thecopstopped
05-18-2008, 10:25
Вятъра духа в косите.
Но болката напира в гърдите.
Слънцето пече силно и ярко.
А душата ми кънти за ,,С теб още малко''.
Около мен- море, хубав мирис, силни вълнения.
А в сърцето- вина за изкопление.
Навън всичко е приятно.
А вътре в мен- мрачно и не ясно.
Достатъчно страдах, достатъчно се молех, достатъчно те обичах.
Слагам край, това е знай.
Излязох от музея на сълзите и тъгата.
Сега живея в света на фалшивата наслада.
Любовта събира две души.
После безкомпромисно ги дели.
Любов, а после болка.
Дали изобщо има вечна, истинска любов.
Не съм чувала за нея, но знам едно.
В живота пробиваш с ума си, а в любовта трябва да използваш сърцето си, иначе любов ли е?- Не, просто игра на думи!
В края на века ще отлетя.
Ще премина през реки и през поля.
Ще се сбия с всякакви твари.
Ще изпия дори и отровни отвари.
Ще се сблъскам с какво ли не.
Но ще оцелея с мисълта, че си в моето сърце.
Обичам те!
Спомняш ли си онези дни, изминалите в които бяхме заедно щастливи.
От хвърляните камъни по нас правехме крепост.
В дните, в които се обичахме силно, до полуда?!?
Е, аз ги пазя вътре дълбоко в себе си.
Не излизат от мен, искат да се повтарят тези дни, изминали, болезнени.
Искат да бъдем пак заедно, искат аз и ти завинаги.
Край огъня седя сега.
Цигара запалена в ръка държа.
Пълна е тя с доза никотин.
Напомня ми на теб.
Ти пълнеше вените ми с отрова,
с хиляди дози никотин,
с любов и много болка.
Но тръгна си от мен.
Сега съм сама и пак край оганя димя с фалшива усмивка и с празен поглед ей така от самота.
Защо трябваше да те срещна?
Защо трябваше точно с теб да опозная любовта?
Как допуснах аз това?
Колко болка щях да си спестя?!?
Сега в царството на мрака и самотата се лутам.
Как така стана ти известен, как успя да пробиеш с твоя гняв и тази ревност?!?
Защо го причини на мен.
На момичето, което беше лудо влюбено в теб.
На вече жената с тъжно минало зад гърба.
Жената с празни надежди и мечти както никоя до сега.
Търси ти, ще намериш някоя като мен, само че незнам кога и къде.
Защото тази новата е поредната, аз ЕДИНСТВЕНА!
Аз бях едно обикновено момиче, с мечти и надежди.
Бях едно заблудено дете, дете чието сърце един нещастник отне.
Детето, момичето, жената която съм сега, сега на 12 разбирам що е то истинска лъжа.
Тази, как и беше името... АаАаА.. да ЛЮБОВ, пълна измислица.
Тя е дело на тези от ада, дело създадено да кара хората да страдат.
Съдбите и мечтите да поваля, и само болка в сърцата да оставя.
Тя сега пълни със сълзи очите ми, тя може да провали живота ми,
какво говоря, та тя изпрати теб, тоест вече го стори.
Влюбена бях лудо, но ето стана чудо любовта си отиде, отидоха си мечтите.
Детството излетя, сега съм гадна кучка без душа.
Живеят само влюбените, останалите просто съществуват!
Сега аз просто съществувам, сега незная накъде да вървя.
Преди поне до теб вървях, но все до там нестигах.
Сега никой и нищо не може да промени това...
Тази участ, тази проклета съдба.
Сега се вайкам накъде да потегля, с празен поглед гледам вечерта и се моля аз на колене за малко обич поне.
Но знам че не ще я открия, защото вече достатъчно бях завладяна от тази магия.
И горещата любов може да доведе до изгаряния!
Достатъчно се опарвах, стига с тези болки, край, до никога, тръгвам си тресвам ти вратата, оправяй се, живей с онази другата, лесната.
Ако искаш да си отмъстиш на някого пожелай му да се влюби!
na 12 sum :oops: prosto da spodelq ko sam pisala prez svobodnoto si vreme :D nqmat zagalvie prosto mi e ttrydno da gi opredelq
т.7
krem4et0
Но болката напира в гърдите.
Слънцето пече силно и ярко.
А душата ми кънти за ,,С теб още малко''.
Около мен- море, хубав мирис, силни вълнения.
А в сърцето- вина за изкопление.
Навън всичко е приятно.
А вътре в мен- мрачно и не ясно.
Достатъчно страдах, достатъчно се молех, достатъчно те обичах.
Слагам край, това е знай.
Излязох от музея на сълзите и тъгата.
Сега живея в света на фалшивата наслада.
Любовта събира две души.
После безкомпромисно ги дели.
Любов, а после болка.
Дали изобщо има вечна, истинска любов.
Не съм чувала за нея, но знам едно.
В живота пробиваш с ума си, а в любовта трябва да използваш сърцето си, иначе любов ли е?- Не, просто игра на думи!
В края на века ще отлетя.
Ще премина през реки и през поля.
Ще се сбия с всякакви твари.
Ще изпия дори и отровни отвари.
Ще се сблъскам с какво ли не.
Но ще оцелея с мисълта, че си в моето сърце.
Обичам те!
Спомняш ли си онези дни, изминалите в които бяхме заедно щастливи.
От хвърляните камъни по нас правехме крепост.
В дните, в които се обичахме силно, до полуда?!?
Е, аз ги пазя вътре дълбоко в себе си.
Не излизат от мен, искат да се повтарят тези дни, изминали, болезнени.
Искат да бъдем пак заедно, искат аз и ти завинаги.
Край огъня седя сега.
Цигара запалена в ръка държа.
Пълна е тя с доза никотин.
Напомня ми на теб.
Ти пълнеше вените ми с отрова,
с хиляди дози никотин,
с любов и много болка.
Но тръгна си от мен.
Сега съм сама и пак край оганя димя с фалшива усмивка и с празен поглед ей така от самота.
Защо трябваше да те срещна?
Защо трябваше точно с теб да опозная любовта?
Как допуснах аз това?
Колко болка щях да си спестя?!?
Сега в царството на мрака и самотата се лутам.
Как така стана ти известен, как успя да пробиеш с твоя гняв и тази ревност?!?
Защо го причини на мен.
На момичето, което беше лудо влюбено в теб.
На вече жената с тъжно минало зад гърба.
Жената с празни надежди и мечти както никоя до сега.
Търси ти, ще намериш някоя като мен, само че незнам кога и къде.
Защото тази новата е поредната, аз ЕДИНСТВЕНА!
Аз бях едно обикновено момиче, с мечти и надежди.
Бях едно заблудено дете, дете чието сърце един нещастник отне.
Детето, момичето, жената която съм сега, сега на 12 разбирам що е то истинска лъжа.
Тази, как и беше името... АаАаА.. да ЛЮБОВ, пълна измислица.
Тя е дело на тези от ада, дело създадено да кара хората да страдат.
Съдбите и мечтите да поваля, и само болка в сърцата да оставя.
Тя сега пълни със сълзи очите ми, тя може да провали живота ми,
какво говоря, та тя изпрати теб, тоест вече го стори.
Влюбена бях лудо, но ето стана чудо любовта си отиде, отидоха си мечтите.
Детството излетя, сега съм гадна кучка без душа.
Живеят само влюбените, останалите просто съществуват!
Сега аз просто съществувам, сега незная накъде да вървя.
Преди поне до теб вървях, но все до там нестигах.
Сега никой и нищо не може да промени това...
Тази участ, тази проклета съдба.
Сега се вайкам накъде да потегля, с празен поглед гледам вечерта и се моля аз на колене за малко обич поне.
Но знам че не ще я открия, защото вече достатъчно бях завладяна от тази магия.
И горещата любов може да доведе до изгаряния!
Достатъчно се опарвах, стига с тези болки, край, до никога, тръгвам си тресвам ти вратата, оправяй се, живей с онази другата, лесната.
Ако искаш да си отмъстиш на някого пожелай му да се влюби!
na 12 sum :oops: prosto da spodelq ko sam pisala prez svobodnoto si vreme :D nqmat zagalvie prosto mi e ttrydno da gi opredelq
т.7
krem4et0