trqbva mi spe6no do utre

[nevidima_du6a]

molq ako moge nqkoi da mi nameri ese na tema patekata koqto vodi kam sarceto na 4oveka trqbva mi spe6no do utre blagodarq predvaritelno

[hrisiiiiii]

Виж тези:


Не се опитвай да защитиш сърцето си. Позволи му да живее.


Твърде много болка има в този свят!
Тя те гледа от всеки ъгъл на улиците и те моли да я приютиш, виждаш я в очите на миновачите, тържествувуваща заради победата си, среща те, когато най-малко нея очакваш. Тя е навсякъде. Но става наистина страшно,когато намери за обежище твоето сърце. Оттам трудно можеш да я изгониш.
Толкова хубаво е да я усещаш, когато тя се казва Любов, Приятелство, Доверие... Всичко е наред и ти не подозираш, че вълшебният свят, в който си попаднал, може да се окаже ад, че звезздите горе на небето, кото сега докосваш, може да те пратят право надолу. В бездната. Там, където за слънце ще имаш тъмнината, за звуци ще имаш плача, а горчивите сълзи ще бъдат водата...
Тогава вземаш категорично и недвусмислено решение. Никога повече да не бъдеш мамен, никога повече да не приютяваш болката в сърцето си, никога повече да не й позволяваш да прави каквото си иска с душата ти - никога повече да не вярваш на Любов, Приятелство, Доверие... Затова променяш нещо в себе си. Добавяш нещо - една броня. Тази броня я използваш за защита - тя огражда сърцето ти. Опустошеното вече сърце, доколкото можеш , възстановяваш и след това стоманена обвивка - тя не пропуска болката в сърцето!
Защо не се замислиш само за миг?
Тази крепост, в която поствяш сърцето си, няма да позволи болката да навлиза отново. Но щастието и радостта също няма да могат да проникнат вътре и да стоплят скованото, почти каменно сърце... Какво представляват бронята, която покрива сърцето ти, и крепостта, в която пазиш душата си? Та те те променят изцяло. Вместо да ти помагат, те всъщност не те ли отдалечават все повече и повече от живота? Та ти вече си безчувствен...
Замисляш се, нали?
Може би само хората, които истински обичат живота, ще рискуват. Нима не си струва да те боли, ако преди това си бил щастлив, нима не си струва да страдаш, ако знаеш, че след това ще се усмихнеш? Нима е без значение за теб, че си докоснал звездите, въпреки че си се опарил?...
Аз бях сложила броня и бях се затворила в крепост. Исках да се спася, а всъщност потъвах още повече. Чудя се колко ли щастливи мигове, колко весели усмивки, колко нежни погледи съм пропуснала само и само да не усещам болката.
И ти искаш да бъдеш щастлив, нали?
И знай, че колкото повече удари получава широко отвореното ти сърце, то толкова по-издръжливо става. Искаш да се усмихваш, да обичаш някого, да имаш приятели - на това е способно само незащитеното сърце...
Не се опитвай да защитиш сърцето си. Позволи му да живее."



Сърцето е тайна, защото?

-Мисля, че съм влюбен.; -Обичам те!; -Мразя те! Какво значат тези думи? Защо ги изричаш? Ако отговорът е "чувства"- какво значи товав? От къде извират? Защо?
Въпроси, въпроси, въпроси... без отговор. Защо сърцето е тайна?- Защото понякога ни е трудно да го разберем? Защото понякога въобще не го разбираме? Защото ни кара да плачем?
Нека отворим някоя енциклопедия. Сърце: "Централен орган на кръвообръщението, който се намира в лявата част на гърдите."- Е, явно сърцето не е тайна, нали? Тогава защо четем във вестниците- "Убити мъж и жена! В смъртоностният любовен триягълник...". Кой е виновен, убиецът- НЕ! Неговото сърце, обичайният заподозрян.
"Сърцето е тайна, защото?"- Е, аз от къде да знам. Не аз съм създал света за шест дни и не аз съм си почивал на седмият. Защото светът е загадка, защото хората са тайни, защото съдбата е мистерия.
Сърцето не е тайна. Сърцето е слънчевите очила в мрака. Защо не го разбираш? Защото не виждаш в тъмното. Просто трябва да светнеш лампата. Звучи лесно, но трябва да намериш ключа.
Но ако не е тайна, защо толкова писатели, музиканти, художници засягат темите- любов, омраза в произведенията си и защо определят като главна причина за тях- сърцето. Защо любовта е вечната тема? Защо се казва- "разбито сърце", а не бъбрек например. Какво е щастието?- Чувство?- Химичен процес?- вещество излизащо от някаква жлеза, наречена тимус?
Сърцето е помпа. Защо електрическите помпи нямат чувства?- Защото Някой е решил сърцето да остане загадка. За да неможем да го контролираме. За да останем хора.
Сърцето е тъмната страна на луната. Има нещо, което сме неспособни да видим.
Сърцето е най-добрият ти приятел и най-омразният ти враг. Сърцето е откачен шизофреник чакащ в сенките. Сърцето е плюс и минус, черно и бяло, живот и смърт. Сърцето е тайният ключ за следващото ниво, който никога няма да вземеш.
Сърцето е неразгадаем ребус, голямата мистерия, нерешаемата задача. Сърцето е причината, Ти да си жив.

[nevidima_du6a]

blagodarq mn:) :grin:a 6te moge li da mi nameri6 ne6to na tema na6iqt ob6t dom zemqta ili jivota e kratak iskustvoto ve4no 4e imam klasna utre i nqma ideq kakvo da pi6a na tezi temi
predvaritelno blagodarq

[sexa_na_kompleksa]

Виж това:

"Земята - наш дом"

Вървя из моя град, минавам през парка, повдигам глава към огромните кестени и старите липи и спонтанно ме обзема един тревожен въпрос: осъзнават ли хората какво причиняват, чрез своята активна дейност на своя дом – Земята и на нейната природа; това ли е земната природа и какво място заема тя в моята, твоята, човешката жизнена среда?
И наистина, чрез своята активна дейност и начин на живот, човечеството постепенно разрушава Земята, но най-много е засегната прекрасната и величествена земна природа.
Аз усещам природата като някоя приказна вълшебница, която приютява в топлите си пазви разковничето на живота. Тя е чародейка, изпълнена с най-живителната сила на житейското начало. Природата е конгломерат от слънце, въздух и вода; от гори и планини. Каква наслада, какво удивление доставя красивата природа, пред която се възхищавам и благоговея. Поетът търси своето вдъхновение сред природата. Художникът изпитва възторг пред нейния пейзаж и я превъплащава в своята палитра. А колко важна е за жизнената среда. Природата изцелява болния чрез вкуса на билките, аромата на цветята и свежестта и чистотата на въздуха. Тя влива най-живителните струи на растенията, животните и хората. В нашия век, век на атомни централи и компютри, интернет, на една бурна и шеметна музика и дискохаоса, природата трудно отстоява набезите на кошмарите. Горите, които покоряват със своята колоритност, са най-мощния акумулатор на въздушното пространство. Те са и координатор на дъждовните облаци. Всяко горско растение е една медицинска кислородна бутилка, която щедро дарява чист и свеж кислород. Но сега гората е тъжна. Не се оглася от сладките звуци на сладкопойните птици. Чува се свистене на дърворезачка и тежко поваляне на красиви гигантски дървета – гордостта на горската природа. Една небрежно захвърлена неизгоряла цигара, възпламенява огромен пожар и опустошава обширни горски блокове. Горите са безценен профилакториум за човешкото здраве, затова всяко опустошено дърво накърнява жизнената среда. Те са убежище и на много разнообразни и красиви диви животни. С умиление и болка срещам ловци, запътили се към горите и полята. Между тях има и бракониери, които безмилостно изтребват ценен дивеч за свои лични цели. Така обеднява дивият свят на природата. Нашата страна е богата на гори и прекрасен горски декор, но мисля, че не се проявява достатъчно грижовност за опазването на горите.
Планетата Земя е известна още като “ Синята планета “, защото е богата на водни ресурси. Какво е природата без реките!? Реките, със своите бистри и чисти води, винаги са утолявали човешката жажда. Как жалко наблюдавам бреговете на реките, които често се превръщат в сметища и така се замърсяват водите. Такива води днес се ползват и за пиене в жизнената ни среда.
Иска ми се да бъдем по-осторожни и да пазим нашия дом – Земята, нейната природа и всичко, което ни заобикаля. Така ще има високи дървета, гъсти и зелени гори, бистри клокочещи извори и потоци, чист и здравословен въздух. Всичко това е моят и Вашия дом и природата в човешката жизнена среда – необятна и колоритна. Земята и природата са най-уютния дом за хората, затова те въплащават и жизнената среда.
Пролет е.Всички растения и животни се събуждат за нов живот. Слънчевите лъчи напористо разкъсват тъмните облаци. Един благ ветрец ме погалва и долавям звуците на ухаещата природа, които се сливат с молещо послание – да пазим чиста и приветлива Земята и природната среда, за да можем да се опазим и ние като нация.
Днес всеки върви по своя път, но всеобща е мечтата на човечеството към красотата в живота, към съвършенство, към хармония между хората, Земята и природата.
Хора, обичайте Земята, защото тя е ваш дом!

И тук:

http://www.teenproblem.net/s/476.html

[nevidima_du6a]

blagodarq mn :grin: :grin: :grin: