Есе На Тема ...

[ESSENTIAL]

Здравеите искам да ви помоля ако някои има някоя от тези 4те теми
да ми даде линк или да я напише тук много ми трябва защото съм закъсал по литература :-o Ето и Темите
1. Да грешиш е човешко,Да прощаваш божествено.
2.Дървото се познава не по корените а по плодовете които дава.
3.Смисълът на прошката.
4.Които вади нож от нож умира.
Благодаря предварително никога не е бивало в писането

:oops: Приятен Ден Ви ЖЕЛАЯ!

[Zloagance1]

Темата ми беше интересна и реших да напиша едно есе. Харесвам си го. Освен ако проверяващият не е атеист, би трябвало да го хареса. ;)
Кажи дали ти харесва на теб, а и другите, които не ги мързи да четат, да кажат.


Да грешиш е човешко, да прощаваш – божествено




Хората винаги грешат. Може би всичко е започнало с онази първа грешка в Райската градина, където сме опитали от забраненото дървото на познанието и сме били изгонени заради този наш грях. Грешките на човешкия род продължават през цялата му история. Не сме могли да спазим онези десет прости истини, които Мойсей е чул от Бог и ни ги е завещал. Многократно сме убивали, крали прелюбодействали. Може би е в нашата природа да грешим. Но след грешката винаги идва прошката. Тя е нещо, което в Стария завет Бог е давал многократно на своите творения. И ние трябва да се научим да прощаваме.
Още от малък съм чул фразата „ Да грешиш е човешко”. От тогава съм виждал много грешки- мои и чужди. Виждал съм по телевизията цели народи да се избиват заради нетърпимост един към друг, не веднъж видях как човек краде. Завист, лъжа, измама са били около мен през целия ми съзнателен живот. Хората обичат да отсъждат тези неща като неправилни, но не това е начина. Трябва да се научим да прощаваме преди да съдим, защото забравяме от къде е тръгнало нашето съществуване- от първородния грях. Този грях е потънал дълбоко в нас, станал е част от нас. Той е част от природата ни и може би ще ни следва до нашия край. За нас десетте божии заповеди са останали далеч в миналото и ги престъпваме постоянно.
След като човек сгреши той трябва да бъде наказан. Такава е обикновената процедура в нашето общество. Убиеш човек- осъждат те на смърт или на дълъг затвор. Откраднеш нещо- пак присъда. Препишеш на контролна- получаваш двойка. Присъдата присъства във всички свери на нашия живот. Но покрай тази жестока справедливост, ние забравяме нещо много по-важно- прошката. Да, провинилите трябва да получат наказанието си. Но прошката е нещо, което ни променя от вътре. Тя ни извисява до самия Бог. Той многократно ни е наказвал- изпратил е Потопа за да избие човешкия род, но оставя Ной и неговия род живи. Той ни прощава и обещава, че повече няма да наказва хората заради техните грехове. Ние хората притежаваме част от своя създател, защото сме създадени по негов образ и подобие- ние обичаме да наказваме, но много често забравяме да прощаваме. Едва когато се научим да даваме прошка ще постигнем вътрешен мир и ще се приближим до Създателя.
Грешката и прошката са две взаимно свързани неща. Обикновено когато чуем думата „грешка” се сещаме за присъда, наказание. Но преди да съдим, ние трябва да се научим да прощаваме.

[^_^ShadY^_^]

за прошката

не е нужно да знаем как да прощаваме. достатъчно е да искаме да го сторим.
вселената ще се погрижи за начина.
като отказваш да простиш, ти се вкопчваш в миналото, а в такъв случай е невъзможно да бъдеш в настоящето.
а само от тук и сега, от настоящето, може да се създава бъдеще.
прошката е подарък за нас самите.
тя ни освобождава от миналото, от някогашните преживявания и взаимоотношения.
като простим на себе си и на другите, ние наистина се освобождаваме.
прошката носи невероятно усещане за свобода. често трябва да си простим за това, че сме се примирявали с болезнени преживявания и че не сме се обичали достатъчно, за да се махнем от тези преживявания.
в известен смисъл да си жертва е чудесно, защото всички останали са отговорни, а ти нямаш никаква възможност да промениш нещо.
много е удобно да играеш ролята на жертва, защото винаги друг е виновен.
трябва да стъпиш на собствените си крака и да поемеш своята отговорност.
затова: обичай себе си, прости си, прости и на другите и живей в настоящия момент.
и ще видиш как старата горчилка и болка се свличат от плещите ти, как се разделяш с тях и как дверите на сърцето ти се разтварят широко.
когато излизаш от пространство, изпълнено с любов, ти винаги си в безопасност.
прости на всички.
прости на себе си.
прости на всичко, което ти се е случило в миналото.
ти си свободен.


"няма как да пропуснеш нещо или някого, защото си жив.
ако живееш в миналото, ти не се наслаждаваш на случващото се сега,
защото винаги ще ти се иска то да е по-различно от онова, което е.
да не се наслаждаваш на настоящето, означава да живееш в миналото
и да бъдеш полужив.
това води до самосъжаление, страдание и сълзи."
толтеска книга на мъдростта

[ESSENTIAL]

благодаря много :grin: харесват ми и двете да ще реша кое да напиша мерси много !