PDA

View Full Version : Възможен ли е живота без мечти? (eсе)



co0lcat7
05-11-2008, 10:24
Много ми трябва тази тема...Обичам да пиша есета,но в момента нищо не ми идва на ум :booooomb: ии ще се побъркам...моля ви помогнете ми... :(

sherry
05-11-2008, 10:30
http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=195

co0lcat7
05-11-2008, 10:37
Благодаря много! :-) Иначе на мен започнаха да ми идват свежи идеики... :P

hrisiiiiii
05-11-2008, 10:39
Виж и това:


Какво е животът без мечти



Живот без мечти?как ли би изглеждал животът ни без тях?
мечтите са надежда!а какъв би бил животът без надежда?
това би бил свят изпълнен с мъка,тъгa,болка и неволя!
светът и хората щяха да са изгубени без надежда-мечтите са нашето спасение.
Но спасение от какво?
спасение от самите, нас разбира се.ако нямаше мечти,нямаше да има надежда за утре,надежда за живот.
И какво би станало?ами просто е!нямаше да виждаме вече никога замечтани погледи на деца,които искат да бъдат
доктори,полицая,певци,арти ти;нямаше да се вижда и приятния замислен вид на родителите ни,които се опитват да ни изхранят и мечтаят за по-добро бъдеще;и най-накрая-
нямаше да виждаме усмихнатите лица на възрастните хора,доволни от живота си,живян благодарение на мечтите.

Живот без мечти е като автомобил без гуми,торта без брашно,брак без любов-ако беше така,нямаше да съществуваме всички ние-човеците.
светът се крепи имаенно на мечтите.сега никoй нямаше да бъде такъв какъвто е ако не са били желанията-мечтите-на дедите и прадедите ни.
Защо ли?ами ако не бяха мечтали хората за спасяване от 1-та и 2-та световна война?ами ако не се бе замечтал никoй за електричество,топла вода,
утопление и други мн подобни простички нещица?сега щяхме да живеем като маймуните,от които се предполага,човешкият род съществува.

И не познавам човек,който не мечтае за нещо,дори за 2 неща,та и за повече.Но една мечта със сигурност има всеки човек
на Земята.едно желание,на което се е подчинил,една цел в живота.но не трябва и да прекаляваме,защото мечтата може да ни завладее напълно.
може да сме толкова замечтани,че да не преценяваме трезво нещата и да си изпатим.как ли?ами може да се получи така че цял живот да преследваш едно желание,
а накрая да останеш разочарован,защото не си го постигнал.
и сега някои биха се запитали:"защо тогава да мечтаем след като не винаги мечтите се сбъдват?"ами точно това е разковничето,тук е и тръпката-мечтаи за мечтите.трябва да се вярва,трябва да се полагат и усилия за постигането им.
дано хората никога не спрат да мечтаят.

co0lcat7
05-11-2008, 19:36
:-) Благодаря много на хората,който станаха съпричасни с моя проблем.Написах съчинението и се надявам и класният ми да го хареса.Благодарско на всички,още веднъж.