Две литературно инпретативни съчинения .. [Архив]

hrisiiiiii

05-11-2008, 08:46

Виж това по първата тема:

Човешкият свят през погледа на Елин Пелин

Елин Пелин често бива определян като певец на селото. Голяма част от творчеството му е посветено именно на живота в българското село, като по този начин изразява личният си поглед върху човешкият свят. Майсторът на българският разказ разкрива чудни “лирически песни и картини” от бита на селото, така както той го вижда. Чрез своите превълъщения като разказвач, поет, певец и художник, белетристът ни показва по един изключителен начин свот мироглед и всякаш читателят гледа през очите на автора.
Социалният критицизъм е неразделна част от мирогледа на Елин Пелин, съпътстващ творческият му път от самото начало. Твирецът не остава безучастен към наболелите проблеми на обществото, въпреки че животът му не е изпълне от социални трусове и динамика. Певецът на селото разсъждава философски над конфликта между народът, оставен на прозивола на съдбата и държавата. Статията “За едни майка, за други мащеха” ни кара да погледнем проблема през очите на автора, за да стигнем до извода, че държавата съществува благодарение на подкрепата на народа, а не обратнотно. Eлин Пелин не просто показва човешкият свят, такъв какъво го вижда, той надхвърля границите на обозримото и с нах-хубавите думи на този свят кара читателят да усети и види с душата си въжделенията на хората. Социалната крикитика отсва на заден план, художествените текстови подобно на картини от изкусен художник изграждат цялостният образ на света около нас и насочват погледа към идното. Утвърждава се идеята за дълбока правда. Слабите граници между доброто и злото, правдата и неправдата, отчаянието и надеждата се размиват и дори изгубват контурите си пречупени през призмата на авторояият поглед и отразени от кривото огледало на времето. И като части от пъзел героите на Елин Пелин изграждат един пълен образ на свят, в който границите между любовта и омразата, егоизма и състраданието, светлината и тъмнината се изгубват. Писателят дава своята безпрестрастна оценка за тези хора, видени като лутащи се на кръстопъта на живота. Писателят вижда хората като драматични фигури, търсещи своето място в обществото, с отправен поглед към бъдещето, раздвоени между новото и традиционното, между първичното и социалното. И тук трудът дава смисъл на човешкото съществувание. Елин пелин защитава тази идея, като в отделните творби се представят различни неин интерпретации- трудът като гранация за оцеляването; трудът като съзидателен акт; трудът в социален план и т.н. Произведения като “По жътва”, “Закъснялата нива”, “Гераците” и други дават отглас на авторовите възгледи за националният космос.

И тези по втората за Яворов:

Яворов е социален поет. В неговото поетично творчесто намират място редица социални проблеми най-вече от живота в българското село. Човешкият свят през погледа на твореца е често трагичен, натоварен от проблемите на битието, люшкан от ураганите на времето.
Цялостно творчество на Яворов е обхванато от социалните аспектите на съвремието, отразени от тълкуванията и разбиранията на поета, пречупени през погледа на обикновният българин от селото. Високият морал и хуманистични идеали изграждащи портрета на твореца са предпоставка за гражданската му позиция, която откриваме в много от произведенията му насочени към трагичната съдба на човека – тема, която е широко застъпена в ранният му период. Не са скрити интересите на поета към онази част от човешкият свят, обхваната от драматични борби между различните сили, желания и идеали; към въпросите за доброто и злото, светлината и мракът, надеждата и отчаянието. Въпросите, вълнували човечеството от както свят светува внасят допълнителен драматизъм в натоварената от социални мотиви поезия, разглеждаща участта на българският селянин и човекът изобщо. Като един просветител Яворов с все сили се опитва да разкъса оковите на нравствената слепота и непросветеност, която той вижда в душата на своят герой – човекът от българскот село, трагично обречен на вечна борба и противопоставяне на ударите на съдбата. Подобно на древен философ творецът се стреми да си отговори на въпросите за битието, неговият драматизъм и смисъл. Разглеждат се и теми, свързани с робската участ на народа и неовата апатия и нерешителност да вземе нещата в свои ръце – повод за широк обществен дебат. Това обаче е тема, обхващаща творчеството на не един от българските автори.
Яворов разглежда и развива в произведенията си мотивът за кръговрата на живота и сизифовският труд, който го обезличава. Не случайно едно от най-ярките му стихотворения носи първоначално заглавието “Пролетна жалба на орача”. Самото заглавие ни дава поглед върху авторовият мироглед и позиця. Поетът спира вниманието си върху отруденият и тежък живот на селянинът, отправящ своята жалба, своето оплакване и молитва като единствен начин да изрази себе си, да привличе вниманието към себе си. Според Яворов виждания, изразени в богатото му и наситено със социална тематика творчество, вечният къговрат на живота е по-скоро един от огнените кръгове на ада. Човешкият свят – едно вечно страдание. Такова е виждането на твореца, такъв е негояият светоглед. Приел мисията на духовен водач, поетът си поставя амбициозните цели и задачи да осовободи българският селянин – негов основен герой в творчеството – от робската участ и неволята. Резултата в случая не е толкова важен, отколкото осъзнатата необходимост от счупванто на омагьосаният кръг. Човешкият свт през погеда на Яворов е често трагичен и изпълнен с драматизъм. Това напълно обеснява и оправдава дълбоко нравстеванта позиция в произведенията му, както и вниманието, което обръща на социалните недъзи и проблеми в обществото.

П.К.Яворов е личност с изострена емоционалност и подчертана душевна чувствителност ,а богато въображение и склонност към психологическо самовглъбяване.Той е първият наш поет който превръща философската проблематика /основен импулс в творчеството му/ в собствено преживяване.За Яворов истина и скръб са синоними и определят пределния драматизъм и титанизъм на чувството ,както и острото напрежение в поетическия монолог.Борбата м/у реалност и идеал м/у материя и дух ,м/у бого-борчески пориви и фатализъм ,м/у съкровена нежност и непрекъснати сражения на духа със самия себе си ,със света и съдбата определят тревожната атмоофера в неговия стих.Чувството за универсална скръб идва като естествен резултат от трагичната среща на поета със света ,на личността с обществената действителност и с космичната драма на човешкото битие.
В поезията на Яворов откриваме стремеж към идеал ,към възвишено ,жажда за душевна близост и за "кипеж от чувства и страсти”.Но навярно с еднаква сила в основата на нейния драматизъм е заложена и вътрешната конфликтност на поета ,неговата противоречивост ,която вече е предпоставка за една изпълнена със сложните перипетии на страданието поезия.
Твърде изострено е усещането му за болката и болезненото ,оцветено в различни нюанси: от застиналата в безсилие ,неподвижна болка на човек ,осъзнал преходността на красивото и чистото "Страсти и неволи/ ще хвърлят утре в/у тях /булото на срам и грях" до символистичната му поезия ,в която търси отчаяно катарзиса на своето вътрешно разрешение.Навярно това Гео Милев формулира като "еманация на един обратен комплекс от енергия" ,насъбран от българския народ през петвековното робство ,като "колективно страдание" на народа ни ,защото такова голямо лично страдание безспорно не може да съществува.Това обяснение навежда на мисълта за някои типично национални особености на светоусещането формирани в народа ни под влияние на историческите условия.Яворов откликва на болката на народа ни и творбите му на социална тематика са изпълнени с вътрешно напрежение ,с отчаян стремеж да се намери изход от положението и породеното усещане за безисходица като резултат от обезверението на самия автор.
В заобикалящото го общество Яворов е скован от бездейност ,от "дребнаво житейския прах" ,под който трябва да гине мълчаливо и без възможност да разгърне ботевското ,което носи в себе си.Защото ,без да притежава Ботевата монолитност и цялостност ,Яворов в близък до него не само в своите социални изживявания ,но и по сложността и противоречивостта на вътрешния си свят.”Как гинат сили и младост” е Ботево усещане за онова което откриваме в ранния период на Яворовата поезия.Въплъщение на това усещане не е само "Нощ"-едно от най-драматичните и болезнени Яворови стихотворения.По същото време тръгва в поезията му и мотивът за отбруления лист намерил различни модификации в по-зрялото му творчество.
Яворов непрестанно засилва напрежението ,воден от желанието да заостри и сгъсти трагизма.Поетът възприема страданието като същност и изражение на битието.Страданието и самотата са моттиви в поезията на Яворов.0ткриваме ги в произведенията със социална тематика ,изпълнени с вътрешно наприжение и усещане за безизходица.Поетът непрекъснато засилва напрежението воден от желанието да заостри ,да сгъсти трагизма.Пример в това отношение може да бъвде стихотворението"Май" ,особено във втората си редакция:"Ти ,сирашки род селяшки ,върло каменно сърце" в първата редакция/.Контрастът е усилен ,боите сгъстени.В органичното усешане за болка е включена земята-като невъзможност да бъде превъзмогната грубата реалност.Образи като облак ,вихър ,ураган ,стихия дават представа за хаотичност и непрекъсната динамика в цялостния облик на света.Те разкриват напрегнати и мъчителни изживявания-безнадеждност ,трагично примирение ,чувство на обреченост и безпомощност ,осмисляне на радостта и положителните емоции само като моментна духовна компенсация в името на “новото тегло”.