loveme123
05-07-2008, 14:37
Здравейте. По български имам да пиша есе за събитие нещо от историята като 3ти март или пък 24 май а можев и за някакъв празник коледа, Велик ден..и т.н. Та чудех се дали някой може да ми помогне ако има вече написано такова или от къде да си намеря стойностна информация за такова есе... че нещо след тая ваканция така ме е Фанал мързела и не ми се мисли :(
OtherDimension
05-07-2008, 14:38
теб те мързи, нас - не
еййй, че нагъл народ, бе...
loveme123
05-07-2008, 14:40
точно за това попитах ако някой има вече готово..........
ама че заблуден народ, бе !!!!
CataclysmicAbyss
05-07-2008, 15:29
Националния празник – време за честване, но и време за размисъл
(есе)
Трети март 1878г. е дата, която свързваме със Сан Стефанския мирен договор мужду Русия и Османската империя, който слага край на Руско – турската война. Този договор е важен и за България, която е създадена като автономно княжество с християнско правителство и собствена войска. Той поставя началото на онази Трета България, на оято историята е отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, там, където сложно се преплитат интересите на Великите сили.
С решение на парламента от 5 март 1990г. датата е обявена за национален празник. И до днес отбелязваме този ден. Но дойде ле време за честване, изва и време за размисъл.
В последните години се чуват различни мнения в публичното пространство: че когато император Александър Втори подписвал Манифеста за обявяване на Руско - турската война се ръководел не от състрадание към поробените братя – славяни, а от имперски амбиции; че не трябва да честваме Трети март, защото ни не е извоювана с усилията на българския народ, а ни е данесена даром от руснаците и други... Такива изявления са израз на непризнателност и неблагодарност не само към нашите освободители, но и към всички знайни и незнайни родолюбиви българи, които със своята саможертва подготвят и проправят пътя на нашето Освабаждение.
„Да се откажеш от свободата си означава да се откажеш от качеството си на човек, от правата, които това качество ти дава, дори от задълженията. Никакво обезщетение не маже да пал((олучи онзи, които се отказва от всичко. ”
Жан Жак Русо
За нас, българите, Трети март 1878г. трябва да бъде датата, въплъщаваща едно ново начало. На този ден е направена онази първа политическа крачка, заради която са дали живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден ни показва, че жертвите от Априлското въстание не са били направни, че 15 хиляди доброволци, които са загинали, сражавайки се в Руско – турската воина не са дали живота си напразно. Нима това не е достатъчна причина за гордост и чест? Датата Трети март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години е бил без своя политическа и духовна свобода, народ, подложен на мъчение и унищожение.
За жалост обаче е факт, че националното ни самосъзнание е изкривено до такава степен, че сега само малцина са онези, коита проумяват цената на нашето Освобождение.Така е, защото едни изстрдват свободата, а други я консумират! В днешно време, мисля, не честваме деня на Особождението, а просто поредния почивен ден, в които се наспиваме, поднасяме цветя на паметниците, за „покажем”, че честваме празник и после всичко си е както обикновено. Нима това не е жалко?
Твърди се, че свободата ни е подарена... Нима някои може да отрече, че хиляди българи са посветили живота си на това дело и именно фактът, че Освобождинето е постигнато с такава тежка цена не ги прави велики?
„Таз свобода нам не ни е дар!” – казва народния поет Иван Вазов и трябва да ни е срам, че се отнасяме с такова пренебрежение към честването на деня Трети март.
Именно Освабаждението е делото, заради което ние имаме свободата до избираме и правото на глас, които може да бъде чут. Ето защо трябва до се прекланяме пред великите апостоли като Христо Ботев, Васил Левски, Стефан Стамболов и още много други значими личности, дръзнали да се противопостовят на зовоевателите ни и посветили се на борбата за свобода. Това со хората, които са доказали на нас и на целия свят, че свободата не се дава или подарява, а се извоюва. Поклон пред паметта им!
И ако ни е останала поне капка съвест и достойнство, нека да се отдадем на малко размисъл, за да осъзнаем каква чест е, че го има този ден, за да осъзнаем, че трябва да сме горди, че сме българи, които живеят в свободна България!
Трети март
/есе/
3-ти март!На този ден над изстрадалата ни земя,напоявана столетия с крьвта на хиляди борци,изгаря сльнчевата ласка на свободата.На този ден човечеството поздрави непокорна Бьлгария,вьззела се от руините на жестокото робство.
Всяка година 3-ти март идва с пьрвия польх на ласкавата пролет,с тихия пролетен вятьр,с чистата белота на малкото кокиче,сьс сльнчевата радост в детските очи,с нежния трепет на лястовичите криле.
Всяка година 3-ти март идва с името на един бьлгарин,който скьса черното бесило и трьгна силен над ранената синева на бьлгарското небе през вековете кьм нас и кьм нашето време.Идва с песента на един юначен мьж,който ще приеме куршума на Вола,но ще остане да звучи неговият глас като камбана,разлюляла черните пластове на робството.
Идва с тропота на хвьрковатата чета на Бенковски.Идва сьс спомена за Батак,загребал от родината прьст своята сила и станал на една легенда знак.
Всяка година 3-ти март идва с дьлбоката ни признателност кьм доблестните северни воини,дошли да умрат заради Бьлгария.Пет века под звьна на Бьлгария носи черна рана.Пет века в хляба черен горчи сьлзата на вдовицата,пролята вместо бучка сол,когато е замесвала нощвите и виждала главата си на кол.
Руско-турската война сложи победносен край на вековната борба на поробения ни народ.В тази борба народьт ни прояви изключителна устойчивост,понесе неизброими страдания и с нейния врьх-Априлското вьстание,чийто погром беше кьрвав и привлече погледа на световната общественост.
За всички поколения на Бьлгария като чудна легенда ще останат да живеят боините подвизи извьршени по време на великия освободителен поход.Като се почне от стрьмния бряг на Дунава при Свищов и се преминава през долината на смьртта при Плевен и се стигне до старопланинските преходи и най-вече до гордите канари на Шипка.
Шипка!Тук всичко е безсмьртие.И прьстта,и тревите,и вьздухьт…
На 3-ти март ние прилистваме страниците на Руско-турската война,крачим с прославените руски пьлководци Гурко,Столетов,Тотлебен по суровите зимни пьтища на Балкана.Пред нашия взор са опьлченците,които отбиват на Орлово гнездо яростните атаки на многобройните противници,героите като Калитил,които с гьрдите си защитават Самарското знаме в лютите боеве при Стара Загора.До нас достига незагльхналото ехо от величавите боеве,в които се изкова едно справедливо дело,каченото от легендарните хайдути и продьлжено от такива като Раковски и Каравелов,Левски и Ботев.
На 3-ти март се свеждат знамената на бьлгарската бойна слава.Над стихналите площади прозвучават скьпите имена на Скобелев,Радецки,на 200-те хиляди руски войници,и хилядите бьлгарски опьлченци “венчили Бьлгария с лаврови венци” и ореоли с крьвта си земята ни.И цял народ свежда глава в едноминутно мьлчание и чува думите на поета:
…Борци,венец ви свих от песен жива…
И всеки бьлгарин ще носи в сьрцето си винаги скьтана песен за суровите войни и за своите деди,кито ни дариха най-скьпото богатство.
Да сме свободни в своята родина,да слушаме как пее стария Балкан и винаги над нас да грее синьо и весело небето на Бьлгария!