3 часа е през ноща

[MiTKo3]

3 часа е през ноща
времето е тихо,дори
звездите спят... вървях
сред тихата природа
бях те изпратил да
вървиш по своя път...

След последната преградка
дори и сълзите в очите ми
едва стоят,но няма да заплача
и ти пожелавам с радост да
изминеш своя дълъг,дълъг път...

Носталгията сковава сърцето ми,
в момента съм целия смразен като
скован от лед.
Чуствам се толкова малък,татко
без теб и не виждам изход от това
и знам че няма лек...

Сърцето ми трепти да разцепи
разстоянието което ни дели.
Да те видя и с теб да споделя,
какво съм правил до сега... и всички
мой случки до една с теб да споделя...

Няма кой да ме буди сутрин,няма,
на кой да се хвърлям на връта...
няма кой да посрещам пред вече
пустата врата...

Ще те чакам с месеци а може би
година,но спомоена за теб в мене
ще лежи. И в мойте сънища, няма
кой да ни раздели, въпреки
разстоянието което ни дели!

[valentinka_1990]

Страхотно е :cry: Това е първото стихотворение в тоя форум,което ми харесва,а и ме разплака :-#

[alex4o]

страхотно е Митко,както и всички останали =D>