Гюнтер Прийн
05-10-2008, 12:53
Въпреки че германският генерален щаб решава да продължи масовото производство на PzKpfw III и IV с убеждението, че тези два модела са адекватни машини за задаващата се война, той вижда възможност за развиване на проект за тежък танк през 1937 г. Той трябва да тежи около 30 тона или повече и да върши “черната работа” в бъдеще, водейки остриетата на танковите атаки. Проекти липсват до 1941 г. когато ГЩ осъзнава, че PzKpfw III и IV не могат да се справят със задачите си толкова добре колкото се е очаквало и е очевидна необходимостта от нов тежък танк.
На 26 май 1941 г. по време на среща на командващите от структурите на въоръжените сили, Хитлер дава заповед за създаването на тежък танк, чието оръдие трябва да бъде по-ефективно в пробиването на бронята на вражеските машини; да притежава по-тежка броня отколкото е предвидено първоначално, която да устоява на настоящите и бъдещи ПТ оръдия; и да достига максимална скорост от поне 40 км/ч. Последното условие е прототипът да бъде готов и представен на Хитлер точно на рождения му ден на 20 април 1942 г. във “Вълчата бърлога” в Растенбург. Тези ключови решения водят към развитието на тежкия танк Тигър І., който е известен като "Tigerprogram".
За този проект е сключен договор с две фирми - "Порше" от Щутгарт и "Хеншел и синове" от Kасел. И "Порше", и "Хеншел" са отговорни само за шасито и корпуса. Куполът и основното оръдие са дадени за разработка на друга фирма - "Круп" от Есен.
Първата задача, която стои пред конструкторите на новия танк е избирането на по-мощно основно оръдие. Кампанията в Русия показва, че текущото въоръжение на германските танкове е неспособно да унищожи руските освен от много близка дистанция. Единственото ефективно оръжие, което Вермахтът притежава по онова време срещу Т-34 и КВ-1 е зенитното 88 мм. То е многофункционално оръдие с диапазон на използване от зенитно до унищожител на танкове. Началото на изключително ефективната му бойна служба може да бъде отбелязано в Африканският корпус, където Ромел постига големи успехи с новаторските си хрумвания, в които 88 мм играе главна роля. Пример за това са прословутите засади с 88 мм оръдия, подредени във формата на подкова и прикрити с храсти, които се безпощадни срещу непредпазливо влезлите в капана съюзнически машини.За шасито всяка от фирмите съставя свои собствен проект. Фирмата на Фердинанд Порше е по-напред от "Хеншел” тъй като тя всъщност започва да работи по проект за тежък танк още през есента на 1940 г., преди да е дадено официално нареждане за такъв и все пак среща сериозни усложнения. "Порше" замисля напълно ново шаси с кодовото име VK 4501 (P). VK означава VOLKETTENFAHRZEUGE или "пълноверижно експериментално превозно средство", 45 значи клас 45 тона, а 01 - "първи модел". Новото шаси VK4501 (P) има 100 мм предна броня, 80 мм странична и задна броня, 25 мм върхова и 20 мм задна броня. То е с напреднала мощна верижна система, използвана в комбинация с петрол и електроенергия. Двигателят има два 10 цилиндъра, 15 литров, с въздушно охлаждане PORSCHE TYP 101 / 1 предоставящ 320 к.с. при 2400 оборот в минута. Тези двигатели не задвижват пряко drive train на танка. Вместо това то е свързано с електрически генератор, който снабдява с електричество два електродвигателя. Тогава тези електродвигатели задвижват устройството за управление.Тази концепция за електрически задвижван танк спестява много гориво и същевременно е технологично напреднала. И именно защото е твърде нова, тя е неизпитана и склонна на повреди. Освен това електрическата система използва мед, жизненоважен ресурс, от който Германия не разполага с много запаси. Натоварен докрай в пълна бойна готовност той тежи 59 тона и може да развие максимална скорост от 35 км/ч. Посоченият Тигър (P) или Тигър P 1, Тигърът на "Порше" има купол, разположен в предната част на корпуса.През септември 1941 г. е дадено нареждане за производство на 100 купола и корпуси за VK 4501 (P). През април 1942 г. първия прототип от Тигър (P) е завършен, точно навреме за да демонстрира възможностите си на рождения ден на Хитлер. Всъщност по време на производството на Тигър (P) биват срещани сериозни усложнения и то е спирано много пъти. През октомври 1942 т. комисията, която трябва да избере кой от Тигрите ще бъде пуснат за масово производство се събира.
Хеншел” започва да работи по свой модел под ръководството на д-р Ервин Адлерс, който използва досегашната си работа по проекти за тежък танк.
Известен като Тигър (H), моделът на "Хеншел” VK 4501 (H) е създаден като е преправен корпусът на шасито VK3601. Шасито има 100 мм. фронтална броня, странична надстройка 80 мм, корпус за 60 мм страничен корпус, 80 мм задна броня и 25 мм върхова и най-задна броня. Първоначално куполът е замислен от "Kруп" за Тигър (P), но е променен и използван от Тигър (H). За двигател е използван 12 цилиндров Maybach HL 210 P 45, който предоставя 650 конски сили при 3000 оборота в минута. Трансмисията е 8 скоростна, която Maybach OLVAR 40 12 16 замисля за да осигури максимална скорост от 45 км / ч. Обичайно за всички германски танкове по онова време, той е въоръжен и с картечница, монтирана на предната дясна част на корпуса. С максимално тегло в пълна бойна готовност Тигър (H) тежи 57 тона, може да носи до 92 снаряда главни амуниции за оръдието и до 5700 куршума за MG34 7. 92 мм.
Тигър, близък до първоначалния модел на Хеншел
Тигър І е първият танк с 88 мм главно оръдие и напълно въртящ се купол. Круп замисля на него да бъде монтирано 36 l / 56 88 мм KwK. Обозначението KwK 36 L/ 56 показва номера на модела и годината 1936; а 56 е калибъра. В зависимост от вида на използваните муниции 88 мм на Тигър І има начална скорост от 930 m в секунда и може да пробие до 110 мм на дистанция от 2000 метра. За сравнение - бронята на Т - 34 в най-дебелото място е 90 мм и това е само при късните модели, в които са внесени подобрения. Откакто времетраенето на полета необходимо за пробиване на броня на разстояние от 2000 m е 2.1 секунди, точността на огъня срещу подвижни цели е по-важна от тази с по-стари противотанкови оръдия. Това го прави идеално подходящ за открит терен където може да влезе в сражение с вражески танкове на далечно разстояние много преди оръдията на противника да влязат в обхват.
До юли 1942 Тигър (P) и Тигър (H) са тествани на стрелбищата натанковото училище в Берка, Германия. След проведените изпитания на 20 април 1942 г. прототипът на “Хеншел” е избран за серийно производство. Решението е основано на по-добрата маневреност и на факта, че този модел е по-конвенционален, евтин и лесен за производство от екстравагантния дизайн на Порше. Производството за Тигър (P) е прекратено. От първоначално поръчаните 100 Тигъра (P) само 10 са сглобени през октомври 1942 (шасита от № 150001 до 150010). Останалите 90 купола са конвертирани за монтиране на Тигър (H). 90 корпуси са конвертирани за танковия унищожител Фердинанд, назован по името на неговия създател д-р Фердинанд Порше. Този Panzerjager по-късно е прекръстен на Elefant. От 10 сглобени Тигър (P), три са превърнати в Bergefahzeuge (машини, които помагат при поправката на други), други три са превърнати в Raumpanzer Тигри (превозно средство за разчистване на отломки) и последните четири са задържани за по-задълбочено бъдещо тестване (№ 150004, 150005, 150013 и 150014). Само един (№ 150013) участва в бойни действия като команден танк на Източния фронт.
Името на танка в крайна сметка е променено на Tiger I на 5 март 1943 г., но двете обозначения - PzKpfw VI и Tiger остават и се употребяват общо от части и оперативни щабове до края на войната. Производството започва бавно през август 1942 г. След въвеждането си на бойното поле и известно време след това Тигърът е най-мощния танк в света. И съюзниците трябва да измислят специални тактики, за да се справят с него.
Производството се планира да започне през август 1942 г. с 25 танка на месец. Най-голяма месечна продукция е достигната през април 1944 г. със 104. It took 300 000 man hours to build one Tiger, почти два пъти повече отколкото изисква Пантерата. Средната цена на Тигър е 250 000 райхсмарки. За сравнение PzKpfw III струва RM 96 200, a PzKpfw IV RM 103 500 и PzKpfw V Panther RM 117 000; всички тези цифри са без оръжията и радио-системите. Новият танк получава официалното обозначение Panzerkampfwagen VI H (88mm) (SdKfz 182) Ausfuеrung H1.
Производствени серии
Официално обозначен като Panzerkampfwagen VI Sdkfz. 181, Тигър Ausf. E, танкът Тигър е първият, който използва животински имена от германската армия (като Пантера, Тигър, Слон) като инструмент за пропаганда и привличане на внимание. Всъщност този въпрос е малко спорен, тъй като някои изследователи твърдят, че първо вражеските войници са го нарекли “Тигър”. Производството му започва през юли 1942 г. и първите Тигри са доставени през август 1942 г. Има само една официална производствена версия за Тигър І, въпреки че са направени няколко промени, предложени от екипажите с по-богат боен опит. Моделите стават известни като ранни, междинни и късни произвоствени модели.
Ранния модел “Тигри” имат по висок купол на командира, който използува bullet proof glass as its vision ports. Други видими характеристики са отварящия се командирски люк на "покрива", димния отвод от страните на купола, гумените краища по колелата, двойни фарове и въздухочистители Feifel. Моделите средно производство са с преместен команден купол, който сега е по-къс и използва седем перископа вместо визьорни процепи. Люкът на командира се завърта настрани, връзка на пръстен от MG34 е прибавена към горната част на купола за зенитна защита, travel lock на оръдието при задната част е добавена и двойните фарове са заменени с единичен централно монтиран. Гумените краища на колелата са задържани, но външните колела често са премахвани заради калния и снежен терен на Източния фронт. Zimmerit е въведен от август 1943 г. занапред. Димоотводите pistol ports на страните на купола и Feifel очистителите на въздух са премахнати. Около 470 бройки от средната серия са произведени между юли 1943 и януари 1944. Късния модел Тигри за производство се разпознават лесно защото оградените с гума колела са заменени със стоманени. the gun travel lock е премахнат и визьорът за оръдието е променен от бинокулярен TZF 9 милиард към монокулярен TZF 9 - C.
Тигър І във Вимутиер, Франция
Този танк № 213 показан в музея при La Gleize е един от шестте, изоставени от Kampfgruppe Peiper по време на Арденската офанзива. Той е част от 501-ви тежък танков батальон, командван от Дьолингер и е изоставен пред градчето. Повечето от изоставените по време на Арденската офанзива или остават без гориво или са развалени, но не и унищожени вследствие на битка. В La Gleize един от пленените танкове е използван за мишена на американските войници след като селото е превзето.
Въпреки отличния дизайн като цяло, Тигър І страда от механични и логистични проблеми като всеки танк от неговия размер и тип. Той е склонен към повреди в механиката и има нужда от постоянни поправки и поддръжка за да бъде държан в изправност. Тигърът не може да бъде използван за дълги разстояния поради претоварените зъбни предавки. Изискванията за гориво са огромни, ресурс, от който Германия изпитва недостиг. Големият размер на танка не може да пасне в стандартните размери на железниците.
За да бъде преодоляно това са нужни два комплекта релси. Едни по-тесни от 66 см за транспортиране на по-малки превозни средства и едни 80 см - по-широки за танкове или други бойни машини. Но при правилно поддържане този танк превъзхожда всички други! Той не е бавен и неманеврен както отбелязват някои. Скоростта на път на Тигър І е 38 км/ч, само с 2 км/ч по-бавно от Panzer III и IV. Скоростта за друг път е равна на Panzer IV - 20 км/ч и изпреварва с малко Panzer III, който се движи с 18 км/ч.
Aлберт Шпеер (Райхсминистър на въоръжението и производството на муниции) пише за първата поява на Тигрите в спомените си:
[...] В началото на лятото на 1942 той [Хитлер] personally ordered to put in action the first six Tiger tanks ready from which he awaited, as succeded to the appearance of every new weapon, sensational results.
He explained us, using his rich imagination, that the soviet 76,2mm AT guns - the same that pierced our Panzer IV on long ranges - would have unusufully discharged their projectiles on the Tigers to which nobody could oppose in reaching and overruning the ATs. Nevertheless the Army Staff noted that Hitler's chosen ground would not be able to let the heavy tank operating well due to the swamp-back road. Hitler repulsed the objections and the test was pressed on. [...]
The Russians let the Tigers going over an AT position and then placed hits to the sides of the first and last tank (where they were logically less armored than front). The others four, between them, could not advance nor retreat nor move sideway, bacause of the soft swamp terrain, and were rapidly knocked out. Hitler heared about this defeat in silence and never said anything about this.
Бойна служба и представяне в сраженията
Първият път когато Тигър І участва в сражение срещу Червената армия е на 29 август 1942, на югоизток от Ленинград с 1-ва рота от 502-ри тежък танков батальон. Четири Тигъра са разгърнати в самостоятелна част на мочурлив терен, напълно неподходящ за танк с тяхната тежест. Три от Тигрите получават механични повреди, а по-късно и четирите Тигъра трябва да бъдат изтеглени от фронта, за да бъдат възстановени и поправени.
Те отново влизат в бой на 22 септември 1942 г. в района на същия блатист терен. Този път, всеки един от тях е ударен от руски противотанковите оръдия или засяда в калта. Три са възстановени по-късно, а четвъртия е унищожен от екипажа си, за да не попадне в плен.
След слабото си първоначално представяне на 29 август 1942, германското върховно командване решава да ги изпита при други условия. Този път Тигрите отиват на помощ на войниците от 96-та пехотна дивизия. След тази битка пълният потенциал на новия танк може да бъде усетен. Плановете да бъде конструиран Ausf. H2, въоръжен със същото 75 мм. Оръдие като на “Пантера” (с купол, създаден специално от Rheinmetall) са изоставени, заради бойните успехи на този модел и производствени нужди.
Въпреки първоначалния провал, Тигър І скоро доказва бойните си качества. Когато те биват приложени правилно силните му страни успяват да надделеят над слабостите. Бойният опит на Тигър І доказва, че най-подходящия терен за него е твърдия, където може да използва максимално по-добрата си оптика и скорострелно оръдие, за да унищожи неприятелските танкове даже преди техните оръдия да влязат в обхват. Първата среща на американците с Тигър І е в Tунис в края на 1943. Неговата ефективност е най-добре обяснена от един полковник от американската армия, който долага:
"Инспектирах сражението при прохода FAIS в Tунис, където бях със частите, които го превзеха. Инспекцията на нашите ,нищожени танкове показа, че 88 мм оръдие пронизва купола отпред и излиза отзад. Няколко намерени дупки показаха, че всички удари са пробили бронята."
Tiger E докато бива презареждан от германска снабдителна машина на Източния фронт.
Дупка направена от 75mm оръдие на Sherman.
Тигрите си създават изключителна репутация през 1943 и 1944. Те унищожават огромен брой вражески машини и дори само силуетът на Тигър на хоризонта кара руските танкисти да се оттеглят незабавно. Подобни успехи постигат в Северна Африка и Италия, влияейки значително на съюзническите войски. На 1 февруари 1943 британците пленяват непокътнат Тигър и веднага провеждат сериозни изпитания върху него. За свой ужас, те откриват, че Тигърът има изключително мощна платформа за оръдието и броня предпазваща танка дори от ней-големите им ПТ оръдия.
Тигърът трупа боен опит на всички фронтове - на западния, източния, и африканския ТВД и навсякъде се доказва като изключителен танк. Основните му предимства са в трудно пробиваемата броня и мощното главно оръдие 88 мм. До въвеждането на по-ефективни съюзнически противотанкови оръдия, съществуващото американско 75 мм монтирано на Шърманите и 76 мм на T-34 не може да пробие бронята на Тигър І при разстояние над 800 метра. 88 мм KwK 36 l/56 оръдие освен че притежава изключителни способности да пробива брони е и много точно оръдие, което допуска екипажът да влезе в бой и да унищожи вражески танкове до 2000 метра и повече. Тигърът може да влезе в сражение с неприятелски танкове при разстояния над 1000 метра и повече дори преди те да успеят да използват ефективно своите оръдия.
Бронята също е много различна от употребяваната на другите германски танкове, защото Тигърът използва еднородна стоманена броня, която има най-високото ниво на твърдост на каквато и да е броня по време на Втората световна война. Това позволява на Тигъра да влезе в сражение с неприятелски танкове дори на по-близки дистанции без да бъде много засегнат.
Комбинацията от превъзходно оръдие и броня позволява на Тигъра да доминира на бойното поле, където той може да унищожи всеки танк от своето време. Успехът му е толкова голям, че никой съюзнически танк не се осмелява да го предизвика в открита битка. Психологическият ефект скоро става известен като "Тигърфобия". За да предотврати бъдещи поражения върху бойния дух на съюзниците фелдмаршал Монтгомъри забранява всички рапорти, в които се споменава "Тигъра". Дори с превъзходството във въздуха на съюзниците и танковите изтребители като Firefly, се налага изводът, че трябва 5 Шърмана да унищожат един “Тигър” и ако дори само един Шърман се завърне това се счита за успех"Нашата колона влезе в бой с 3 Panzer VI "Тигър" на разстояние между 200 и 600 ярда. След многобройни изстрели срещу горната част на един от тях, които нямаха ефект дори от близко разстояние, чрез съсредоточен продължителен огън по веригите съумяхме да спрем един от Тигрите, които унищожиха 8 от нашите M4 при което бяхме принудени да отстъпим. Дори обездвижения Тигър продължаваше да води огън докато отстъпвахме..." - Командир на американски бронетанков полк в Северна Африка през 1943.
"Атакувах Panzer VI танк на разстояние 400 ярда произвеждайки 8-10 изстрела с бронебойни снаряди по страничната броня и оръдието. Всеки един от тях просто отскачаше и Тигъра избяга, унищожавайки и двата ми флангови танка" - Руски командир на танк през 1943.
"Panzer VI или както го наричаха "Тигър" се появи в близост до нашата позиция. Батареята ни откри огън по него с противотанкови снаряди. Нито един от изстрелите нямаше ефект. Бяхме принудени да бягаме докато Тигъра просто прегази оръдието ни.." - Руски командир на противотанкова батарея през 1944.
"От гората се появи "Тигър" стреляйки в движение. Същия вече беше унищожил 6 от нашите Т-34 на разстояния 200-600 метра. Изстреляхме около 20-30 снаряда които просто отскочиха от дебелата броня. Наложи се да поискаме въздушна подкрепа за да отблъснем танка, който спокойно се оттегли обратно между дърветата.." - Член на съветски танков екипаж през 1944.
"Командващите измислиха нова тактика. Ако германците изпратят "Тигър" ние ще изпратим 8 Шърмана да го посрещнат с очакването да загубим само 7 от тях.." - Британски "оптимизъм" през 1944 г. в Нормандия.
"Водех колона танкове “Шърман” директно към скрития "Тигър" близо до Бювил. Тигъра унищожи 7 танка от ротата преди да се отегли. Стреляхме непрестанно по предната му броня с противотанкови и комулативни снаряди на разстояния по малки от 100 ярда. Нито един от тях не успя да проникне през тлъстата броня..." - Капитан от Британски танков батальон в Нормандия през 1944
Може би най-известната битка, в която участва Тигър се състои на 13 юни 1944 г. в градчето Вилер-Бокаж, близо до Кан, в която взима участие най-големият танков ас на Втората световна война - SS-Hauptsturmfuhrer Mихаел Витман. Цяла колона от 25 танка, 14 снабдителни камиона и 14 bren-gun carriers е унищожена в едно сражение. Витман е награден с изключително престижния Рицарски кръст с Дъбови листа и Мечове и с това си отличие се превръща в най-високо наградения германски танкист - унищожил 138 танка и 132 ПТ оръдия. Смъртта на Mихаел Витман на 8 август 1944 г. е малко мистериозна. Според някои танкът му е унищожен от засада, а според други той загива с целия си екипаж при въздушна атака. Англичани, американци, канадци и дори поляци издигат кандидатурите си като унищожители на най-големия танков ас за всички времена.
http://www.worldwar2aces.com/tiger-tank/wittman.jpg
Михаел Витман
(1914-1944)
Великият танк Тигър той е рожба на германският военен гений той е най-добрият танк на ВСВ до появата на Кралският тигър
На 26 май 1941 г. по време на среща на командващите от структурите на въоръжените сили, Хитлер дава заповед за създаването на тежък танк, чието оръдие трябва да бъде по-ефективно в пробиването на бронята на вражеските машини; да притежава по-тежка броня отколкото е предвидено първоначално, която да устоява на настоящите и бъдещи ПТ оръдия; и да достига максимална скорост от поне 40 км/ч. Последното условие е прототипът да бъде готов и представен на Хитлер точно на рождения му ден на 20 април 1942 г. във “Вълчата бърлога” в Растенбург. Тези ключови решения водят към развитието на тежкия танк Тигър І., който е известен като "Tigerprogram".
За този проект е сключен договор с две фирми - "Порше" от Щутгарт и "Хеншел и синове" от Kасел. И "Порше", и "Хеншел" са отговорни само за шасито и корпуса. Куполът и основното оръдие са дадени за разработка на друга фирма - "Круп" от Есен.
Първата задача, която стои пред конструкторите на новия танк е избирането на по-мощно основно оръдие. Кампанията в Русия показва, че текущото въоръжение на германските танкове е неспособно да унищожи руските освен от много близка дистанция. Единственото ефективно оръжие, което Вермахтът притежава по онова време срещу Т-34 и КВ-1 е зенитното 88 мм. То е многофункционално оръдие с диапазон на използване от зенитно до унищожител на танкове. Началото на изключително ефективната му бойна служба може да бъде отбелязано в Африканският корпус, където Ромел постига големи успехи с новаторските си хрумвания, в които 88 мм играе главна роля. Пример за това са прословутите засади с 88 мм оръдия, подредени във формата на подкова и прикрити с храсти, които се безпощадни срещу непредпазливо влезлите в капана съюзнически машини.За шасито всяка от фирмите съставя свои собствен проект. Фирмата на Фердинанд Порше е по-напред от "Хеншел” тъй като тя всъщност започва да работи по проект за тежък танк още през есента на 1940 г., преди да е дадено официално нареждане за такъв и все пак среща сериозни усложнения. "Порше" замисля напълно ново шаси с кодовото име VK 4501 (P). VK означава VOLKETTENFAHRZEUGE или "пълноверижно експериментално превозно средство", 45 значи клас 45 тона, а 01 - "първи модел". Новото шаси VK4501 (P) има 100 мм предна броня, 80 мм странична и задна броня, 25 мм върхова и 20 мм задна броня. То е с напреднала мощна верижна система, използвана в комбинация с петрол и електроенергия. Двигателят има два 10 цилиндъра, 15 литров, с въздушно охлаждане PORSCHE TYP 101 / 1 предоставящ 320 к.с. при 2400 оборот в минута. Тези двигатели не задвижват пряко drive train на танка. Вместо това то е свързано с електрически генератор, който снабдява с електричество два електродвигателя. Тогава тези електродвигатели задвижват устройството за управление.Тази концепция за електрически задвижван танк спестява много гориво и същевременно е технологично напреднала. И именно защото е твърде нова, тя е неизпитана и склонна на повреди. Освен това електрическата система използва мед, жизненоважен ресурс, от който Германия не разполага с много запаси. Натоварен докрай в пълна бойна готовност той тежи 59 тона и може да развие максимална скорост от 35 км/ч. Посоченият Тигър (P) или Тигър P 1, Тигърът на "Порше" има купол, разположен в предната част на корпуса.През септември 1941 г. е дадено нареждане за производство на 100 купола и корпуси за VK 4501 (P). През април 1942 г. първия прототип от Тигър (P) е завършен, точно навреме за да демонстрира възможностите си на рождения ден на Хитлер. Всъщност по време на производството на Тигър (P) биват срещани сериозни усложнения и то е спирано много пъти. През октомври 1942 т. комисията, която трябва да избере кой от Тигрите ще бъде пуснат за масово производство се събира.
Хеншел” започва да работи по свой модел под ръководството на д-р Ервин Адлерс, който използва досегашната си работа по проекти за тежък танк.
Известен като Тигър (H), моделът на "Хеншел” VK 4501 (H) е създаден като е преправен корпусът на шасито VK3601. Шасито има 100 мм. фронтална броня, странична надстройка 80 мм, корпус за 60 мм страничен корпус, 80 мм задна броня и 25 мм върхова и най-задна броня. Първоначално куполът е замислен от "Kруп" за Тигър (P), но е променен и използван от Тигър (H). За двигател е използван 12 цилиндров Maybach HL 210 P 45, който предоставя 650 конски сили при 3000 оборота в минута. Трансмисията е 8 скоростна, която Maybach OLVAR 40 12 16 замисля за да осигури максимална скорост от 45 км / ч. Обичайно за всички германски танкове по онова време, той е въоръжен и с картечница, монтирана на предната дясна част на корпуса. С максимално тегло в пълна бойна готовност Тигър (H) тежи 57 тона, може да носи до 92 снаряда главни амуниции за оръдието и до 5700 куршума за MG34 7. 92 мм.
Тигър, близък до първоначалния модел на Хеншел
Тигър І е първият танк с 88 мм главно оръдие и напълно въртящ се купол. Круп замисля на него да бъде монтирано 36 l / 56 88 мм KwK. Обозначението KwK 36 L/ 56 показва номера на модела и годината 1936; а 56 е калибъра. В зависимост от вида на използваните муниции 88 мм на Тигър І има начална скорост от 930 m в секунда и може да пробие до 110 мм на дистанция от 2000 метра. За сравнение - бронята на Т - 34 в най-дебелото място е 90 мм и това е само при късните модели, в които са внесени подобрения. Откакто времетраенето на полета необходимо за пробиване на броня на разстояние от 2000 m е 2.1 секунди, точността на огъня срещу подвижни цели е по-важна от тази с по-стари противотанкови оръдия. Това го прави идеално подходящ за открит терен където може да влезе в сражение с вражески танкове на далечно разстояние много преди оръдията на противника да влязат в обхват.
До юли 1942 Тигър (P) и Тигър (H) са тествани на стрелбищата натанковото училище в Берка, Германия. След проведените изпитания на 20 април 1942 г. прототипът на “Хеншел” е избран за серийно производство. Решението е основано на по-добрата маневреност и на факта, че този модел е по-конвенционален, евтин и лесен за производство от екстравагантния дизайн на Порше. Производството за Тигър (P) е прекратено. От първоначално поръчаните 100 Тигъра (P) само 10 са сглобени през октомври 1942 (шасита от № 150001 до 150010). Останалите 90 купола са конвертирани за монтиране на Тигър (H). 90 корпуси са конвертирани за танковия унищожител Фердинанд, назован по името на неговия създател д-р Фердинанд Порше. Този Panzerjager по-късно е прекръстен на Elefant. От 10 сглобени Тигър (P), три са превърнати в Bergefahzeuge (машини, които помагат при поправката на други), други три са превърнати в Raumpanzer Тигри (превозно средство за разчистване на отломки) и последните четири са задържани за по-задълбочено бъдещо тестване (№ 150004, 150005, 150013 и 150014). Само един (№ 150013) участва в бойни действия като команден танк на Източния фронт.
Името на танка в крайна сметка е променено на Tiger I на 5 март 1943 г., но двете обозначения - PzKpfw VI и Tiger остават и се употребяват общо от части и оперативни щабове до края на войната. Производството започва бавно през август 1942 г. След въвеждането си на бойното поле и известно време след това Тигърът е най-мощния танк в света. И съюзниците трябва да измислят специални тактики, за да се справят с него.
Производството се планира да започне през август 1942 г. с 25 танка на месец. Най-голяма месечна продукция е достигната през април 1944 г. със 104. It took 300 000 man hours to build one Tiger, почти два пъти повече отколкото изисква Пантерата. Средната цена на Тигър е 250 000 райхсмарки. За сравнение PzKpfw III струва RM 96 200, a PzKpfw IV RM 103 500 и PzKpfw V Panther RM 117 000; всички тези цифри са без оръжията и радио-системите. Новият танк получава официалното обозначение Panzerkampfwagen VI H (88mm) (SdKfz 182) Ausfuеrung H1.
Производствени серии
Официално обозначен като Panzerkampfwagen VI Sdkfz. 181, Тигър Ausf. E, танкът Тигър е първият, който използва животински имена от германската армия (като Пантера, Тигър, Слон) като инструмент за пропаганда и привличане на внимание. Всъщност този въпрос е малко спорен, тъй като някои изследователи твърдят, че първо вражеските войници са го нарекли “Тигър”. Производството му започва през юли 1942 г. и първите Тигри са доставени през август 1942 г. Има само една официална производствена версия за Тигър І, въпреки че са направени няколко промени, предложени от екипажите с по-богат боен опит. Моделите стават известни като ранни, междинни и късни произвоствени модели.
Ранния модел “Тигри” имат по висок купол на командира, който използува bullet proof glass as its vision ports. Други видими характеристики са отварящия се командирски люк на "покрива", димния отвод от страните на купола, гумените краища по колелата, двойни фарове и въздухочистители Feifel. Моделите средно производство са с преместен команден купол, който сега е по-къс и използва седем перископа вместо визьорни процепи. Люкът на командира се завърта настрани, връзка на пръстен от MG34 е прибавена към горната част на купола за зенитна защита, travel lock на оръдието при задната част е добавена и двойните фарове са заменени с единичен централно монтиран. Гумените краища на колелата са задържани, но външните колела често са премахвани заради калния и снежен терен на Източния фронт. Zimmerit е въведен от август 1943 г. занапред. Димоотводите pistol ports на страните на купола и Feifel очистителите на въздух са премахнати. Около 470 бройки от средната серия са произведени между юли 1943 и януари 1944. Късния модел Тигри за производство се разпознават лесно защото оградените с гума колела са заменени със стоманени. the gun travel lock е премахнат и визьорът за оръдието е променен от бинокулярен TZF 9 милиард към монокулярен TZF 9 - C.
Тигър І във Вимутиер, Франция
Този танк № 213 показан в музея при La Gleize е един от шестте, изоставени от Kampfgruppe Peiper по време на Арденската офанзива. Той е част от 501-ви тежък танков батальон, командван от Дьолингер и е изоставен пред градчето. Повечето от изоставените по време на Арденската офанзива или остават без гориво или са развалени, но не и унищожени вследствие на битка. В La Gleize един от пленените танкове е използван за мишена на американските войници след като селото е превзето.
Въпреки отличния дизайн като цяло, Тигър І страда от механични и логистични проблеми като всеки танк от неговия размер и тип. Той е склонен към повреди в механиката и има нужда от постоянни поправки и поддръжка за да бъде държан в изправност. Тигърът не може да бъде използван за дълги разстояния поради претоварените зъбни предавки. Изискванията за гориво са огромни, ресурс, от който Германия изпитва недостиг. Големият размер на танка не може да пасне в стандартните размери на железниците.
За да бъде преодоляно това са нужни два комплекта релси. Едни по-тесни от 66 см за транспортиране на по-малки превозни средства и едни 80 см - по-широки за танкове или други бойни машини. Но при правилно поддържане този танк превъзхожда всички други! Той не е бавен и неманеврен както отбелязват някои. Скоростта на път на Тигър І е 38 км/ч, само с 2 км/ч по-бавно от Panzer III и IV. Скоростта за друг път е равна на Panzer IV - 20 км/ч и изпреварва с малко Panzer III, който се движи с 18 км/ч.
Aлберт Шпеер (Райхсминистър на въоръжението и производството на муниции) пише за първата поява на Тигрите в спомените си:
[...] В началото на лятото на 1942 той [Хитлер] personally ordered to put in action the first six Tiger tanks ready from which he awaited, as succeded to the appearance of every new weapon, sensational results.
He explained us, using his rich imagination, that the soviet 76,2mm AT guns - the same that pierced our Panzer IV on long ranges - would have unusufully discharged their projectiles on the Tigers to which nobody could oppose in reaching and overruning the ATs. Nevertheless the Army Staff noted that Hitler's chosen ground would not be able to let the heavy tank operating well due to the swamp-back road. Hitler repulsed the objections and the test was pressed on. [...]
The Russians let the Tigers going over an AT position and then placed hits to the sides of the first and last tank (where they were logically less armored than front). The others four, between them, could not advance nor retreat nor move sideway, bacause of the soft swamp terrain, and were rapidly knocked out. Hitler heared about this defeat in silence and never said anything about this.
Бойна служба и представяне в сраженията
Първият път когато Тигър І участва в сражение срещу Червената армия е на 29 август 1942, на югоизток от Ленинград с 1-ва рота от 502-ри тежък танков батальон. Четири Тигъра са разгърнати в самостоятелна част на мочурлив терен, напълно неподходящ за танк с тяхната тежест. Три от Тигрите получават механични повреди, а по-късно и четирите Тигъра трябва да бъдат изтеглени от фронта, за да бъдат възстановени и поправени.
Те отново влизат в бой на 22 септември 1942 г. в района на същия блатист терен. Този път, всеки един от тях е ударен от руски противотанковите оръдия или засяда в калта. Три са възстановени по-късно, а четвъртия е унищожен от екипажа си, за да не попадне в плен.
След слабото си първоначално представяне на 29 август 1942, германското върховно командване решава да ги изпита при други условия. Този път Тигрите отиват на помощ на войниците от 96-та пехотна дивизия. След тази битка пълният потенциал на новия танк може да бъде усетен. Плановете да бъде конструиран Ausf. H2, въоръжен със същото 75 мм. Оръдие като на “Пантера” (с купол, създаден специално от Rheinmetall) са изоставени, заради бойните успехи на този модел и производствени нужди.
Въпреки първоначалния провал, Тигър І скоро доказва бойните си качества. Когато те биват приложени правилно силните му страни успяват да надделеят над слабостите. Бойният опит на Тигър І доказва, че най-подходящия терен за него е твърдия, където може да използва максимално по-добрата си оптика и скорострелно оръдие, за да унищожи неприятелските танкове даже преди техните оръдия да влязат в обхват. Първата среща на американците с Тигър І е в Tунис в края на 1943. Неговата ефективност е най-добре обяснена от един полковник от американската армия, който долага:
"Инспектирах сражението при прохода FAIS в Tунис, където бях със частите, които го превзеха. Инспекцията на нашите ,нищожени танкове показа, че 88 мм оръдие пронизва купола отпред и излиза отзад. Няколко намерени дупки показаха, че всички удари са пробили бронята."
Tiger E докато бива презареждан от германска снабдителна машина на Източния фронт.
Дупка направена от 75mm оръдие на Sherman.
Тигрите си създават изключителна репутация през 1943 и 1944. Те унищожават огромен брой вражески машини и дори само силуетът на Тигър на хоризонта кара руските танкисти да се оттеглят незабавно. Подобни успехи постигат в Северна Африка и Италия, влияейки значително на съюзническите войски. На 1 февруари 1943 британците пленяват непокътнат Тигър и веднага провеждат сериозни изпитания върху него. За свой ужас, те откриват, че Тигърът има изключително мощна платформа за оръдието и броня предпазваща танка дори от ней-големите им ПТ оръдия.
Тигърът трупа боен опит на всички фронтове - на западния, източния, и африканския ТВД и навсякъде се доказва като изключителен танк. Основните му предимства са в трудно пробиваемата броня и мощното главно оръдие 88 мм. До въвеждането на по-ефективни съюзнически противотанкови оръдия, съществуващото американско 75 мм монтирано на Шърманите и 76 мм на T-34 не може да пробие бронята на Тигър І при разстояние над 800 метра. 88 мм KwK 36 l/56 оръдие освен че притежава изключителни способности да пробива брони е и много точно оръдие, което допуска екипажът да влезе в бой и да унищожи вражески танкове до 2000 метра и повече. Тигърът може да влезе в сражение с неприятелски танкове при разстояния над 1000 метра и повече дори преди те да успеят да използват ефективно своите оръдия.
Бронята също е много различна от употребяваната на другите германски танкове, защото Тигърът използва еднородна стоманена броня, която има най-високото ниво на твърдост на каквато и да е броня по време на Втората световна война. Това позволява на Тигъра да влезе в сражение с неприятелски танкове дори на по-близки дистанции без да бъде много засегнат.
Комбинацията от превъзходно оръдие и броня позволява на Тигъра да доминира на бойното поле, където той може да унищожи всеки танк от своето време. Успехът му е толкова голям, че никой съюзнически танк не се осмелява да го предизвика в открита битка. Психологическият ефект скоро става известен като "Тигърфобия". За да предотврати бъдещи поражения върху бойния дух на съюзниците фелдмаршал Монтгомъри забранява всички рапорти, в които се споменава "Тигъра". Дори с превъзходството във въздуха на съюзниците и танковите изтребители като Firefly, се налага изводът, че трябва 5 Шърмана да унищожат един “Тигър” и ако дори само един Шърман се завърне това се счита за успех"Нашата колона влезе в бой с 3 Panzer VI "Тигър" на разстояние между 200 и 600 ярда. След многобройни изстрели срещу горната част на един от тях, които нямаха ефект дори от близко разстояние, чрез съсредоточен продължителен огън по веригите съумяхме да спрем един от Тигрите, които унищожиха 8 от нашите M4 при което бяхме принудени да отстъпим. Дори обездвижения Тигър продължаваше да води огън докато отстъпвахме..." - Командир на американски бронетанков полк в Северна Африка през 1943.
"Атакувах Panzer VI танк на разстояние 400 ярда произвеждайки 8-10 изстрела с бронебойни снаряди по страничната броня и оръдието. Всеки един от тях просто отскачаше и Тигъра избяга, унищожавайки и двата ми флангови танка" - Руски командир на танк през 1943.
"Panzer VI или както го наричаха "Тигър" се появи в близост до нашата позиция. Батареята ни откри огън по него с противотанкови снаряди. Нито един от изстрелите нямаше ефект. Бяхме принудени да бягаме докато Тигъра просто прегази оръдието ни.." - Руски командир на противотанкова батарея през 1944.
"От гората се появи "Тигър" стреляйки в движение. Същия вече беше унищожил 6 от нашите Т-34 на разстояния 200-600 метра. Изстреляхме около 20-30 снаряда които просто отскочиха от дебелата броня. Наложи се да поискаме въздушна подкрепа за да отблъснем танка, който спокойно се оттегли обратно между дърветата.." - Член на съветски танков екипаж през 1944.
"Командващите измислиха нова тактика. Ако германците изпратят "Тигър" ние ще изпратим 8 Шърмана да го посрещнат с очакването да загубим само 7 от тях.." - Британски "оптимизъм" през 1944 г. в Нормандия.
"Водех колона танкове “Шърман” директно към скрития "Тигър" близо до Бювил. Тигъра унищожи 7 танка от ротата преди да се отегли. Стреляхме непрестанно по предната му броня с противотанкови и комулативни снаряди на разстояния по малки от 100 ярда. Нито един от тях не успя да проникне през тлъстата броня..." - Капитан от Британски танков батальон в Нормандия през 1944
Може би най-известната битка, в която участва Тигър се състои на 13 юни 1944 г. в градчето Вилер-Бокаж, близо до Кан, в която взима участие най-големият танков ас на Втората световна война - SS-Hauptsturmfuhrer Mихаел Витман. Цяла колона от 25 танка, 14 снабдителни камиона и 14 bren-gun carriers е унищожена в едно сражение. Витман е награден с изключително престижния Рицарски кръст с Дъбови листа и Мечове и с това си отличие се превръща в най-високо наградения германски танкист - унищожил 138 танка и 132 ПТ оръдия. Смъртта на Mихаел Витман на 8 август 1944 г. е малко мистериозна. Според някои танкът му е унищожен от засада, а според други той загива с целия си екипаж при въздушна атака. Англичани, американци, канадци и дори поляци издигат кандидатурите си като унищожители на най-големия танков ас за всички времена.
http://www.worldwar2aces.com/tiger-tank/wittman.jpg
Михаел Витман
(1914-1944)
Великият танк Тигър той е рожба на германският военен гений той е най-добрият танк на ВСВ до появата на Кралският тигър