класна по литература.. на 13 май СПЕШНО ! [Архив]

CataclysmicAbyss

05-11-2008, 12:57

“Ти си луда”, “Луда не луда, ще вървя”
(Съчинение разсъждение върху трети епизод от разказа “Една българка” от Иван Вазов)

В самобитното творчество на Иван Вазов, представата за българското се свързва неизменно с дълга към род и родина – знак за най-висша нравственост и всеотдайност. В разказа “Една българка” патриархът на българската литература представя образа на обикновена жена от народа, въплатила черти от националния ни характер. Авторът е заложил още в заглавието на разказа идеята за майката, християнката и българката – качества, принадлежащи на духовно свободната баба Илийца.
Два типа човешко поведение, две коренно различни личности се сблъскват в трети епизод на Вазовата творба. В разбиранията си за силата на вярата и християнските ценности, българката и духовникът удивително се различават. Дългът, изпълнил с тревога и състрадание душата на човеколюбивата българка, е контрастно противопоставен на егоизма на божия служител. Чрез напрегнатия диалог и действията на християнката, авторът с още по-голяма сила изобличава лъжехристиянина.
Природната картина, с която авторът започва трети епизод, наподобява с драматизма си бурната епоха, в която се развива повествованието. Художественото описание внушава тревожни предчувствия: ”Нощта вече покриваше с тъмното си було Черепишкия манастир”, “Спеше и манастирът, глух и пустинен”. Нощта сякаш поглъща надеждата на баба Илийца, тръгнала сама в този късен час на това съдбовно за народа ни време, когато навън може да са само бунтовници и турци. Цветовите и слуховите детайли нагнетяват допълнително чувство на тревога, напрежение и потиснатост.
Хлопането, тропането, преминало в блъскане по манастирската порта, показват силния, борчески дух и рештелност на баба Илийца, чиято напористост внася смут и страх в сърцето на калугера Евтимий.
Калугерът е “по потури, без калимявка”. Чернеещите се простряни дрехи подсказват духовния сан на Евтимий и напомнят за неговата служба пред Бога, която е силно принизена, формална и неискрена. Страхът е ярко доказателство за егоизма му. Образът на калугера е олицетворение на лъжехристянин и небългарин, който с поведението си позори монашеския сан. Той се е затворил зад портите на манастира само за да скрие робската си душица на сигурно място, а не за да служи на Бога.
В напрегнатия диалог между калугер Евтимий и баба Илийца са отразени основните, характерни черти на техния вътрешен свят. Християнката говори за Бога, вярата й изпълва с духовност манастира: “Ти няма нищо да направиш, но Господ може всичко.” А лъжехристиянинът ругае и призовава Дявола: “Да те вземат рогатите!”. Евтимий произнася името на всевишния само когато се касае за собственото му физическото съхранение и се крие зад това, кое е добро и кое не за манастира. Когато извършва ритуалното обръщение към Бога с молитва за здраве, той е “с расо, но обут на босо, гологлав” – детайл, показателен за неговата немарливост и неспазване на светите норми. Небрежната служба: “...нетърпеливо изчете молитвата за здраве, прекръсти болното дете, па закри книгата”, показва грубо погазване на светото тайнство и липса на вяра. Само пуснатите от селянката два гроша в ръката му сякаш стоплят за миг коравосърдечната му душа и той изговаря думите: “Ако му е писано да живее, ще живее...” Сблъсъкът между вярата и силата на Христянския дълг на баба Илийца от една страна и неверието и грубия егоизъм на отец Евтимий от друга, са контрастно противопоставени. Духовникът нарича баба Илийца “луда”, когато тя му съобщава решението си да напусне манастира след завършване на църковното четене за здраве на внучето й.
“Ти си луда!” - това възклицание е пълно с учудване и изненада , която страхливият и трперещ за живота си монах не може да скрие. Неговият неприкрит егоизъм не може да допусне и да си обясни подобна смелост. Робската му психика го отклонява решително от всякакви помисли да се покаже извън високите стени и заключените тежки порти на манастира в това размирно и опасно време, особено по сред нощ.
В робското ежедневие огромната част от раята живее в страх, за нея е непонятно патриотичното чувство, което принадлежи на изключителни личности като баба Илийца. Калугерът е толкова наплашен и толкова силно трепери за живота си, че действително отъждествява храбростта на старата българка с истинска лудост. За него няма друго обяснение на твърдата й решимост, изречена с най-голяма убеденост: ”Ами ази няма да нощувам тука!”; “ще си ида, още сега ей…”
Не лудост, а христянско милосърдие, дълг пред младия Ботев четник, “тръгнал за христянска вяра курбан да става” и неосъзнато, но силно родолюбие е причината за храброто решение на баба Илийца.
- “Луда не луда, ще вървя!”- с тази твърда реплика на родолюбивата и храбра българка, Вазов показва едни от наи-характерните черти на героинята си – смелост, решителност, чувство за отговорност за поетите задължения, чувство за чест и достойнство, за изпълнение на дадената дума и изказаните обещания, състрадание, любов към ближния, към падналия, към нуждаещия се от помощ, родолюбие и вярност към българщината, преклонение пред герочната саможертва на бореца за народна свобода. Това са все черти от националния характер на най-родолюбивата и духовно извисена част от българския народ, на най-ярките носители на българщината , коята народният поет Иван Вазов проникновено описва с огромна синовна гордост, породена от високите нравствени черти на своя народ, черти, които въпреки тиранията и страха от поробителите, не са могли да бъдат накър6ени и изкоренени.
“Лудостта” на баба Илийца е израз на преодоляно робско примирение, хуманност, дълг и отговорност пред два човешки живота. “Разумността” на калугер Евтимий показва егоизма и робския уют на съзнанието му.
Антиродолюбието на калугера бързо разубежадава баба Илийца да премине от намеците си за “ристиени” към пряко обяснение кого е срещнала и на кого иска да помогне. Мъдра в преценката си, тя си осигурява да вземе достатъчно хляб от мананстира, с който явно иска да нахрани младия Ботев четник, на когото е обещала нова среща.
Баба Илийца излиза от манастира и портата се хлопва и заключва след нея, сякаш това е самата здраво залостена душа на калугер Евтимий. Влязла в манастира, старата жена не успява да намери съчувствие и христянско състрадание в сърцето на монаха, властно обсебено от егоизма и животинския страх. Когато портата се хлопва зад нея, тя напуска един свят на студено безразличие, неотзивчивост и изолираност. От там на татък Вазовата героиня тръгва към доброто. Зад себе си тя оставя заключени в манастира бездуховността, егоизма и робския страх на божия псевдослужител. Навън я очаква младия Ботев четник, на когото тя иска да помогне с цялата си душа и сърце, което сякаш е забравило собствените мъки,тревоги и страдания.
В разказа “Една българка” Иван Вазов измерва патриотичното в душата на своите герои чрез опозицията “дълг-егоизъм”. За жалост, личности като калугер Евтимий има във всяко време. Те омерзяват българския дух. Но има и духовно извисени хора като баба Илийца, които наред с христянските ценности – вяра, надежда и любов, носят в сърцата си неподправено и искрено родолюбие, притежават най-характерните и красиви черти от българския национален характер. С такива хора България може да се гордее пред света, защото те с нищо не стоят по-долу от най-добрите образци, носители на най-висшите общочовешки добродетели и ценности.

Успех :)