PDA

View Full Version : някой може ли да ми предложи някакво есе за любовта



Desyslava
05-08-2008, 19:01
здравейте, ако межете да ми пратите есе за любовта до 2 -3 часа ужясно много ще ми помогнете!

sexa_na_kompleksa
05-08-2008, 19:38
Ето няколко:

Любовта

Любовта е смисълът на живота ни. Колкото и трудно да е за някои да възприемат истината, това е факт. Любовта е нещо изключително, нещо красиво, нещо различно.. Разглеждайки чувството любов не от психологическа гледна точка, а от онази, в която усещането на висша духовна цялост се нарича истинска любов, осъзнаваме, че обичаме хиляди малки и големи неща - хора, та дори и предмети. Любовта връща усмивката на лицето ни. Смисълът й за всеки от нас е различен. За един любовта може да изпълва душата му с доброта, защото самата тя е чувство, а не материално благо. За други хора, когато обичаш не са нужни никакви думи. Не е задължително да знаеш какво означава любовта за да я изпитваш. Съмнявам се, че на този свят има човек който може да измисли понятие, обхващащо всички аспекти на любовта, който би я описал накратко с няколко думи. Любовта е чисто съвършенството или реалният ни житейски път, който всеки от нас трябва да измине, за да успее да преодолее трудностите. Според мен прозрението ти за наличието в нищото, както и осъзнаването и овладяването на абсолютния контрол над вътрешната ти енергия идва в момента, в който станеш независим от времето и материята, а именно когато си влюбен..Това, което искам да кажа е, че за любовта няма думи, тя е толкова силна, че не можеш да спреш да мислиш и говориш за съществуването и. Любовта към дадено човешко същество може да ни накара да вярваме в неща, които преди са ни се стрували невъзможни. Но както казват едни добри приятели - “Невъзможно е само силна дума използвана от слаби хора, намиращи за по-лесно да живеят в света който им е отреден, вместо да намерят силата в себе си и да го променят". Невъзможното не е факт, то е убеждение.Невъзможно няма. Всичко е едно предизвикателство. Невъзможно е нищо. ”Затова няма и невъзможна любов. Любовта е способна да променя настроението ни да, ни кара да вярваме, че можем да променим живота си. Магията на любовта оцветява света и му дарява онази топлота, която седи в сърцата ни цял живот, която ни кара да живеем, да мечтаем и най-важното любовта е способност да бъдем като застанем между измисления и реалния свят.
Любовта е знак. Но за какво? Няма значение. Тя ни показва, че има смисъл във всичко, което правим. Любовта смекчава сърцата на хората, сразява злобата и лъжата.Тя показва пътя по който няма горест и сълзи, създава палати от чувства. Понякога неизпречената любов е по-истинска от онази, която повтаряш по хиляди пъти на ден. Бъдете щастливи.





Любовта

Получили сме дарба ... дарбата да се допълваме един друг... дарбата да си доставяме радост... сигурност... подкрепа... усмивки... дарбата да изтриваме сълзите на другия с такава сила... каквато само сърцето може да почувства... това е дарбата да те докосна и това докосване да е единствено, уникално... неповторимо... най-желаното... ти притежаваш тази дарба... аз притежавам тази дарба... дарбата да обичаш... дарбата да копнееш... дарбата да очакваш... дарбата да се бориш срещу обстоятелствата... дарбата да променяш бъдещето си... дарбата да желаеш да осъществиш мечтите на сърцето си... дарбата да си сигурен в себе си... в това, което правиш... в това, което не правиш... дарбата да си обичан... дарбата да разбираш с цялото си същество какво означава думата “любов”... пет букви... две срички... разчупват всичко... побеждават мрака... изгонват страха... строшават тежките окови на бремето... пет букви... необикновено съчетание на звуци... най-силната дума... най-силният смисъл... единствена по рода си... единствена по сила... по значение... единствена по величие и красота... най-прекрасната сила... това, което ще остане вечно... усещам какво означава да си влюбен... какво означава да си в любовта... как светът се променя... в главата ти... в сърцето ти... виждаш света различен... отваряш очите си за пръв път... раждаш се... можеш да летиш... някой ти даде криле... някой ти даде причина за живот... някой ти даде себе си... има някого, за когото да живееш... животът ти се струва по-ценен, от когато и да е било... някой те чака... едно сърце тупти... друго му отвръща... с математическа прецизност... сякаш са направени едно за друго... туп-туп... усещам любовта под кожата си... тя е гъделът... тя е нежната близост... тя е шепотът... тя е в усмивката... тя е в кръвта, която не спира своя кръговрат... тя е в думите... тя е в сърцето ми... там се роди... виждам я по снимките... виждам я в отражението... любовта... не може да се скрие... тя е искрена... тя дава без да очаква обратно... тя е смирена... не се гордее... не върши подли неща... на всичко се надява... на всичко хваща вяра... не завижда... тя отваря очите... отваря сърцата... за нов живот... за нови предизвикателства... за нови борби... за още радост... за весели дни... за пролетни залези... за всичко, което таиш в сърцето си... любовта ще го открие... ще помогне да намериш мечтите си... ще изпита всичко... ще поправи всичко... ще те заведе на правилното място... ще...
Какво е любовта ? Една капка на наслада във вечността. Тя ни завладява, и разумът ни вече не помага. Любовта ни управлява. Тя е най-мощната сила в живота ни, която може да те прати в рая, но понякога те наранява. Любовта няма време, тя не пита - просто идва и преобръща целият ти свят. Пуска разноцветни багри в смисъла на живота ни и ни помага да осмислим целта на живеене. Истинската любов е чиста, както чиста е водата падаща от водопада. Тя е искрена, преплитаща се измежду чувства на две сродни души. Любовта е свежест, напъпило цвете под изгрева на нощта. Тя е близо, тук, в сърцата ни и ние я усещаме, дори когато тя мълчи. Тя е нещо лично за всеки един от нас, тъй като всеки сам проглежда през нейните стъкла . Любовта не е само една дума, а нежност, копнеж, емоции, чувства, наслада … милиони неща. Любовта не може точно да се обясни … тя е … необяснима, но ако можем да я обясним с думи ще я сложим в рамка, а тя трябва да съществува свободно . Не случайно казват, че любовта е магия, а от нейният плен трудно се излиза.




Любовта

Питали ли сте се какво всъщност е любовта! А чувствали ли сте я истински! Някои казват, че любовта е болка, която води до смъртта, други - че означава да имаш небето, а да искаш само една звезда, да имаш морето, а да искаш просто капка вода, да имаш целия свят, а да искаш само един човек. Трети твърдят, че любовта е чувството, което си почувствал, когато чувстваш чувството, което никога до сега не си чувствал. И всички те са прави, защото няма точно описание за нея, тя не е наука, която подробно да се изучава, не е предмет в училище.
Любовта е нещо много силно, което не можеш да разбереш, преди да почувстваш, а когато мислиш, че чувстваш нещо подобно, не знаеш какво е точно. Дали това е онази истинската? Тя е относителна, фантастична и неясна. Тя е чиста, натурална и много нелогична. Не е просто привличане, харесване, тя е близост, нежност, подкрепа, това да чувстваш болка, когато вдишваш, защото любимият човек не е до теб. Когато го погледнеш, да виждаш целия свят в очите му и нищо друго. Погледне ли те, да усещаш как около теб е празнота, мрак, а само той е звездата, светлината и пътеката към теб.
Любовта е отдаване и ако наистина обичаш някого, ти би направил всичко за него, дори да рискуваш собственото си щастие. Любовта е всичко и нищо на този свят, тя е болка и радост, мъка и щастие, тя може да те направи безумно щастлив, да те изпрати "на седмото небе", но може и да те накара да страдаш, да плачеш ден и нощ, да не усещаш вкуса на живота и да не знаеш защо. Тогава защо ни е нужна любовта, щом ни нараняваω А може би го прави, за да се научим да обичаме истински и да бъдем силни, за да бъдем по-щастливи. Тя не може да ни убие, само ако се предадем напълно, но не се е появила за да убива, а за да ни прави по-силни и достойни да се борим, защото, както всичко останало в този живот, любовта е борба. Борба за щастие. А според вас защо сме дошли на този свят!
За да бъдем щастливи. И ако не можем ние, поне да направим някого другиго щастлив със своята любов. Защото истинската обич е способността да обичаш, дори и без да бъдеш обичан. А дали всъщност е така!





Любовта

Любов, каква прекрасна дума, като музика за ухото, като развинтено въображение и като сладостно ухание. Какво представлява любовта, има ли истинска любов, как да я разпознаваме, кой ли не си е задавал тези и още много други въпроси. За да обясня що е това любов мисля да започна от нейната върховна същност. Това е квинтесенцията на божествената енергия, от която е съставена материалната и духовната вселена. Всички закони се подчиняват на нея, тя е слънчевата светлина, водата в езерото, усмивката на непознатия, хладината на скалата върху която си седнала в летен ден, полъхът на морския бриз, който разрошва косите ти, красотата на високите заснежени планински върхове, любовта задвижва планетните системи, сърдечно-съдовите цикли, биоенергичните полета, ураганните ветрове, невроелектрическите импулси, магнитните бури, какво да ти кажа, ами тя задвижва абсолютно всичко, което може да бъде задвижено въобще, където и да било. Можеш да я разпознаеш в майчинския инстинкт, в приятелските взаимоотношения, във влюбването и изразяването на влюбването, в доверието, предаността, решителността, вярата, надеждата, спокойствието, толерантността, хумора, прегръдката, целувката. Любовта е навсякъде, във всяко едно градивно действие, когато изразяваме нашата истинска същност. Но нека след поетичните сравнения да дам едно рационално определение за този прекрасен феномен. Любовта това е дадеш свободен избор на всеки човек, когото обичаш. Толкова е просто, а като се замисля, колко ни е трудно да обичаме по този начин. Нашата любов се обвързва с условия. "Ще те обичам повече, ако получаваш хубави оценки в училище". "Ще те обичам, ако ми даваш пари". "Бих те обичала, ако ме заведеш на Хаваите". Каква любов е това, аз бих го нарекъл пресметлива разпродажба на чувства. Любовта е над това. "Обичам те, просто защото си такава каквато си". "Обичам те, за какво ми е причина". "Обичам те, това ме кара да се чувствам истински". Там, където се поставят условия любовта е менте, а където се изразява свободно това вече е истинско чувство. Любовта е храна за нашите души. Без любов животът е сравним с ад, животът дори добива безсмисленост. Любовта си има оттенъци, макар че е единна цялост. За всеки човек има оттенък на любовта, който може да използва според нивото на своето духовно осъзнаване. За всеки е помислено. Отношенията в атмосфера на любов са съвършени, цялостни, ненакърними. Такова е отношението на Бог към нас. Това е отношението на майката към новороденото(за жалост невинаги). Бог е създал нас с любов, за да упражним своето право на избор и да се върнем обратно към себе си(което значи обратно към Него). Човешките деца, които се създават с любов и които живеят в такива условия израстват необременени, свободни по дух и съзнание хора, които могат успешно и щастливо да живеят собствения си живот и обратно тези, които живеят без любов от родителите си или без достатъчно любов имат затруднения в най-важните пунктове от живота си като възрастни. Работата, която вършиш с любов се превръща в произведение на изкуството. Мислите изпълнени с любов пораждат мир и щастие вътре във вас, излъчват се в енерго-информационната структура и подобряват полето й(това е енергията която ни заобикаля и ни прониква през душите ни). Думите изказани с любов внушават сила, вдъхновение, доверие, симпатия у другите. Има множество начини човек да живее с любов. Достатъчно е просто да следва своите истински мечти. Любовта не е просто чувство, тя е перманентно състояние на духа. Душата ни е чиста любов. Изобщо толкова много може да се говори по този въпрос, а между другото това е една от най-интересните теми, тя вълнува всеки човек(макар че някои не признават това, а други изобщо не го съзнават). Любовта освен всичко друго е единение на човека с енергията на живота. Любовта прави най-доброто на което е способна - дава всичко от себе си, помага, закриля, освобождава, ощастливява. Тя се крие и в изпитаната мъдрост "Прави на другия това, което желаеш за себе си". Действието изпълнено с любов поражда отговор изпълнен с любов. Представете си един свят, който работи на този главен принцип! Ако всеки от нас пожертва собствения си интерес и удобство в името на този принцип няма ли да заживеем на едно по-добро място, няма ли да завещаем на децата си един по-сигурен и по-щастлив свят. Аз вече работя по този въпрос. Може би днес е твоя ден за едно ново начало.




Какво е за мен любовта?

Любовта е висша поезия на природата, а според Джек Лондон:"Всичко в света е ограничено, освен любовта"
Сигурно е , че откакто съществува,човекът винаги е заставал пред тази загадка на битието-Любовта.И докато ни има на този свят- все ще се изправяме изумени и стъписани пред нея,защото тя носи всички хора на крилете на неземното щастие и пак тя е началото на най - великите трагедии.
За мен любовта е онази двигателна сила в живота , която ни кара да се обичаме, отдавайки себе си в грижи и внимание на любимите хора!Една проверка за нашата значимост, отразена в огледалото на реалността.Любовта е древна , колкото света, и всички хора трябва да я откриваме и очакваме!Човекът има , не само способността да я познава, но и творческия потенциал да я създава.Често не забелязваме, или бързо забравяме, добрата дума, топлотата на разбиращия поглед, многобройните малки жестове на внимание, свидетелстващи за обичта ни един към друг.Всеки от нас е грабнал толкова грамадна"кошница на очакванията", че освен черното и дъно , не вижда нищо друго и така ден след ден крачи в тъмнината, постоянно разминавайки се с любовта.
А тя е навсякъде и във всичко! В грижовността на майчината ласка, в съпричастието на приятелски подадената ръка, в горещия дъх на тръпнещите в любовно докосване устни на двама влюбени!
Любовта може да бъде драматична, трагична и възвишена, плаха и жизнерадостна.Тя може да надвиши смъртта, да победи всяко зло в живота, да разруши този живот, за да оповести себе си.Колкото повече препятствия преодолее, толкова любовта става по- истинска и по- силна.Колкото повече върхове завладее- толкова по- светла и опияняваща става тя.
Любовта е навсякъде! Нека заедно я открием!





Колкото и тъжен, мрачен и зловещ да е светът, болката винаги може да бъде смекчена от любовта между хората.Обич има в детската усмивка, във благата дума, във бащината ласка, в майчината милувка. Любовта съществува и винаги ще съществува, докато сме живи, защото тя е навсякъде около нас и няма граници.
Влюбването е състояние, което не може да се опише. Никой не е могъл, никой няма и да може. Любовта е различна, индивидуална, неповтаряща се и неповторима.
Човек се страхува от самотата и отчаянието, но това е нормално – докато е сам. Любовта дава закрила, от която той има нужда през цялото време, докато я търси.
Обичта помага на хората да надделяват над злобата и завистта, с които, за съжаление е изпълнен света.
Тя е чувство, способно да те завладее и да те промени коренно - както теб, така и живота ти.
Но любовта може да бъде и греховна, защото в стремежа си да просъществува, често излиза извън моралните и човешки граници - преминава ги. Това е така, например когато единият или двамата от влюбените са обвързани с други хора.
Но освен греховна, любовта е и свята. Тя е най-красивото чувство и може да превърне в добър и най-лошия и коравосърдечен човек.Нищо не може да победи обичта -нито чуждата намеса, нито смъртта.Защото истинското и святото не може да умре.То е силно и безгранично..
Аз вярвам в любовта от пръв поглед – в нея има нещо случайно, нещо внезапно. Тя е порив – който трудно може да се овладее, и затова често е сравнявана с магия.
Любовта превръща злото в добро, бедните хора в душевно богати, надвива смъртта и оставя красиви следи след себе си. Чрез нея откривам хората, заради които си заслужава да живея тук. И затова се опитвам да давам колкото мога повече любов от себе си на моите приятели и близки.



Любовта

„Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати... Те се усещат в сърцето!”
Хелън Келър

Замислял ли си се някога как би изглеждал животът ти без капка любов? Сив и тъжен-най-точният отговор.
Любовта дава закрила, от която всички ние имаме огромна нужда. Не напразно за нея се пишат сонети, нежни стихове, романи и дори надписи по стени на сгради изпълнени с цялото й великолепие и красота! Защото тя е всичко, тя е зрънцето, което ражда живота на всеки хубав ден и всяка звездна нощ... Любовта е нещото, което прави този свят очарователен и по-приемлив за живот!
Любовта- това са безброй споделени мигове с най-близките, тя се крие в детската усмивка, в целувката на мама, в прегръдката на татко, в красивите и нежни думи изречени от любимия човек. Тя е чувство,способно така да те завладее и промени коренно, както дори не си и сънувал. Любовта е вдъхновение, тя дава криле, когато те докосне сякаш политаш високо в небето, към звездите, иска ти се да прегърнеш целия свят и да крещиш от щастие, както никога до сега. Ще кажеш: „И защо,аз не съм такъв човек, това са сладникави глупости, по които не си падам?” Да ама Не! Това са чувства, през които преминава всеки изпитал любовта. То е неизбежно, случва се дори и да не искаш, сякаш става изведнъж. Просто си безкрайно радостен, че до теб има някой, който държи на теб и те обича! Някой , когото можеш да хванеш за ръка, да прегърнеш или да погледнеш в очите му и да видиш всички най-красиви кътчета на душата си, всички цветове на мечтите си и те да станат реалност само чрез един поглед на човека до теб. Някой, с когото да споделиш всички мигове в живота, някой, който да бъде до теб. Когато се веселиш и смее, да се забавлява заедно с теб, когато паднеш да ти подаде ръка и да избършее сълзите ти с целувка, защото споделената радост е двойна радост,а споделената болка е половин болка.
Любовта няма образ, тя не е в един конкретен човек- тя може да бъде във всичко и във всички! Любовта е навсякъде около теб, само трябва да отвориш сърцето си за нея. Но уловиш ли я, не й позволявай да напусне сърцето ти-тя е най-голямото богатство, виновницата за твоето щастие и всичките ти усмивки.
Не напразно хората са каза ли, че който не е обичал, все едно не е живял. Защото онзи влюбен и така замечтан поглед в очите ти е безценен, не може да се купи дори с всичкото злато на Земята, топлината сгряваща сърцето ти, не се продава по магазините, а човекът до теб не е музеен експонат.
И ако някога изгубиш вярата в любовта, спомни си, че тя е във всичко около теб, опитай се да я откриеш отново, някъде другаде и никога не спирай да мечтаеш за нея.
Затова обичай, мечтай и вярвай в живота, оцветен с палитрата Любов!




Любовта

Любовта.За нея може да се говри много,защото тя има много лица.
Любовта е нещото,което те кара да живееш и вярваш.Това чувство изпитваш към родина,родители,твоя възлюбен и към приятелите.Както вече споменах има много лица.Има любов, която не забелязваш,защото тя толкова леко докосва студенината на сивия ден,че не би могла да го промени.Има любов,която връхлита като буря и след нея остават само разбити мечти и останки от душата ни.Има любов,която чакаш с дни месеци,години,а тя все не идва.Но има и такава любов,която незавуисимо дали ще се случи или не,променя съзнанието ти вършейки чудо след чудо.Тази любов понякога страшно боли,а друг път се задъхва от щастие.Понякога те води а друг път е сляпа.Понякога те убива за да те възкреси отново.Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано.Когато се случи ти просто знаеш,че е ТЯ ИСТИНСКАТА!Тази любов,която остава дори да си отиде някой ден.
Питали ли сте се някога,какво би станало със света,ако любовта изчезне?Ще бъде ли света цял, ако няма любов и навсякъде цари омраза?Разбира се,че такова съществуване е напълно невъзможно,защото:
„Без любов животът земен спира
Без любов,любов не се избира,
Без любов и любовта умира всеки божи час
Без любов и любовта умира в нас”
В какво се изразява любовта към родината е много интересен въпрос.Държавата в която живеем е малка,но с богата история и с красива природа и с чист въздух.За да запазим всичко това ние трябва да пазим родината си и нейните богатства.Именно в това се крие любовта към родината.Освен всичко това,България е още с богат фолклор и традиции и това привлича много туристи и курортисти от България и чужбина.Любовта към нашата родина е много ясно изразена в някои от песните на българските естрадни певци и думите на известната песен „За теб Българийо”разкрива патриотизма на българина.
Любовта към родителите.Тя трудно се описва,но е доста силна.Доказването на любовта към родителите е много лесно.На тях им е достатъчно само нашето Благодаря и уважението ни и зачитането им.Само с това те знаят че ги обичаме.
Любовта към възлюбения е вече по-друга.Тук нещата са по – сериозни.Той иска повече време да сте заедно и на саме.Тази любов е такава,че тя винаги боли след раздяла.Тук любовта е щастие,тя е болка,любовта е огън който пламва изведнъж от самосебе си и от самосебе си догаря.Любовта се ражда бързо и още по-бързо умира.Любовта е като феникс родила се в пепелта и умрл в огъня,животът на любовта е кратък.След раздяла с човекът,когото си обичал ти става много тъжно и искаш да разкажеш за любовта си,но неможеш с думи,а само със сълзи и разказът ти ще има следния вид:
В нощта плачат две очи,
Две сълзи говорят за любов.
Любов чиста и красива
Любов желана и мила
Да,но уви.
Никой неиска да чуе говорът на моите сълзи
Очите продължават да плачат
Сълзите любовта тачат.
Всичко така си върви,
Но никой неиска да чуе моите сълзи.
Една раздяла с любим човек се преживява тежко,но не бива да се отчайваш и да губиш надежда,защото с този не ти е потръгнало,не означава че и с другия няма да върви.Това не е вярно.Кукувицата на любовта може да те излъже само един път.Втория път не я слушай.
Е сигурно може да се каже още много за любовта,но няма да можем да го изречем сдуми,а ще го докажем с дела,защото любовта крепи човека.




Любовта

Любовта е едно от най-висшите чувства, които човек е способен да изпитва. Това чувство съответства на отношенията на общност и близост между хората. В най-обобщен и абстрактен смисъл това отношение между хората е такова, че един човек гледа на другия като на близък, родствен на самия него и по един или друг начин се отъждествява с него; изпитва потребност от обединяване и сближаване; отъждествява с него собствените си интереси и стремежи; доброволно физически и духовно се отдава на другия и се стреми взаимно да си принадлежат. Тази взаимна принадлежност е обвързана освен с любов, но и с други чувства, които я съпътстват и допълват: обич, искреност, доверие, вярност, уважение, състрадание и т. н. Без тези добродетели любовта не би съществувала. А ако я нямаше любовта, нямаше да го има и света, защото тя – любовта, е една от най-големите сили, които управляват този свят.
Любовта може да е всичко. Тя отваря сърцето и душата на човека, прави го по-добър, по-милосърден, по-състрадателен, по-жалостив. Любовта се старае да изкорени злото от човешката душа. Тя подтиква хората да вършат добро.
Любовта е навсякъде около нас. Тя не е нито преживяна, нито очаквана. През целия си земен живот човек се сблъсква с нея. И при всяка следваща среща с нея, ние ставаме по–добри, по–отворени към света; учим се да обичаме повече, да се радваме повече.
С течение на годините преживяното те учи да обичаш, да се отдаваш, да живееш заедно и заради други. И затова някои хора въобще не са я срещали тази любов. Дори и тази върховна и съвършенна добродетел не им е помогнала да бъдат по-благородни. А други, напротив, при тях още първата среща с любовта се оказва съдбовна, това е голямата истинска любов, защото душите и сърцата на тези хора са готови, от само себе си са подготвени за нея. Но с тази необикновена и неописуема сила – любовта, са свързани и най– големите разочарования на човечеството. Колкото и хубаво, и добро, и светло да е едно нещо, то винаги има край. Дали този край ще нанесе смъртта или раздялата, той винаги е болезнен и мъчителен. Но най-значимият й образ е несподелената любов. Именно това кървене на сърцата, това лутане на душата, е главната причина за злобата у хората. Когато те не са изпитали удоволствие да бъдат обичани, а те самите обичат, не са опознали радостите на живота, не са вкусили от блаженството му, тогава за тях светът е мрачен, сив, безинтересен. Гневът от несподеленото чувство е унищожил обичта им, вярата в доброто, в светлото, в красивото и ги е превърнал в безчувствени същества.
Любовта е онази тънка граница, зад която си щастлив или нещастен, според доброто начало у теб. И голямата любов, за да не бъде само спомен или очакване, бъдете добри, обичайте се, правете добро, бъдете максимално благородни и ще откриете една добра душа, съответстваща на вашата, или усетите едно, биещо с ритъма на вашето сърце, ще почувствате един поглед, изпълнен с любов, състрадание и уважение към вас.




Любовта е….

Когато човек обича-има всичко,когато не обича-няма значение какво има.
Любовта това е чувството,което отличава човека от животните,като
При вторите любовта липсва,а е на лица единствено секс.Но при хората
Е различно.При тях любовта е развита до такава степен,че не съществува единствено еротично привличане към противоположния пол,но задължително присъства и духовна любов,любов към децата,родината или така наречената патриотична любов и т.н.,тоест при хората е на лице и не еротичната любов.
В най-ранна детска възраст човек изпитва привързаност и любов към родителите си,по-късно с навлизането в пубертета се появява плътска любов,чийто израз е секса и близостта между партньорите.С увеличаване на възрастта се създава семейство,плътската любов продължава да съществува,но е изместена на заден план,сформира се любов към семейството и запазване на неговата цялост.Това е и 1та крачка към платоническата любов,която е най-характерна за хората в зряла възраст.тя се изразява в съпричастие,нуждата от човек до себе си,който те разбира,от споделяне и взаимопомощ.Плътската любов продължава да съществува,но на преден план е чувството на сигурност в присъствието на близък човек,което е същността на платоническата любов.
Всичко казано до тук е подкрепено от най-психологическите изследвания на редица автори начело със Зигмунд Фройд.Но да се разграничим от теорията и да се върнем на любовта чувствана от едно моми4е.За мен любовта е израз на нежност,откровеност,искрен ост,желание.В любовта трябва да даваш без да очакваш,да жертваш собствените желания пред желанията на любимия.Точно определение за любовта няма,защото тя се променя,всеки чувства по различен начин и дава различно определение.За мен любовта е чувството,че живея,че съм значима и пълноценна…

Desyslava
05-08-2008, 19:59
wow мерси много