Повей

[ScionOfStorm]

Повей

Вихри неспокойни, страстни
Сърцето пронизват пак и пак.
Музи хладни, безпристрастни
Завличат ме в студен тих брак.

Ала изстинали за жалост са те
И дали нова душата не зове?

Вдъхновения слънчеви и мрачни...
И туптящото сърце.
Чувства уж тайни, но прозрачни...
И пречупени криле.

В търсене на нова Муза
Може да отворя Шлюза.
Ала на каква цена?
Зная нея май...Нетрайността.

Музо, мое отрицание и вдъхновение
Теб някак да намеря ще успея.
В горчивото ни, ново Сътворение
Ще делиме смесена постеля.

Сладка болка редом мътна радост
Адам и Ева са на Сплита.
Тъмнеещ гняв ил' аленееща сладост?
Съдбата, мила, ни не пита.

Тъй че, Музо любима моя
Ти, що в поредния паднал зрак
Смущаваш тихичко покоя
И носиш светлина и плах мрак...

Знай, че през мъглата теб ще търся.
Но дали
От мен самия ще се оттърся?
Помисли...

[nightelf4e]

оо това много ми хареса! много хубав изказ и наистина добре подбрани думи..създават онова чувство на светлата тъга..дето те носи ^^

[ScionOfStorm]

Нестандартен отзив, мерси ^^