не ми се живее

[coteto]

ами какво да кажа това е
животът ми е толкова скапан и ужасен
вие сте хората с коит споделям понеже знам че няма да ме отблъснете,да ми се развикате и да ми казвате постоянно в очите колко сам незначителна и ккак е по добре да ме няма на тоя свят
вече не издържамммммммм :smt089 :smt089 :smt089
да не говорим че съм като в депресия и аз нз вече какво става

[ElisaDay]

relax :)

[The-WishmasteR]

Така понеже теми от тоя сорт изникват често ще взема да отговоря на тази SmileЗначи статистически около 85 % от тийновете напоследък си мислят за същото като теб така че не се притеснявай.бих могъл да ти обяснявам надълго и на широко смисъла да живееш но няма смисъл.Гледай It's a wonderful Life това е филм от 1946 да не те притесневя че е черно бял филма е за човек който иска да посегне на живота си,може да ти помогне.
Иначе сериозно ме съмнява да ти стиска да го направиш,защото иначе щеше да го направиш а не да пускаш тази тема и т.н ..Каза че си объркана и самата ти не знаеш.Това също е нормално.Лично аз много често съм желал смъртта по една или друга причина ,но както сама ще осъзнаеш тя така или иначе ще те навести няма смисъл да я търсиш.
Нека тя бъде последното приключление което предпиемаш.Относно проблемите ти с семейство приятели и училище живота не свърша с тях.Има още много неща които трябва да преживееш места които трябва да видиш,дори някой от тях ще те накарат да забравиш за проблемите си.
Всъщност даже се съмнявам че си започнала да живееш още.Доколкото чета ти просто съществуваш,повярвай ми когато вкусиш от живота ще ти е трудно да се разделиш с него.

Отговора ми беше дълъг и продробен и се надявам хората първо да го прочетат преди да пускат други теми от сорта.

[coteto]

relax :)
пробвала съм и не става днес си бях в мн добро настроение но майка ми се прибра и понеже е била ядосана и започна да ми крещи за всичко наред (а по принцип от нея нищо хубаво не съм чула за себе си от нейната уста)
а и др ми проблеми дето имам с нея

[elmosGirl8]

Така понеже теми от тоя сорт изникват често ще взема да отговоря на тази SmileЗначи статистически около 85 % от тийновете напоследък си мислят за същото като теб така че не се притеснявай.бих могъл да ти обяснявам надълго и на широко смисъла да живееш но няма смисъл.Гледай It's a wonderful Life това е филм от 1946 да не те притесневя че е черно бял филма е за човек който иска да посегне на живота си,може да ти помогне.
Иначе сериозно ме съмнява да ти стиска да го направиш,защото иначе щеше да го направиш а не да пускаш тази тема и т.н ..Каза че си объркана и самата ти не знаеш.Това също е нормално.Лично аз много често съм желал смъртта по една или друга причина ,но както сама ще осъзнаеш тя така или иначе ще те навести няма смисъл да я търсиш.
Нека тя бъде последното приключление което предпиемаш.Относно проблемите ти с семейство приятели и училище живота не свърша с тях.Има още много неща които трябва да преживееш места които трябва да видиш,дори някой от тях ще те накарат да забравиш за проблемите си.
Всъщност даже се съмнявам че си започнала да живееш още.Доколкото чета ти просто съществуваш,повярвай ми когато вкусиш от живота ще ти е трудно да се разделиш с него.

Отговора ми беше дълъг и продробен и се надявам хората първо да го прочетат преди да пускат други теми от сорта.
добре се изразяваш :) съгласна съм с теб :)

[kocko]

сподели какво е станало ние 6те ти помогнеми с каквото можем :)

[maybelline]

Само ми кажи, че не си от типа "Емо", защото тогава не мога да ти помогна - такива хора са си решили, че живота е скапан по принцип и от позиране не им остава време да мислят с главите си.
Нормално е през тинейджърските години да преминаваш през такива моменти, в които всичко ти се струва безсмислено и имаш чувството, че целият свят те мрази. Разбира се, можеш да се справиш с това, но е важно да знаеш, че е нормално и няма да ти се наложи да опираш до психолози ;)
Когато изпаднеш пак в такъв момент, се отдели от другите. Отиди на спокойствие в стаята си, легни и затвори очи. Отпусни се, поеми си въздух и издишай бавно. След това помисли за всички хубави неща в живота си - родители, които правят всичко за да имаш добро бъдеще, приятелят ти, който те обича, най-добрите ти приятели, които обичат да прекарват времето си с теб. Помисли също за бъдещето си - сега ходиш на училище, за да излезеш оттам с нещо в главата, евентуално да влезеш в университет и да имаш доста добре платена работа след това. Ще имаш и семейство - съпруг, който те обича, деца, които зависят от майка си и решенията, които тя взима. Тогава няма да можеш да се откажеш и да вдигнеш ръце ;) Ще изживееш още страхотни моменти, но ако се откажеш от живота, това никога няма да се случи. Когато човек умре, живота му приключва и няма връщане назад - нямаш емоции, не мислиш, нищо не се случва с теб по-нататък. Оставаш само една информация, че някога си съществувала. И това трае вечно - след смъртта няма "време". Просто нищо. Затова си заслужава да останеш тук. Има много неприятни моменти и те се налагт, защото без да изживееш гадните моменти, няма как да оцениш прекрасните моменти. А те ще дойдат, имай търпение ;)

П.С. Личен опит - опирала съм до много по-тежки моменти, като прекрасните след това достойно компенсират

[hipopotamka]

Така понеже теми от тоя сорт изникват често ще взема да отговоря на тази SmileЗначи статистически около 85 % от тийновете напоследък си мислят за същото като теб така че не се притеснявай.бих могъл да ти обяснявам надълго и на широко смисъла да живееш но няма смисъл.Гледай It's a wonderful Life това е филм от 1946 да не те притесневя че е черно бял филма е за човек който иска да посегне на живота си,може да ти помогне.
Иначе сериозно ме съмнява да ти стиска да го направиш,защото иначе щеше да го направиш а не да пускаш тази тема и т.н ..Каза че си объркана и самата ти не знаеш.Това също е нормално.Лично аз много често съм желал смъртта по една или друга причина ,но както сама ще осъзнаеш тя така или иначе ще те навести няма смисъл да я търсиш.
Нека тя бъде последното приключление което предпиемаш.Относно проблемите ти с семейство приятели и училище живота не свърша с тях.Има още много неща които трябва да преживееш места които трябва да видиш,дори някой от тях ще те накарат да забравиш за проблемите си.
Всъщност даже се съмнявам че си започнала да живееш още.Доколкото чета ти просто съществуваш,повярвай ми когато вкусиш от живота ще ти е трудно да се разделиш с него.

Отговора ми беше дълъг и продробен и се надявам хората първо да го прочетат преди да пускат други теми от сорта.
+1
И..Хапни 2 хапченца ;)
Just kidding.

[taina_18]

Само ми кажи, че не си от типа "Емо", защото тогава не мога да ти помогна - такива хора са си решили, че живота е скапан по принцип и от позиране не им остава време да мислят с главите си.
Нормално е през тинейджърските години да преминаваш през такива моменти, в които всичко ти се струва безсмислено и имаш чувството, че целият свят те мрази. Разбира се, можеш да се справиш с това, но е важно да знаеш, че е нормално и няма да ти се наложи да опираш до психолози ;)
Когато изпаднеш пак в такъв момент, се отдели от другите. Отиди на спокойствие в стаята си, легни и затвори очи. Отпусни се, поеми си въздух и издишай бавно. След това помисли за всички хубави неща в живота си - родители, които правят всичко за да имаш добро бъдеще, приятелят ти, който те обича, най-добрите ти приятели, които обичат да прекарват времето си с теб. Помисли също за бъдещето си - сега ходиш на училище, за да излезеш оттам с нещо в главата, евентуално да влезеш в университет и да имаш доста добре платена работа след това. Ще имаш и семейство - съпруг, който те обича, деца, които зависят от майка си и решенията, които тя взима. Тогава няма да можеш да се откажеш и да вдигнеш ръце ;) Ще изживееш още страхотни моменти, но ако се откажеш от живота, това никога няма да се случи. Когато човек умре, живота му приключва и няма връщане назад - нямаш емоции, не мислиш, нищо не се случва с теб по-нататък. Оставаш само една информация, че някога си съществувала. И това трае вечно - след смъртта няма "време". Просто нищо. Затова си заслужава да останеш тук. Има много неприятни моменти и те се налагт, защото без да изживееш гадните моменти, няма как да оцениш прекрасните моменти. А те ще дойдат, имай търпение ;)

П.С. Личен опит - опирала съм до много по-тежки моменти, като прекрасните след това достойно компенсират

+100000000000000000000000000000000000

[coteto]

Само ми кажи, че не си от типа "Емо", защото тогава не мога да ти помогна - такива хора са си решили, че живота е скапан по принцип и от позиране не им остава време да мислят с главите си.
Нормално е през тинейджърските години да преминаваш през такива моменти, в които всичко ти се струва безсмислено и имаш чувството, че целият свят те мрази. Разбира се, можеш да се справиш с това, но е важно да знаеш, че е нормално и няма да ти се наложи да опираш до психолози ;)
Когато изпаднеш пак в такъв момент, се отдели от другите. Отиди на спокойствие в стаята си, легни и затвори очи. Отпусни се, поеми си въздух и издишай бавно. След това помисли за всички хубави неща в живота си - родители, които правят всичко за да имаш добро бъдеще, приятелят ти, който те обича, най-добрите ти приятели, които обичат да прекарват времето си с теб. Помисли също за бъдещето си - сега ходиш на училище, за да излезеш оттам с нещо в главата, евентуално да влезеш в университет и да имаш доста добре платена работа след това. Ще имаш и семейство - съпруг, който те обича, деца, които зависят от майка си и решенията, които тя взима. Тогава няма да можеш да се откажеш и да вдигнеш ръце ;) Ще изживееш още страхотни моменти, но ако се откажеш от живота, това никога няма да се случи. Когато човек умре, живота му приключва и няма връщане назад - нямаш емоции, не мислиш, нищо не се случва с теб по-нататък. Оставаш само една информация, че някога си съществувала. И това трае вечно - след смъртта няма "време". Просто нищо. Затова си заслужава да останеш тук. Има много неприятни моменти и те се налагт, защото без да изживееш гадните моменти, няма как да оцениш прекрасните моменти. А те ще дойдат, имай търпение ;)

П.С. Личен опит - опирала съм до много по-тежки моменти, като прекрасните след това достойно компенсират
blagodarq ti adski mnogyyyy
e da de blagodarq i na vsi4ki drygi koito pisaxa za da me uspokoqt
i ne sam emo
az sam momi4e s problemi :(
:-P

[vikiiitooo]

И аз искам да умра не искам да живея даже сега 1000 пъти да съм се самоубила, но съм адски страьлива за жалост... :cry: ](*,) :-#

[пЛюш!нкаАа~]

Всеки е имал или има проблеми,или е бил пренебрегнат..но това не означава,че живота е скапан и,отговора нe e това "не ми се живее" напротив живее ти се,просто си наранена.Мислиш,че живота е скапан и т.н но сега мислиш така,помни че всяко лошо за добро :) .След време както казаха по-горе ще имаш съпруг деца,които ще имат нужда от теб,а и помисли за хората които те обичат.Еми това е от мен..{} само да допълня - научи сe да обичаш живота си и да се приемаш каквато си,живота е единствен за да го изживееш и да го направиш така както ти пожелаеш,те първа може би ще откриваш все по-готини неща :-) .

[Wrathchild]

Ох, ако сега не ви се живее, какво ли ще бъде като класни ръководителки ви оведомяват за отсъствия и слаби оценки на децата ви, като ви притискат срокове в работата...

[SunShinePearl]

vednaj bqh mn qdosana na mama moje bi predi godina i ne6to i se bqhme skarali mn ama mn i az se izcepih znae6 li kak iskam da umra ne mi se jivee...i mn dr gluposti.Togava mama se razplaka i mi kaza kak moje da si misli6 takiva ne6ta raztrepera se cqlata be6e ujasno az pak i kazah neiskam da jiveq tuka i tragnah nadolu i tati be6e v dvora i vika kvo e stanalo az mu razkazah i toi vika kakvi sa tiq raboti barzo da se opravite s maika si nikade nqma da hodi6.Razkazvam go tva tuka i iskam da kaja na vsi4ki koito iskat da umrat ili da se samoubivat,az s teq dumi koito kazah na mama q naranih taka 4e nemoga da si go prostq i o6te nemoga,molq vi ne pravete moqta gre6ka jiveite si jivota samo edin e.Ot togava nikoga nikoga ne sam si mislela takiva gluposti!

[Punisherrr]

[quote=maybelline][b]
ne sam emo
az sam momi4e s problemi :(
:-P


И аз съм момиче с проблеми
И още милиони са момичета с проблеми
...но не се оправят нещата така!

[SpeeD_FreaK]

Животът е такъв, какъвто си го направиш. И аз бях така но ми мина и се оправих

[Krasencety]

Така понеже теми от тоя сорт изникват често ще взема да отговоря на тази SmileЗначи статистически около 85 % от тийновете напоследък си мислят за същото като теб така че не се притеснявай.бих могъл да ти обяснявам надълго и на широко смисъла да живееш но няма смисъл.Гледай It's a wonderful Life това е филм от 1946 да не те притесневя че е черно бял филма е за човек който иска да посегне на живота си,може да ти помогне.
Иначе сериозно ме съмнява да ти стиска да го направиш,защото иначе щеше да го направиш а не да пускаш тази тема и т.н ..Каза че си объркана и самата ти не знаеш.Това също е нормално.Лично аз много често съм желал смъртта по една или друга причина ,но както сама ще осъзнаеш тя така или иначе ще те навести няма смисъл да я търсиш.
Нека тя бъде последното приключление което предпиемаш.Относно проблемите ти с семейство приятели и училище живота не свърша с тях.Има още много неща които трябва да преживееш места които трябва да видиш,дори някой от тях ще те накарат да забравиш за проблемите си.
Всъщност даже се съмнявам че си започнала да живееш още.Доколкото чета ти просто съществуваш,повярвай ми когато вкусиш от живота ще ти е трудно да се разделиш с него.

Отговора ми беше дълъг и продробен и се надявам хората първо да го прочетат преди да пускат други теми от сорта.
добре се изразяваш :) съгласна съм с теб :)


+1

[Master_88]

ами какво да кажа това е
животът ми е толкова скапан и ужасен
вие сте хората с коит споделям понеже знам че няма да ме отблъснете,да ми се развикате и да ми казвате постоянно в очите колко сам незначителна и ккак е по добре да ме няма на тоя свят
вече не издържамммммммм :smt089 :smt089 :smt089
да не говорим че съм като в депресия и аз нз вече какво става

Сигурен съм,че ще отмине този период и скоро ще се радваш на хубави дни,всичко е въпрос на време,а и след лошото идва хубаво :) Не се отчайвай и смело напред

[SpeeD_FreaK]

+1 :)