PDA

View Full Version : Свобода и изпитание



burning__girl
05-11-2008, 12:54
здравеите!спешно ми трябват примерни есета на теми :1.Свободата е изпитание (да се съпоставя със стария завет и с реалността сега),2.Който е безгрешен нека пръв хвърли камъка (да се застъпва със новия завет и с реалността сега) и 3.Вярност и чест днес (да се застъпва с рицарството-крал Артур и с реалността сега) трябват ми за сряда благодаря предварително ако искате можете да ми пишете на burning_girl@abv.bg и отново благодаря


Редактирано от Цвети, съгласно 1-ва точка. :)

CataclysmicAbyss
05-11-2008, 13:53
1-вата тема :

Свободата е изпитание
(Есе)
Свободата е право на избор,да мислиш и да казваш каквото искаш. Тя е не само висша ценност,но и изпитание. Да сме свободни и да правим каквото искаме е лесно,но също така, ние трябва да носим и отговорност за стореното от нас.Всяко наше действие носи своите последствия,били те положителни или отрицателни.
Свободен човек е този,който може сам да решава какво да прави,да казва,да мисли и сам да избира съдбата си.Да прави това,което е добро не само за него, но и за всички останали хора.Свободомислещият човек,не живее поробен от вещите и материалните облаги, а свободно мисли и казва каквото смята.
Всички се стремят към свободата,но има и такива,които се примиряват с робството,загубили своя дух за борба. свободата е изпитание и днес, нищо че няма робство и потисници, както едно време.Не трябва да приемаме свободата като даденост,без да се опитваме да я постигнем с борба,да я “извоюваме” с мисъл.Така както Мойсей се е борил за свободата на своя народ.Той е дал всичко от себе си,служил е вярно на своя бог,който му помага да освободи народа си.Еврейския народ е бил много години под робство,но с помощта на Мойсей се освобождава от подтисничеството ,но пътят през пустинята не е лесен.Това е и изпитанието на евреите, по пътя към свободата.Доказателство,че свободата е трудно достижима,че тя е и изпитание.
Всички хора се стремят към свобода,но някои не са достигнали зрелостта да бъдат свободни.Никой и по никакъв начин няма право да ограничава свободата на ближния си и да го поставя в зависимост.В днешно време много малко хора могат да се нарекат свободни.Повечето хора са “роби” на своята професия,а също така и “роби на живота”.Хората трябва да не се примиряват с това,трябва да се борят, за да могат да се нарекат свободни, за да могат да почувстват щастието да си изживеят живота както те искат .
Всеки ден животът ни поставя пред изпитания,предизвикателст а,в които имаме право да изберем своята позиция,да действаме или да се откажем.Да бъдем подлизурковци,да се примиряваме с тиранията, простотията и грубостта, на по-силните от нас,означава да бъдеш роб на страха.Но всеки има и друг избор - да бъде свободна личност,която не се страхува от последиците,да не замълчава и да не навежда глава пред неправдата ,да бъде съпричастен с онеправданите.
Какъв е смисълът да си свободен,ако тази свобода няма да те постави в позицията на личност,която живее в хармония с другите,вълнува се за бъдещето и върви по пътя на доброто?
Аз предпочитам да преодолявам трудностите пред сигурността.Избирам да бъда свободен,макар и това да ме постави пред тежки изпитания.Не искам да бъда зависим от някой или нещо.Свободата за мен е да имаш право на избор,да мислиш и да казваш каквото искаш.Хареса ми мисълта “орелът е свободен само тогава,когато има крила” и аз ще се стремя да бъда такъв – свободен.



2-рата тема :

Който е безгрешен , нека пръв хвърли камъка.

(Есе)

„Който е безгрешен , нека пръв хвърли камъка.” Всеки ден от живота се сблъскваме с тази фраза. Хората постоянно съдят другите. Но истината е , че никой не е безгрешен. На света няма човек , който да не е съгрешил поне веднъж. Няма перфектни хора. Всеки малко или много е квинал от правия път. А щом човек вече е направил грешка , той няма право да съди никого.
За съжаление в този свят нещата не стоят така. Хората не се замислят за своите грешки. Те постоянно държат другите под око и тръпнат в очакване някой да съгреши и веднага да му натякнат за грешката. В днешно време всеки гледа „в чуждата паница”. Колкото повече грешки откриеш в другия , толкова по-добре. Но защо хората постъпват така? Може би го правят просто от злоба или завист , от желание да отмъстят за нещо. Или пък се опитват да покажат своето величие , да изпъкнат. И всеки , който попречи на техния план , бива наказан с подробен доклад за извършените от него прегрешения. Вече рядко се случва някой да те поощри или похвали. Когато си успял да направиш нещо , все ще се намери някой завистливко , който да изтъкне всички твои провали и да съсипе радостта от успеха ти. Всеки се опитва да бъде по-добър от другите и го постига с цената на всичко , използвайки всевъзможни начини. И така животът се превръща в една огромна надпревара за величие.
Истината е , че хората няма да се променят. Те ще продължат да виждат само чуждите грешки , защото много по-лесно е да кажеш на някого : „Ето , ти се провали” , отколкото да признаеш : „Аз сгреших”. Много по-лесно е да критикуваш другите и вечно те да са виновни , отколкото ти сам да признаеш вината си. И когато някой каже „Нека сега безгрешният пръв да хвърли камък” , никой няма да посмее , защото в живота хората непрекъснато правят грешки.Но „човешко е да се греши , а божествено – да се прощава”.


“Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху й” или умението да познаваш себе си

Все по-често се улавям, че не ми се слуша радио и не ми се четат с интерес вестници – постоянно новините се свеждат до изобличаване и критикуване на някого за нещо си, все някой назидателно размахва пръст и укорява друг, че е извършил куп грехове, че поведението му е в разрез с общоприетия морал ... Дразня се от това самочуствието на безгрешни, което имат тези хора. Дали действително са безгрешни или просто не са изпадали в такава ситуация, за да проверят своята непогрешимост? Ако става въпрос за сделка, то при всички случаи търсят в нея нещо скрито, лична изгода, подкупи, ако става въпрос за някакъв конкурс, то името на победителите много често е съпровождано с мълва за нещо нечисто, за нещо недостойно. Ако ли пък действителнто има факти за нещо, тогава всички са готови да хвърлят камъни по грешника и увлечени в манията да доказват, че не притежават такива пороци, забравят думите на Исус към тълпата, готова да убие с камъни Мария Магдалена : “Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху й”.
Хората обичат да осъждат другите за греховете им. И много рядко се замислят дали не са вършили същото. Не бива да засипваме грешника с тежки обвинения, да усилваме чувството му за падение. Така не се лекува човешката душа, не се помага. Нали християнството учи на милосърдие и на взаимопомощ? Няма за какво да се големеем пред грешника, да се самовъзхваляваме за негова сметка, че не притежаваме неговите пороци или че не сме стигнали до неговото падение. Ако надникнем по-дълбоко в делата и мислите си, ако сме честни със себе си, надали ще се изпълним със самочувствие на съдници. Даже когато сме спасени от същия грях, трябва да помислим: “Имаме ли заслуги? Или просто не сме изживели същото изкушение?” . Гарантирана ли е нашата почтеност? Понякога мислим, че няма да издържим, но устояваме. Друг път смятаме, че ще устоим, на се поддаваме . Ето защо нямаме право на надменност. Трябва да уважаваме достойнството на този, който е сгрешил, да протегнем ръка и да помогнем, да предложим дружеско рамо, а не да сочим изобличително с пръст и да обвиняваме и хулим.
Сократ е казал: “Познай себе си” . Човек трябва да познава себе си, след това света и накрая божественото. В това морално изказване трябва да стигнем до дъното на душата си, да знаем силите и възможностите си, да сме убедени с какво можем да се справим и кое е безсилно пред нас. Колко хора могат да останат безразлични и да бъдат принципни, ако им се отдаде възможност да се сдобият с една прилично голяма сума ей така, без труд, само с едно затваряне на очите? Колко от нас, учениците, могат да устоят и да не препишат, когато им се отдава идеален случай за това и то в момент, когато им се решава въпрос за стипендия, или за конкурс, или за нещо друго много важно? Мнозина ще си кажат: “Да не съм балама, че да изпусна токава сгода?!” И после ще бъдат сред първите, които ще зеклеймят други, постъпили също като тях.
Казано е: “Не съди, за да не бъдеш съден!” . По-добре проумей причините за слабостта на другия, виж дали и ти не притежаваш същата слабост и тогава протегни ръка, но не с камък в нея и помогни според силите си. Животът е пълен с изкушения и ако съумяваме да се справяме с тях и да ги преодоляваме, няма да имаме основание да се самоосъждаме и да съдим и другите.


„Който е без грях, нека хвърли пръв камъка”
/есе/

Човекът се ражда в суров вид и постепенно се изгражда като личност. Той може да бъде много умен, много силен и ловък, може да има някаква дарба… А може и да е много посредствен. Светът е пълен с разновидности на всичко. Но на всекиго са нужни едни общи морални устои, които да владеят живота и да го правят сигурен, смислен и хармоничен. Живот с духовни ценности.
Такова идеално устроение на света,хората могат да постигнат само, ако животът им е устроен по библейските правила.
Библията – това е най – мъдрата книга. В нея няма сянка от лицемерие, изкривяване на истини, компромиси със съвестта, различни гледни точки. Гледната точка е само една – идеалната: правда, справедливост, морал, душевност у човека като божие творение.
Всеки човек трябва да я познава, да се равнява по нея и да изработи морален кодекс въз основа на това познание.
Бог отрича насилието и сам не насилва човека да приеме Него о Неговите морални норми, въпреки всемогъществото му. Той просто му дава шанс да се пребори със себе си и да създаде собствената си личност според божествената промисъл – духовно възвисена, благородна, достойна.
Бог внушава всички истини чрез библията, като ги илюстрира с много примери и поучителни истории. Често срещани в днешно време са проблеми, разглеждани в поучителната книга.
Историята от Библията за прегрешилата жена, упреквана от грешни и безгрешни, е една от най – често срещаните ситуации в нашето морално общество. Без да се замисляме защо някой е направил дадено нещо, ние го съдим и сме готови да го „убием с камъни”, ако можем. А дали това е справедливо?!? Библията ни дава отговор на този въпрос.
В разказаната случка жената е съгрешила. Престъпила е закона, а той ясно казва: „Да се убие с камъни!”. Христос е свел очи и чертае нещо по земята. Жената е хваната в прелюбодейство, нарушила е Божията заповед, но го е направила от слабост, а може би – любов – никой не знае. А тези, които я съдят, са съгрешавали съзнателно, от корист от зла умисъл…
За прелюбодейството Бог казва: „Тя много е обичала и затова много ще й бъде простено”. Той е пръснал любов по цялата земя, за да порасне и изгуби между хората. И защо трябва да бъдат съдени тези, които доверчиво са я отглеждали в себе си, а не тези, които са се погаврили с нея.
Бог казва: „Не съди!”. Никой не е безгрешен и чист, за да осъжда. Никой няма право да взема чуждия живот. Само Бог е безгрешен, само той може да дава и отнема човешки живот, той наказва прегрешилите, другите нямат право. Жената знае, че е нарушила Божиите правила, затова примирено чака своето наказание. Но не е справедливо да получи възмездие от такива като нея – несъвършени. Иисус вижда нейното смирение, а то е едно от християнските добродетели.
Друго велико достойнство ни е предоставил Бог – опрощението. Изкуство е човекът да умее да прощава. Още по – велико е да получи опрощение за грешките си и да ти бъде даден втори шанс да станеш достойно божие същество.
Жената от библейския разказ чака своята болезнена смърт. Всички я хулят, но Христос ги обуздава, като се изправя и им казва: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея”. По този начин кара тълпата от хора да се замисли, дали и те нямат някой грях?! „… Разотидоха се един по един, като се почна от по – старите, та до последните…”. Това показва, че не само млади правят грешката да съдят другите, а дори по – възрастните, въпреки мъдростта си, натрупана през годините, правят това. Но тази мъдрост им помага да осъзнаят, че не са те тези, които ще наказват.
По този начин Христос ни дава пример за прошка. Без да се самоизтъква той казва: „И аз не те осъждам”.
„Иди си; отсега нататък не сгрешавай вече”. Макар граматичната форма на това изречение да е заповедна, това не е заповед. Това е топъл съвет, по – скоро пожелание. Иисус знае, че тази жена си е взела поука и няма да повтори грешното си деяние. И може би затова Бог прати своя син на земята, грешна, та с добро и прошка, без насилие и принуда да възпитава добродетели у хората.
„Ти можеш”. Ако сам поискаш, ти можеш да станеш достойно божествено творение!
Животът е многообразен. Безброй са случките и ситуациите, в които човек е подложен на изпитание – да прояви човечност или пък обратното. Много са притчите и примерите в Библията, много са добродетелите, които човекът трябва да внуши у себе си: скромност, великодушие, честност, доблест, правдивост, съпричастност, милосърдие… Тогава, когато не един или двама живеят по каноните на Библията, ще има едно съвършено съжителство между идеалните същества.


3-тата тема :

Вярност и чест

Историческите сведения дават ясна представа за прогресивно променящата се действителност – от блян за свободен живот без звуците на тиранията до желание за междудържавно сътрудничество и социално развитие на личността извън граници. Човекът, обществото и държавата спечелиха и загубиха; извоюваха, но и бяха победени; градиха, но и разрушаваха.
Ако преди 130 години по българските земи се раждаха родолюбци и патриоти и имаше чест и вярност, сега българските синове са политици, бизнесмени, дипломати, за чест и вярност се гомвори по-рядко и се срещат по-рядко. Ние загубихме жертвоготовността си. Загубихме силата на инстинкта си, че принадлежим на собствената си народност и го превърнахме в пошлост, в нюх на развитието.
Вървим отчаяни и унили, безперспективни и безнадеждни, поставяме живота си под общ знаменател и оставяме другите да взимат решенията. А пътят е дълъг, той се извива, той изтощава, той натрапва нозете ни… Къде е мотивацията, която превръща трънливия път в царски? Къде е чувството за чест, което осмисля живуркането?
Забравихме, че можем да бъдем силни, но в стремежа си да променим обстоятелствата. Забравихме, че именно дедите ни формулираха понятията вярност и чест. Сега пред нас е изборът - дали да бъдем безгласно покорни или да станем част от малкото родолюбиви и горди във верността към родината българи.
Отклонихме се от стремежа си да възпитаваме децата си в традицията на българската самобитност и чест и вместо това ги насочихме към модернизма на социалния прогрес. Забравихме да им кажем колко ценно е българското, колко ценна е свободата на идеали. доказвахаПреди години българите , че носят чест, че българското достойнство катализира сила и да ресурси, че е способно напрегне и най-изнемощелите, да възвърне вярата и оптимизма в името на бленуваното, в името на новия живот. Забравихме за честта и идеалите, изградихме си кумири от злато и платина, превърнахме саможертвата в история, а кръвта в средство. Пропускаме да се вглеждаме в добродетелите, да ценим качества като вярност и чест. Забравихме, че не материалността, принадлежността към една или друга държавна граница олицетворяват българското, а самобитната ни природа, кореняща се на самоотверженост, вярност, любов към корените.
Преди време хората разпознаваха категории като справедливост, чест и добродетели, усещаха ценността на живота. Сега разпознаваме добродетелите, но
безразлично ги подминаваме като неподходящо средство за постигане на целите


АРТУРОВ ЦИКЪЛ

Историята на крал Артур и рицарите на Кръглата маса стана много популярна през последните няколко.Станахме свидетели на един момент от човешката история, свързана с великолепна картина на величие, на невиждани геройства, на невероятни вълшебства и красота. Гледаме и се възхищаваме на нашите герои. Децата извадиха дървени мечове и започнаха битките на улиците. Боже мой, колко е забавно, нали? Може и да не знаем кой е написал “Снежната кралица”, но знаем как се казва мечът на крал Артур. Знаем и за Ланселот, за Мерлин и Гиневер. А образът на рицаря стана кристален образ на висшата човечност, на стремежа към съвършенство, вярност, преданост, взаимна лоялност и чувство за дълг.
Чувство за дълг? Да, ама не, както казваше известен наш журналист. Не и на лоялността, не и на верността. Великият Ланселот е влюбен трагично в кралицата. Ние по-големите момчета и момичета, ставаме съпричастни на голямата любов. Съчувстваме и се надяваме на красива развръзка в отношенията на двамата, без да мислим за предателството? Нима любовта не се измерва и със страданията на душата? Нима ако Ланселот и Гуиневер бяха устояли на повелите на страстта, нямаше да се издигнат много повече в нашите очи. Ако не друго, поне щяхме да се научим как наистина човек може, дори с цената на собственото си щастие, да остане достоен човек докрай?
Тук стигаме и до другия голям проблем, който напоследък ме вълнува. С каква цел някой, някъде е седнал да пише или да прави филм? За забавление? За поука? За заблуда? Или за всичко това заедно? А отговорът ми съвсем не е еднозначен. Човек има нужда от всякакви теми, но в крайна сметка по-важно е извличането някаква поука. С други думи – целта не е ли да се учим да мислим, да разграничаваме доброто от злото и да се стремим да не допускаме злото в сърцата си? Не с книги или филми, които да ни отнасят в несъществуващи светове, изпълнени с вълшебства, които идват да ни кажат, че всичко ще завърши добре, че Злото ще бъде победено. Не и с думите на друг литературен герой, който ни учи на своята максима: “ВЯРВАЙ И СЕ НАДЯВАЙ”. Вярвай – добре. Надявай се – също добре. Но как? Като нищо не правим и вървим през дните с наведена глава? Или с изправена глава и с усещането, че човек е длъжен да се бори всекидневно със себе си, с препятствията по пътя си и с отговорност наистина.
Артуровият цикъл е една безкрайна приказка, която продължава твърде дълго и, за съжалени, се гледа не само от деца, а и от далеч по – зрели хора, които се спускат по течението.
Питам баба ми защо гледа сапунените сериалчета по телевизията, а тя ми отговаря, че животът й и достатъчно труден и малко приказка няма да й навреди.
А да й помогне?
Опитвам се да намеря отговор на въпросите, които м вълнуват, но не успявам на всички да си отговоря. Понякога се лутам в една безкомпромисна посока. В следващия миг изпадам в друга, но се надявам, че с годините ще стана мислещ човек, за когото образът на сухия, слаб и карикатурен образ на рицаря, ще стои като предупреждение за разум в лудостта си и лудост в разумността.

Надявам се съм ти помогнала :) Успех!

burning__girl
05-11-2008, 18:32
MNOGO BLAGODARQ :) :) :)