Блатни ликове

[ScionOfStorm]

Блатни ликове

Умрелите лица
Разкъсват с очи.
Тихата им вода
Са твоите сълзи.

Прегърни булото на слепотата
И изкрещи мъртво име.
В блатото пусто на самотата
Ликът ти пак незрим е.

Всички изгнили, бледи лица
Са отминали смъртни деца.
Иде твоят ред в колоната безплътна.
Утайка тинеста и смърт кално-мътна.

Ти си. В тишина увиснала се потопи.
Там, де грачат кухите дървета.
Счупените огледала опитай, залепи.
Същността им не е ли клета?

В блатото светят черни стъкла
И се усмихват с зъби разкривени .
Чакат. Чакат жадно твоята душа.
В нощ цветна хищно усамотени.

Има за теб утешителна прегръдка
Мило Дете...
В пастта топла на Сенчестата Хрътка
Покоят е.

[nightelf4e]

мисля, че това ми е любимото твое! ..наистина някакво прекрасно такова..изпълнено със смисъл и ме изпълва със емоция като го чета :)