Опасна мълчаливост...

[Amelly]

Сред приятели съм доста разговорлива и не ми пука много ,много какво казвам.Но когато тепърва се запознавам с някого,или сме се виждали няколко пъти и не се знаем много -ТОТАЛНО ЗАБИВАМ,ама все едно някой ми е изтръгнал езика,дори сред непознатите да имам приятели и познати от отдавна.На мога да си преодолея мълчаливостта и защо мълча,защото всеки смятам ,че каквото и да кажа,ще е не на място и няма да се харесам на човек с който съм се запознала.Това много ми,защото като изляза,с някой ,скогото тепърва съм се запознала трябва с часове да се мъчи докато изкопчи някоя друга дума от мене.а още по-зле става когато са се струпали повечко хора,тогава кажи-речи съм невидима.Много си ес дразня на моменти и искам да се отърва от задръжките си и от мълчаливоста......някакви съвети?

[LostInMe]

на колко си 8) 8)

[mishenceto92]

Аз БЯХ така.Няма страшно,с времето ще го преодолееш... :wink:

[WondeR TeddY]

eiiii stiga be prosto se uspokoi.ne trqbva da ti puka kvo mislqt za teb hora koito dori ne poznava6 nali :grin: .prosto se otpusni,otvori si ustata i kaji tva koeto ti e v glavata,dori da e nqkoq tapotiq(vse pak pove4eto teenove si umirat da slu6at tapotii i da se hilqt kato maloumni :razz: )taka 4e relaxxxx :-D

[ThunderGoddess]

Такава съм. Воден знак си, нали? Нормално е, предполагам, че се преодолява, Няколко пъти като събереш смелостта да кажеш нещо. Лично аз се харесвам така - не смятам, че съм длъжна да изсипвам всичките си проблеми върху някакъв си човек, с който слабо се познавам. Епа хората ме смятат за мистериозна, което, честно казано, ме ласкае.

[marencetuuu]

пффффффффф същата съм и аз..абсолютно
иначе съм такъв плямпалник,че на моменти не се тряа ама само пред моите си хора,пък съм на 19 :? просто не съм си на мястото-искам да говоря за моите си неща,а човек като не знае историята и е тъпо и някак нз...странното е,1е с някои хора от 1ия пат се отпускам,пред други с месеци не мога,а дори и да се сближа-не ми е комфортно някак пак...

[LostInMe]

пффффффффф същата съм и аз..абсолютно
иначе съм такъв плямпалник,че на моменти не се тряа ама само пред моите си хора,пък съм на 19 :? просто не съм си на мястото-искам да говоря за моите си неща,а човек като не знае историята и е тъпо и някак нз...странното е,1е с някои хора от 1ия пат се отпускам,пред други с месеци не мога,а дори и да се сближа-не ми е комфортно някак пак...

и аз що годе така :) вадят ми думите с ченгел 8-)

[alex4ii]

Сред приятели съм доста разговорлива и не ми пука много ,много какво казвам.Но когато тепърва се запознавам с някого,или сме се виждали няколко пъти и не се знаем много -ТОТАЛНО ЗАБИВАМ,ама все едно някой ми е изтръгнал езика,дори сред непознатите да имам приятели и познати от отдавна.На мога да си преодолея мълчаливостта и защо мълча,защото всеки смятам ,че каквото и да кажа,ще е не на място и няма да се харесам на човек с който съм се запознала.Това много ми,защото като изляза,с някой ,скогото тепърва съм се запознала трябва с часове да се мъчи докато изкопчи някоя друга дума от мене.а още по-зле става когато са се струпали повечко хора,тогава кажи-речи съм невидима.Много си ес дразня на моменти и искам да се отърва от задръжките си и от мълчаливоста......някакви съвети?Az sam sa6tata pri men maivsi4ko e v samo4uvstvieto.Smqtai zapoznah se s vsi4ki ot noviq mi kas samo sled 1-2 sedmici :razz: nogo sam zle no ve4e mai se poopravam :-P :P :-P :P :-P

[BlueCat]

Не каза на колко години си. Щото мисля, че при някой това се преодолява с възрастта. Поне при мен май е така. Аз като бях на 13-14 бях същата. Пред роднини, най-добри приятели почти не млъквам, ама пред някой по-далечен една дума не можех да кажа. И не съм единичен случай. И други хора са го преодоляли с възрастта. А сега може просто да си кажеш: "Не ми пука какво ще си помислят за мен, казвам това, което мисля!"