PDA

View Full Version : Есе по философия на следните теми :



ieg
05-08-2008, 17:13
Някой може ли да ми помогне на следните теми по философия нещо като есе имам да пиша :
1.Всичко е мъдрост - Соломон
2.Всичко е любов
3.Всичко е икономика - Маркс
4.Всичко е секс - Фройд
5.Всико е относително - Айнщайн

hrisiiiiii
05-10-2008, 06:13
Виж тези:


По първата тема:


Мъдростта



Какво е мъдростта? В какво се изразява? Как се постига?
Дефиницията на мъдростта е това качество на мъдър, дълбок спокоен ум и житейска опитност; благоразумие.
Но как можеш да я придобиеш? Можеш ли да я постигнеш?
Ами да. Но това не е никак лесно. Не стига дори и цял живот.
Защото, наистина, опитът и мъдростта се трупат най- вече с
броя на годините, но и с това какво и колко си преживял през тези години.
Не случайно народът казва: "Не питай старило, а питай патило" .
човекът с богат житейски опит винаги е в състояние да даде съвет, да
помогне, да вземе правилно решение в трудна ситуация, да бъде полезен въобще. Защото с течение на времето и с нещата, които той е преживял той е развил ума си, научил се е как да с е справя с множеството и чести несгоди и препятствия на живота. Затова този човек е щастлив. Неземно щастлив. "Оженвайки" се за мъдростта, то той е придобил едно неземно богатство- нещо, което не може да се съизмери и с най- големите материани блага- способността да се справи с почти всичко. А тази способност те прави ценен и важен за другите- ти си умен, полезен, а дори понякога и велик в техните очи.
Пример за това е и Константин-Кирил Философ. Със своето духовно равновесие и възвишеност той още от млад успява да познае мъдростта, нещо повече, той я проповядва и разпространява, а с годините навлиза в нея все повече и повече. А това доказва и че не е задължително да си на преклонна възраст, за да бъдеш мъдър. Важно е единствено какъв е светогледът на човек, възпитанието му, това, което е преживял. Защото човек никога не може да постигне пълна мъдрост- всеки се учи докато е жив и никога не узнава всички тайни и загадки на живота.
И именно това прави мъдростта така свята и желана, а това да откриеш - така трудно. Тя е една от онези житейски тайни, които никой
никога няма да разгадае докрай, но ще цени изключително високо.


По втората:


Любовта е много общо понятие. Любов към Бога, любов към ближния, към животно, към родина, любим човек, любим отбор. Това чувство е дълбоко, то е вродено във всяко същество. Откакто съществува човечеството, съществува и тя - любовта. Ако нямаше обич между хората, светът щеше да е по-лош. Благодарение на любовта съществува светът, хората създават свои семейства и приятелски връзки без граници. Хора от различни страни подържат връзки помежду си.
Любовта между двата пола - мъж и жена е най-вълнуваща. Тя е най-нежна и красива. Няма човек, който да не е усетил тръпките на любовта, тя носи радост и тревога. Любовта е една приказна магия, едно велико чудо. Ако е истинска ще остане завинаги в сърцето. Любовта е страстна, но и много опасна, особено ако има изневяра. Тя преминава като стихия и не се завръща никога. Човек е щастлив с любов, но понякога има и сълзи в нечий излъгани очи. Може да обичаш без другия да разбере, това е най-нещастната любов. Да обичаш човек, който те отблъсква е най-жестоко. Аз мисля, че без любов немога да живея. Тя ми дава криле, понякога трудните за мен неща изглеждат лесни, когато мисля за любимия човек. Понякога правя грешки подведен пак от това велико чувство, но съм склонен всичко да понеса в името на любовта, заради любимия човек. Готов съм понякога на много жертви в името на любовта. Може след време да не мисля така, но още не съм наясно с живота. Може и да страдам някога, но за да е щастлив човек в любовта, трябра да жертва много неща, да прощава, да се лишава и понякога да размишлява.
Друг вид любов е между деца и родители. В името на това чувство нашите родители се жертват за нас, Работят неуморно, за да задоволят всички наши капризи, готови са на всичко за децата си. Любовта към природата и животните ни помага да опазваме всичко около нас, това ни помага и да живеем по-добре.
Когато човек извърши някаква добрина подтикнат от някакво чувство - за мен това е любов. Трябва да изпитваш любов към Бога и ближния, за да вършиш добри дела. може да помогнеш на някого в беда или да се направи нещо в името на някого или нещо. Без значение - ти се отдаваш на любов.

Любовта......(есе)
Какво е любовта?Много хора са се опитали да намерят вярното твърдение за любовта.Любовта е изкуство,което не всеки владее.Тя е онова чувство,което ни превръща във вълшебници,прави ни великодушни и добри,кара ни да се стремим към съвършенството.Когато някой се влюби,изживява истинско блаженство,вниманието му се концентрира върху обекта на чувствата и той изпитва непреодолимата нужда да изрази по някакъв начин отприщилите се в него емоции.
Но пламналата любов не винаги е взаимна.Споделенат любов разнежва сърцата,човек сякаш улавя птицата на щастието и започва да лети над земята.Често омайният зов на любовта среща безразличие,понакога дори насмешка.Тогава болката,изгаряща сърцето на влюбения е жестока.Той често загубва съня си,потъва в мрачна меланхолия,в очите му напират сълзи.Понякога една невъзможна любов може да”изкара човек извън релси”.И тогава той е изправен пред най-тежкото житейско изпитание:отново да намери себе си.Винаги е по-достойно да обичаш,без да си обичан,отколкото да не откликнеш на нечии чувства.
Много хора когато преживеят една несподелена любов,започват да губят вяра в любовта.След това,като че ли нямат смелост да признаят своите чувства,от страх те да не бъдат отхвърлени.Но моят съвет е те да не се предават.Човекът е обречен да търси своята половинка.И рано или късно ще я намери.Когато я намери е щастлив.Но и се бои.Тогава любовта става извор на велико страдание:
“Душата ми е стон,душата ми е зов,
защото аз съм птица устрелена.
На смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов.......
(Яворов)
Безкраен път е любовта.Път през живота,път през смъртта.Път към себе си и път към душевното богатство на един човек.Любовта е по-силна от омразата.Знаем,че сме родени от любов и сме създадени за нея.Любовта ражда живот,тя е творецът на живия свят.Тя носи всички хора на крилете на неземно щастие и пак тя е началото на най-великите трагедии.



По третата не намирам нищо по Философия :neutral:



По четвъртата успях само това да намеря:

С колко си спал?
С колко си спал?" е може би един от най-неудобните и глупави въпроси, които може да ти зададе една жена. Сексуалността е основната движеща сила за мъжкото его, и в този ред на мисли, по-голямата част от мъжете, за разлика от жените, имат постоянна нужда от задоволяване на сексуалния си нагон. Противно на онова, което пишат повечето женски списания, мъжът е полигамно същество, което се прави на моногамно само, защото иска да има нещо "сигурно", докато преследва поредната си жертва, която може да го накара да се огледа в магическото огледало на собствения си нарцисизъм. Броят на жените, които са се озовали в леглото ти, е само число, което несигурните мъже издигат на пиедестал. Истинският мъж никога не говори за жените, с които е спал, дори да е само поради факта, че те - жените - говорят за него. Дискретният мъж е привлекателен за жените, защото е загадъчен. Той е като кутия, която всеки иска да отвори, но само малцина успяват, а за самия него „бройката" е без значение. Избирателната му пропускливост относно жените е завишена като на face control в известен клуб в New York. Той може да си позволи да отказва директни предложения за секс, защото малко преди това е получил още няколко такива и държи най-силния коз в тази игра, а именно - правото на избор. Този тип мъже са надживели комплекса на "бройката". Дали, защото те самите вече на помнят с колко жени са спали, тяхната психика е като на режисьора на филма - те са го гледали преди премиерата и докато жената е все още на заглавието, те вече четат финалните надписи на своята победа. На другия полюс е „мъжът-комплекс". Той помни имената на 5-те жени, които са му "пуснали", две, от които са били смъртно пияни и изобщо не помнят какво са правили през онази нощ. Всеки полов акт с жена за него е повод за празник и докато тя е още в банята, той пише sms-и на приятелите си, за да се похвали (по-скоро на себе си!), с мъжкото си достойнство. Но има и по-драстични случаи, като мъжете, които си водят подробен списък на жените, с които са спали - трите им имена, къде и колко пъти са го правили с нея и по възможност - с прикрепена нейна снимка. Според мен този тип мъже по-скоро често мастурбират върху спомените си, отколкото да правят секс. Много често можете да ги чуете как се хвалят на бара, че са чукали тази или онази и как направо са й взели ума, а в действителност това се е случило само в мечтите и сънищата им. Така че статистика на броя на „свалените" жени си водят само мъжете, които правят секс два пъти в годината - единият, от които е с проститутка, подарък от колегите за рождения ден, а вторият - на някой голям празник, когато всички са толкова пияни, че избирателна способност отдавна е на автопилот. Именно споменът от тези редки сексуални наслади дава на този тип мъже резервната доза самочувствие, отнето им от липсата на сексапил или просто - увереност в себе си. За един истински мъж бройката никога не трябва да бъде цел или критерий за неговите качества. Но истината е, че ние мъжете сме си обявили негласно състезание помежду си и понякога забравяме, че в това състезание губим повече, отколкото печелим. Губим жените, истинските жени, само защото сме били прекалено забързани към поредната си бройка и сме нямали време да оценим жената, която наистина ни е искала и то не заради секса, а заради това, което сме. Сексът винаги е бил тънката граница между любовта и приятелството, между егото и действителността. Затова, скъпи момичета, да зададете въпроса: "С колко си спал?" на един мъж означава да го поставите на гилотината на собствената му сексуална история, с риск да го загубите, само, за да научите истината, която може да ви огорчи.


За "Всичко е относително" също не намирам нищо. Надявам се с тези да съм помогнала. ;)

Lychezar
05-10-2008, 09:59
Всичко е икономика - Маркс.Това успях да намеря:

Маркс твърди, че производствените отношения в обществото и състоянието на производителните сили в конкретния исторически период са в основата на историческия процес. Те водят и до специфичното развитие на обществото в отделните исторически времеви отрязъци - робовладелство, феодализъм, капитализъм, социализъм. Така човешкото битие оказва влияние върху човешкото съзнание. Но взаимовръзката между битието и съзнанието е безспорна и от гледна точка на въздействието на съзнанието на човека, променящо битието въз основа на натрупания жизнен опит и знания. Битието е определено като първично по отношение на съзнанието дотолкова, доколкото то има решаваща роля за формирането на човешката личност и за моделиране на нейното съзнание, което от своя страна се явява решаващ фактор за нейното развитие. Обобщавайки възгледите на историческия материализъм по отношение на човешкото битие, може да се каже, че те се изразяват чрез следната формула: "Потребности - жизнена дейност (производство) - потребление"1. Тя е валидна за всички сфери на човешката дейност.
Поставяйки в основата на своите възгледи самия човек и неговата съзнателна трудова и творческа дейност, Маркс определя неговото място в природата - поставя го в основата на историческия процес. Съществуването на човека и обществото изобщо определя от тази гледна точка непрекъснатия ход на историческия процес.
Чрез разделението на обществото на класи на базата на господстващите форми на собственост Маркс посочва реалното място на личностите в обществените взаимоотношения. Формите на собственост върху средствата за производство на материални блага определят и антагонистичния характер на взаимоотношенията работник-собственик. Борбата между класите също е решаващ фактор за развитието на производствените отношения в политико-икономическата общност, които в следствие от нея се изменят и се достига до друго, качествено ново обществено-формационно развитие.