mimettyy
05-15-2008, 15:34
Хорааааа помощ! Колко ли време не се опитвах , но така и не успях! Има няколко задачи ,които трябва да реша и те са свэлзани със стилистичния анализ! НАДЯВАМ СЕ ДА МИ ПОМОГНЕТЕ!
:-o
Първият текст е :
-Та за туй съм дошел(...)рекох да те попитам ,може да си я виждал,може да си я чувал.
-Не съм ,братко,не съм.Бяла лястовичка?Нито съм чувал,нито съм виждал (...)
-Пък може да има.Може.Бял бивол,бяла мишка и бяла врана-има.Може да има и бяла лястовичка .Пък и трябва да има,щом се е чуло...
-Кой знай?(...)На мене да остане , не вярвам, ама жени нали са (...)
-Човекът каза , че селото било наблизо (...)
-Нонке,тоз чиляк виждал лястовичката(....) Ей в онуй село била , е! Хайде дано да я видим и ние!
-Ще я видим ли , чичо? (...)
-Ще я видиме , чедо , ще я видите.
(Йордан Йовков)
Втовия текст:
Преди малко над града премина буря. Черни облаци, малки, големи, развълнувани и разпокъсани, с грозна замисъл прииждаха от всички страни на застрашителен съвет. Плачевно шумяха и се огъваха дърветата под разюзданата стихия. Хората бягаха по улиците и се криеха. Две врани от съседния покрив, смутени и уплашени, търсеха подслон под комините. Сгъстиха се облаците. Стъмни се. Засвятка. Затрещяха небесата.
С фучене и гняв халата замина надалече.
Преди малко.
Сега небето е чисто, спокойно и дълбоко, осветено от широката усмивка на залязващото слънце. В ясния му лазур се къпе свободно един бял гълъб. В дълбочините му кърши смелата си черта Витоша, свежа, девствена и хубава, потънала в мечти. Всичко е спокойно. Като че ли нищо не се е случило.
(Елин Пелин)
:-o
Първият текст е :
-Та за туй съм дошел(...)рекох да те попитам ,може да си я виждал,може да си я чувал.
-Не съм ,братко,не съм.Бяла лястовичка?Нито съм чувал,нито съм виждал (...)
-Пък може да има.Може.Бял бивол,бяла мишка и бяла врана-има.Може да има и бяла лястовичка .Пък и трябва да има,щом се е чуло...
-Кой знай?(...)На мене да остане , не вярвам, ама жени нали са (...)
-Човекът каза , че селото било наблизо (...)
-Нонке,тоз чиляк виждал лястовичката(....) Ей в онуй село била , е! Хайде дано да я видим и ние!
-Ще я видим ли , чичо? (...)
-Ще я видиме , чедо , ще я видите.
(Йордан Йовков)
Втовия текст:
Преди малко над града премина буря. Черни облаци, малки, големи, развълнувани и разпокъсани, с грозна замисъл прииждаха от всички страни на застрашителен съвет. Плачевно шумяха и се огъваха дърветата под разюзданата стихия. Хората бягаха по улиците и се криеха. Две врани от съседния покрив, смутени и уплашени, търсеха подслон под комините. Сгъстиха се облаците. Стъмни се. Засвятка. Затрещяха небесата.
С фучене и гняв халата замина надалече.
Преди малко.
Сега небето е чисто, спокойно и дълбоко, осветено от широката усмивка на залязващото слънце. В ясния му лазур се къпе свободно един бял гълъб. В дълбочините му кърши смелата си черта Витоша, свежа, девствена и хубава, потънала в мечти. Всичко е спокойно. Като че ли нищо не се е случило.
(Елин Пелин)