PDA

View Full Version : Пепел



ScionOfStorm
05-07-2008, 17:27
Пепел махна пепелта, разнесла се по полираната повърхност на малката масичка. Живееше в безпорядък, но беше от тея хора, които все пак някак съумяват да го отбягват в някакви по-малки детайли. Точно затова това му направи такова впечатление.
- Майка ти. – лаконично изпсува той, метна крака на същата тази маса и запали коза. Мирисът на „хуанита”, както той я наричаше изпълни тъмната стая. Нещо липсваше. Нещо винаги липсваше, макар и невинаги мъжът да знаеше какво е то.
Щракна с пръсти и звукът разцепи непроветреното помещение. Естествено. Компютърът забуча, асимилирайки дадената му задача, а миг по-късно първите звуци на песента изпълниха съзнанието и подпалиха всяка пора на Пепел.

Now playing: Lamb of God – Walk with me in hell.

„We seek only reprieve” зовеше Ранди с характерния си глас. Мамка му, колко добра песен. Точно като...
... “And welcome the darkness”...ръката го заболя на определеното място...
...като за него. Плътта почти бе зараснала, но още усещаше зова й, зова на това, което беше под нея. Щеше да бъде утолена жаждата на вътрешното желание, и още как.
На вратата се звънна и Пепел остави коза на хладната стъклария, за да отвори. Агнес се ухили срещу него, дългогодишна приятелка, предизвикателно облечена както винаги. Тъмните й къдрици неспокойно се разлюляха при поклащането на главата й, докато влизаше в стаята.
- Пак ли си започнал?
- Че аз кога съм спирал? – ухили се с острите си зъби той и взе остатъка от коза между пръстите си. – Среща с хуанита искаш ли?
- Знаеш, че не пуша трева, Пепел. Но виж, водка ако имаш не бих отказала.
- До краката ти. – ухили се още повече той. Беше я оставил там преди да излезе, пиеше му се. А когато му се допиваше нямаше смисъл да се сдържа, нали?
Дългите й, изящни пръсти взеха бутилката и я наклониха с жажда към устата. Алените й нокти присветнаха в мрака.
- Боже мили, пак ли твоите ритуали...- очите й леко се разшириха. Пепел проследи линията на погледа им и видя, че е забравил дясната си ръка оголена. Още бяха останали следи, макар и бледи и тънки – разкривена форма на пентаграм, ала по-различна от обикновената такава. – Сстига с твоите с-сатанизми бе, момче.
Явно беше започнало да я хваща, защото отпиваше на немалки глътки. Винаги бе имала слабост към алкохола, макар да отбягваше наркотиците. И това си проличаваше и сега.

Oh...
Now witness the end of an age...

Подтикът се събуди така, както бе задрямал преди. Усети пулсирането под плътта, усети гъделичкането някъде вътре в себе си, далеч-далеч по-дълбоко от „душата” му.
- Не са сатанизми, Агнец. Никога не са били.
- И-името ми е Агнес-с, Пепел, к-какъв Агнец-ц..- започна тя, ала бе прекъсната от силно хлъцване. Пияна за по-малко от десет минути. Добрата стара Агнес, с която бе прекарал голяма част от младежките си години.

Hope dies in hands of believers
Who seek the truth in the liar's eyes

- Напротив. – облиза устните си, имаха особен вкус. Кисело-солен, нямащ определение, вкусът на собствената му кръв. – Името ти е точно Агнец.
Изправи се. Усещаше ги как пълзят под кожата му, бореха се за свободата си, биеха се яростно и страстно в желанието си да разкъсат тази мембрана, тази материална, смъртна обвивка, за да дадат рождението на нещо ново, на Самия него. На истинския Пепел. Пентаграмите запулсираха, и се изпълниха с бледо сияние.
- Не са сатанизми. Бях слуга на Сатанаил, ала него го няма. И Бог няма. В бездната на безвремието и безтелесността сразих и двамата, изначалните врагове, позволили на трета страна да се намеси и да вземе тронът, който те така жадуваха. Вие сте короната, Агнец, човечеството е всеки скъпоценен камък в нея, златния й обков, самата й същност. А ти, мила моя...ти си рубинът, положен в средата й.
Кръвоизливите в очите избухнаха и кръвта потече по бледата плът. Пепел я усещаше навсякъде по себе си, не само по лицето си. Съществото му кървеше...така, както кръвта при хората дава ново начало, пречиства и ражда новия живот.

Take hold of my hand
For you are no longer alone

- Вземи ръката ми, рубинени Агнецо...- наведе се към нея той, на границата между пълната метаморфоза, целият в кръв и лющеща се плът. – Няма да си сама...
Момичето изпищя и се отдръпна, прозиращо че нещо съвсем не е наред дори и през мъглата на алкохолните изпарения и нереалните визии, породени от прекаленото пиене. Изправи се мудно, в пълен контраст с бясното соло на звучащата песен, но успя да направи само това, защото полу-демонската вече ръка я цапардоса с помитаща сила през лицето и го смля.
- Приятелко мила, прекрасна Агнес... You're never alone! – изпищя Пепел в невъзможна за човешко същество октава, пригласяйки на дерящия се вокал на Lamb of God.
А после....
Хилядите сатири размятаха косите си и малките им рогца блеснаха хищно, огряни от червеното слънце. Сукубите и инкубите прекъснаха непрестанния си полов акт и за миг се отскубнаха от страстните си, греховни прегръдки. Лилит, огромна и изящна, със сладострастна усмивка на демоничното си лице ги поведе напред, към този свят, който щеше да е техен. Пепел винаги я беше обичал, винаги и щеше да я обича. Още преди да бъде низвергнат до човешко същество, омаломощен след битката си със Сатанаил и Господ, тя беше Първата за него, извисявайки се неимоверно над другите. След легионите същества, последни и мрачни в призрачността си, разтвориха лешоядските си криле Падналите. На измършавелите, почти лишени от здрава плът лица, черните, бездънни очи присветнаха, а грозните, изкривени усти се ухилиха толкова злокобно и отвратително, че дори Пепел се ужаси през аленеещия взор на кървящата мъгла. Идваха...защото ги беше призовал, неволно, с възвръщането на силите си, с повторната поява на истинския Той.
Ухили се, и докато адската маса наближаваше към света на тези жалки същества, той се доближи до прозореца на тъмното си помещение, вече буквално вонящо на кръв и смърт. Един дълъг, тънък среден пръст, завършващ с черен нокът, се очерта на фона на светлината, която струеше отвън.
Ранди изкрещя. Съществата зад Пепел изкрещяха. Самият той изкрещя.

Walk with me in hell.