PDA

View Full Version : есе по логика



MuCeEe
05-11-2008, 12:30
Някой да помогне плс... Трябва ми есе по логика на тема "Постижимото щастие" подтема - Не търсим щастието си,а го влагаме в това което търсим

Моля ви помогнете спешно е за утре :(

sexa_na_kompleksa
05-11-2008, 12:36
Виж това:

Към какво се стреми всеки от нас? За какво се бори и воюва? Сякаш първото, за което се сетя е щастието и любовта. Няма човек на тази земя, който да не иска да бъде щастлив и обичан.. Щастието и любовта са основният двигател на човешкия живот. Но всеки различно разбира щастието и любовта. За някой да си щастлив означава да си богат, а щом си богат значи си обичан. В тяхна основна цел се превръщат парите. Многото пари. Крадат, убиват, лъжат… само заради парите, защото за тях това е щастието- да могат да си позволят това, което си пожелаят. Но правилно ли е да затриваш нечий живот за пари? Не мисля! И как това би те направило щастлив? Не знам, но го правят! “Брат, брата за два лева затрива”- беше казал някой… Но не съм съгласна с това. За мен това не е щастие. Щастието е в това да бъдеш добър, състрадателен, благороден, да помагаш на другите, да се разбираш с тях, да обичаш и да бъдеш обичан, защото точно обичта е най-голямото щастие. Щастието е мъдростта, щастие е здравето, но най-вече щастието е Любовта.
Любовта- най-силното чувство. Любовта е способна на чудеса. Любовта те прави истински щастлив, любовта изправя болния на крака и зарежда отчаялия се с надежда.. Нима има по-хубаво нещо от това да си влюбен? Не говоря само за любовта между мъжа и жената. И любовта има много измерения. Любов към родината, природата, любов към родителите, към малкото дете.. Любов към музиката, към поезията.. Любов към работата.. Любовта е навсякъде около нас. Няма човек, който поне веднъж в живота си да не е обичал нещо и да не е бил влюбен. Например малкото дете обича майка си, после играчките си, приятелите си, учителите си, след години се влюбва в човека срещуположния пол, а един ден в професията си…
Споделена или не любовта я има. Обичаш, нараняват те, падаш, ставаш и пак започваш да обичаш със същия жар в очите. И си щастлив, защото любовта е щастие. Любовта е по-силна от всичко.
Щастие и любов- най-истинските, красиви и стойностни думи в българския език, към които всеки се стреми. Те са основният двигател на нашия живот. Нека се обичаме! Нека бъдем щастливи!!!



Щастието

Тази тема винаги е актуална. Почти всеки човек търси щастието.
Да живееш щастливо! Това е цел номер едно.А какво е да си щастлив? Хубаво чувство, някаква радост от нещо. Щастлива ли съм? Понякога да.
Вечното щастие не ме блазни ни най-малко. Хайде, да не е “вечното”. Нека да е постоянното. Щастлива до края на дните си. Щастието не ми е цел като състояние, в което да пребивавам постоянно. За хората не знам. За щастието си мисля, че трае само 7 дни. Първите 7 дни. На осмия ден вече е минала една седмица и започва нова. Ако предположим, че всеки един от седемте дни на седмицата е бил нов и различен, то може би те са щастливи. На осмия ден нещата започват да се повтарят и идва скуката. А скуката не познава щастието. Или щастието не познава скука… “Тогава няма да скучаем, защото ще сме щастливи!”Да. Ако щастието ви познава.При някои късметлии щастието може да трае едно завъртане на земята около слънцето.Пак цикъл, само че по-голям.
Каква е връзката с тези цикли?Животът на хората е свързан с циклите, а щастието си те търсят в нещата от живота си. Които имат или нямат.Кое ме прави щастлива? Всичко може да ме направи щастлива, образно казано.
Питали са ме: “Добре де, ако някой те халоса по главата, това ще те направи ли щастлива?” Това няма да ме направи щастлива. Разбира се. Щастлива ще ме направи факта, че ще му простя. Ако успея. Не винаги става.Затова всичко може да ме направи щастлива. Това е само на теория, но какво от това. По-добре да не знам как ще реагирам. Новото и изненадващото винаги ме прави щастлива.
Някои мислят, че като получат нещо и то ще ги направи щастливи, ще им донесе щастие. И се започва едно искане на неща - …Ох! Няма да изброявам.Потенциално всичко може да бъде в този списък.Да помисля. Или да помислим. Какво ни трябва за да сме щастливи?Осъществената мечта ли? Романитично и сантиментално!Ще бъда малко по-грубо откровенна.Задоволеното желание е, което хората свързват със щастието си. Затова те първо искат и второ – искат да имат. Нещо. Няма значение какво. Затова много обичат да получават. Това ги прави щастливи.
Щастието не е в имането. В имането е гладът за щастие, за получаване. Да кажем, получа нещо и това ме прави щастлива. След време (примерно 7 дни) започвам да искам още, и повече, и “по-голямото”, защото винаги има по-голямо и повече. Това го нямам и не съм щастлива вече. Минали са 7 дни. И така искам все повече и повече, и става все по-трудно и по-трудно да получавам. От там и щастието става все по-трудно, а накрая, и невъзможно.
Някои са доволни от това, което имат и не искат повече. Те са малко.Многото от тях искат да запазят това, което имат и което ги прави щастливи. Нали щастието е в имането. И почват да се страхуват да не загубят нещото си, а с него и щастието си. Но страха не познава щастието. Или щастието не познава страх. Май така е по-добре.Затова е по-добре човек да няма нищо. Тогава щастлив ще го прави всяко нещо, което получава. Дори най-малкото. Но може ли да нямаме нищо? Свързах имането с искането. Човек иска да има. Иска да има щастие (да е щастлив).Може ли да не искаме?Това е друга тема. А логиката е проста. Човек иска да има това, което няма.
Кой иска и кой не иска да бъде щастлив? Който иска да има щастие, иска да има нещото, с което го свързва. Иска, защото няма, като мисли, че като получи това, което иска, ще получи, това което няма.А който има, той не иска. Защото вече има. Логично. Така е и със щастието. Някои го носят в себе си и нямат нужда да го търсят. Те не се страхуват, че ще го загубят.Други го нямат, затова го и търсят, а ако решат, че го имат, се страхуват да не го загубят.
Но щастието не се губи. Не се и намира. Или го има или го няма.




„Светът на щастливия е различен от света на нещастния”
Витгенщайн

Всеки човек е различен, и всеки един от нас има своя собственна индивидуалност. Също така всеки човек може, и да гледа на света по два различни начина в зависимост от емоционалното състояние, в което се намира – такова на щастие или нещастие. Но каква е разликата?
Трудно е да си позитивно настроен в сегашното столетие на корумпираност, войни и глад. Когато всички тънат в безнадежност – ти се отличаваш със свойте собствени, уникални възгледи за живота. Когато всички гледат в една посока, ти се обръщаш в съвсем друга и очудваш всички с актуалните и интересни начини на твоето различно мислене. Да, ти си щастлив, трудно е да останещ такъв, но това те прави център на вниманието на тези, които търсят човек с различни интереси и позитивен начин на мислене, човек, който да е оптимист и в най-отчайващите ситуации. Ти си човека, който може да бъде полезен на обществото и да промени до някаква степен сегашното положение на депресия и отчаяност, настанило се през последните 10-15 години.
Нужно е да си щаслив. Какво би станало със света, ако нямаше хора които да му се радват? Какво би станало с човечеството, ако всички бяха навели глави надолу, ако всички се самосъжаляваха и ако на никого не му се живееще? Мисля че щасливите хора са тези , които движат голямата машина на битието. Другите са тълпите, масите народ, които по цял ден седят пред телевизора вперили поглед в новините,по които дават само за убийства и говорят за безнадежното ни политическо състояние. За тези хора няма надежда, няма управия, а само самосъжаление и нежелание за водене на пълноценен живот.
Твърдението на Витгенщейн, че светът на щастливия човек е различен от този на нещастния, може да може да подкрепя с психологически експеримент, в който се демонстрира как начинът по който очевидно неутрална снимка или рисунка се тълкува, зависи от специфичната емоция, която наблюдателят изпитва. Така например, очевидно неутрално изображение на тенис мач кара щастливите хора да мислят, че хората на снимката си прекарват приятно, докато потиснатите хора се съсредоточават върху разочарования губещ, с когото се идентифицират.Такива хора трябва да намерят свой идоли- някой, с оптимистична нагласа към живота, на който,да подържават, не зависимо дали това ще е някой актьор, певица, политик. Те трябва да открият в себе си оптимистичното начало и надеждата за по добър живот.
Е, трудно ли е да си щастлив? Според мен това е нещо заложено в душата на всеки човек и е нужно само да „погледнем” дълбоко в себе си, за да го намерим. Миговете изпулнени с щастие правят живота смислен. Защото когато погледнеш от веселата страна на нещата, ти запазваш амбициозността си и волята си за живот, дори и когато си попаднал в голямата бездна на отчаянието. Та нали човек расте стремейки се към приятното, позитивното, веселото. Да, трудно е да си щастлив, защото всичко трудно е хубаво, то няма дубликат, то е уникално!


Когато човек е щастлив
той е добър.Но не винаги добрите хора са щастливи.
/ Оскар Уайлд /

Какво всъщност е щастието?Достижимо
ли е то?За мен това е дилемата на живо-та.Да избереш пътя между доброто и злото,значи ли че избираш между щастието и нещастието?За мен да си добър не означава да бъдеш и щастлив.
Добротата човек я носи в себе си ,докато щастието е удоволетвореността от полу-ченото от живота.Но най-важното нещо,
което носи това усещане е любовта.
Често срещам добри хора,но рядко
щастливи.А когато видя на улицата чо-
век с усмивка на лицето,а той подритне
бедния просяк,за да не изцапа костюма му, разбирам колко заблудени хора има.
Такива хора са духовно обезценени и изгубени из ласкавия си свят ,непритежа-ващи обаче най-ценните нещата на този
свят.Скъпите коли,маркови дрехи и парфюми се обезмислят,ако няма любов.Истинското щастие не се измерва в материални блага и големия брой приятели.Единстеното необходимо е чо-
век да има здраве и неколцина приятели,
които да го обичат и подкрепят в тежките
моменти.А това може да го притежава само човек с благородо сърце,умеещ да цени възвишаните неща на този свят.
Добряците свикнали да живеят непри-тенциозен живот понякога се увличат
по фалша и суетата,несаумяващи да разберат,че тези които са за завиждане са всъщност те.Парите не могат да купят съкровищата заключени в благо- родното – здраве,любов, човечност,
съвест,спокойствие . Пътешествието на плаващите по реката на ”блясъка” също си има своя край.Край ,който не значи, че те ще слезнат от своя кораб на лук- са и фалша.Те няма да изчезнат,но ще изчезне заблудата,че този свят непоз- наващ искреност,непотправеност и любов ,може да направи някого
щастлив.Те винаги ще останат осъдени да не познаят “простичкия“живот,в кой -то и най-малките неща носят щастие.
За да бъде щастлив човек ,той трябва да има огромно сърце пълно с много любов.Трябва да умее да цени себе си и малките неща в живота,носещи усе-
щането за пълноценост.За мен щас- тието е една непрестанна борба и когато кажеш “аз съм щастлив” ,значи си изгубил нишата на живота.




Моята представа за щастлив живот ”
( Е С Е )
Свобода и лично щастие или зависимост от случайност ,съдба и чужди ощастливители?Това са двете възможности.Едната е пътят ,който го сочат другите ,другата-приключението да си проправиш нови пътища.
В детството неможеш да се отклониш от утъпканата пътека на възпитателите ти.Учиш се на послушание и подчинение –иначе ще те накажат.По-късно стигаш до „точката на съмнение” –осъзнаваш каква пропаст понякога дели думите от делата.Хващаш възпитателите ти в лъжи,а са те учили на честност.Именно от „точката на съмнението” започва своя самоанализ и търсиш друг път към щастието ,различен от този на стадото.И всичко това,защото най-големият напредък е пътят към себе си.Представите ми за щастлив живот са много. Представи чрез който можеш да откриеш себе си,и да разбереш какво би ощастливило теб самия ,дори и околните .
Да започнем с това,че всеки ог нас има и своя тъмна страна.От малки нагрубяваме приятелите си .Докато растем ,ставаме все по-невъзпитани и груби.Заслужаваме ли да сме лоши?Не уважаваме дори собствените си родители.Не искаме да си го признаем , но е вярно:докато ние не се променим и светът ще си остане същият.Но , уви трябва да променим всичко това,защото ако се научим да живеем пълноценно и възпитано,ние ще бъдем щастливи.Да има свят в който децата ще се държат както трябва с родителите си,т.е с културни обноски и без груб тон.Може би е невероятно ,но за мен щастлив живот ще бъде ако бихме могли да изтрием болката,мъката,загубата,ст аданието и душевното измъчване.Но как бихме могли да изтрием всичко това?Може би може би тези лоши черти на живота ни правят нещастни и губим смисъл на живота.Смисъла на живота,ако погледнем по-глобално на нещата,ще открием,че наистина в живота ни няма смисъл-раждаме се и след време умираме.Но това е само на пръв поглед.За всеки един от нас има смисъл в това,което прави,и то точно в момента на правенето.Няма никакъв смисъл в едно отиване до Черни връх например,но докъто се изкачваме в планината,виждаме най-различни неща,говорим си,срещаме хора и в това вече има смисъл,защото ни носи удоволствие или разочарование,а фактът,че можем да изпитваме такива неща,ни прави живи.Можем да открием смисъл за себе си във всяко нещо,което правим.
Всеки се бори дори и за капка радост,и когато не получаваме това, ние си казваме,че искаме да живеем,но не така.Може би трябва добре да откриеш себе си.Защото така ще бродиш по земята с бавни стъпки,ровейки в пръста,с надежда да откриеш поне част от нас...прашинка.КТогава ще осъзнаем,че сме се убили.Така започва да ни става безразлично.Безчувствено се носим по-вълните на безкрайното море наречено страх.Тогава сме безсилни без капка воля и в същото време без искрица желание за живот.Аз мразя страданието и мъките.Неразбирам защо трябва да си щастлив тъй като после трябва да заплатиш с двойно повече сълзи и мъка?Защо ти е ,то щастието,като после цяла вечност си лишен от способността да се радваш ,да се наслаждаваш...
Ако го нямаше и всичко това животът ни щеше да е щастлив.
Животът щеше да бъде по-добър ако можеше да бъдем не толкова доверчиви и наивни ,да не се впускаме да вярваме и да слушаме хорските приказки.Затова според мен трябва да разчитаме единствено и само единствено на хората ,който винаги ще ни обичат и ценят,който са готови да пожертват всичко за нас.
Щастливият живот ,ще бъде наистина щастлив ,но ако ти не влагаш нищо в създаването му,тогава неще успееш.
Ако нямаше насилието всичко щеше да бъде много по-добро и розово.Насилието е душемелачката на човека.




Щастие
Какво е щастието ? Въпрос, който си задаваме от векове. Щастието чувство ли е, химия ли е или е някакво съвършено състояние на душата ни ? Отново въпрос, който за нас е непонятен. Но това е усещане, което имаме над милион пъти в живота си... Някой само милион, други милиарди пъти... Това усещане толкова много пъти го имаме и не можем да си обясним как се появява то и защо... Знаем само, че приятните мигове ни карат да изпитваме това усещане, а понякога ни кара да поставим под въпрос защо трябва да сме щастливи и защо това ни е приятно. Тъгата най-просто казано би трябвало да е противоположното на щастието. Но всъщност аз не мисля така. Тъгата също като щастието е нещо много относително и неясно. Но без нея не можем, въпреки че я възприемаме като нещо неприятно. Да когато е постоянна води до депресия, а последиците вече не са благоприятни. Но пък ако сме постоянно щастливи какво се случва с нас...
Когато човек е щастлив се чувства като нещо повече. Че е над всичките си проблеми и е свободен. Но не физическа свобода... Душевна. Усещането, че ни се случват не задължително все хубави неща, ами все неща за които сме желаели. Но кое в това ни кара да сме щастливи ? Някаква сила ? Не... Трудно е да разгадаем тази част от нашето съществуване. Трудно е, защото човекът притежава една невероятна способност... емоциите. А те са нещо неразбираемо, заради самия си смисъл. На този свят съществуват много живи организми. И все още не можем да определим, дали ние сме единствените способни да обичат, да мразят, да имат настроение... Някой животни проявят някакво примитивно усещане за щастие, тъга, омраза и т.н. Но дори и така все още не можем да разберем щастието. Понякога може едно есенно листо да ни направи щастливи, а понякога печалба от тотото. Въпрос на възприятие на всеки човек индивидуално. И се чувстваме тъжни, ако точно тези неща, които желаем не ни се случват.
За съжаление днес щастието вече е комерсиализирано. Много хора възприемат щастието като нещо, което идва с парите. С пари можем да си купик всичко, което ни хареса. С парите можем да отидем навсякъде, където поискаме. И това временно ще ни даде усещането, че сме най-щастливите хора. В това няма нищо лошо, но идва момент, в който вече парите не са ни достатъчни да сме щастливи. А този момент дойде ли, парите вече не само не ни правтя щастливи, а ни правят празни и неспособни да мислим правилно. Те изсмукват тази способност на човека да чувства... А защо е така... Защото щастието не се печели с материалното, а с много по-висши неща. Факт е, че много хора не го осъзнават. Факт е, че хората на запад са щастливи от парите, а хората, които се борят за живота си, като тези в Африка им е достатъчно едно красиво цвете или красива звезда в небето за да усетят тръпката от това да бъдеш щастлив. А намирането на щастие може да бъде във всичко и в нищо. Едни хорта умеят във всичко да виждат красотата и това да ги прави щастливи. Мечтите са едно от най-красивите неща у човека и ако други не умеят и в най-лошите моменти да намират капчица радост, то аз в мечтите си го умея. И когато мечтаеш за нещо красиво, макар и да знаеш, че няма да се случи и после видиш нещо в хармония с мечтата си като например цвете след дъжд с всичките си цветове и капчици по него можеш да изпиташ най-върховното усещане на щастието при което забравяш всичко лошо и имаш усещането, че не си нещо повече, а живееш в най-красивия свят...
И тогава не са ти нужни пари, не са ти нужни скъпи дрехи... не са ти нужни супернови технологии, ами просто малко въображение... А на това всеки е способен, а не всеки го знае.
Щастието и тъгата вървят заедно навсякъде. Човек ако е вечно щастлив забравя къде живее и с кого живее и забравя, че не е Бог, а човек като останалите. Ако е вечно тъжен минава един предел в който намирам изход само в края... на живота...
Но ако човек изпитва и двете редувайки, прави душата си по-красива и мечтите си по-силни. А мечтите са това без което не можем. И за тях също предполагаме, че са нещо, което само ние притежаваме. Няма как да го разбере. Но знаем едно. Животното е живо същество като нас. И ние не сме нещо повече от него. Умът ни е велико нещо, но във всеки случай не и красиво. А животните са прекрасни със своята способност да обичат всичко. Когато ние имаме домашен любимец и се грижим за него се създава една уникална връзка между две изключително различни по тип живи същества без способност да се разбират с нас, но ни карат да се чувстваме обичани и желани. Това от своя страна също ни прави щастливи. А дали ги прави и тях щастливи ? Ще го разберем само когато влезем в контакт с тях... Но не физически, а духовен... Тогава вече всяко едно същество можем да разберем дали е щастливо или не. А това доказва, че и животните имат душа... За да съществуват те са част от смисъла на живота също като нас и за нас е невъзможно да разберем, защото животът за нас е напълно непонятен... Но може би и това е тръпката да живеем в опитите си да разберем това. И мечтите са един ключ към възможните отговори на милиардите въпроси, които имаме без отговори...

MuCeEe
05-11-2008, 12:44
оууу мерси много това ще ми свърши работа... :grin: :) пак мерси