darcstone
05-11-2008, 14:27
трябва ми литературно интерпретативно сачинение на теми:
Дамата с рентгеновите очи на Светослав Минков едното е: Светът погледнат през през пенгеновите очи и Сатеричния поглед на автора.
ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА на Никола Вапцаров пак 2 теми : тезата на героя и тезата на поета; и ватората тема: Развитието на героя промяната която настапва в него;
ЗИМНИ ВЕЧЕРИ на Христо Смирненски 2 теми : 1 анализ на 1 фагмент:
Като черна гробница и тая вечер
пуст и мрачен е градът;
тъпо стъпките отекват надалече
и в тъмата се топят.
Глъхнат оградите, зловещо гледа всяка
с жълти стъклени очи,
оскрежената топола — призрак сякаш —
в сивата мъгла стърчи.
Странни струни са изопнатите жици,
посребрени с тънък пух,
и снегът, поръсен с бисерни искрици,
хрупка с вопъл зъл и глух.
А в мъглата — през безплътните и мрежи
мълком гаснеща от скръб,
младата луна незнаен път бележи
с тънкия си огнен сърп.
***
и втора тема анализ на 2 фрагмент:
Вървя край смълчаните хижи,
в море непрогледна мъгла,
и вечната бедност и грижа
ме гледат през мътни стъкла.
В стъклата с десница незрима,
под ледния дъх на нощта,
чертала е бялата зима
неземни сребристи цветя.
Но ето къщурка позната;
в прозореца детска глава;
и грубо гърмят в тишината
пияни хрипливи слова.
Завърнал се в къщи — безхлебен,
пиян пак — бащата ругай:
и своя живот непотребен,
и своята мъка без край.
Завесата мръсна, продрана,
и едър мъглив силует
размахва ръцете в закана,
от помисли странни обзет.
Децата пищят и се молят,
а вънка, привела глава,
сред своята скръб и неволя
жена проридава едва.
Moderated by miloto
т.7 от Правилника :!:
Дамата с рентгеновите очи на Светослав Минков едното е: Светът погледнат през през пенгеновите очи и Сатеричния поглед на автора.
ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА на Никола Вапцаров пак 2 теми : тезата на героя и тезата на поета; и ватората тема: Развитието на героя промяната която настапва в него;
ЗИМНИ ВЕЧЕРИ на Христо Смирненски 2 теми : 1 анализ на 1 фагмент:
Като черна гробница и тая вечер
пуст и мрачен е градът;
тъпо стъпките отекват надалече
и в тъмата се топят.
Глъхнат оградите, зловещо гледа всяка
с жълти стъклени очи,
оскрежената топола — призрак сякаш —
в сивата мъгла стърчи.
Странни струни са изопнатите жици,
посребрени с тънък пух,
и снегът, поръсен с бисерни искрици,
хрупка с вопъл зъл и глух.
А в мъглата — през безплътните и мрежи
мълком гаснеща от скръб,
младата луна незнаен път бележи
с тънкия си огнен сърп.
***
и втора тема анализ на 2 фрагмент:
Вървя край смълчаните хижи,
в море непрогледна мъгла,
и вечната бедност и грижа
ме гледат през мътни стъкла.
В стъклата с десница незрима,
под ледния дъх на нощта,
чертала е бялата зима
неземни сребристи цветя.
Но ето къщурка позната;
в прозореца детска глава;
и грубо гърмят в тишината
пияни хрипливи слова.
Завърнал се в къщи — безхлебен,
пиян пак — бащата ругай:
и своя живот непотребен,
и своята мъка без край.
Завесата мръсна, продрана,
и едър мъглив силует
размахва ръцете в закана,
от помисли странни обзет.
Децата пищят и се молят,
а вънка, привела глава,
сред своята скръб и неволя
жена проридава едва.
Moderated by miloto
т.7 от Правилника :!: