PDA

View Full Version : есее за класнаа



gotinotomomice
05-09-2008, 13:08
здр.имаме класна понеделник :? ..моляя помогнете ми
трябват ми 2 есета
РАЗУМЪТ СРЕЩУ ИЗКУШЕНИЯТА НА ЖИВОТА
ЩАСТИЕТО (НЕ)Е В ПАРИТЕ И ВЕЩИТЕ
помогнете ми PlsSS....

hrisiiiiii
05-09-2008, 16:56
Виж тези:

Какво е щастието?

Какво е щастието? Човек не може да го докосне или види и все пак казваме, че "щастието му е изписано на лицето". Учени ще кажат, че това е съвкупност от сложни химични реакции в нашето тяло, но други твърдят, че се крие малко повече от това зад тази думичка.Когато човек е щастлив, той се чувства изпълнен с живот.Иска му се да изразходи цялата енергия, която кипи в гърдите му. В този момент за него не съществуват невъзможни неща, които биха могли да го спрат.Щастието те дарява с криле и като че ли всеки миг ще се понесеш. Радваш се на малките неща в живота, забелязваш детайли и си отнесен в друго измерение. Иска ти се да прегърнеш целия свят.Способен си да вдишаш цялата заобикаляща те енергия, да чувстваш как сърцето ти пулсира и кръвта ти кипи.Светът се върти с двойна скорост и ти изглежда розов, но какво ше стане, ако изведнъж спреш да се въртиш и отвориш очи? Няма ли да се случи логичното? Ще загубиш равновесие, ще залитнеш, а може и да паднеш. Важно е никога да не губиш контакта със земята, защото, който витае в облаците, пада от високо. Може да те заболи жестоко. Може да си счупиш или нараниш нещо, но ако си достатъчно силен, ще се изправиш, независимо колко трудно или болезнено ти се струва. Ще се изправиш, раните ще зарастнат, счупеното ще заздравее, а ти ще продължиш напред, натрупал малко повече опит.Най - важното е да не се предаваш. Не можеш да кажеш дали сладкишът ще ти хареса, ако не го отхапеш и рискуваш да бъдеш огорчен. Ако не рискуваш да се доближиш до огъня и да бъдеш опарен, няма да се стоплиш. Същото е и с щастието...човек само не трябва да се страхува да бъде щастлив.Е, какво е щастието? Химична реакция? Със сигурност...тръпки те побиват, а адреналинът напира да експлодира. Но единствено чрез тази реакция сме способни да обичаме.Щастие е това, към което се стремим, независимо какво разбираме под тази думичка, или в какво се осъществява то за всеки един от нас. Независимо дали ще се опариш, заслужава си да бъдеш изгорен, ако това е единственият ти шанс да изпиташ това чувство, пък било то и само за миг. Живей за всичко или нищо! Предадеш ли се си изгубил всичко...

Щастието за мен е онзи вътрешен мир, който настъпва след като си се приел такъв какъвто си, вътрешната хармония. Щастието е състояние на съзнанието, на душата. Когато знаеш, че си способен на много повече от това, което светът, другите предполагат. Когато знаеш, че си нещо и да ти е гот заради това. Ето затова щастието не може нито да се преследва, нито да се притежава. Можем само да бъдем щастливи. То е напълно независимо от външния свят. Е понякога не е. Външният свят не може да намали моето щастие само може да го увеличи. За утре имам да напиша есе за мнението ми за щастието, удоволствито или кавото си избера от това, което сме учили. За щастието както виждате имам мнение. Удоволствието го приемам само в чисто физичен смисъл.

Какво мислите вие за удоволствието и щастието? Те свързани ли са?

Според античния хедонизъм щастието е физическата наслада, а телесното удоволствие се припокрива с доброто. Според евдемонизма пък удоволствието е път за постигане на щастието. Гасенди смята, че има два вида щастие – висше и подчинено. Висшето е достъпно само за бога. Вторият вид е човешкото. “Вторият вид щастие ние разбираме като състояние, в което на човека е хубаво, доколкото това е възможно, или в което количеството на необходимите блага е най-голямо, а на злото – най-малко...”. Това са неща от тетрадката ми по етика.





Пътят към Щастието


Пукна пролет. Въздухът се изпълни с великолепен аромат на свежи цветя. Птичките и децата започнаха да играят и да пеят весело в парка. А песента им като че ли нашепва: „Ние сме щастливи. А ти?”

Родих се на този свят, за да бъда щастлива. Но защо ли винаги ми е трудно да постигна това? Не знам. Запитах се. Какво е щастие и защо само децата в днешно време могат да изпитат това прекрасно чувство?

Пролет е. Реших да се поразходя навън. Вървя си и си мисля – хикой не е щастлив. Някой ми каза, че ще съм щастлива тогава, когато успея да постигна целите в живота си. Не искам да чакам толкова дълго, за да видя себе си щастлива. Не!

Нещо нашепва в мен, че може би утрешния ден ще ми донесе светлина, която ще ме накара да се усмихна и да погледна на света по друг начин. Но странното е, че винаги става така, че този утрешен ден никога не идва, а отчаянието е винаги с мен сграбчило здраво моята ръка. Вървя си по улицата и се оглеждам около себе си, виждайки, че не само аз съм отчаяна. Не само аз. Не!

Продължавам своята разходка. Близо до една стена стои един беден човек без ръка и моли за милостиня минаващите хора. Ясно е, че той не е щастлив, но защо ли ми се струва, че и другите хора не са щастливи. Поглеждат го жалко и продължават по прашните улици на загубения си живот. И ето че все пак някой решава да даде една монета на този жалък човек, но не я дава с усмивка, а просто му я подхвърля. Споглеждат се с навъсени очи и по ничии устни не изгрява светла усмивка. Не!

Може би, продължавайки по този път, бих казала, че богатите хора са щастливи. А пък вие ще ми кажете: „Ах, ето че стигна и до темата за парите!” Истината е, че бедните си мислят, че щастието е в парите. Те обвиняват липсата им за главната причина за липсата на щастие. А да не мислите, че непременно един банкер е щастлив? С жалост след време бедничките хора осъзнават, че парите не носят щастие. Но това става само ако забогатеят. Възможно е никога да не го разберат. И не си мислете, че аз съм поредната моралистка, тръгнала да ви говори, че светът не се движи от парите. За мой и за ваш ужас светът е пари и това ми е ясно, но парите не носят щастие, те могат да ти помогнат, но не могат да те направят щастлив. Не!

И какво ли в крайна сметка ни остана от живота? Най-важното – любовта. И кой ли е пътят към щастието? Но гледам двама влюбени, чиито погледи са насочени един в друг. Те копнеят един за друг и винаги са щастливи, щом са заедно. Но дали ще е така, щом се разделят? Влюбените винаги ще погледнат на времето като слънчево, нищо, че може би вали. Те ще мислят, че хората се усмихват, ниво, че вероятно плачат. И дали това означава, че те са щастливи? Не мисля, че щастието и пътят към него могат да се съдържат във временното заслепение от любовта. Не!

Така след моята кратка разходка в този пролетен ден се прибирам вкъщи. Вече съм разбрала толкова много неща, но не съм достигнала до отговора на най-важния въпрос. Какъв е пътят към щастието? Сядам на стола и осъзнавам, че път към щастие няма. Няма щастие, щастието е в заслепението, а заслепеният не е щастлив. Щастието е в усмивката, а усмивката лесно може да се превърне в сълза. Щастието е в любовта, но след нея идва раздялата. Щастието е в успеха, но след него идва погром. Щастието е в пролетта и лятото, но след тях идва зимата. Децата са щастливи, но те порастват. И птичките са щастливи, но те умират. Няма щастие. Не!




Щастието се купува с пари



Да, правилно прочете. Щастието се купува с пари. Бедността може да не е порок, но определено няма нищо общо с щастието. Защото, кажи ми, как можеш да бъдеш едновременно беден и щастлив, без да бъдеш лицемер? Живеем в един материален свят, където хубавите неща струват пари. Ако нямаш пари, няма да имаш хубави дрехи, хубава кола, хубава половинка, хубаво жилище и най-вече: добро здраве. Защото здравето също се купува с пари. Ако не ми вярваш, значи наистина си щастлив. Явно през последните десет години не ти се е налагало да ходиш на лекар.

Естествено, може да си абсолютен аскет, крайно религиозен човек и въздържател, който бяга от светската суматоха и от суетата на парите по различни причини: творчески, религиозни, сектантски и т..н., но определено не можеш да бъдеш щастлив, ако си болен, а за лечение на болестите също трябват пари. Много пари.

Така че, щастието се купува с пари.

Аз вярвам, че все пак има някакви граници, обаче.

Вярвам, че първото милионче може да направи всеки бедняк щастлив. Ако изведнъж се извисиш от мизерията до лукса, ти се превръщаш в прасе - едно самодоволно и щастливо прасе. Ставаш златен проводник за по-качествени храни, по-качествен алкохол, по-качествени наркотици и по-качествен секс. Превръщаш се в златен хранопровод, който редовно освобождаваш в златния си кенеф. С нарастването на сумата в банковата ти сметка, обаче, ти ще ставаш все по-голямо прасе, без задължително да ставаш все по-щастлив. Едва ли десет милиона могат да те направят десет пъти по-щастлив от първия милион, който те е измъкнал от мизерията.

Мога да ти дам много примери.

Но ще ти дам само един, любимия ми. Защото ценя твоето време.

В едно интервю със Стивън Кинг прочетох, че парите наистина са го направили щастлив. Само веднъж. Става дума за първия по-сериозен хонорар, който е получил за романа „Кери”. Защото тогава е живял в каравана, бил е алкохолик и децата му са нямали какво да ядат. Днес е мултимилионер и световно признат автор на бестселъри, но страда от прогресивно заболяване, което води до слепота, лекува се от наркотичната си зависимост и се възстановява след тежка катастрофа. Може да си позволи всичко това, защото е богат. Ако нямаше кинти, вече щеше да е мъртъв. Или напълно сляп. Но едва ли щеше да е по-щастлив.

Щастието наистина се купува с пари. С много пари. С първите много пари. С първия милион, фигуративно казано. Оттам нататък, всичко друго е работа на счетоводители, юристи и банкери - просто някакви цифрички, които те правят още по-богат и по-алчен, но не и по-щастлив.

Обобщавайки: парите ти осигуряват здравословен начин на живот, а здравето е щастие, следователно щастието се купува с пари. Да не забравяме и една друга екстра. С пари можеш да си купиш свободно време. Това е луксът на 21 век: да се разхождаш бос по поляната в гората, докато всички други са натикани в тесните си офисчета и бачкат. За пари. За много или малко пари, които никога няма да ги направят по-щастливи, освен ако не намерят ВРЕМЕ да ги изхарчат.

Сигурно това е причината във въпросното проучване на „Галъп” американците да са хем най-богати, хем да не определят себе си като най-щастливи. Там наистина можеш да изкарваш много пари, да бъдеш well compensated, както се казва, но за целта трябва да продадеш себе си, а в това влиза целия комплект: личното ти време, свободата ти, правото ти на избор, възможностите да пътуваш. За някои това е оферта. Всеки има право на избор.

gotinotomomice
05-10-2008, 07:44
благодаря ти много :grin: :neutral: ...ами за РАЗУМЪТ СРЕЩУ ИЗКУШЕНИЯТА НА ЖИВОТА ще можели да ми напишеш нещо или да ми дадеш някъв сайтт PLSS...

plamityy
05-10-2008, 15:20
виж тук също е търсена тази тема и има линкове
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=169334