btkmaria
05-12-2008, 12:55
Моля Ви.спешно ми трябваЛИС на тема"О неразумни юроде.защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език".Благодаря предварително!
sexa_na_kompleksa
05-12-2008, 12:58
Виж това:
Днешните българи могат ли да бъдат убеждавани с укорите на Паисий
(Есе)
Днес България е свободна и независима държава, за разлика от времето на Паисий. Но дали българинът е достигнал своето духовно израстване? Отричането на своето и чуждопоклонничеството не са непознати на съвременниците ни. В живота ни днес липсват възвишени идеали. Няма я тази духовност, която през Възраждането удиви света.
В онова смутно време призивът на Паисий : „О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?” има голямо въздействие, защото възвръща позабравеното българско самосъзнание, защото с думи и с дела този голям родолюбец проповядва най- святата вяра: любовта към Отечеството.
Днешният българин познава историята на своя народ, но не може да разбере своето настояще. И днес се говори за патриотизъм, но липсва примерът. Младите българи бягат в чужбина, не защото не обичат България, а защото не могат да се реализират в родината си.
Укорите на Паисий са нужни днес, може би повече от всякога. Много е важно обаче кой ги изрича. Празните приказки звучат фалшиво и не въздействат върху никого, напротив, имат обратен ефект. Правото да изричат тези думи имат само хората, които с делата си садоказали, че обичат и ценят България, тези, които издигат авторитета на Родината ни. Българинът има нужда от положителни примери, има нужда от самочувствие, за да повярва в себе си!
ОСНОВАТЕЛЕН ЛИ Е ГНЕВЪТ НА ПАИСИЙ В ДНЕШНО ВРЕМЕ?
( есе )
О, неразумни и юроде, поради что се
се срамиш да се наречеш болгарин?
П. Хилендарски
Гневът на Паисий- кой го чува днес? Онези, които го чуват, са безсилни. Те нямат власт и средства, с които да защитят българското. Онези, които могат, са забравили, че са българи.
Малко преди смъртта си Николай Хайтов предупреди: “Изтървем ли България, изтървали сме всичко!” ( “Троянските коне в България” ).А България, системно и целенасочено, вече второ десетилетие, се унищожава- чрез бедност, чрез псевдопросветност. Вчерашни и днешни управляващи решиха, че родолюбие и патриотизъм са равнозначни на шовинизъм.
Да се върнем по-назад от Паисий, при братята създатели на писмеността ни и да интерпретираме думите на Кирил: “Та Бог не праща ли дъжд за всичките народи, не праща ли слънце…”. Всеки народ има право на свой език, своя самобитност, своя култура. Това го съхранява. Има право да отстоява своите традиции. В същото време да уважава културата и традициите на другите народи. Не може да няма преливане от култура в култура- но разумно, без подражание, и най-важното- без отрицание на собствената! Иначе- гибел!
Живеем в страшно време. Оказа се, че човечеството ни на йота не е поумняло за толкова много векове. На нищо не се е научило; на нищо, което да го направи по-разумно и по-добро. А няма ли разум и доброта, взаимно уважение и разбиране, любов- всичко останало води към разрушение и гибел, както на духовни, така и на материални ценности. А кому е нужен такъв свят? Само на неразумните, само на онези, които неоправдано се наричат хора.
Нормално закодиран човек не може да желае войни, разрушения, смърт, страдания, гибел… Не може! Но именно нормално закодираните хора винаги са били и са безсилни. Нещо страшно сбъркано има в тоя свят!
Паисий е живял в тежко време. Но нашето днес е много по-страшно. Паисий са го чули и разбрали. И хиляди знайни и незнайни негови последователи са се отзовали на пламенния му зов и са възродили една нова България- съхранили са един древен народ. А днес? Къде е днешният Паисий? И ако се пробуди, ще има ли своите последователи?
Гневът на Паисий, гневът на Ботев, гневът на Левски и на колко много други истински българи е нужен, повече от когато и да било, днес? Защото е надвиснала реалната опасност да изчезнем като народ- с отрицателния си прираст. Защото е надвиснала страшната опасност да изчезнем като нация- със зле разбрания космополитизъм, с престъпното отрицание на родолюбие.