sexa_na_kompleksa
05-13-2008, 17:42
Виж това:
Кой е по-силен – човекът или природата?
Да поговорим за живота. Да! За този живот, в който ние ставаме жертва на вечната борба между човека и природата, водеща към неизвестността, показваща глупостта, а може би е в центъра на необратимото - гибелта на хората.
Мисля за живота, като за пътуване, защото така някак си ми е по-лесно да възприема даденостите, за които не мога да намеря обяснение. Знам, че това пътуване има край, но не знам кога и къде ще видя надписа “Спирка Последна”. Именно тази идея ме стимулира да науча колкото се може повече за това пътешествие за времето с което разполагам. Разсъждавайки върху фактите, които знам, стигнах до следното заключение - Светът е съвкупност от организми и неживи предмети, като всички си имат определена функция. Такива са и хората. Или може би са били. Стремейки се към съвършенство и власт, човекът разрушава всичко по пътя си. Хората са нагли, надменни и високомерни и го показват чрез действията си, които са пагубни за природата. По този начин, човекът навлиза в една вечна битка с природата, в която няма възможност за победа, но не го осъзнава.
Стремейки се към правия път и следвайки маршрута си, направих заключение, че човекът си мисли, че е по-силен от природата, защото е постигнал огромен технологичен и научен прогрес, но всъщност нашите действия са екологична катастрофа. Безбройните заводи, превозни средства и отпадъци унищожават озоновия слой и причиняват невероятни по своя размер вреди. Насилието върхо околната среда не може да бъде никога победа в тази вечна битка, а единствено би мога да е задоволяване на човешките капризи.
Този своеобразен двубой се води единствено от нашата глупост. Хората остават с впечатлението, че безразборното хабене на ресурси е начин за надмощие, а всъщност по този начин увреждаме нашият собствен дом - природата. Благодарение на околната среда живеем и оцеляваме. Ако не се спрат тези безмислени действия породени от глупави и нагли капризи, нашият дом, убежище, бащиното ни огнище би заприличало на затвор, в който са поместени самонавредили си вредители.
Природата е тайствена сила, която не може да бъде овладяна. Природните бедствия, нанасящи огромни щети в индустриялен и личен план на хората, са явен знак за нашата немощ. Липсата на предсказване на тези събития е явен знак за нищожество и заблуждение, че сме нещо велико и непреклонно. Човекът е нарушител на природната хармония, а не победител.
Дълъг е пътят, който извървява отделната личност. Дълготраен, но и много поучителен. За жалост много от хората са неспособни да свеждат всеки проблем до поука и това води до морално падение при някои, загуба на самочуствие при други, здравословни проблеми при трети и така нататък. Всички тези неща имат нещо общо - природата и трябва преди да видим надписа “Спирка Последна” да намерим рационално решение на проблемите с природата, защото това не е вреда на околната среда, а разрушение на цялостта на дома ни.
Ако доброто е неопределимо на какво може да разсъждаваме като дебатираме неговата природа?
Понеже доброто и самото определение за него е различно за всеки човек, дебатите отнасящи се за него и за природата му са много абстрактни и трудни за описване.
В различните култури доброто е представено по различен начин и това го прави много индивидуално. Точно заради това често се чудим каква е природата му, но да се разбере това може да е доста трудна задача, задача която може да има много различни варианти и отговори. Може да се разсъждава над общите представи за добро - законите, също може и над религиозните - по библията, а може и добро за теб да е единствено ти и близките ти да сте добре. Затова преди да се разсъждава над природата му, трябва да се определи над кой аспект ще бъде подложено.
Някой могат да кажат, че доброто не съществува, а други, че то и злото са едно и също. И те вероятно ще са прави, защото от различните гледни точки нещата са напълно променени. Например, ако си американски войник убиващ иракчани, ти не правиш зло, а добро, защото така помагаш на държавата си (като и подкпряш позицийте), а също и на семейството си (от финансова гледна точка), а и също някой от хората, който убиеш биха могли да станат главни действащи лица в събитие наподобяващо 11 септември, но ако погледнеш от страната на иракчанина, който е убит, това въобще не е свършено добро, защото той е.. мъртъв.
Различните аспекти на доброто са това, което е причината за много лоши неща, защото ако имаше едно общо мнение какво е добро и всички го следваха, не би имало толкова проблеми, но разбира се ако беше така хората нямаше да са уникални и света не би бил същия.
Доброто може да е неопределимо, но се пак има някакви граници. То не е напълно различно за всеки човек, а има някакви общи граници. Това се пак прави разсъжденията и дебатите над природата му по-лесни. Доброто е много обсъждан предмет и затова още от малки родителите ни се опитват да ни научат да различаваме доброто от злото. Всяка направена добрина бива оценявана от критерийте ни. Въпреки това, мислейки, че правим добро ние всъщност може да направим мечешка услуга на някого. Но това действа и в двете посоки, правейките нещо лошо на някого ние може всъщност да му помогнем. За приемр, ако нагрубим някого, ние всъщност може да му помогнем да наблегне на нещата, който прави за да не го нагрубяваме и така всъщност да има полза от това.
Природата е творец на всички творци.
(Есе)
Колкото и да изследваме природата, винаги ще остане една част от нея, която ще остане загадка. Тя е прекалено сложна и съвършенна, за да знаем всичко за нея. Тя ни удивлява със силата си и красотата на творенията си. Природата може от части да се сравни с хората – тя може да бъде спокойна, но може да бъде и непредвидима. Най-вече тя може да бъде сравнявана с художниците, но нейната “четка” е много по-разнообразна и креативна от тяхната.
Кой не е чувал за връх Еверест, големият бариерен риф, Гранд Каньон, водопадите Виктория или Северното сияние? Кой не е оставал изумен пред тези съвършенни природни чудеса? Според мен няма човек, които да не се почувства безпомощен пред извисяващите се води на Виктория, или да не се чувства на върха на Света, когато изкачи Еверест, не малко хора са поемали по този път дали за слава, или за обогатяване на душата и чувството да усетиш силата, красотата и величието на природата. Природата ни очарова с всяко нейно творение, което има своя “запазена марка”, защото рядко може да се срещнат еднакви чудеса на природата. Красотата на нашата страна е безкрайна, но малко хора го виждат. Но такива хора, които обичат да “живеят” в природата, могат да я оценят. Всеки, посетил Чудните мостове в Родопите, остава смаян от внушителността на мостовете. А какво да кажем за Триградското ждрело, което едновременно изглежда страшно, но и ни смайва с величествеността си. Всеки българин трябва в живота си да посети поне няколко пещери. А защо не именно Духлата, която е най-дългата пещера в България, получила името си заради звуците, които вятърът издава при преминаването си през входа на пещерата. Или Магурата, която е една от най-красивите пещери в родината ни, в нея могат да се видят много красиви скални рисунки от ранната бронзова епоха.
Когато мислим в световен мащаб, не бива да пропускаме Северното сияние с неговите преливащи се цветове. Полярните сияния са може би най-величествените, грандиозни и красиви явления, които човек може да види с невъоражено око. Те представляват неописуеми по своята мащабност и изключителност светлинни ивици. Както е казал един норвежки писател, след като е наблюдавал северното сияние в пълното му великолепие: “Няма молив, който да го нарисува, няма цветове, които да го предадат и няма думи, които да го опишат в цялото му величие”. Големият бариерен риф край Австралия е също едно от най-невероятните природни чудеса. Рифът е единственото живо нещо на Земята, което може да се види от Космоса. Ако човек няма щастието да посети това чудо на твореца – природа, може поне да разгледа снимки и повярвайте ми, то ще се озове в листа с местата който искате да посетите.
По телевизията съм гледала не един път документални филми за например... 100 места, които трябва да посетим преди да умрем. Е надали всички ще можем да осъществим това, освен ако не сме милионери и разполагаме с много време. Но тези, които могат да ги посетят мога само да завиждам и да се надявам, че някой ден и аз ще мога да се докосна до тези величествени творения и то не само на снимка. И всички те са сътворени от най-истинския и велик творец, а именно природата. Българският език е толкова богат, а за чудесата на природата като че ли не могат да се намерят всички думи и изкажат всички преживявания, когато се докоснем до великолепието на “творбите” и. Тя най-заслужено може да получи титлата творец, защото не смятам, че някои би могъл да даде някакви оспорващи доказателства против това твърдение. Никое човешко същество не може да бъде способно на такива чудеса като природата, защото тя притежава безценна “палитра” и собствен “почерк”, а да не забравяме че самите ние използваме материали пак създадени от природата, за да я пресъздадем било то на хартия или платно. Не са малко художниците, които са били завладяни от красотата на природата и са я пренесли на платното си. Многообразие, багри, невероятна пъстра палитра – всичко това помага на художниците да изобразят в картините си тази природна красота. Както и писателите, за които природата е извор на вдъхновение и в крайна сметка стихотворенията остават за бъдещите поколения, с надеждата че те ще разберат това вдъхновение и то ще докосне сърцата им. Защото за да разбереш природата и да я обичаш, трябва да имаш сърце.
Между човекът и природата винаги ще съществува връзка, защото природата е незичерпаем извор на красота, удивляващ човешкото съзнание, тя е вдъхновение не само за творци, но само истинските ценители на красивите неща могат да бъдат в хармония с нея... Нужно е да обичаш с душата си.
Вечна, колоритна, непрекуснато меняща се, непостижима цел от миналото, недостижима посока от бъдещето, едновременно пред нас, но и отсъстваща. Накратко извор на вдъхновение или просто...природа. Природата е безгранична и няма нищо в модерния свят, което да наподобява дори и бегло усещането от съзерцанието на силуета на планинския хребет, пробождащ небесния хоризонт, спускайки стръмните си надвиснали склонове, отразяващи се в спокойната повърхност на водата.
Но не всичко от природата е толкова красиво...да не забравяме и природните бедствия, които могат да се разглеждат като “по-лошите” творения на природата. Земетресения, цунами, торнадо и още много, който нанасят щети и то не само материални, а взимат и човешки жертви, но спопред мен това е начина по които природата ни подсказва, че не се отнасяме добре с нея. Свидетелсвто за това е глобалното затопляне, замърсяването и още много други и за тях сме виновни само ние..хората. Ако някой е в състояние да разруши творенията на природата това сме точно ние.
Така мога да продължавам още много, защото чудесата на природата са много, разнообразни и всяко от тях красиво само по себе си. Но най-важното е да ценим и пазим природата, защото тя е един от най-важните фактори за съществуването ни. Трябва да се научим да живеем заедно с нея без да и вредим. Трябва да се възхищаваме на творенията и, защото ние не можем да създадем подобни величествени красоти. Безмълвието ни към произведенията на природата творец, говори само по себе си за необятните възможности на природата.
Нека пазим природата си непокътната, за да може тя да бъде наше вдъхновение още много време напред!