zaraaa
05-07-2008, 19:07
Легнах си отново с болка в Сърцето, отново със сълзи на очи, отново заради Теб! Трудно ми беше да заспя… и как като знаех, че всичко свършва, всичко е към Края си, че Ти се отчуждаваш от мен с всеки изминал ден, че Любовта си тръгва неусетно! Дълго стоях в леглото и плаках! Навън валеше, чувах как капките дъжд се стичат по прозореца! Мрачно и пусто беше в тази моя душа! Не усетих кога съм потънала в плен на съня. Той пак при Теб ме отведе! Сънувах те, както преди – влюбен, идващ с голям букет цветя! Но ме подмина и отиде при Друга! А аз тръгнах след Теб, тичах, бягах, но така и не те стигнах!Събудих се цялата обляна в гореща пот и отново започнах да плача – за Теб, за Нас, за Любовта или по-точно за това, което беше останало от Нея! Тогава се запитах:” А какво всъщност остана?! Пепелта, спомена, който да ме топли?!” Не исках този спомен, исках Теб, исках пак да ме докоснеш, исках пак…да ме Обичаш! Но какво ти сторих, че те Изгубих… и Теб и Любовта ти?! Всички тези мисли се въртяха в главата ми и не ми даваха покой. Не можех да заспя, а усещах как искам поне в сънищата си отново да те видя! Така ми липсваше! Потънала в размисли, неусетно съм заспала. Сутрешното слънце се промъкна измежду щорите и ме погали нежно с лъчите си. То ми вдъхна енергия, смелост, сила, увереност, зарадвах се на топлината, с която ме дари и тогава си помислих: „Слънцето изгрява и без Теб и винаги ще ме Обича!” Тогава реших! Обадих ти се по телефона и ти казах просто, кратко и ясно: „Край! Всичко между Нас - Приключи!” Ти искаше да ме разубедиш, но аз затворих! Почувствах се по-силна, по-свободна, по-независима, макар че една голяма болка заседна като камък в душата ми, но си казах: „Времето лекува всяка рана!” Не исках такава Любов, не исках Ледената ти Любов! И бях щастлива, че се освободих от Нея!
Още едно мое разказче :) :) :)
Още едно мое разказче :) :) :)