Самоубийство

[crozzbonez]

От доста отдавна търся къде да си публикувам "глупостите" хях

Момиче.12:12 часа..Нож.Сълзи.Болка..Ами ако техните я видеха в този вид?Седнала на малкото столче от времето когато беше дете,държеше нож в ръката си,а ръкавът на другата беше вдигнат и ясно се очертавата небесно-сините й вени.Не,сега тя не трябваше да мисли какво ще стане после,а какво ще направи сега.Ножа вече беше опрян плътно до вената която изпъкваше най-много и тя си спомни за всички шибани години в които е съществувала на този мизерен свят,изпълнен с толкова много лицемерие и омраза.Знаеше,че ще остане сама в апартамента и беше планирала всичко.Помисли си колко ще страда семейството й когато разберат какво е станало с нея и се усмихна самодоволно.Изпищя и притисна снежно-бялата кърпа към ръката си.Скоро кърпата и няколко циментови плочки бяха в кръв.В нейната кръв..Усмихна се злобно,погледна ножа и сякаш съучастнически му заговори.:"Хайде нека да накараме тези нищожества да страдат".Още не бе изрекла това когато ножът се плъзна по втората вена.Рапзлака се,но не защото изпитваше физическа болка.Тя не усещаше нищо.Тя просто позволи на този "звяр" да унищожи душата й и сега тя си плащаше за това.През целият си живот бе угаждала на хората около нея,но никога не получаваше това което иска,а именно малко щастие.Сега тя не вярваше в това.Искаше просто да се махне оттук да изчезне и хората да я забравят.Няма любов.Отдавна вече беше изгубила вярата си за всичко.Нямаше желание за нищо.Лицето и ставаше все по бледо и по бледо а очите й червени.Усети как силата и намалява..Кърпата бе вече попила кръвта и и бе станала изцяло червена.Какво ли щяха да помислят съседите когато видеха момиче паднало в локва кръв,в собствената си кръв с нож в ръка..Скоро все някой щеше да дойде да й помогне..Нали така става по филмите?Поиска да се изправи,но разбра,че не може..Бе скована и знаеше,че ще умре точно там на онова столче на което сядаше като малка.Искаше да види някой..Нечий глас да я успокои..Да избърше сълзите и които капеха така безспирно и се смесваха с ярко червената кръв.Извика,но само в мислите си.Нямаше намерение да вика никого,а и неможеше.Скоро усети как очите и се затварят и тя понечи да направи последен опит да види дъврветата,колите,магазини те,детската площадка,блоковете..Видя всичко това сякаш на бърз кадър от филм и затвори очи..Падна на цимента.Не,още не беше мъртва сега тя беше там на терасата и сънуваше.Спомняше си различни дадени моменти,но с тъга разбра,че няма хубави.Тя искаше да остане в покой,насаме със себе си някъде там в отвъдното.Искаше да накара другите да страдат,а именно тези които я обичат,защото те могат да я наранят най-много.Най накрая се отърва от "звяра" който я дебнеше и сега той щеше да нападне някой друг.

[ioancheto]

hybavo e :-#

[Cool_Bitch]

Супер готино е,защото разкрива истинската същност на живота :cry::cry::cry::cry::cry::cry::cry::cry:

[splendour]

:-# :-# :-# :-# qko ama mn t1jno

[Lysander]

Супер готино е,защото разкрива истинската същност на живота :cry::cry::cry::cry::cry::cry::cry::cry:

Айде пък сега..истинската същност на живота.
А за откъса, браво, наистина ми хареса. :)

[crozzbonez]

Ето още едно ...


Едно момиче..Седи на леглото и мечтае за мъничко щастие..Писнало и е от самотата!Това чувство я е обзело изцяло..Иска и се да не се беше раждала на този свят..Да вярва ли,че има по добър?Или да бъде силна и да казва майната му на сичко?Тя мрази живота..Защото не го разбира!Не разбира защо трябва се да я нараняват..Винаги са я прецаквали,но защо?Защо по света има толкова омраза?Как да живее така?Със тази болка която не я оставя на мира?НЕ!Тя иска нещо по добро!Иска да се махне!Да нарани хората които преди са я обичали,но и са я забравили!Защо хората които уважава са и през кура?Защото светът е устроен така..Семейството..Това е само илюзия!Майка ти и баща ти..Стига!Колкото и да те обичат пак те нараняват и то по начин който не разбираш!Развод..На тях не им пука колко много ще те наранят със своята раздяла!Важно е само те да са на кеф..Но защо?Ти си им дете?!Защо не се замислят какфо ти причиняват?Защото сички са егоисти..Хубаво е да си егоист,но не да прекаляваш..Седи сама и мисли колко по хубаво ще е ако нея я нямаше..Мисли начин за отмъщение на хората..И изеднъж се сеща..Че има начин да избяга от реалността..Има начин да избяга от проблемите..Тръгва по лош път.И си мисли че така може да е щастлива по друг начин..Като се друса..Но това не е начин..За нея може и да е,но всъщност това е илюзия..Че може да си щастлив по неестествен начин..Продалжава и продалжава..Започва да живее в очакване да умре.Но осъзнава че това не и помага..Решава да прекрати съществуването си!Решава че това е начина,начин да избегне проблемите,да избегне страданието!Седи в един ъгъл и си мисли „добре аз го реших,но как да го направя?Свръх доза?Вените?Или нещо по неочаквано?”Най после е измислила начин за отмъщение,но не е достатъчно..Решава че трябва да е нещо специално!
Празната опаковка от успокоителните лежи на пода,а тя само мисли колко ще е щастлива в друг свят..Чувства че всичко свършва..Че няма да види никой повече!Обзема я страх...Разбира каква грешка е направила,но всъщност тя го поиска..Тя го реши!Никой не я е накарал!Тя реши че трябва да го направи и го направи а сега съжалява..Защо?Нали точно това искаше?Да умреш..Живота е игра която трябва всеки един от нас да играе..Да я играе докато не му писне..Да губи,но да продължава да мечтае..Да има надежда..Да вярва,че щастието рано или късно ще го посети!Трябва да ценим живота..Колкото и да е трудно трябва да оценяваш това което имаш!