sexa_na_kompleksa
05-08-2008, 16:23
Виж това:
Историята на Йосиф и неговите братя
Въпроси Цитати Разсъждения
1.1 Защо братята се рагневяват на Йосиф?
1.2 Кой ред нарушава той неволно? “И видя Йосиф сън и го разказа на братята си; а те го намразиха още повече.”
”Израил обичаше Йосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини.”
“Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.”
“...ето, връзваме снопи на полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп”
”Йосиф обаждаше на баща си /Израиля/ лошите за тях слухове.” Братята на Йосиф се борят за обичта на баща им- Израила и Бог. Заради съня и явната любов на баща им към Йосиф, братята му решават да го погубят.
Йосиф нарушава йерархията в своето семейство като разказва пророческия си сън. Другият ред, който той нарушава са братските отношения, като издава братята си на баща им.
2. Правилно ли е решението на Рувим и Иуда да не се пролива братска кръв? “Каза им още Рувим: Не проливайите кръв;... Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.”
Намерението на Рувим е правилно и благородно, защото той не желае да унищожава родствената кръв, а смята да върне любимия син на баща им.
3. Как Библията обяснява успехите на Йосиф на всяко поприще.
“И рече фараонът на Йосифа: понеже Бог ти откри всичко това, то няма такъв разумен и мъдър като тебе; ти ще бъдеш над моя дом и думата ти ще слуша целият ми народ само с престола аз ще бъда по- горен от тебе.”
”Тъмничният началник и не поглеждаше нищо от онова, що беше в Йосифови ръце, защото Господ беше с Йосифа. И всичко, що той вършеше, Господ правеше да напредва.” Библията обяснява успехите на Йосиф, като показва, че той е любимец на Бог. Ето защо с божията помощ Йосиф успява във всяко начинание.
4. Има ли заслуга самият Йосиф за големите си успехи?
“...но кога ти бъде добре, спомни си за мене и ми направи благодеяние; спомни на фараона за мене и ме изведи от този дом;”
“И Господ беше с Иосифа: той успяваше в работите и живееше в дома на господаря си египтянина.” Йосиф изпълнява повелите на божия закон не защото така е разпоредено и всяко отклонение от тях ще бъде грях. Йосиф постъпва правилно от вътрешна убеденост и с чувството на лична отговорност.
5. Каква е ролята на пророческите сънища за развитието на действието.
“... и както ни бе изтълкувал той, тъй се и сбъдна: аз бидох върнат на своето място, а оня биде обесен. Тогава фараонът проводи, та повикаха Иосифа, когото извадиха бързо от тъмницата.” Пророческите сънища на Йосиф му помагат по пътя към славата и фараона. Сънищата му помагат да излезе от тъмницата и да убеди фараона в способностите ти.
6. Намирате ли прилика между изпитанията, на които е подложен Йосиф, неочакваното му въздигане и типичните приказни сюжети.
7.1 Защо Йосиф подлага на изпитание братята си, когато ги вижда след толкова години?
7.2 Защо не им отмъщава?
“Йосиф позна братята си, ала те го не познаха.”
“Той им отговори: не, вие сте дошли да огледате слабите места на тая земя.”
“...ето как ще бъдете изпитани: кълна се в живота фараонов, вие няма да излезете оттук, ако не дойде тук най- малкия ви брат.”
“Тогава заповяда (Йосиф) на домакина си и рече: напълни чувалите на тия люде с храна, колкото могат да носят, а всекиму среброто тури при устата на чувала му.”
“И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов. Йосиф каза на братята си: аз съм Йосиф!” Всички литературни произведения съдържат малко или много поизменени сюжети все от Библията. Сюжетът на приказките е много сходен със сюжета тук. Ето защо са толкова сходни сюжетите на приказките.
Йосиф подлага на изпитание своите братя, за да провери тяхната готовност да служат на господаря си. Братът иска да види до къде могат да стигнат в стремежа си да докажат, че казват истината.
Отмъщението не е толерирано от християнската религия, която проповядва, че на лошото се отвръща с добро, а не с лошо. Йосиф, като един истински християнин и любимец на господ, не изпитва никаква омраза или желание да отмъсти, напротив- той използва своята власт и положение за да им помогне с каквото може. Най-важното качество на Йосиф е умението да прощава.
8. Защо иска да види по-малкия си брат Вениамин? “...ето как ще бъдете изпитани: кълна се в живота фараонов, вие няма да излезете оттук, ако не дойде тук най- малкия ви брат.” Библията непрекъснато споменава, че това е едноутробният брат на Йосиф, син не само на неговия баща, но и на неговата майка. Затова връзката става особено силна и съкровена. Ето защо Йосиф иска да види своя по-малък брат.
9. Как си обяснявате, че египтяните и евреите не могат да ядат заедно и се гнусят един от друг?
“И сложиха нему отделно, и тям отделно, и на египтяните отделно, понеже египтяните не могат да ядат с евреи, защото това е гнусно за египтяните.” В истоията не са познати случаи, когато роби и господари да ядат заедно на една маса. Ето защо египтяните и евреите не ядат заедно и се гнусят едни от други.
10.1 Как историята постига своя подчертан драматизъм?
10.2 Каква роля е отредена на съдбата в развитието на сюжета? “Йосиф каза на братята си: аз съм Йосиф!”
Кръвната връзка се запазва неразривна, въпреки извършеното предателство срещу родната кръв.
Съдбата изиграва ключова роля в сюжета на творбата. Тя е представена като причината за социалното издигане и възтаржествуването на правдата.
11. Как възприемате образа на Йосиф- като жив човек, на когото симпатизирате и с когото се идентифицирате, или като съвършения герой, на когото се възхищавате и ви служи за пример, но смятате за принципно различен от вас?
Не бих могъл да се идентифицирам с образа на Йосиф, защото той е библейски герой достоен за възхищение, но не и близък до съвременното поколение, защото е част от друга епоха отминала безвъзвратно.
12. Мислите ли, че тази твърде отдавнашна история може да ни ангажира емоционално и духовно днес? Ако да, с какво? Да, тази история може да послужи като пример за емоционално и духовно равновесие. С яркото внушение, което тя оставя у хората.
БИБЛЕЙСКИЯТ ГЕНОТИП
В ИСТОРИЯТА ЗА ЙОСИФ И НЕГОВИТЕ БРАТЯ
И СТАРАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
Галина Р. Лечева
“Приказката е мит, достигнал
до последната си степен на еволюция."
Георг Хан
Повествователната функция на цикъла разкази за Йосиф и неговите братя (Битие: 37-50), в конгломерата от старозаветни текстове е да илюстрира сбъдването на договора между Авраам и Бога - от синовете на Иаков, наречен Израил (борец с Бога), е произлязъл голям народ, обединяващ дванадесетте рода, произлезли от дванадесетте синове на Иаков. Народ, който пази вярата на предците си.
Описаният в Битие житейски път на патриарх Йосиф е “просто приказен” - пише проф. Н.Шиваров, но използвайки данните на египтологията доказва историческата достоверност на текстовете .
І. Библейската археология за патриарх Йосиф:
В 41 глава на Битие се разказва как Йосиф, с Божията помощ изтълкувал сънищата на фараона, които предсказвали идването на седем плодородни, след това на седем гладни години. Щастливият фараон заключил, че в Йосиф има Дух Божий и назначил евреина за велик везир.
Още в началото на Древното египетско царство (3000 – 2400г.) от времето на фараон Снофру ( около 2700г.пр.Хр.) начело на чиновническото съсловие в Египет стои джати (везир). Той фокусира цялата изпълнителна власт – административна, съдебна, полицейска. Той е върховен пазител на печата, надзорник на държавния архив и казначей (ковчежник), “съзерцател на тайните на небето”, член на военния съвет. Везирът е “началник на цялата държава, на Юга и Севера”. Фараоните избирали своите висши служители из средата на чужденците и робите. Мотивирайки този факт, изследвайки висонната дреха, пръстена и верижката подарени на Йосиф от фараона, проф. Н.Шиваров доказва историческата достоверност на Йосиф като “суперинтендант на фараона” .
От държавите на древния Изток Египет служи за пример на човека с историческо мислене. До 3000 год. преди Христа може, почти безупречно, да бъдат проследени имената на фараоните и династиите от Старото, Средното и Новото царство. При никой друг народ не са описани така точно важните събития, делата на владетелите, техните бойни походи, строежите на храмове и дворци, а също така литературата и културата като цяло. Затова предизвиква недоумение фактът, че в тази системна история липсват каквито и да било сведения за “суперинтенданта на фараона”, който благодарение на организаторския си талант и маркетингови способности осигурява икономическия просперитет на фараона и спасява народа си от гладна смърт.
Библейската археология обяснява този факт с нахлуването на хиксите и “оковаването на нилския великан” за около двеста години ( 1730-1580).
Липсата на достоверни (т.е. материални) доказателства, подкрепящи библейската история, насочва потока от мисли в друг “фрактал на Хилбертовото пространство” - към митологията като основа на предхристиянството.
ІІ. Старият Завет - митология на предхристиянството.
В процеса на своята кодификация библейските текстове са генерирали поредица от митове на Месопотамия, хетска Анатолия и други по-късни култури. Според М. Елиаде митът е “самият извор на съществуване на архаичния човек; чрез примерния сценарий на обреда човешкото общество подражава на един трансчовешки модел.” За Елиаде първият библейски патриарх е шамана на племето по две причини: спасява го от глад и: “шаманите в интелектуално отношение са много по-издигнати от другите хора в племето.” Смея да правя такъв паралел, защото в морфологията на избора на шаман при посвещаването сетивният опит на кандидата му помага да приеме сакралното. Приел трансцедентното в себе си той получава просветление и вътрешно виждане . Йосиф успешно разгадава сънищата на хлебаря, виночерпеца и фараона, защото Бог му помага. В тази връзка Синезий от Кирена ( 340-414) в своя трактат “За сънищата” определя същите като най-уместната територия за среща с боговете. Плотин – основателя на неоплатонизма, пише, че висшата цел на съществуването е екстатичното съединяване със Световния Разум. В Битие Световният Разум е Йехова – богът на Йосиф. Сънувайки той получава познание за себе си и за рода си. В крайна сметка е ясно, че и насън и наяве Йосиф има просветлението, и вътрешното виждане. Т.е. той спокойно би могъл да бъде шаманът на племето, ако юдаизмът разрешаваше такава институция.
Обикновено жанрът на съня има два композиционни елемента – самият сън и тълкуването му. Връзката между двата компонента е базата, върху, която по-късно се появява алегорията. Докато сънят може да се яви на всеки, то видението обикновено е свързано с боговидството. Видение се дава само на избрани от Бога хора. В старозаветните и в апокрифните текстове видението е обикнат жанр, който дава възможност за поглед в действителността, в която човек не може да проникне при “емпиричното” си съществуване. Текстовете на цялата старозаветна книга Пророци от жанрова гледна точка са видения. Най-популярните апокрифи (Книга на Енох, Видение Исаево, Откровение Варухово) – също.
Според антропологичната теория на А.Ланг Йосиф е в ролята на племенния герой-демиург, защото той де факто сътворява нов свят за народа си. Старият Завет като философия на юдаизма обаче има малко по-разблична гледна точка за Сътворението: героите демиурзи творет света от някаква изначална материя – в “Шестоднев” от Йоан Екзарх този начин на сътворяване българският философ на феодализма предоставя на хората, за да му противопостави Божествения. За да сътвори Света на Бог му е нужда единствено Воля за творене. Йосиф само съхранява и умножава. Той не твори.
С течение на “профанното време” (М.Елиаде) митовете се фолклоризират, т.е. превръщат се в приказки. Както пише Георг Хан: “Приказката е мит, достигнал до последната си степен на еволюция." Историята на Йосиф е изтъкана от приказни мотиви. Затова библейската археология и библеистиката въобще дълго говори за историята на Йосиф и неговите братя като за “Легендата за Йосиф”.
В изследването си “Исторически корени на вълшебната приказка” Вл. Проп привлича мита като “един от възможните източници на приказката” . Трансчовешкият модел на мита се повтаря чрез примерния сценарий на обреда. Според Проп приказката преосмисля, а понякога дори обръща обреда – приказният сюжет “възниква понякога от отрицателното отношение към съществувалата историческа действителност” .
В по-голямата си част вълшебните приказки са наративен вариант на посветителски обреди за възрастова инициация. Според М. Елиаде и Й. Кулиано обаче “не съществуват ирански, вавилонски или египетски мистерии.” Мистерията като институция, способна да осигури инициация, е явление типично само за гръцката култура. В тази връзка не бихме могли да “наложим” приказната история за Йосиф и неговите братя върху модела на Проп за вълшебната приказка. Легендарното звучене на текста има друг генезис и друга мотивация.
ІІ. Фолклорът в Стария Завет:
Така Дж. Фрейзър озаглавява популярното си изследване върху мигриращите фолклорни мотиви, чиято онтологична семантика би могла да бъде търсена в библейския текст.
Историята на Йосиф и неговите братя занимава Фрейзър във връзка с минората (mini – най- малкия) – правото на най-малкия брат да наследи трона и скиптъра. Проследявайки родословието на първия библейски патриарх, изследователят стига до извода, че Иаков, толерирайки Йосиф, де факто следва примера на предците си: Авраам има двама сина – първият Измаил е от робинята Агар; вторият Исаак е от Сарра. Исаак наследява Авраам. В Битие фактът не е обяснен с минората, а с Божието благоволение Сарра да роди в извъндетеродна възраст. Исаак се жени за Ревека. Имат двама сина: по-големият Исаав и по-малкият Иаков (наречен Израил, т.е. богоборец).
Историята с паницата леща, за която Исаав продал първородството си, в семитската фолклорна традиция се възприема като образец на гъвкавост, изобретателност, усет към печалба. Все неща, които са жизнено необходими за опитния търговец. Подобно на античния Одисей Иаков не страда от характерните за патриархалното общество скрупули. Освен това той е образец на човек, който постига целите си не със сила, а с хитрост – качество високо ценено както при семитите, така и в Древна Елада.
Родословието на Йосиф
Авраам
Измаил
от робинята Агар
Исаак от Сарра
Исаак и Ревека
Исаав Иаков
от Лия:
Рувим, Симеон, Левий, Юда, Исахар, Завулон
от Зелфа, слугиня на Лия:
Гад и Асир
от Вала - слугиня на Рахил:
Дан и Нефталим
от Рахил - любимата му жена:
Йосиф и Вениамин
Битие (38: 28-30) разказва за раждането на двамата братя Фарес и Зара. По-малкият е обрисуван като предтеча на цар Давид. Самият цар Давид е най-малкият сред братята си, предпочетен от Самуил да бъде помазан. По-късно Давид предава властта на великия Соломон, който също е сред най-малките синове на царя.
На езика на историческата достоверност това би трябвало да означава, че миноратът е елемент на традиционното законодателство при юдеите. От фолклористична гледна точка миноратът обяснява сакралността на най-малкия брат в песенния и наративен фолклор. Сакралност, която се префункционализира навярно и заради “отрицателното отношение към съществувалата историческа действителност” .
Сакралността на минората би могла да обясни и един от каноните на средновековната българска книжнина - светецът да е дар Божий за семейството след дълго бездетство или да е последното дете от брака на родителите си . Рахил била любимата жена на Иаков, но дълго време нямала деца. Затова кръщават първия й син Йосиф - да умножи Бог, т.е. Рахил да има и други деца. Първият библейски патриарх е последното дете на Иаков, родено в Месопотамия. Вениамин се ражда в Палестина. По този начин библейският минорат става архетипен мотив при изграждането на агиографския образ.
Освен мотива за най-малкия брат персонажът на лицемерната и коварна жена, която се опитва да съблазни слугата (Битие 39:17) се среща във времето и преди, и след разказа за Йосиф и братята му. Библейският текст не е онтологичен. Мотивът е познат на гръцката античност – историята между Федра и Иполит (трагедията на Еврипид “Иполит”). В “Папирус Орбинеи” е поместена една приказка от периода на 19 египетска династия, носеща нищо неозначаващото заглавие “Приказка за двамата братя”. Това е най-старият писмен текст, в който е разработен мотивът за невярната съпруга, символизираща женското сластолюбие и коварство.
В средновековната книжнина образът на жената като символ на изкушението е често експлоатиран. Едно от изкушенията пред младия Константин-Кирил е вероятният брак с младата и красива кръщелница на логотета. В синхрон с литературния канон светецът-апостол отказва мирската любов, защото тя може да бъде невярна, за да се сгоди за Божията премъдрост, символизирана чрез образа на св. София Премъдрост.
Особено интересно е разработен мотивът за разпознаването между братята след многогодишна раздяла. Това също е универсален мотив, познат от много фолклорни и литературни паметници, създадени в различни епохи от древността до днес. Показателна обаче е една особеност: за разлика от фолклорната традиция Йосиф не “изпитва” братята си, за да го познаят по някакъв стар белег. Той им дава знаци на благоволението си, на пръв поглед с нищо неоправдани, и търпеливо изчаква реакциите им. Йосиф не си отмъщава. В своя завет той изповядва: “Господ се радва на единодушието на братята в заветно сърце, благославящо с любов…Не се въздигнах надменно заради земната си слава, но бях между тях като някой от малките.” При второто им идване в Египет Йосиф ги провокира с чашата в товара на Вениамин и едва когато е убеден в разкаянието им за стореното преди години зло, разкрива истинската си идентичност и дава воля на чувствата си.
При срещите с братята прави впечатление изключителното чувство за родова принадлежност на Йосиф. В старогръцката литература над героите от периода на класиката тегне “родовата вина”. Типичен пример е Приам - царят на Троя, който през целия си живот е смирен, почитащ боговете човек, но носи родовата вина на дедите си. Затова Фортуна го наказва, при толкова много синове, при такива бащини жертви, да няма нито наследник на трона си, нито трон. В Стария Завет е по-различно. Достигнал върха на земната си слава, Йосиф посреща смирено и с поклон баща си Иаков – главата на рода. В средновековната ни книжнина родовата принадлежност се трансформира в християнска “принадлежност”. Агиогероят е готов на всякакви мъки, но никога не се отказва от вярата си в Иисус Христос.
Втората среща с братята е най-драматичният епизод от цялата история, написан с невероятен психологизъм и усет към детайла.
Композиционната схема на текста за Йосиф възпроизвежда традиционния модел на пътуването на героя, пълно с перипетии и опасности, които той преодолява чрез добродетелност и храброст, за да достигне накрая предначертаната си цел. Смисълът на цялата история е в идеята, че при наличието на силна вяра Божият промисъл превръща и злото, което ни сполетява в добро, търпението и вярата винаги биват възнаградени. Този модел за пътуването на героя съвпада с модела на Проп за пространствената организация на вълшебната приказка, когато героят се движи по хоризонталата на епическото пространство и между Горната и Долната земя, за да извърши инициационните си подвизи. В старобългарската литература композиционната схема е същата - агиографският герой следва жизнения си път (хоризонталата на епическото пространство), стремейки се да познае Бога ( движение по вертикалата). Според Кр.Станчев това движение е подчинено на Закона за подвижната неизменчивост на житийния герой, защото според литературния канон житие се пише на починал човек, канонизиран за светец от църквата – т.е. където и да ходи, каквото и да стори агиогероят той винаги е добър пример за подражание – защото е светец! Целта на образа е да се превърне в архетип, да се митологизира.
Следвайки същата схема се митологизира и образът на Йосиф. За съвременния човек, повече или по-малко запознат с библейските сюжети Йосиф символизира тържеството на великодушието над братовата завист и способността на добродетелния и мъдър човек да се издигне дори и в чужда страна. В романа на Томас Ман “Йосиф и неговите братя” авторът разсъждава върху съжителството на тяло и дух, природа и култура, разсъждения-доказателства, че образът на библейския патриарх се е митологизирал.
Макар че в наше време християнската философия не е политика, както през Средновековието, Библията продължава да съществува, продължава да генерира идеи, мотиви и образи, формирайки начина на мислене на съвременното човечество. За да познаваме добре манталитета и духа на хората от различни епохи трябва да познаваме религията им. По думите на Клод Леви-Строс историята на религиите става “неделима част от историята на самото човечество”. Религията е изконно присъща на човешкото съзнание, независимо дали някои от хората го признават, съзнават или отричат. Религията е обективна потребност. Затова Мирча Елиаде смята, че ”човек без религия не би бил човек”.
Културата на повечето цивилизовани народи през последните 20 столетия е под въздействието на християнската култура. От подписването на Медиоланския едикт (според него християнството се признава за официална религия, наравно с всички други изповедания в римската империя) през 313 год. до ден днешен християнството е световна религия. Свещената книга на тази религия е Библията.
sexa_na_kompleksa
05-08-2008, 16:25
Ето и за Мойсей:
Историята за Мойсей и Десетте божи заповеди
Въпроси Цитати Разсъждения
1.Защо раждането и израстването на Мойсей е представено като чудо? „зачена роди син и като видя колко е красиво,кри го три месеца“
„името му Мойсей,защото кавзаше от водата го извадих“ За да се наблегне на по-специалната роля и мисия на Мойсей и възпитаването му на добродетелитекотито притежава.
2.Защо Мойсей убива египтянина, макар че самият той е отраснал като египетски принц в двореца на фараона? „един египтянин бие едного евреина от братята му“
„видя,че няма никого,той уби египтянина и го скри в пясъка“ Защото Мойсей вижда насилието и агресията от страна на египтянина върху друго човешко същество,което е противно на нравствените норми.Той не може да бъде безучастен.
3.Защо Бог пожелава освобождението на евреите? Как е мотивирано това негово желание в текста на библейското предание? „и още рече:ще ви изведа от египетската неволя в земята на хананейци...дето тече мед и мляко“ Бог пожелава тяхното освобождение,защото евреите са богоизбран напод и той им показва,че ще е с тях,ако те безрезервно вярват в него.
4.Каква идея е заложена в дългите разкази за противоборството на бог Яхве с египетските жреци? ---------------------------------- В света,описан в историята за Мойсей,съществува непрекъснато примерване на сирите на влиянието на религиите на египтяните и евреите,които са коренно различни.Едната водена от Бог,а другата,подченяваща се на много богове и идоли.
5.Защо бог надарява Мойсей с чудотворни способности? „ще направя да вали хляб“
„простри ръката си над морето и да се възвърнат водите върху египтяни“
„ще удари по водата...ще се превърне в кръв“ Мойсей е израз на волята на Бога,посредник между него и хората,и има мисия да докаже божествената сила и величие и да спаси евреите.
6.Кой е основният проблем в първата част от преданието – историята на бягството от Египет? „кога изведеш моя народ от Египет,вие ще извършите служба Богу на тая планина“
„отивам да го идбавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя“ Основния проблем е свързан с чудотворното избавление от египетското робство,стремеж към запазване на земята и кръвта.
7.Кой става основният проблем, след като евреите се озовават на свобода в пустинята? „Аз чух ропота на Израилевите синове...“
„нима няваше гробове та ни доведе да урем в пустинята“
„защото по-добре е да сме в робство“
Тяхната преданост към вялата е подложена на изпитание-глад и дългогодишно скитосване из пустинята,преследване от страна на евреите и единствено спасение-да разчиташ на Бога.
8.Защо устройството на обществените отношения и нравствените принципи на еврейския народ са представени като божествено послание? „ще познаете,когато Господ вечер ви даде месо“
„Мойсей повика старейшините народни и им предложи всички тия думи,които му заповуда Господ“ Бог и евреите са свързани помежду си чрез мистичен завет и всичко в тяхната обществена и нравствена система е като божието послание и пример за подражание.
9.Кои са двата главни принципа, които защитават Десетте божи заповеди? „Аз съм Господ,Бог твой...да нямаш други богове,освен Мене“
„Не убивай“
„Не прелюбодействай“ Кръвната връзка като най-свята и строгото наказване на престъпленията срещу „свои“,както и забрантаа да несериозното отношение към Бога и почитането му.
10.Защо Бог наказва евреите да се скитат четиридесет години в пустинята, докато стигнат обетованата земя? „о,да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя,когато седяхме при котрите с месо“ Защото те се разколебават в свотяа вярност към религията и подлагат под съмнение неговата божествена сила.
11.Смятате ли, че Десетте божи заповеди са актуални и днес, дори и за тези, които не са религиозни? Ако да, защо? Има ли такива, които според вас са отживели времето си? --------------------------------- Десетте боже заповеди защитават принципи,актуални до днес,защото те отразяват и общоприети нравствени норми и ценности.
12.Откривате ли в историята на Мойсей и неговия народ проблеми, които са характерни за човечеството изобщо, а не само за конкретния исторически момент? Кои са тези проблем и какво ги прави така общовалидни? Посочете някои от тях, които са актуални за нашия съвременен живот. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ Някои от проблемите,представени в историята,които са свързани с ценностната система на човек и неговата вяра,са актуални и до днесПроблемите за силата на вярата и човешкото безверие,на,идеята за чудото,което е като спасение в живота и за божественото като част от нашия живот.