amatorium
05-08-2008, 21:26
Вечерта на освобождаването:
- Усмивка!
Една зъбата усмивка се разкриви в ужасяваща паст, за да може стичащият
се сопол да се втъкне в нея и да разузнае за кариес.
- Така е добре ...добре...
Щрак.Фотоапаратът запечата мазният секрет, който най - жестоко щеше да
извърши влизане с взлом в устата на Джендър.
- Благодаря.
След като изстиска една шепа стотинки от джоба си да плати смръкна глад-
но и изпрати сопола си в небитието при този на Гого.
- Айде да се махаме, че умрях от простотия тука. - Джендър изопна устни,
за да каже по - горната реплика и с това да прекрати съмненията на Гого, че просто
иска да си премлясне остатъка от носния секрет, по мустака.
Двете тела се разтовариха от фотото и продължиха пътя си към къщата на
Клозетка.
...
Отново имам девически проблеми - трябват ми девици.Да мило дневни-
че - девици.Не оная пуста кранта Клозетка.Вярно е, дневниче, че въднъж се из-
празних върху теб ( тук авторът е използвал стерилни ръкавици, за да разлисти
Дневникът, който в началото е служел за черното тефтерче на Гого, но поради
честите инциденти от по - горния вид от черното тефтерче е отпаднала думата чер-
но ) докато пишех за Клозетка, но това беше защото си мислех за едно момиче, което видях на път за клозета...ох искам да кажа на път за дома на Клозетка.
Та скъпо дневниче, нека ти разкажа.Мацето беше много готино.Едни
крака, едно чудо!Като ме изгледа с големите си .....очи, направо щях да се
изхвърля от радост на седмото небе.С тесните й дънки, целите нарязани и с
цепки от които зралото й баджо лъщеше навън със слънчев загар.Направо,
направо ми идваше да й втъкна един в хъстара.А едни устни.Дебели и сочни
като резени диня.Направо да ги отхапеш.Тясната и блуза така ми се пъчеше,
че останах с впечатлението че зяпам двуместна палатка, в която са се наблъс-
кали двайсетина туриста.Ммммм, да и аз искам да съм турист та да изкача
тия два големи върха, пък после да забуча флага си.
Мисля че ме хареса.Погледна ме така еднозначно в устата, че просто
не се сдържах да се оближа и да й покажа какво я чака.Джендър обаче мух-
льото ме задърпа и ми вика:
- Айде, че трябва да ходим да Клозетка.
Глупак! На тоя баш сега ли му се е доходило до клозета?!Е и на мен
ми се ходеше да забеля чурока, че както се беше втвърдил работата буквал-
но ще да е била дебела.
Най - интересното беше, че докато ме гледаше мацето, някак си нас-
тръхна и замалко да си помисля, че има нещо нередно в мен, ако в този мо-
мент не я оправи една кола изотзад. Ама тая си беше просто готина.Даже
и като обърна очите все още беше с такъв запечен бут, точно обърнат към
мен след ПТП -то, че направо ми идваше да я изпроводя до моргата и да й
дръпна една литургия. Клозетка и след пластича операция сигурна ще изглеж-
да по зле от туй блъснато девойче.И най - лошото беше че тоя дървояд ме
изпревари и паркира таратайката си в задния й двор преди мен.Единствено-
ното, което ми развали мерака да отида на гости у къщата на труповете, а
и което донякъде ме върна в суровото тесто на реалността,бе гримасата
Джендър, докато се пипаше по дюкяна.Невероятно тоя изверг взе, че я свър-
ши баж на местопроизшествието. Шайзе!
...
След като Клозетка отвори и съпроводи двамата юнаци вътре, донесе и
малко от бабиния материал за сгряващи компреси.Музиката думтеше една от
песните на "Биренките" - "Кичката" (без правописна грешка) и обещаваше да
се заформи гостоприемство.Ето и текста, който двамата улисани си припяваха
до появата на Дебеласко и Артика:
КИЧКАТА
Аз кротко си седях
и рими сладки си редях,
когато тя се появи -
кичката със сините очи...
Заголила поличка,
русата й пичка,
вдига ми го като с кран,
ела да ти ударя, в портите,
големия таран, големия таран...
Обаче, скри се в даскалото тя,
аз си стоя и още рими си редя,
кичката обаче се върна
и бушонът взе че ми преля.
Я ела тука, веднага,
да ти ударя босата тояга,
но не по дупето, а в него,
че получих дърводръв,
дърводръв, дърводръв...
нана, нана , аз тарана,
виждам ти буркана,
пълен с мляко и оцет,
и сочния котлет,
нана , нана , нана!
Когато всички запретнаха ръкави да поцокат малко от шишето, алкопрестъп-
ниците, които вече бяха петима - Клозетка, Гого, Джендър, Дебеласко и Артик
решиха да поприказват та да наваксат материала.
- Какво става ? Дебеласко, ти май си отслабнал а? - разруши алкохолния дели-
риум Джендър.
- Ммм, не.Що? По - слаб ли изглеждам?
- Ами чух, че вашите отново купили кантар и той ти хванал килотоните без
да се повреди.
- Е те купиха кантар, но от ония за теглене на картофи.
- Това вече слага край на мистерията - отплещи отекчено героят-заглавие на
разказа.- Стига с глупостите кажете нещо сериозно.
Гого си мислеше за мацката, която бе срещнал на път и определено алкохо-
лът не можеше да разреди мозъчният му запек.
- Артик, човече смятам да се кандидатирам за председател на партията -
каза нещо "сериозно" Артик.
- Какво?
- К'во ?
- Тоя е вече пиян.
- Не не съм.Исках първо да кажа на вас, защото говоря сериозно.
- Какво?
- К'ва партия ве? Моя е. БЧП. Българска Чалга Партия.Как ви звучи мнозин-
ството е при мен! - усмихна се алчно/лакомо Артик.
- Какво? - Гого безрезервно зацикли, сред и без това негово си настроение,
на девица в мензис.
- Та те изборите току що минаха.
- Тъкмо да имам време да организирам нещата.Освен това имам и друг коз.
Ще напарфюмирам бюлетините си с някой от ония афтършейвове, на които никоя
жена не може да устои.Тъй ще ги имам всичките жени като избиратели.
- Само гледай да не използваш същата марка, с която се фъска Джендър, че
аз едва ли ще гласувам за теб. - а това беше реплика на Клозетка.
- Ти не се брой, за гласоподавател. Той каза, че ще използва афтършейв, не
клозетна вода.- върна си го Джендър.
- Ти да мълчиш.В момента говореше Артик.
- Аз свърших.Това беше.
- Добре нека сега запазим едноминутно мълчание - разцикли Гого.
- За кого?
Мълчание.
- А? За кого бе, Гого?
След 56 секунди:
- Горката.Моята любов....
- Май че бълнува!
Всички гледаха Гого със лабораторното съжаление на млади стажанти, при
третата си аутопсия.Гого продължаваше да гледа в небитието, на което посоката ,
за момента, съвпадаше с очите на Клозетка.
- Гого кажи нещо? - съпричастната вклозетродена разтърси Гого и го хвана
нежно за кестените.
Гого отпусна една въздишка и подмокри дюкяна.
- О палавник! Ти също си моята любов, Гого!
- Тъпа слива! - Джендър изсумтя и заби един шамар в ротондата на Клозетка.
- Снощи тия на мен ги приказва!
- Усмивка!
Една зъбата усмивка се разкриви в ужасяваща паст, за да може стичащият
се сопол да се втъкне в нея и да разузнае за кариес.
- Така е добре ...добре...
Щрак.Фотоапаратът запечата мазният секрет, който най - жестоко щеше да
извърши влизане с взлом в устата на Джендър.
- Благодаря.
След като изстиска една шепа стотинки от джоба си да плати смръкна глад-
но и изпрати сопола си в небитието при този на Гого.
- Айде да се махаме, че умрях от простотия тука. - Джендър изопна устни,
за да каже по - горната реплика и с това да прекрати съмненията на Гого, че просто
иска да си премлясне остатъка от носния секрет, по мустака.
Двете тела се разтовариха от фотото и продължиха пътя си към къщата на
Клозетка.
...
Отново имам девически проблеми - трябват ми девици.Да мило дневни-
че - девици.Не оная пуста кранта Клозетка.Вярно е, дневниче, че въднъж се из-
празних върху теб ( тук авторът е използвал стерилни ръкавици, за да разлисти
Дневникът, който в началото е служел за черното тефтерче на Гого, но поради
честите инциденти от по - горния вид от черното тефтерче е отпаднала думата чер-
но ) докато пишех за Клозетка, но това беше защото си мислех за едно момиче, което видях на път за клозета...ох искам да кажа на път за дома на Клозетка.
Та скъпо дневниче, нека ти разкажа.Мацето беше много готино.Едни
крака, едно чудо!Като ме изгледа с големите си .....очи, направо щях да се
изхвърля от радост на седмото небе.С тесните й дънки, целите нарязани и с
цепки от които зралото й баджо лъщеше навън със слънчев загар.Направо,
направо ми идваше да й втъкна един в хъстара.А едни устни.Дебели и сочни
като резени диня.Направо да ги отхапеш.Тясната и блуза така ми се пъчеше,
че останах с впечатлението че зяпам двуместна палатка, в която са се наблъс-
кали двайсетина туриста.Ммммм, да и аз искам да съм турист та да изкача
тия два големи върха, пък после да забуча флага си.
Мисля че ме хареса.Погледна ме така еднозначно в устата, че просто
не се сдържах да се оближа и да й покажа какво я чака.Джендър обаче мух-
льото ме задърпа и ми вика:
- Айде, че трябва да ходим да Клозетка.
Глупак! На тоя баш сега ли му се е доходило до клозета?!Е и на мен
ми се ходеше да забеля чурока, че както се беше втвърдил работата буквал-
но ще да е била дебела.
Най - интересното беше, че докато ме гледаше мацето, някак си нас-
тръхна и замалко да си помисля, че има нещо нередно в мен, ако в този мо-
мент не я оправи една кола изотзад. Ама тая си беше просто готина.Даже
и като обърна очите все още беше с такъв запечен бут, точно обърнат към
мен след ПТП -то, че направо ми идваше да я изпроводя до моргата и да й
дръпна една литургия. Клозетка и след пластича операция сигурна ще изглеж-
да по зле от туй блъснато девойче.И най - лошото беше че тоя дървояд ме
изпревари и паркира таратайката си в задния й двор преди мен.Единствено-
ното, което ми развали мерака да отида на гости у къщата на труповете, а
и което донякъде ме върна в суровото тесто на реалността,бе гримасата
Джендър, докато се пипаше по дюкяна.Невероятно тоя изверг взе, че я свър-
ши баж на местопроизшествието. Шайзе!
...
След като Клозетка отвори и съпроводи двамата юнаци вътре, донесе и
малко от бабиния материал за сгряващи компреси.Музиката думтеше една от
песните на "Биренките" - "Кичката" (без правописна грешка) и обещаваше да
се заформи гостоприемство.Ето и текста, който двамата улисани си припяваха
до появата на Дебеласко и Артика:
КИЧКАТА
Аз кротко си седях
и рими сладки си редях,
когато тя се появи -
кичката със сините очи...
Заголила поличка,
русата й пичка,
вдига ми го като с кран,
ела да ти ударя, в портите,
големия таран, големия таран...
Обаче, скри се в даскалото тя,
аз си стоя и още рими си редя,
кичката обаче се върна
и бушонът взе че ми преля.
Я ела тука, веднага,
да ти ударя босата тояга,
но не по дупето, а в него,
че получих дърводръв,
дърводръв, дърводръв...
нана, нана , аз тарана,
виждам ти буркана,
пълен с мляко и оцет,
и сочния котлет,
нана , нана , нана!
Когато всички запретнаха ръкави да поцокат малко от шишето, алкопрестъп-
ниците, които вече бяха петима - Клозетка, Гого, Джендър, Дебеласко и Артик
решиха да поприказват та да наваксат материала.
- Какво става ? Дебеласко, ти май си отслабнал а? - разруши алкохолния дели-
риум Джендър.
- Ммм, не.Що? По - слаб ли изглеждам?
- Ами чух, че вашите отново купили кантар и той ти хванал килотоните без
да се повреди.
- Е те купиха кантар, но от ония за теглене на картофи.
- Това вече слага край на мистерията - отплещи отекчено героят-заглавие на
разказа.- Стига с глупостите кажете нещо сериозно.
Гого си мислеше за мацката, която бе срещнал на път и определено алкохо-
лът не можеше да разреди мозъчният му запек.
- Артик, човече смятам да се кандидатирам за председател на партията -
каза нещо "сериозно" Артик.
- Какво?
- К'во ?
- Тоя е вече пиян.
- Не не съм.Исках първо да кажа на вас, защото говоря сериозно.
- Какво?
- К'ва партия ве? Моя е. БЧП. Българска Чалга Партия.Как ви звучи мнозин-
ството е при мен! - усмихна се алчно/лакомо Артик.
- Какво? - Гого безрезервно зацикли, сред и без това негово си настроение,
на девица в мензис.
- Та те изборите току що минаха.
- Тъкмо да имам време да организирам нещата.Освен това имам и друг коз.
Ще напарфюмирам бюлетините си с някой от ония афтършейвове, на които никоя
жена не може да устои.Тъй ще ги имам всичките жени като избиратели.
- Само гледай да не използваш същата марка, с която се фъска Джендър, че
аз едва ли ще гласувам за теб. - а това беше реплика на Клозетка.
- Ти не се брой, за гласоподавател. Той каза, че ще използва афтършейв, не
клозетна вода.- върна си го Джендър.
- Ти да мълчиш.В момента говореше Артик.
- Аз свърших.Това беше.
- Добре нека сега запазим едноминутно мълчание - разцикли Гого.
- За кого?
Мълчание.
- А? За кого бе, Гого?
След 56 секунди:
- Горката.Моята любов....
- Май че бълнува!
Всички гледаха Гого със лабораторното съжаление на млади стажанти, при
третата си аутопсия.Гого продължаваше да гледа в небитието, на което посоката ,
за момента, съвпадаше с очите на Клозетка.
- Гого кажи нещо? - съпричастната вклозетродена разтърси Гого и го хвана
нежно за кестените.
Гого отпусна една въздишка и подмокри дюкяна.
- О палавник! Ти също си моята любов, Гого!
- Тъпа слива! - Джендър изсумтя и заби един шамар в ротондата на Клозетка.
- Снощи тия на мен ги приказва!