ScionOfStorm
05-11-2008, 18:55
Легенда
Сказания древни прошепнати ми бяха
Когато здрачни сенки земята озариха.
За любов мъконосна, за надежда плаха
Всичко те алените пред мен смело разкриха.
Отвъд поляни тучни, де тревата пее
А планините потоци руйни с шум леят
Смях бистър звучи, девойка се смее
И трелите на сърцето й девиче пеят.
Отвъд лъчи, де слънцето над ней грее
Пламък буен в сърцето на момък гори.
Отвъд светове и мисли, славеят ще пее
А вятърът тих приказка тяхна шепти.
За това, как завистлива кралица Скреж
Докосна момичето със своите зли пръсти.
И посипаха се къдри като бурен валеж
На земята, де тревата още от мъка пламти.
И под слънцето също потъмняло, скърбящо
Чуха се слова тихи и дадена навеки клетва.
Че не може сърце влюбено, в огън врящо
Мирно да стои и ръкави стиснати да не запретва.
Отправил се момъкът злочести на безкраен път
С горест в душата, на справедливост решен.
Останал е през вековете той без сетна плът
Но духът му буйно пламтящ не ще бъде сломен.
Затуй шепнат ми сега ветровете и земята
Усмихват ми се с тайна слънцето и луната.
И там, на хълма, когато в мрака замислен седях
На двамата ‘век влюбени с жар песента аз изпях.
Сказания древни прошепнати ми бяха
Когато здрачни сенки земята озариха.
За любов мъконосна, за надежда плаха
Всичко те алените пред мен смело разкриха.
Отвъд поляни тучни, де тревата пее
А планините потоци руйни с шум леят
Смях бистър звучи, девойка се смее
И трелите на сърцето й девиче пеят.
Отвъд лъчи, де слънцето над ней грее
Пламък буен в сърцето на момък гори.
Отвъд светове и мисли, славеят ще пее
А вятърът тих приказка тяхна шепти.
За това, как завистлива кралица Скреж
Докосна момичето със своите зли пръсти.
И посипаха се къдри като бурен валеж
На земята, де тревата още от мъка пламти.
И под слънцето също потъмняло, скърбящо
Чуха се слова тихи и дадена навеки клетва.
Че не може сърце влюбено, в огън врящо
Мирно да стои и ръкави стиснати да не запретва.
Отправил се момъкът злочести на безкраен път
С горест в душата, на справедливост решен.
Останал е през вековете той без сетна плът
Но духът му буйно пламтящ не ще бъде сломен.
Затуй шепнат ми сега ветровете и земята
Усмихват ми се с тайна слънцето и луната.
И там, на хълма, когато в мрака замислен седях
На двамата ‘век влюбени с жар песента аз изпях.