zdraveite.iskam da pomolq ako nqkoi moje da mi pomogne s nqkolko temi4ki po literatura.za klasno sa mi a men ne me biva osobeno.ne mojah da gi namerq v neta za tva tursq pomo6t ot vas.
1.Духовната сила на Константин Кирил Философ-"Пространно житие на Кирил"
2.Благовестие за духовна светлина-"Проглас към евангелието"
3.Буквеното слово- най-прекия път към Бога -"Азбучна молитва"
10x predvaritelno
hrisiiiiii
05-11-2008, 16:19
Виж тези:
Значението на словото в “Азбучна молитва”
От древността до нас са достигнали много малко литературни творби, които отразяват начина на живот на древните хора, тяхната религия и мироглед за живота. Едно такова произведение е и “Азбучна молитва”, чието авторство е спорно. Едни литературни историци смятат, че е на Константин – Кирил Философ, а други – на Константин Преславски. Значението на словото за славянския народ е показано още в самото заглавие на творбата. Нарича се азбучна, защото всеки стих започва със съответната буква от старобългарската азбука т.е. тя е акростих. Но защо е наречена молитва? Произведението е молитва, защото това е любим жанр през средновековието и, защото това е молитва към Бога да направи явно евангелското слово.
По свидетелствата на Черноризец Храбър славянската азбука се състои от 38 букви, но азбучна молитва съдържа 40 стиха. Като символ числото 40 представлява подготовка за преход към състояние на съвършенство. Славяните езичници през IX век приемат кръщение и вървят по пътя на съвършенството с молитвено упование на Бога.
Християните изповядват един Бог, който е създател на видимия и невидимия свят. Авторът е доволен, че през IX век е отхвърлено вече езичеството и всички християни са приели новата вяра.
“..боже, на всяка твар и създание,
на видимите и невидимите неща.”
Писателят моли чрез силата на словото си да бъде осенен с вдъхновение от Светия Дух:”Да вдъхне в сърцето ми слово.” По онова време се е смятало, че творческата дейност не е самостойна, а благодарение на Светия Дух се определя художествената сила и верността на словото. Пророците са водени от Светия Дух и за това техните книги за верни и вдъхновени . Самият Христос започва да проповядва, когато бива кръстен от Йоан Кръстител. Светия Дух, явявайки се обикновено като гълъб, за пръв път разкрива тайната на Светата Троица – Бог е един, но в три Лица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети, който дава душевното просветление чрез значението на словото.
“Което ще бъде за благото на всички,
живеещи в Твоите заповеди.
Защото е голям светилник на живота,
законът ти, светлина в пътеките на този,
който дири евангелските слова
и се моли да получи Твоите дарове. ”
Ключовите думи и изрази, предимно с ярко значение, убеждават, че истината за значението на словото е открита в светлината на духовното прозрение. Всичко, което представлява човекът , неговата слава и величие в природата са дарове от Бога. Дарове, които са изобилни и за всички: премъдростта и знанието, любовта и целомъдрието, семейството, душевният мир, вярата, покаянието и вечният живот.
“Към кръщение се обърнаха всички,
които желаят да се нарекат твои хора,
милостта твоя, Боже, молят горещо.”
Изведнъж общата молба се заменя с лична молба на произнасящия молитвата за помощ.
“Но на мене сега пространно слово ми дай.”
Искреността на личната молба за даряване на вдъхновено и мъдро слово се откроява от обстоятелството, че всяка молба се придружава с ритуално вдигнати ръце към небето.
“Ръцете свои издигам винаги нагоре
да получа сила и мъдрост от Тебе.”
В своята творба авторът говори за приемственост в духовното учителство. Старобългарската фраза “по следу учителю” е една голяма загадка. Тя може да се преведе като “по дирите на Учителя” или “по дирите на Учителите”. Общо е чувството на преклонение пред подвига на учителя просветител.
В произведението “Азбучна молитва” се разкрива пред нас една молба на автора, показваща значението на словото, без което не би бил способен да изкаже тази молитва. С тази пламенна любов към славянската писменост писателят изказва надеждите и желанията си, за които моли Бога. Бог явяващ се опора във всеки един труден момент.
„Проглас към евангелието“ на Константин-Кирил Философ, е първата творба на славянската декламативна поезия. Сътворена е по повод създаването на славянската писменост от светите братя Кирил и Методий и превеждането на свещените книги на разбираем за славяните език. Неизвестният старобългарски поет дава лиричен израз на духовното съприкосновение с евангелскотослово на Бога в своя “Проглас към Евангелието”.
Авторът създава силно емоционална творба, опирайки се на Библейските текстове и представлявайки убедителни доказателства за значимостта на Божието слово.Писателят се обръща към целия славянски род с призива да приемат със сърцата и душите си,да разберат и да повярват е
Божията истина.
Библейското слово отразява светлината на Христовата мисъл.Тя е спасение за духа на човешкия род,затова и Евангелието,прогласило светлината на Христовото Слово, е спасение-светлина за душата на новопокръстения Славянски Народ.Човекът търси „гласа” на Бога. Открива го в „поле” от светлина, материализирана в звука на библейските пророчески слова:
"Както пророците са предрекли,
Христос иде да събере народите,
защото е светлина на целия този свят."
Символичното единство Христос –светлина се явява опозиция на езичеството-мрак и невежество.Преходът на народа към християнството е преход към знанието.Стремежът към светлината е стремеж към Бога. Затова онези,до които стигне Божието слово,ще „прогледнат”, с нови духовни очи ще видят света. Просветление може да им донесе само силата на писменото слово.За славяните то е единствен път към Бога:
"…..Слепите ще прогледнат,
глухите ще чуят буквеното слово
да познаят Бога, както трябва."
В тази част на своето стихотворение Кирил отново се позовава на Библията: ”И в оня ден глухите ще чуят думи както се четат из книга,и очите на слепите ще прогледнат из мрака на тъмнината.” Словото засиява във вътрешния свят на човека и той намира пътя към себе си, но това е и път към Бога. Праведникът и грешникът откриват божия дар-слово в просветлените дълбини на човешкото си съзнание.То опрощава „безброя грехове” и благославя красотата на духа, „вслушал” се в „прогласената” светлина на човешкия ум. Мисълта „чува” „гласа” на Бога, а той „идва“ от човека, излива се като „светлина на целия свят” в словото, което „оглася” човешките души. Тоест, „гласът” на Бога е „глас” на мисълта. ”Огласеното” духовно битие на мисълта е словото. То е светлина и мрак, грях и святост.То е самият човек, но и „прогласена” среща между земно и божествено. Словото е в човека. То звучи в него, но умът-тъмен и сляп-не „чува” слетите, единни „гласове” на земно и божествено. Заслушан в „тъмнината” на човешката „сляпа” душа, творецът единствен чува сред всепоглъщащата тишина „звука” на прииждащата светлина. И той търси „гласа” на човешката мисъл със светлината на призивните слова:
"Слушайте сега с целия си ум,
……..защото от бога дойде."
Пак в същата творба се появява и най-знаменитият метафоричен афонизъм на това време:
Голи са без книги
Всички народи…Повторението на думата „слушайте” отново съсредоточава вниманието към ключовото понятие „слово”. Повторното връщане към него цели засилване на внушението за огромната роля на Божието слово в живота на славяните. Чрез него те се откъсват от езичеството, укрепват душите и ума си, възвисяват духа си, променят живота си. Познанието ще ги изведе от мрака и ще им покаже „Божият рай”. Чрез буквите всеки от тях ще види „писания, духовния закон” и ще се спаси от духовна смърт, защото „безкнижната душа мъртва се явява у хората”.Словото е Островът на спасението, на съхранението ,на националното самосъзнание и националната култура. Векове по-късно това ще бъде оценено по достоинство от всички наши и чужди умове.
„Проглас към евангелието” е творба, която възхвалява вярата, духа и писмеността. В нея ярко е проявена емоционалната съпричастност към свещената мисия на славянските първоучители. Творбата „прогласява” вярата на твореца, че „буквеното слово” е свято, че то е необходимо на всички хора, за да „прогонят” мрака в своите души.В началото бе Словото…И то ще бъде “во веки веков”!
Константин Кирил като герой –образец в “Пространно житие на Кирил”
План за съчинение
І.Увод- В ”Пространно житие на Кирил” е изграден образ на светец, чийто живот може да служи като образец и да бъде възприет като пример за подражание.Биографичният разказ, разкриващ чудната съдба на необикновен герой като този, може да докосне душата на всеки и да въздейства върху възгледите и вижданията ни.
ІІ.Теза-
Микротеза 1 – В ”Пространно житие на Кирил” увлекателно се преплитат различни факти от живота на учителя,които поразяват със своята мистичност.
Микротеза 2 – Образът му на герой-образец ярко се допълва и от невероятната личност на светеца-неговата истинска същност и душевност.
Микротеза 3 – Качествата,които разкрива, и действията, които предприема за изпълнението на мисиите му, завършват цялостната картина, разкриваща величието на този необикновен човек.
ІІІ.Доказателствена част-
Микротеза 1 – Изумителна е фактологията, разкрита в житието,и представена по такъв въздействащ начин.
Разсъждения Доказателства
1. Раждането и предсказанието 1.”най-малкото беше седмото,философът Константин”; “Вярвай ми, жено,надея се на Бога , че той ще му даде такъв баща и настойник, който се грижи и за всички християни”
2.Пророческия сън на едва седемгодишното дете 2.”(пророчески сън): Когато беше на седем години, детето сънува сън и го разказа”
3.Успеха му в училище и желанието за знание 3.”когато го дадоха на учение от всички ученици той най-много преуспяваше”; “Константин отиде при него…Добри учителю,научи ме на граматическо изкуство!”; “когато дойде в Херсон…части на граматиката”
Извод 1 – Фактите, изложени в житието, са една малка част от магията около впечатляващия образ на героя.
Преход 1 – Всички интересни събития от живота на Кирил загатват по един или друг начин за неговата необикновена и колоритна личност.
Микротеза 2 – Много умело е изграден образа на философа,чрез постепенно напластяване и представяне на качествата му, които го правят толкова свят и велик.
Разсъждения Доказателства
1.Невероятния характер и способности на детето 1.”не искаше да поеме чужда гръд…Това стана по Божи промисъл”; “нейното име бе София,сиреч премъдрост.Нея избрах”; “чрез бързата си памет”
2.Духовната извисеност и дълбокия начин на мислене 2.”В себе си,Като се поразмисли върху суетата…и няма да прахосвам дните си в шума на този живот! ” ; “Изучаваше наизуст книгите”
3.Вярата-основната подкрепа в онези трудни времена 3.”Приеми и мене,който коленича пред тебе с любов и вяра,и ми бъди у1ител и просветител”; “изпадаше в скръб,когато не можеше да ги разбере основно”
Извод 2 – Характерът на Константин Кирил е силен и стабилен-той знае кое е важно и постижимо, и живее над обикновената хорска суета.
Преход 2- Качествата,които възпитава у себе си, му помагат да извърши с лекота възложените му мисии,макар създалите се пречки.
Микротеза 3 – Описанието на героя-образец е изкусно завършено от успешното изпълнение на възложените задачи,разкриващи до крайност вътрешната красота на Кирил
Разсъждения Доказателства
1.Избора на пратеник 1.”Изпращаме ме пратеници при вас…молим от вас учен мъж,та и ние да възприемем вашата вяра”; “Философе,зная,че си уморен, но ти …освен тебе никой друг не може”
2.Трите мисии-преодоляване на пречките и успешно изпълнение 2.”Философе,иди при тези л'де и им обясни въпроса за св.Троица”; “когато дойде в Херсон , тук изучи еврейския език и книжнина”; “Наистина, които вярват в Христа…а след него-и той самият”; “Макар да съм уморен и болен телесно, с радост ще отида там”; “И скоро му се яви Бог”; “отсега и докрай да оставиш…своя помен подобно на великия цар Константин!”
Извод 3 – И така , с описание на жизненоважните мисии,Константин доказва себе си и разкрива докрай красивата си и обаятелна същност.
ІV.Заключение - ”Пространно житие на Кирил” дава повод на много хора да се замислят върху смисъла на живота си и мисиите си на този свят.Образът , изграден в него,въздейства и променя човешкия мироглед,като служи за пример на следващите поколения.Светецът може не само да вдъхнови и впечатли с божествената си личност,но и да разкрие истинския смисъл на вечните неща-да покаже,да научи,да обезсмърти…