PDA

View Full Version : ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА ЛИС И ЕСЕ



nasko_6493
05-11-2008, 12:37
ЗДР ТРЯБВА МИ ЛИС И ЕСЕ ВЪРХУ ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА ОТ ВАПЦАРОВ

1.Вярата и съмнението в човешката същност (ЛИС)
2.Песен за свободния човек (ЛИС)
3.Нуждата оправдава ли престъплението (ЕСЕ)

ВСИЧКИ СА СВЪРЗАНИ С "ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА" ОТ ВАПЦАРОВ

sexa_na_kompleksa
05-11-2008, 12:39
Отговорих ти тук:

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=170597

megisch
02-09-2011, 08:16
Здравейте, реших да не създавам излишно нова тема и да питам в тази. Трябва ми ЛИС на тема грях-покаяние-просветление-изкупление в "Песен за човека" на Вапцаров

natushaa
01-22-2012, 11:09
за утре ми трябва ЛИС на тема Образът на осъдения в поемата "Песен за човека . моля ви помогнете мии !!

mariqanastasova
01-22-2012, 11:35
Песен за човека на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения. Темата в творбата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си,но и самия живот. Диалогът между лирическият говорител и дамата е борба на идеи,а темата е „Човекът в новото време”.Позициите на спорещите са отдавна изградени-ясни,непримирими,крайни.За ова и диалогът е остър.Дамата мрази човека.За нея убийството е повод да изгуби изцяло доверието си и да намрази човека.Самата тя е непримирима в яростта си,озлобена към злия и лошия.В примера на дамата човек,човека убива.

Най-страшният звяр-онзи у човека се е събудил.Такова жестоко престъпление се извършва в „новото време”,а няма наказание.Няма просветление,няма изстрадано осъзнаване на греха,няма искрено покаяние.Тогава позицията на дамата започва да звучи убедително. На лирическият герой не му е достатъчно само да изкаже своята позиция,той трябва да я обясни,за да бъде разбрана и приета.Затова не спори,а започва:
… по полека,
без злоба,
човешки…
„Без злоба” значи-без омраза,с любов към човека.Животът така се е обезценил,че човек може да убие баща си заради пари.Заслепен от немотията,човекът не знае че,парите само временно са изход.В този пример има и наказание за престъплението.То е най-страшното-смърт.Отношението на лирическият говорител към престъпника е ясно заявено-той е „злодей злосторен” и „този субект”.Дотук позициите на поета и дамата сякаш са еднакви-отрицание на злото.Но дамата мрази човека и не може да го оправдае,да му прости.Позицията на лирическият герой не се изчерпва с отрицание на злото.Затова разказът му не свършва с наказанието и възмездието.
Но във затвора попаднал на хора и станал човек.

Хората в затвора не само са извършили греха.Те са го изстрадали и са го осмислили,стигнали са до истинско покаяние.Възможно е влеянието на такива хора да промени човека.Но има още нещо-песента.Може би трябва да осмислим песента като символ на прозрението.Преодолелият страха от смъртта е най-свободният човек-премахната е и последната граница,която би могла да го държи в подчинение.Умрял е престъпникът, бездуховната личност и се е родил човекът: Брей,как се обърках и ето ти тебе бесило.
Неслучайно в поемата героят е без име.Неговата съдба обобщава човешката съдба изобщо.Неслучайно е и сравнението” и чакаш като скот в скотобойна”.Сигурно за това още е жив и животинският страх от смъртта”въртиш се в очите ти ножа”.Приключила е борбата на вътрешно раздвоения човек.Той вече е единен и целостен:
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег
Човекът може да увисне на бесилото,но песента-не. Защото нейната сила е необикновена,вълшебна. В разказа човекът е застрадал вината си и пречистил душата си в покаянието.

mariqanastasova
01-22-2012, 11:35
Вапцаровата лирика е съкровена поетична изповед на интимно преживяна човешка драма.Тя е дълбоко лична,но винаги е споделена с поета.
Той присъства във всеки диспут за човека и човешкото в него.Присъствието на Вапцаров към темата за големия „спор” м/у човека и времето,в което живее,определя позициите и личната ангажираност за участниците в проблемния диспут,средствата напрекия диалог,в поемата- „Песен за човека”.

- Ние спорехме двама със дама на тема:
„Човекът във новото време”

Според Вапцаров,човек се променя,той е зависим от обстоятелствата,в които е поставен.Така и убиецът на бащата се променя и започва да разбира по друг начин себе си и света.
Източникът на злото е открит не у самия човек,а в недостига,в липсващия хляб,който отпраща чрез престъплението право към бесилото.При това проглеждане за света се ражда и надеждата за един по-друг живот.Ето защо и тази творба на Вапцаров се превръща в истинска вяра.
Трагизмът на творбата е във вечната взаимовръзка м/у престъплението и наказание-
то.Защото проглеждането и осъзнаването на новите истини не могат да отнемат смъртта.В края на творбата,дамата също е обзета от ужаса и отчаянието.Но големият хуманистичен урок на стихотворението „Песен за човека” е именно в надмогването на смъртта. Под нощното небе героят успява да види могъществото на живота,който пулсира извън пределите на собствената му „безока” участ.
В един по-широк план стихотворението е възпяване на прераждането на човека. Пред тайнството на раждането и преображението,
дори смъртта изглежда само маловажна подробност...

mariqanastasova
01-22-2012, 11:35
Дано съм ти помогнала поне малко!