреки всич¬ки трудности.
Предпочетената от поета симетрична композиция се основава на принципа на повторяемостта и промяната („се просва”-„се изправя”, сюжет - поведение на публиката, режисьорско решение - поетическо отношение). Тя кореспондира пряко с вре¬мената, срещащи се в пространството на творбата („ден и нощ”, повторителните „все тъй”, „сега”, „докрай, додето” и носещото надежда бъдеще време - „ще”). Затова не е чудно, че „своето” интересува в много по-голяма степен твореца. Изпитанието е пред възприемателите, а не пред героите на фил¬ма. Но е ясно, че трябва да се преодолява „чуждият” поглед към проблемите на дру¬гите. Необходимо е да се измине дълъг път от детството до зрелостта, за да се скъса с повърхностното отношение към живота.
В пространството на „Японският филм" зазвучават няколко лирически гласа на пое-та, на режисьора, на младежката аудитория, на езика на киното чрез филма, и накрая - и на възприемателя. Тази е причината И 33 ОПИ-та на твореца да разшири метафорично фи-зическите граници за сметка на стеснения духовен хоризонт. Неслучайно голотата е събитийна („остров гол”- „духом голи”).
Адресатът на произведението не е едно¬роден. Децата, младежката аудитория, обик-новеният човек с делник, подобен на този, който имат героите от произведението, или чувствителната личност несъмнено ще под-ходят по различен начин към възприемане¬то на стихотворението. Но едва ли някой би останал безразличен към авторовите посла¬ния. В този смисъл може да се твърди, че „Японският филм” на Валери Петров е представителна за съвременността творба, тъй като не всички млади хора имат сетива за символно-метафоричния подтекст на действието. Езикът, който е „необичайно яв¬ление”, дава възможност на обществото да се замисли върху посланията на изкуството, които винаги изпреварват времето си.

П.П. намерих целия ЛИС а ти вече можеш да си извадиш което смяташ за подходящо. :)