PDA

View Full Version : Това са 3 теми за класното ми, плс, ако можете ми помогнете



sladkata_lusi
05-17-2008, 13:38
trqbvat mi 3 eseta
1.opalchencite na shipka-izraz na geroichnata i smela borba na opulchencite (ivan vazov)
2.angelinka i krasotata (elin pelin)
3.bqlata lqstovica na balgarina (po jicata na iordan iovkov)

sexa_na_kompleksa
05-17-2008, 14:54
По първата тема:

http://www.teenproblem.net/school/s/1190.html

http://www.teenproblem.net/school/s/1184.html

По втората тема:

Магнетичната сила на красивото и доброто в разказа „Ангелинка” на Елин Пелин

(Съчинение разсъждение)

Разказът „Ангелинка” от Елин Пелин е ярко доказателство на твърдението, че литературата е човекознание. Фикционалният свят на краткия повествователен жанр е изпълнен с мъдрост и поезия. В основата му стои споменът за магнетичната сила на красивото и доброто , за времето, когато се раждат мечтите, когато човек започва да опознава света около себе си и да се формира нравствено.
Творбата е изградена в аз-форма. Тази повествователна техника дава възможност историята на дванадесетгодишното момче да придобие интимно-изповеден характер, а читателят да бъде включен като довереник на тази изповед. Темата за магнетичната сила на красивото и доброто е интерпретирана с оглед на единството и разминаването между мечтите и реалния свят на героя. Детското му съзнание обвързва въображаемия свят с делничното, търсейки в него израз на представата си за доброта и красота. Образите на двете гражданки го очароват със своята прелест, изящност и искреност и осмислят сирашкото му ежедневие.
Носталгията на разказвача го връща назад във времето, когато съдбата му отрежда да живее като чужд в къщата на леля Станка. Ежедневните разкази на възрастната жена за далечните роднини леля Дъмша и дъщеря й Ангелинка събуждат у героя представата за един красив и справедлив свят. Експозицията на разказа свидетелства и за начина, по който се формира духовният свят на момчето. Полуприказният нравствен еталон за подражание се опира на народната култура, фолклора и християнските легенди. Жената със странното име постепенно заживява в съзнанието на децата като недостижима вълшебница наред с „дядо Господ и скърбящата негова майка – пречистата света Богородица”. Още по- вълнуващ е образът, който стои в „лазурния небесен мир” заедно с този на леля Дъмша – Ангелинка.Тези образи събуждат у момчето първите пориви към красивото и доброто в човешкия живот.
Художественият текст постепенно гради образа на два свята – реалния и въображаемия. Специфична художествена роля за доизграждането на техния смисъл играят имената на героините. В първата редакция на разказа селската леля се е
казвала Дъмша, а градската – Станка.Чрез размяната в окончателната редакция на разказа Елин Пелин постига допълнително внушение. Популярното и разпространено име Станка се обвързва със света на делничното, а необичайното име Дъмша кореспондира с въображаемия, далечен и магнетичен свят. Принадлежността на Ангелинка към него е отразена в името й, което пряко напомня за нещо неземно, възвишено и небесно. По този начин героят си представя гражданките по-лесно и става подвластен на магнетичните им образи.
Самотата на момчето се подчертава непрекъснато в повествованието. Той е чуждият в къщата – там „служи”, като едно от задълженията му е да носи храна на говедарите в планината. Добрината и разбирането, които получава от леля Станка, не са достатъчни и то заживява сред омагьосващата тайнственост на природата в света на своите мечти.Самотните му нощи в планината са изпълнени с видения за приказни герои и юначни дела.Особено място сред тях заема образа на мъничката Ангелинка. Юношата у него се пробужда, а с него и очарованието от първата любов. „Царицата на неговата фантазия” изпълва мислите и сънищата му. В представите си сирачето я обвързва винаги с летене - ту я оприличава на „бяло врабче”, ту на „златна пчела”, ту на „ангелчетата, изписани в черковата”. Святата любов на момчето към това безплътно, ефирно същество го подтиква към смели и добри постъпки. Във виденията си той се вижда като силен и мъжествен рицар, неин покровител, който търси и постига справедливостта. Образът на далечното момиче осмисля ежедневието на пастирчето, помага му да се извиси нравствено и да се формира като чувствителен и добър човек.
Денят, в който съкровените мечти ще бъдат проверени в реалността, се превръща в празник за юношата. По пътят от планината към селото душата му се изпълва с лекота и опиянение.Усещането за празничност е постигнато чрез красотата на природата, звъна на камбаните и настроението на момчето, което бърза, бере росна иглика и дразни с виковете си птиците. Цялата природа сякаш съпреживява щастието на героя. Епизодът е разгърнат около християнския празник Възнесение. Назоваването му е не само времеви ориентир, но и метафора на издигането на човека, на необходимостта от красота и доброта в неговия живот.
Дългоочакваната среща със съществата от мечтите носи отпечатъка на изключителност и нереалност.Оказва се, че действителният образ на леля Дъмша е твърде далеч от изградената представа за “недостижима вълшебница”. Контрастът в изображението е съзнателно търсен и подчертан в детайлите – тя е като “голяма черна пеперуда”, а лицето й е грозно и отблъскващо, с цвят на “ощавена гайда”. Въпреки това момчето не стига до разочарование, защото е възпитавано в духа на християнските добродетели, които учат, че зад физическата непривлекателност може да се крие душевна красота. Сетивата му я откриват в “кроткия й кравешки поглед”. В израз на своята почит и страхопочитание пред „чудотворната икона” момчето целува ръката й. Жестът му подчертава силата на добротата в човешкия живот.
Най-големият дар в живота си сирачето получава при срещата с Ангелинка. Тя е по-красива от всичките му мечти: “В нея нямаше нищо земно.”. Действието е ситуирано в тъмната стая, за да се свърже появата на Ангелинка със “слънчево петно”. Образът й завладява момчето с магията на невероятната си прелест. Влюбените му очи я виждат като фея със „златни коси”, с „панделки като полски пеперуди”. При това второ портретуване на образа мечта отново се подчертава присъствието на белия цвят в облеклото като израз на чистотата, невиността и подкупващата искреност на първата любов. Гласът на Ангелинка прозвучава в ушите на момчето като песен. В мига на щастието думите му липсват, но на помощ му идват цветята, събрани в росното утро. В израз на святото си преклонение пред нейната ангелска красота той ги поднася на своя блян. „Прималял от срам”, изживял очарованието на първата любов, героят се връща при овцете, изпълнил желанието на своя живот – да види момичето от мечтите си.
Вълнуващо разказаната история за магнетичната сила на красивото и доброто в разказа „Ангелинка” носи послание за хармонията в човешкия живот, която може да се постигне, ако се съхрани способността да се мечтае. Образът на безименния герой потвърждава истинността на сентенцията, че „човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”.