View Full Version : Дамата с рентгеновите очи ; Песен за човека от Вапцаров
molq pomognete mi imama klasno v petak no ne moga da namerq sldnite temi :
Същността и привидното в Дамата с рентгеновите очи
Представата за човека в Песен за човека от Вапцаров
spe6no mi trqbvat, molq vi pomognete mi .. :-k :(
MartyParty
05-14-2008, 08:29
ВИДИМО И НЕВИДИМО В РАЗКАЗА НА СВЕТОСЛАВ МИНКОВ „ДАМАТА С РЕНТГЕНОВИТЕ ОЧИ“
Димитринка Славейкова
Творческият свят на Светослав Минков е странен и необичаен за читателя, който познава повествователната традиция на Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков. Ученикът от 8. клас е именно такъв читател. Затова запознаването му със спецификата на разказвача Светослав Минков предполага и изисква особено внимателно осъществяване.
Развитието на българската литература преди появата на твореца Светослав Минков очертава класическия модел на повествуване в рамките на т.нар. „сериозна литература“, отразяваща в реалистични картини историческия живот на народа (както е при Иван Вазов) и духовния мир на човека (както е при Елин Пелин и Йордан Йовков). Творчеството на Светослав Минков е ново, различно, оригинално и това е предпоставка литературният критик Симеон Султанов да го определи като „самотник в българската литература“.
Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ е типологичен за писателя за времето от 30-те години на 20. век. Художественото изображение се отличава с иронията, сарказма и пародията на познатите публицистични, художествени, вестникарски, модерни изяви. Оригиналният поглед на твореца към света и човека визира и основния конфликт на времето - между Природата и Цивилизацията. От тази конфронтация произтича и необходимостта от създаването на човека анатомия, на човека марионетка.
Неочакваното екзотично заглавие провокира читателя със своето звучене и значение - необичайното съчетание от понятията дамата и с рентгеновите очи предизвиква любопитството и особения „хоризонт на очакването“ на възприемащия текста. Асоциативната връзка на първото понятие с рицарските романи и европейския цивилизован свят по-късно се иронизира и пародира. Фантастичното словосъчетание на научното понятие рентгеновите и анатомичното очи предизвиква въображението към странното чудо, което предстои да се разгърне пред читателския поглед. Сблъсъкът на различните нива на нагласите създава дистанцията на четящия спрямо произведението и го „отчуждава“ от стандартния начин на възприемане чрез съ-преживяване.
Видимото и невидимото в разказа се разгадават постепенно и фантастично-необичайното се превръща в странно-абсурдно художествено пространство и време. Началото представя затвореното и изолирано пространство в „чакалнята“ на института по разхубавяване. То назовава обикновените видими човешки присъствия в смешното и трансформирано „виждане“ - вместо „кралици на красотата“ тук се очертават претендентки за титлата „царица на грозотата“. Всекидневно-битовото описание в едри щрихи на обичайните им занимания е принизено до безсмисленото разглеждане на списания, информиращи за чужди животни и страни.
На фона на тази чакалня се изгражда образът на „гениалния маестро Чезарио Галфоне“ - името му е художествен знак за заниманията му и тяхната „значимост“. Като „владетел на глупците“ той има задачата да коригира „природните недостатъци“ на своите клиентки и „да превръща и най-отвратителния изрод в прекрасен ангел“. Авторът постепенно задълбочава сатиричната характеристика на героя не чрез традиционните художествени похвати, а най-вече чрез гротесковото изображение на магическите резултати от неговата дейност. Иронията на писателя се насочва срещу духовната ограниченост на хайлайфното общество, което самт си създава самочувствието на висше общество - художественото повторение на епитета „благотворителни“ завършва с едно „благотворително кокетство“, граничещо с гротеската.
Писателят изгражда общата представа за обществото и от него „отделя“ един произволно избран образ - типичен за средата, на която принадлежи. Мими Тромпеева е неотделима част от своя свят, в който единствена ценност представляват телесните, физическите дадености. Името й звучи в контекста на модата от 30-те години на 20. век - галеното Мими се съчетава с музикално звучното Тромпеева (от френски език - лъжа се, мамя се) и се оформя като име - знак на времето. Метафоричното значение на природната й ощетеност - кривогледите очи - насочва мисълта на читателя към деформираното „виждане“ на света на висшето общество. Единствената значимост за това общество са материалните ценности и физическата същност на човека - презрението и безразличието дистанцират всеки, който се оразличава от стандартната форма.
Видимото, материалното, физическото присъстват и властват в този свят, сам определил себе си като „висше общество“. Но именно липсата на духовност ги принизява - авторовата пародия се превръща в отрицание на елементаризираното човешко присъствие. Представата за щастие на героинята Мими Тромпеева се измерва в категориите на средата, на която принадлежи, - искрената й болка и страдание се пораждат от несъответствието й на себеподобните от „аристократическите кръгове“. Мечтата да се омъжи, и то непременно за милионер, е пределната граница на духовните й пориви и стремежи.
Видимите измерения на човешкия свят надмогват невидимите нюанси на психичните изживявания на човека - светогледът на Мими Тромпеева изцяло изразява зависимостта от законите на социалната й среда. Закономерно е и прекрачването на прага на козметичната „фабрика“, която преобразява, но естествено - външността - на суетните жени. Те са едновременно клиентки и пациентки, но не само на Чезарио Галфоне, а най-вече на собствената си зависимост от заобикалящия ги свят.
Светослав Минков включва в „правенето“ на разказа и читателя - сътворяването се превръща в своеобразна игра на въображенията на автор и възприемател. Обръщението „драги читателю“ едновременно приобщава и дистанцира съавтора читател от иронично определената като „нашата история“ история на героинята. Разграничаването е необходимо за преосмисляне на истинските стойности в нравствения облик на персонажа. Към този художествен пародиращ принцип на изображение се наслагва и смешно-патетичното звучене на речта на „гениалния маестро Чезарио Галфоне“ - така визията се допълва и се доизгражда от ироничната сцена игра на героичното, характерно за рицарските романи, с принизяващото и травестиращо словесно изпълнение на любимеца на „слабия пол“ от хайлайфното общество. Многословието на чудодееца поставя акцент върху същностната страна на заниманията му - съграждането на изкуствен човек чрез парафинени инжекции и моделиране на превъзходни класически форми. „Морето“ от красиви и приповдигнати думи се придружава от съответната поза на гротесково присъстващ герой - сложи „лявата си ръка на сърцето, а дясната издига знаменателно нагоре и като коленичи...“
Приказното начало в разказа е използвано от твореца в момента на изобразяването на магията чудо - кривогледите очи на Мими Тромпеева бързо и с лекота са заменени с новия тип „рентгенови очи“. Алегоричното значение на рентгеновите очи насочва размисъла към дълбините на човешкото същество - то напълно се дистанцира от природното си начало, превръща се във вещ с гаранционен срок. Цивилизацията довежда човека до абсурдното състояние на бездуховност и обезсмислено съществувание.
Фрагментираният тип изграждане на творбата съответства на цялостния замисъл на писателя - читателят трябва да участва в започнатата игра и да доизгради с интелектуалното си съпричастие започнатото от автора. Използването на дневника на героинята пародира модата на 30-те години на 20. век, утвърдила словесните излияния на младите дами от висшето общество. Погледът „отвътре“ към преживяванията на Мими Тромпеева е двойно обърнат към същината на света, на който тя принадлежи. Невероятната способност да „вижда“ с новия си поглед през хората открива истината както за тях, така също и за нея. На преден план се оказват скелетите и атлетичните тела на представителите на хайлайфа, но героинята с нескрита симпатия и одобрение приема липсата на мозък. Повърхностното и неангажиращо поведение е емблема на заобикалящия я свят, но в изразите на Мими звучи искрената радост от „докосването“ до тази видимост-невидимост на така близките й и сродни същества. Анатомията е понятие обобщение за човека, изгубил човешкия си облик и духовните си потребности и останал затворен, ограничен, но и неизмеримо щастлив в телесната си съвършеност.
Оксиморонното съчетание „живо гробище“ не съдържа оценъчен тон, не противопоставя Мими Тромпеева на обществото - искреното признание на радостта й звучи в контекста на дневника, отразяващ естествената й принадлежност към същия този свят. „Плъзгането“ по повърхността на живота продължава с лекотата на опредметения човек, но не-личност, осъзнал неразривната си връзка и зависимост от това „живо гробище“. Иронията постепенно преминава в сарказъм и самоизобличение - искрената възхита пред стройните скелети и съвършените анатомични присъствия преминава във възторг и нескрита възбуда от принадлежността на героинята към този телесен свят.
Пародирана е и вечната тема за любовта - обект на вълненията и повод за трепетите на Мими Тромпеева е атлетичното тяло на Жан - идеалното тяло е достатъчно да привлече вниманието на рентгеновите очи. Анатомията измества представата за човека като единство от духовност и физическа даденост. Видимото е достатъчно и единствено необходимо - богатството компенсира липсата на мозък. Невидимото се демаскира в самопризнанието на героинята: „Уж мислите на човека идели от неговия мозък.“ Привидностите се разгадават чрез дисекцията на символа „рентгенови очи“ - иронията се превръща в гротесково самоизобличение на т.нар. висше общество - „може би хората от висшето общество разсъждават и мислят с някои други части на тялото си...“
Липсите - на мозъци и сърца - са определящи за характеристиката на един свят, в който моралните ценности отстъпват място на материалното и телесното начало. Мими Тромпеева е образ обобщение на този свят, достигнал до абсурдното си самоотрицание. На фона на разместените стойности на живота героинята „прониква“ в собствената си същност, без да се противопостави на заобикалящата я духовна пустота.
Авторовата дистанция от историята и внушаването на пародиращата отчужденост от нея се осъществяват и чрез обръщението към читателя „драги читателю“, и чрез ироничното назоваване „нашата история“. „Оттласкването“ от разказваното и разказаното се превръща в нов тип съприкосновение между читателя и текста, между читателя и автора - „кривото огледало“ на пародията не приобщава възприемащия към историята („нашата“), а по-скоро го провокира да се „отстрани“ от нея и да я оцени рационално. Новата роля на читателя не е в това да съпреживява разказаното, а, по-точно, - да „надживее“ тази история.
Измеренията на любовта се вписват в общия пародиращ тон на разказа - интимното преживяване се трансформира в странното и опредметено-принизено овеществяване на ниво богатство и пари: Жан е „тъй богат и мил“, „единствен наследник на вуйчо си - някакъв мултимилионер“; „Един милион в аванс и два милиона след сватбата“ са точните съотношения на „влюбените скелети“. Св. Минков дискредитира героите си в саморазкриването на собствената им духовна ограниченост - мечтата на Мими Тромпеева се съсредоточава в пътуването до Париж заради „хермелиново палто и бален тоалет“. Така „идеалната двойка“ се очертава в контекста на цялостното художествено внушение като неразделно единство от две тела сред множеството от парфюми и съвършени скелети.
Видимият свят се „вижда“ през погледа на всепроникващите рентгенови очи на един произволно избран представител от същото това общество, населено и съставено от безмозъчни и доволни скелети, определени от автора като „парфюмираната младеж от аристократичните кръгове“ и мечтаещите да се омъжат за милионери подобия на героинята. Присмехът и иронията директно се насочват към бездуховния свят, зает само със себе си и с незначителните си занимания. Видимостите резонират естествено в „кривогледите очи“, знак за деформиран и нереален поглед към света и собственото Аз. Значимостта на човека се свежда до визуалното възприемане и принизява всеки, който е различен. Опитите човекът да се маскира и да се представи като себеподобните си в света на тениса и новите марки автомобили се превръща в болезнено приобщаване към света на марионетките. Това метафорично определение за света на героите, населяващи разказите на Св. Минков, използвано от Симеон Султанов, е най-точното и е понятие - емблема. Отдалечаването на човека от природното му начало се пресъздава като метаморфоза на външния облик на несъвършения човек в „богиня на хубостта“.
„Феноменалните“ корекции на „природните дефекти“ на женските тела, - корекции, - осъществявани от маестро Чезарио Галфоне, писателят използва като видим знак за характеризиране на дамите от т.нар. висше общество. Патетичните думи на маестрото са съзвучни с повърхностното световъзприемане на клиентките - пациентки. Новата партида от „дами с рентгенови очи“ е видимият резултат от преобразяването на човека във вещ с гаранционен срок. Св. Минков съчетава патетично-приповдигнатия тон на риторичната реч на Чезарио Галфоне с публицистичната достъпност на вестникарския стил и това се трансформира в пародиращ принизяващ глас на разказвача. С познатите и видими житейски проблеми се загатва за сериозните и невидими процеси на духовно обезличаване и разпадане на човешката личност.
Невидимите светове на разказа предизвикват мислещия читател към неразгаданите и неразгадаеми тайни на живота. Проникването в дълбините на битието на героите разкрива истината за абсурда на живота им - отчуждеността им от реалния свят и липсите обозначават пътя на човека към не-човека. Телесната зримост обсебва човешкото същество и то се изгубва в безкрая на собствената си бездуховност. Физическото доминира над духовното и приема чувството за превъзходство, овеществява поривите за щастие.
Невидимото бягство на човека от безпомощността му да бъде самият себе си в света се реализира в пълното „превращение“ в част от него. Обрисовката на Мими Тромпеева обобщава движението на отделния представител на обществото към общите закономерности и превръщането му в покорна марионетка. Взаимопроникването между човека и заобикалящия го свят напълно лишава от личностна определеност индивида. Асимилирането му е неотделима част от законите на това общество, в което властват принципите на безпрекословната подчиненост.
„Самият герой като структурен елемент в разказите на Светослав Минков приема статута на автомат, на кукла. Той не е разкрит като характер, нито като съдба или индивидуалност, а чрез действената си функция в условността на един гротесков свят. Ето защо най-точно е да бъде определен като персонаж. И така - героят е кукла, марионетка, чиито конци авторът не само дърпа, но и устройва цяло представление, цял словесен театър, в който разиграва и своята роля на автор, и дърпането на конците.“ Тази трактовка на Виолета Русева (студията „Аспекти на модерността в българската литература през 20-те години“, Велико Търново, 1993) за творческия свят на писателя очертава основните особености на неговите герои. Човекът е представен в движението си към овеществяване и превръщане в не-човек. Гаранционната годност е пародиращ елемент от настоящия не-живот на изкуствения персонаж - като марионетка се вписва в своя измислен и почти нереален свят и без да се оразличава от множеството, безличен и щастлив, доволен се превръща в негова емблема.
Светът и човекът взаимно се допълват и се преливат в хармонично единство - повърхностните и елементаризирани изживявания очертават рамките на взаимопроникването на двете начала. Единствената стойност е настоящето - илюзиите са сведени до прагматично всекидневните мечтания на примитивния дух. Малките мозъци и сърца като на врабчета разграничават този свят на минимализма - мисъл и чувство са заменени от маската на доволството.
Маската скрива и не скрива възможното видимо и невъзможното невидимо от погледа на читателя. „Вълшебният рентгенол“ е част от авторовата игра с човека и читателя съавтор. Представлението се „разиграва“ открито - пред и заедно с читателя. Писателското „виждане“ се дистанцира от персонажите и се трансформира в нов поглед на възприемателя към „нашата история“.
Светът на куклите е абсурден и неестествен - цивилизацията „поглъща“ човешката топлина и индивидът заживява в новата си роля - играчка от паноптикума на измислените изкуствени хора. Скелетите и анатомията са достатъчни, за да „изразят“ бездуховното начало на човека, превърнал се в жертва на своята ограниченост и на своя неестествен свят. Привидностите се превръщат в ценност, видимото и невидимото разменят местата си и текстът се превръща в игра, наподобяваща живота. В нея съучастник е и читателят, достигнал до метаморфозата на съавтор.
Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ „отваря“ очите на читателя към един пародиращо-иронизиращ свят на марионетки и герои кукли. Интелектуалното съучастие предполага и напрежение при възприемането на творбата, изисква и познаване на културната традиция. Възможностите за съприкосновение и разгадаване на текста са осъществими на различни равнища.
Учениците от 8. клас осъществяват тълкуването на произведението на основата на естетическото възприятие и общокултурното си равнище. Те се ориентират в пародиращия стил на разказвача и се приобщават към ироничното изобличение на човешката ограниченост и самозаблуда. Демонстрираната отчужденост и „отстранеността“ от текста се съчетават с вярно разбиране на нравствените послания на сатирика Св. Минков.
Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ поставя много въпроси - за духовните ценности в човешкия живот, за отношението на човека към света и към собственото му битие. В това се открива и необходимостта подобни творби да се включат в учебната програма. Откриването на универсалните стойности и моралните устои на човечеството могат да достигнат до младата читателска аудитория и чрез сатирико-ироничния и принизяващ гротесков тон.
Подробностите и декоративните елементи в разказа провокират с елегантно подбрания си стил - те са видимостите, зад които се „скриват“ тънките нюанси на присмеха и пародията. Художествените „липси“ се превръщат в знаци на „преобърнатия“ сериозен повествователен маниер. „Кривогледите“ очи на главната героиня са детайл от картината на хайлайфното общество - деформираното и неестественото заемат „сериозната“ поза на оценка и когато се трансформират в странното и необичайното „рентгенови“ очи, те са отново неотделима част от същия този свят.
„Липсата“ на достоверност и истинност при изграждането на творбата е част от игровия ефект на писателя, който се забавлява в съграждането на необичайни ситуации и нетрадиционни образи, доколкото може да се приеме това определение. Художественото внушение се постига с гротеската, разместваща пластовете на познатите повествователни маниери и журналистически жанрове.
Невидимите движения на интелектуалната закачка се насочват навътре към текста - главната героиня е емблема на цял един свят, самозатворен в себе си, самодоволен и опредметен. „Нашата героиня“ принадлежи на този свят с доволството и спокойствието на това „живо гробище“ - оксиморонното съчетание назовава и обобщава „висшето“ общество. Безкрайната шега на природата се съсредоточава в анатомията и скелетите, движещи се като знаци символи във видимия свят на парите. Дори любовта приема измеренията на търговската сделка, а мечтата е снижена до „хермелиново палто и бален тоалет“.
Насмешката преминава в ирония и в подтекста се открива „вълшебната игра“ със словото. Преображенията се вписват в общия пародиращ тон на разказа - травестирани са стиловете на модните от 30-те години на 20. век романи, на журналистическите жанрове, на рицарските творби.
Разказът на Св. Минков е преобърнатият пародиращ свят на новата приказка за принцесата жаба. Вълшебното чудо на облика на персонажа се гради с лекотата на словесната игра, за да постигне демаскирането на цивилизования и антиприроден свят. Изповедното звучене на дневника внушава не толкова истинност, колкото отдалечава все по-осезаемо читателя от „нашата история“.
Неслучайно художественото изображение не включва описание на природна картина - дистанцирането на човека от естественото му начало е закодирано и в тази поредна „липса“. Писателят е верен на своя творчески светоглед и драстично противопоставя човешкия обезчовечен свят на безкрайно чуждия му природен свят.
Пътуването на човека към света и към себе си приема новия модерен вариант на пътуване към саморазрухата. Разпадащата се духовност е „скрита“ зад безгрижната радост от живота, зад привидната красота и приповдигнатата емоционалност. Пътуването до Париж „затваря“ и едновременно „отваря“ произведението - отвореният финал провокира размисъл за извечните стойности на човешкия живот, за самооценката на личността, за погледа й към видимия външен и невидимия вътрешен свят. Трудното пътуване към себепознанието се оттласква от деформирания поглед на героинята и читателят сам преоткрива истината за духовната ценност на Света и собственото си Аз.
Видимите и невидимите образи и идеи в разказа „Дамата с рентгеновите очи“ създават един необичаен художествен свят от странни и предизвикателни персонажи. Те пораждат интерес именно с новото си излъчване на прикрита познатост и отчуждаваща се непознатост. Своеобразно „вълшебно чудо“ се осъществява при срещата на младия, непредубеден читател с текста на Св. Минков - чудото на откриването на старите истини чрез вглеждането в чуждия деградиращ свят. Приказновълшебният разказ за „дамата“ се трансформира в прозрение на читателя за собствената му ценностна система. Необходимостта от съхраняване на човешкото у човека и завръщането му към изконните духовни измерения е закономерен резултат от съприкосновението с текста на Св. Минков.
Свалената маска на видимото художествено изображение носи и естетическата наслада - от разгадаването на пародирания невидим творчески подтекст. След срещата с повествователния маниер на Св. Минков, разкрит в разказа „Дамата с рентгеновите очи“, учениците откриват един интелектуален писател, осъзнавайки необичайността му, повечето от тях проявяват интерес към неговото творчество. „Очите“ на мислещия читател се „отварят“ за новата художествена система на пародиращата литература, която отрича утвърдените модели и естетически достижения.
MartyParty
05-14-2008, 08:30
Това май ще ти свърши работа за първото.
MartyParty
05-14-2008, 08:33
ВАПЦАРОВ – „ЧОВЕКЪТ НА НОВОТО ВРЕМЕ”
Вапцаровата поезия остаhttp://www.teenproblem.net/forumва трайно обвързана с човека и неговата същност. В единствената му стихосбирка „Моторни песни” (1940) преобладават творhttp://www.teenproblem.net/forumбите, посветени изцяло на човешката личhttp://www.teenproblem.net/forumност. Между тях се откроява „Песен за чоhttp://www.teenproblem.net/forumвека”, една от най-популярните творби на Вапцаров. В нея мотивът за преобразяваhttp://www.teenproblem.net/forumщата се човешка личност и за хуманното начало, което я движи напред, се осмисля в пряка връзка с житейските реални, с обстоhttp://www.teenproblem.net/forumятелствата, които често подлагат на изпитаhttp://www.teenproblem.net/forumния универсалните човешки ценности.
„Песен за човека” е изградена в полемичен стил. Художественото пространство на есента се изпълва с новите стойности на поетичния диалог. В него участват два лиhttp://www.teenproblem.net/forumрически гласа. Това са гласовете на двамаhttp://www.teenproblem.net/forumта опоненти - дамата и изразителя на авторовата концепция в творбата. Огласена е и темата на тази полемика: „Човекът на ноhttp://www.teenproblem.net/forumвото време”, противопоставени са теза и антитеза, заложени съответно в разказа на дамата и на водещия разказвач. Спорът е насочен определено към нравствените ценhttp://www.teenproblem.net/forumности на човешкия живот като зададеност, като определеност и като възможност за коренна промяна, за нравствен катарзис, който ще промени и оценката на човека за живота. Поетът не търси еднозначен отгоhttp://www.teenproblem.net/forumвор или ясна формула за човешката стойhttp://www.teenproblem.net/forumност. За него значими са универсалните критерии за смисъла на човешкото съществуване. Водеща поетична теза във Вапцаhttp://www.teenproblem.net/forumровата поезия е вярата в бъдещето на хуhttp://www.teenproblem.net/forumманното начало като извечна, универсалhttp://www.teenproblem.net/forumна вяра на Човека. Върху нея е изградена представата за „човекът на новото време”. Диалогът-спор между вярата и неверие-то в силата на човешката същност е вечниhttp://www.teenproblem.net/forumят спор между светлината и мрака. Човешhttp://www.teenproblem.net/forumкото съзнание винаги е било подвластно на съмнения и противоречия. Те пораждат и човеконенавистничеството, което израhttp://www.teenproblem.net/forumзява позицията на единия лирически говоhttp://www.teenproblem.net/forumрител - дамата. Другият опонент обаче вярhttp://www.teenproblem.net/forumва в човека и изключителните му възможhttp://www.teenproblem.net/forumности да промени себе си при благотворhttp://www.teenproblem.net/forumно влияние. Това не е наивно-романтична вяра, макар че се приближава до мотива за евангелските чудеса. Авторът не случайно посочва един особено важен фактор:
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
На пръв поглед несъвместимото „затhttp://www.teenproblem.net/forumвор” и „хора” - „човек” всъщност подчертава нещо присъщо за Вапцаровата поеhttp://www.teenproblem.net/forumтична стратегия -да открива оптимистичhttp://www.teenproblem.net/forumното дори там, където това изглежда почти невъзможно.
Екзистенцията на човека е съпоставена смислово с хляба („заквасен”, „замесен”) и така тя е въздигната като ценност. Естествеhttp://www.teenproblem.net/forumно се поражда надеждата за просветление и пречистване. Тук нравствено генериращ фактор се оказва песента: ... но своята участот книга по-ясна му станала с някаква песен. Духовният катарзис започва с преосмисhttp://www.teenproblem.net/forumлянето на извършеното деяние и причиниhttp://www.teenproblem.net/forumте, довели до него. Социалният им харакhttp://www.teenproblem.net/forumтер е означен отново с митологемата „хляб”:
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш погрешно на гнило.
Обвързването на престъплението с дейhttp://www.teenproblem.net/forumствителността не е опит за оправдание, а изясняване на взаимната обусловеност между човешката същност и житейските обстоятелства, житейската среда. Оттук и осъзнаването на възможността това да се промени изцяло, да се създаде една нова визия за света:
Ех, лошо,
ех, лошо,
светът е устроен! А може, по-иначе може...
Преосмислят се материалните и духовhttp://www.teenproblem.net/forumните стойности на човешкия живот. Поглеhttp://www.teenproblem.net/forumдът на лирическия герой е обърнат вече към духовното пространство, чийто поетичен израз е песента. Тя е ключово понятие във Вапцаровата поезия, което насочва към изhttp://www.teenproblem.net/forumвисяването на човешката същност, устремяването й към светлината и духовната освободеност. Чрез песента прероденият веhttp://www.teenproblem.net/forumче отцеубиец започва да възприема света в един нов образ, непознат допреди:
Пред него живота
изплаввал чудесен -и после
заспивал
усмихнат...
Пътят към нравствения катарзис у „злоhttp://www.teenproblem.net/forumдея злосторен” е пътят от злото към доброhttp://www.teenproblem.net/forumто, от мрака на душата, от слепотата й към просветлението. Преминавайки през безhttp://www.teenproblem.net/forumдните на греха и нравственото падение, коhttp://www.teenproblem.net/forumето е сродило човека с животинското, към желанието да пречисти душата си, лирическият герои осмисля своhttp://www.teenproblem.net/forumята съдба по нов начин. Песента му влива сила и го облагородява. С нея той създава своя нов вътрешен свят. Може би затова я запява „бавно и тихо” като нещо съкровеhttp://www.teenproblem.net/forumно.
Преображението на човека е всъщност пътят от демоничната до хуманната му същност или до възстановяване на наруhttp://www.teenproblem.net/forumшената хармония в нея. Този път е труден и сложен, защото човешкото същество често проявява слабост и не устоява на инhttp://www.teenproblem.net/forumстинктите си, като става подвластно на тъмhttp://www.teenproblem.net/forumната си страна. Винаги обаче има път към разкаянието и опрощението. Оттук започhttp://www.teenproblem.net/forumва съграждането на човека на новото вреhttp://www.teenproblem.net/forumме. Възможността отново да бъде истинhttp://www.teenproblem.net/forumски човек обаче е само в очертанията на духовното пространство. Реалността изисhttp://www.teenproblem.net/forumква престъпилият законите да понесе накаhttp://www.teenproblem.net/forumзанието си. Това е заслуженото възмездие за делата на човека. Новото в облика на героя се съдържа в поведението му по вреhttp://www.teenproblem.net/forumме на трагичната ситуация. Смъртта е осhttp://www.teenproblem.net/forumмислена като неизбежна, но без страх от нея:
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му станало светло.
Умъдреният поглед към края на човешhttp://www.teenproblem.net/forumкото съществуване силно въздейства и удивлява онези, които все още не са досhttp://www.teenproblem.net/forumтигнали до прозренията на Вапцаровия геhttp://www.teenproblem.net/forumрой - човека на новото време, който е изhttp://www.teenproblem.net/forumминал пътя от мрака и слепотата на душата си до светлината на звездите. Позицията „мрак-светлина” изгражда нова визия за оценка на човешката съдба:
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята тежка,
човешка,
жестока, безока,
съдба.
Изнасянето на думите поотделно като риhttp://www.teenproblem.net/forumмувани динамично стихове, дава възможhttp://www.teenproblem.net/forumност да се акцентира на смисловата им опhttp://www.teenproblem.net/forumределеност. Съпоставянето на съдба и звезhttp://www.teenproblem.net/forumда е явно търсено от поета, за да разкрие духовното израстване на своя герой, сякаш възкръснал в драматичните минути преди смъртта за нов живот:
„ Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав от песен,
по-хубав от пролетен ден... ”
Човекът се възвисява чрез своята вяра и мечта за нов, по-добър живот и по-спраhttp://www.teenproblem.net/forumведлив свят. Хуманният порив към това жаhttp://www.teenproblem.net/forumдувано бъдеще носи нравственото послаhttp://www.teenproblem.net/forumние на самия Вапцаров, за който вярата е истинският извор за живот на човешкия дух. Тази вяра придава усещане за монументалност на картината с изправения към звезhttp://www.teenproblem.net/forumдите човек. Осъден, заставен да изплати греха и престъплението си, той не изпитва отчаяние и смъртен страх. Вътрешната му освободеност му дава самочувствие да надмогне трагичните обстоятелства. Човеhttp://www.teenproblem.net/forumкът е убеден, че животът ще стане „по-хуhttp://www.teenproblem.net/forumбав от песен”, че злото ще бъде победено с участието на хората, които като него вярhttp://www.teenproblem.net/forumват в смисъла на битката за един по-добър свят. Той мисли не единствено за себе си, за собствената си участ, а в един общочоhttp://www.teenproblem.net/forumвешки аспект осмисля земния път на човека. Смъртта засяга само физическото тяло, но Духът остава жив и част от Вселената, която е безкрайна. Именно това убеждеhttp://www.teenproblem.net/forumние влива кураж у героя на Вапцаров и поhttp://www.teenproblem.net/forumражда необичайното в поведението му преди трагичния край:
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и
светло,
отдръпнал се, после запял.
Вместо ужас от смъртта, тук се появяват усмивката и песента. Духовната сила, изhttp://www.teenproblem.net/forumлъчваща се от този нов като личност човек, респектира дори палачите. Даже и „затвоhttp://www.teenproblem.net/forumрът треперел позорно / и мрака ударил на бяг”. Връзката с възвишеното е изразена чрез одобрителното съпричастие на звезhttp://www.teenproblem.net/forumдите: „Браво, човек!” Поетичната идея на Вапцаров тук е очертана като утвърждаваhttp://www.teenproblem.net/forumне на вярата в нравствената сила на Човеhttp://www.teenproblem.net/forumка, преодолял злото чрез борба вътре в сеhttp://www.teenproblem.net/forumбе си. Това всъщност вече е образът на чоhttp://www.teenproblem.net/forumвека „на новото време”.
Песента на човека е израз на осъзнатата сила, заложена в хуманното начало на АЗ-а, способен да промени себе си и света към по-добро, да създаде мечтаното бъдеще, движен от възвишените си мечти. Песента въплъщава надеждата за справедливост и щастие. Чрез нея се побеждава смъртта, тленното в човешкия живот и се отключват звездните простори, към които е устремен той, „Човекът на новото време”. Дори след смъртта песента продължава да напира, безсмъртна като Духа на човека, жизнеутвърждаваща и извисяваща. Това поражда възторг от човешката личност у самия поhttp://www.teenproblem.net/forumет:
Той пеел човека. -Това е прекрасно, нали?
Чрез прякото обръщение към него, читаhttp://www.teenproblem.net/forumтелят е приобщен към човешката драма от позицията на лирическия говорител срещу опонента му - истеричната дама, неспоhttp://www.teenproblem.net/forumсобна да осмисли процеса на преображеhttp://www.teenproblem.net/forumние у човека като реално възможна, защоhttp://www.teenproblem.net/forumто се ръководи от негативното си отношеhttp://www.teenproblem.net/forumние към него.
Вапцаровата творба възпява величието на човека — този, който тръгва от бездните на падението, от мрака на хаоса в душата си, а достига до великата хармония между човек и Вселена, изразена чрез силата на песента, пречистваща и прераждаща чоhttp://www.teenproblem.net/forumвешкия Дух, утвърждаваща основанието за вяра в хуманната природа на човека.
„Песен за човека” е апотеоз на духовноhttp://www.teenproblem.net/forumто себепознание на човека в драматичния му земен житейски път, изпълнен с явни изпитания за универсалните човешки ценhttp://www.teenproblem.net/forumности и стремежи.
^За второто можеш да вземеш нещо оттука-на мен ни се струва едникво.
stra6no mno ti blagodarq MartyParty sas sigurnost 6te mi svir6at rabota mno messi :grin: :grin: :-) :-)
krisi_krisi94
02-06-2009, 18:36
zdraveite trqbva mi za vtornik sa4inenie na tema "svetat na mimi trompeeva i moeto vreme"
СВЕТОСЛАВ МИНКОВ-„ДАМАТА С РЕНТГЕНОВИТЕ ОЧИ” - анализ
Творческото присъствие на Светослав Минков е категорично заявено в българската литература в началото на XX век. Преводач на редица приказки, автор на диаболични разкази, в които преобладават фантастични персонажи, страшна, свръхестествена обстановка, необи чайни, алогични обрати в нормалния ход на всекидневния живот, Светос лав Минков не скрива интереса си към мистичното, към непознатите страни на човешката душа, към подсъзнател ното, ирационалното.
Творецът не остава чужд и на реал ните събития, които го заобикалят в на чалото на миналия век - модерниза цията, техническия напредък, научни те открития, роботизацията. Явления, които са непрекъснато рекламирани и които се опитват да променят мисле нето и начина на живот на обикнове ния човек. Той се превръща в автомат, в робот, който изпълнява, без да раз съждава. Отказал се от чувства и от ду ховен живот, човекът има „модерно съз нание”. Нравствените му ценности са променени. Свръхестественото и не говата алогичност в диаболичните раз кази са заменени от страха на автора, че хората ще бъдат механизирани, лишени от душа, че върху тях ще се въздейства чрез рекламата на новите открития и всичко това ще доведе до стандартизиране, обезличаване на човешката личност. Този страх от ле котата, с която човешката психика мо же да бъде манипулирана, и от труд ността да се достигне до осъзнаване на тази манипулация, зависима от свръхес тествени сили, намира своя израз в разка за „Дамата с рентгеновите очи”. Светос лав Минков е прозрял, че в новото, „мо дернизирано" общество, с редица научни открития и технически постижения, човек има все по-малко време да живее, да чув ства и да мисли. Животът му придобива друг смисъл, става режисиран. Всеки из бор на човека е насочван. Посочвани са целите, определяни са възможностите му. Човек не е самостоятелен, а манипулиран, жертва е на т. нар. „масова култура”. За губва хуманността Си и достига до неиск реност и бездуховност.
Героите в разказа „Дамата с рентгено вите очи”са типизирани„илюстрации” на авторовия замисъл, а не индивидуализирани характери. В този смисъл, слу чайно избраната за главна героиня на разказа, Мими Тромпеева е типичен представител на своята обществена прослойка - буржоазната аристокрация от началото на XX век, дъщеря на богат индустриалец. Героинята е красноречи во доказателство за съдбата на новия чо век, манипулиран от рекламата за нови те научни открития, които могат да про менят живота му и да го направят по-щас тлив. Но именно те го лишават от нравс твените му ценности и красота, превръ щат го в автомат, в човек-робот без душевност, с изродени мечти и добродете ли. За внушаване на своите разбирания и идеи Светослав Минков умело съчетава приказното и фантастичното, като съумява да отрази реални явления от об ществения живот. Героите му следват в своето поведение и мечти приказните персонажи, но същевременно са но сители на фантастични, нереални ка чества, родени от невероятния свят на футуристичните технически открития.
В приказката има няколко ключови мо мента и особености, двигатели на дейст вието. Героят е подложен на лишение, по пътя му има препятствия, които се прео доляват чрез появата на въл шебни сили и предмети. Женит бата за принца поставя в ново социално положение героя. В края на приказката възтържест вуват доброто и справедливост та. В приказката мястото на действието е условно - едно царство, един град, без да се конкретизира географското му разположение. Такъв избор прави и Светослав Минков. Действието в разказа му „Дама та с рентгеновите очи" се раз вива в един град, без дори да е маркирана градската среда. То ва съвпадение може да се обяс ни с факта, че съвременният пи сател се интересува не толкова от обстановката и героите, кол кото от типичните явления на времето, в което твори. Именно те провокират мисли те му. Подобно на героя от въл шебната приказка, на когото е отнета някаква придобивка, Мими Тромпеева търпи лише ние. Тя страда от природен не достатък- кривогледство, кое то помрачава външната й кра сота: „... Изпъкналите й кривогледи очи отблъскваха всички и я правеха непоносима за обществото на ония-, които играеха тенис и говореха за новите марки автомобили. ” Този дефект потиска мечтата на Минковата героиня. Тя „мечтаеше да се омъжи за милионер, за щото сама беше дъщеря на богат индуст риалец и не искаше да скъса връзките си с парфюмираната младеж от аристокра тичните кръгове”. Мечтата на Мими да намери своя принц - богат индустриа лец, съответства на мечтата на приказни те герои, например на Пепеляшка, която бленува да отиде на бала с доведените си сестри, да потанцува и да види прин ца. Мечтата осмисля човешкия живот. Тя прави човека по-силен, помага му да се развива, да се бори за постигане на идеа лите си, да преодолява трудностите в жи тейския си път. Мечтата е своеобразно бягство от действителния, реалния свят към един по-съвършен, но нереален, съ ществуващ само в съзнанието. Но поня кога мечтите се оказват деструктивни за личността. Мими Тромпеева живее със своята измамна мечта да излекува кривогледството си, за да продължи живота си в обществото на хайлайфа, сред охолство и пари, където обаче се ширят без-духовност и лицемерие. Героинята става жертва на собствената си представа за не щата, както и на времето, в което живее. Тя вижда само това, което иска да види.
По пътя към осъществяване на мечтата трябва да бъдат преодолени много пре пятствия и изтърпени много изпитания, както в приказките. Мими Тромпеева се подлага на операция, поема рискове; Пе пеляшка рискува да я познаят, ако оста не до късно на бала. За преодоляване на трудностите се появява вълшебство; използва се чудо, чужда сила. В приказ ката за Пепеляшка това е вълшебната фея - кръстница на героинята, която с едно докосване на вълшебната пръчица я прев ръща в принцеса с красиви дрехи и я из праща на бала. В разказа на Минков ге роинята е спасена във „вълшебна фабри ка на щастливите преображения”, както е описан институтът за разхубавяване „Козметикум Амулет - салон за дамска хирургия”. Там „вълшебник” със своите уме ния и открития е маестро Чезарио Галфоне, който благодарение на капките си „Рентгенол” преобразява грозните очи на Мими Тромпеева. Той капва в „ангелските зеници” няколко капки и обещава, че това „ще ги окъпе в лъчезарен блясък и ще ги превърне в сияйни звезди за пеперудното вдъхновение на поетите”. Надеждата е възвърната, мечтата може да се превър не в реалност.
Всички са възхитени от преображения та след вълшебствата. Пепеляшка предиз виква всяка вечер все по-големи симпа тии с външния си вид, със своята хубост и маниери. Мими Тромпеева възхищава с промяната си околните, които я гледат смаяни и възклицават: „Ах, какви чудни очи! ” Външният вид на героинята пре дизвиква обаче и завист, и клюки. Мими Тромпеева споделя за обкръжаващите я дами: „... Не можеха да си намерят място от яд, загдето съм станала център на изк лючително внимание, та постоянно тър сеха повод да ме ухапят. ” Нейните нео бикновени рентгенови очи са не само красиви, но имат и още едно „достойнс тво” - те проникват навсякъде, виждат всичко. За тях няма прегради. Реализи рана е авторовата идея - пародиране на душевната деградация, на душевната празнота у човека, на интереса към обвивката, към външната страна на нещата и хората. Чрез вълшебството се увелича ват шансовете на героинята да открие бъ дещия си съпруг - принца на своите меч ти.
Мими се запознава с избраника, подоб но на Пепеляшка, на обществено място, сред елита - бомонда, хайлайфа. Среща го на соаре у Дейзи, където има „дами и господа от бомонда, между които и един чужд дипломат”. Но между всички тя из бира Жан - богат и мил, единствен нас ледник на вуйчо си. По богатството си Жан е сякаш истински принц, но по произход, интелект и обноски е една ограничена, без-духовна, обречена личност. Критериите за оценка са преосмислени, ценностите -преобърнати, съобразно времето, в което твори Светослав Минков. Обръща се вни мание на външността, на лустрото и мате риалното положение, душевността е ку ха, прозрачна материя, мозъкът е прека лено фин.
Но докато дамата с рентгеновите очи избира сама своя принц: „Всички се надп реварваха да флиртуват с мен, но в края на краищата аз предпочетох Жан.”, приказ ната героиня покорява принца със своята красота и изисканост и той я избира за дама на сърцето си.
И в приказката, и в разказа на Минков се достига до предложение за брак. Прин цът открива своята избраница по изгубе ната стъклена пантофка и любовта възтър жествува. Победени са злото и несправед ливостта, възстановени са редът и спра ведливостта, отнетата свобода на избора на живот е върната. При Мими бракът не е от любов. Той е въпрос на избор, на дого вор, на бизнес: „Отначало папа упорства ше, защото сумата му се видя голяма. Но после, като разбра, че Жан е човек с харак тер, отстъпи. Един милион в аванс и два милиона след сватбата. ”
Женитбата във вълшебните приказки носи нов социален статус, ново общест вено положение за героинята. Обикно вено приказките завършват щастливо, ут върждавайки победата на доброто. Сват бата продължава три дни и три нощи, а младоженците живеят дълго и щастливо. Мими Тромпеева е от богат род. Тя за пазва своето социално положение, омъж вайки се за човек от аристократичен род. Но нейното щастие е по-различно, съоб разно обществените явления. То е свър зано с финансов просперитет, с показ ност, с бездуховния живот на хайлайфа. Мечтаният свят се оказва фалшивият свят на претенциозността и глупостта. Снобиз мът, фалшът и позьорството се превръ щат в истински житейски стойности. За разлика от тържеството на доброто, любовта и справедливостта във вълшеб ната приказка, в разказа на Светослав Минков е разкрито доминирането на но вите ценности, на новия морал, на прео бърнатото разбиране за спасение, на но вите мечти. В момент на отчаяние Мими Тромпеева избира като спасение за себе си не манастира, захвърляйки „малкото коварно евангелие, което щеше да отрови дните й със своята свещена скука”, а института за разхубавяване, обещаващ й чу деса с новите научни открития и препа рати. Интересувайки се само от външ ността си и полагайки грижи само за нея, Мими не обръща внимание на духовно то си здраве и развитие. Затова не изби ра и своя принц по такива критерии, не се интересува от душевността му, от доб ротата му, от ума му, а само от богатст вото и красотата му: „ Топ има фигура на атлет и когато се смее, ръмжи като меч ка. ” Не скрива, че мозъкът му е от „мате рия, по-тънка навярно и от паяжина”. За възпитанието и интелекта му съди по не говите съвети относно парфюмите и за „чистенето на зъбите с клечка при офи циалните динета”.
Романтиката, фантазията, мечтите са за менени от обикновени, ежедневни, дреб ни случки и събития, които предизвикват възторга на героите. Светослав Минков описва деформираната обществена дейс твителност и бездуховното общество. Па родирайки, писателят изказва своята при съда над обезличаването на човека чрез масовата култура, рекламата, модернизи рането и зависимостта на хората от псевдонаучните открития, които променят човешката душевност.
Разказът на Светослав Минков е явле ние в българската литература. Повест вованието умело съчетава условното и действителното, реалното и фантастично то. Авторът успява да преплете вълшебно то, чудното, фантастичното с реалностите на времето, в което твори. „Дамата с рен тгеновите очи” е своеобразна пародия на рекламната агресия, атакуваща човешкото съзнание, докосваща се до желанието на човека да контролира свръхестествените сили, носещи тайната на вечната „духов на" младост.
Деликатно използваните елементи на гротеската превръщат пародията в средство за изграждане на карикатурно хиперболизиран образ на бездуховното, властно променящо човека и обществото в началото на XX век. „Дамата с рент геновите очи” е художествено доказа телство за тези процеси в пародийно преhttp://www.teenproblem.net/forumобърнатите стойности на времето.
Дамата с рентгеновите очи
Творчеството на Светослав Минков е свързано с художественото течение диаболизъм в развитието на българската проза през 20-те и 30-те години на XX век. Стилът на повествователния му изказ е съществено различен от този на предшествениците и на съвременниците му. То¬ва е един модерен начин на изра¬зяване, ориентиран към невероят¬ното и фантастичното. Така са въз¬приемани техническите открития в началото на миналия век. Героите на Светослав Минков ги свързват с бъдещето, но по възможно най-неве¬роятния начин. Проницателният пог¬лед на твореца следи внимателно тенденциите в развитието на човека и неговата същност спрямо новите открития на науката и техническата мисъл. Особено значение за пи¬сателя има животът в съвременния град, както и неговото въздействие върху човешкото общество. Светос¬лав Минков прониква зад маските на своите герои, които най-често принадлежат към така нареченото от¬брано общество, възприемащо себе си като по-добрата част от хора¬та. Демаскира карнавалната суета и парадност, за да покаже истинската същност на хората и явленията.
В разказа „Дамата с рентгенови¬те очи” авторът умело използва средствата на фантастичното, фикционалното в света на своите герои, за да разкрие реалните измерения на живота от позицията на своя творчески поглед.
Увлекателният маниер на повество¬вание въвежда непринудено читателя в салона на „Козметикум Амулет - салон за дамска хирургия”. Парадоксалното съчетание на несъвместими понятия насочва към безсмислицата, съдържаща се в подобно название, изградено явно с чисто рекламна цел. Сякаш между другото се споменава и съдържанието на илюстрованите списания. Те формират масовия вкус. Става яс¬но, че наред със сериозните факти се съобщават дребни, незначителни случки, но с известни и важни особи като уелския принц или някой индийски махараджа. Още тук е заложен мо¬тивът за трансформацията на нравствените ценности, за липсата на духовен живот, за скучното, лишено от емоции, съществуване на битово ниво. Така се ражда интересът към материалното, повърхностното, външното. „Институтът за разхубавя¬ване” има славата на „истинска магична лаборатория”. Съчетани, взаимно изключващите се понятия като наука („институт”) и псевдонаука („магична лаборатория”) въздействат сатиричноезиково. Наивната, но прекомерна вяра в магични преображения и чудеса привлича най-вече онези, кои¬то предпочитат външността пред духовните стойности на живота. Постиженията на науката те възпри¬емат само откъм прагматичното им приложение. А хора като маестро Чезарио Галфоне умело се възползват от манията на дамите да изглеждат впечатляващо, да бъдат съвършени без природни недостатъци. Той явно е осмислил възможността да просперира, да трупа слава и пари за сметка на богатите и суетни жени, гото¬ви да дадат всичко, за да се превър¬нат в красавици.
Гротеската е единственият адекватен подход за изобразяването на консуматорската същност, повлияна най-често от рекламните трикове, подвластна на автоматизацията на мисловната дейност и неспособна да съхрани възвишени стремежи и цели, както и духовната си значимост. Опозицията „грозно - красиво” в разказа на Светослав Минков не се ос¬мисля точно като стремеж към въз¬вишеното, към прекрасното, победи¬ло грозното, принизеното. Тук воде¬ща е преди всичко промяната на фор¬мите, реализирана по един невероя¬тен, фантастичен начин. Под вещото въздействие на „гениалния маестро Чезарио Галфоне, който притежаваше необикновения дар да се бори с капри¬зите на природата и да превръща и най- отвратителния изрод в прекрасен ан¬гел" става чудодейното преобразяване - „...всички те, след половинчасова операция, напущаха института като приказни хубавици”. Масовото произ¬водство на красавици по нови тех¬нологии като корекция на „капризите на природата" е вдъхновено от мечтите за нова външност на дамите от „хайлайфа”. Явно такъв е моделът, който се харесва на представителките на висшето общество и те са готови с радост да платят цената, за да си тръгнат „бледолики и строй¬ни като манекени” или Като „приказни хубавици”. Никъде не се споменава се¬риозно за умствените способности на тези новопроизведени красавици. Изобретението - „серум от патешки мозък”, създадено от маестро Чеза¬рио Галфоне за ония жени, които се занимават с „благотворителни чайове, благотворителни коктейли, благотвори¬телни пазари и изобщо всякакъв вид бла¬готворителна дейност”, подсказва още с названието си за ироничния при¬смех. Той е напълно заслужен с пове¬дението на този тип жени от „бомонда”, които не могат да осмислят по друг начин живота си.
Подобно на режисьор в театъра, авторът подбира изпълнителката на главната роля в своя разказ - Мими Тромпеева. Името на героинята открито заявява иронията на автора. Тя разкрива истинската същност на хората от висшето общество. В своето иронично отрицание Минков достига до силни сатирични внуше¬ния. Превърната от чудодееца - май¬стор в дама с рентгенови очи, геро¬инята ще ни води в своя свят, прониквайки зад скритото, невидимото, за да изясни реалните стойности на човешките същества, причислени към „доброто общество”.
Разсъжденията на Мими Тромпее¬ва показват ясно какви са критери¬ите, за да бъде приета в общество¬то на избраните. Не се споменава за умствени способности или за качес¬тва като благородство,човечност или щедрост. Единствено ефектната външност може да я направи достатъчно забележима и значима. Ето защо изборът между манастира и „института за разхубавяване” е очакван и ясен. „Една вълшебна фабрика на щастливите преображения” променя героинята на разказа до неузнаваемост. Нейната същност се идентифицира с невероятното, с фантастичното преображение в „ед¬на феноменална Венера на двайсетия век, с парафинени гърди и с рентгено¬ви очи”. Младата дама е поредното модерно техническо произведение, което дори е с „тригодишна писмена гаранция”. Човешката същност е за¬менена с индустриална, техническа характеристика - Мими Тромпеева става част от „първата пробна пар¬тида от дами с рентгенови очи”, пус¬ната в „обръщение”.
Дневникът на героинята въвежда читателя пряко в събитията и разкрива в ново измерение хората около нея, благодарение на фантас¬тичните способности на рентгеновия й поглед. Едно от поразителни¬те открития е, че повечето пред¬ставители на хайлайфа „нямат никакъв мозък в главите си". Авторът сякаш ни е поканил на панаир на суе¬тата. Всички гости на соарето, на което присъства младата дама, са безмозъчни. Главите на петнайсетината кавалери са „празни, но затова пък чудно красиви”, според нея. Удив¬лява реакцията на героинята. Тя не само не изпитва възмущение, но яв¬но се възхищава на телосложението на мъжете около нея. Естетическият идеал на дамата от „бомонда” визира само атлетичната фигура, дори да е на мъж без мозък. Тя даже търси оправдание на това отсъст¬вие: „Кой знае, може би хората от вис¬шето общество разсъждават и мислят с някои други части на тялото си... ”. Горчив е сарказмът на автора, при¬ел привидно позицията на героиня¬та си. Езоповският маниер на разказвача е особено ефективен за въз¬приемане на деформираната същ¬ност на хората от това общество. Явно е разминаването на са¬мочувствие и реална стойност. Безкритичните и принизени възприятия на Мими Тромпеева допускат като нещо съвсем естествено мъжът, ко¬гото харесва, да говори за толкова елементарни неща, като „за значени¬ето и ефекта на различните парфюми и за чистенето на зъбите с клечка при официалните динета”. Духовната пус¬тота е присъща на типа хора като Жан, зад чиято духовитост всъщ¬ност се крият добре заучени мание¬ри и фрази, с които героят впечат¬лява другите от своето обкръжение. Играта на духовитост е само част от театъра на хората-марионетки, с умело изиграни роли, които сами си налагат, за да постигнат це¬лите си. Ценностната им система е изградена предимно върху скъпите материални придобивки. Затова не е изненадващо, че дамата с рентге¬новите очи е толкова въодушевена от предстоящата покупка на хермелиново палто и бален тоалет от Париж. Бракът с Жан е всъщност сделка, но за героинята на разказа цената отново е без значение, след като ще получи това, което иска -„най-пленителния мъж”, когото е сре¬щала в живота си. За нея няма зна¬чение, че той може да се окаже прос¬то един измамник.
Авторът на „Дамата с рентгено¬вите очи” не престава да иронизи¬ра.. Не пропуска случай да създаде точен гротесков портрет на персонажите си, като ги демаскира или ги оставя сами да разкрият своята същност. Нещо повече - Светослав Минков търси съдействието на читателя, прави го съпричастен към нелепата, чудодейна промяна на героите, като провокира със средствата на смеха естествената потребност от ясно отношение към човешката същност и нейното съх¬раняване от капаните на техническите „чудеса”.
Успех...
ето ви 2 есета дано помогна с нещо
Моля помогнете ми за утре 25.02.2010 имам интерпретация на Тема: Падението във Вапцавата "Песен за човека"
Моля ви спешно ми трябва образът на мими тромпеева за утре 30.12.2010 :( :( :( :(
sexa_na_kompleksa
12-29-2010, 16:31
Моля ви спешно ми трябва образът на мими тромпеева за утре 30.12.2010 :( :( :( :(
Може да вземеш някои неща от тук:
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/58-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8/784-%D0%94%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D 1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%9C%D0%B8%D0%BC%D0%B8-%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D 0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%28-%D0%94%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D 0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%87%D0%B8-%29
мс ама това е за дневника а не за образът ;(
плс искам Рекламата,псевдокултурата и клишетата - заплаха за духовния свят човека, Фактори за неговата обезличаване (съчинение - расъждение върху "дамата с Рентеновите очи" за утре мн е важно !!!!!!!
xakera33
01-18-2011, 14:54
Здравейте, много спешно ми трябва сачинение на тема: Фантастичното в разказа "дамата с рентгеновите очи" в google нищо не намерих. :)