sexa_na_kompleksa
05-19-2008, 16:42
Виж това:
Опазване и възпроизвеждане на
околната среда
Природата е един сложен организъм,част от който сме и ние.Околната среда е нашето жизнено пространство,което ни дава-храна,бъздух,вода,енергия... ...всички основи,с което е свързано с нашето съществуване,нашето оцеляване.Векове наред човешката цивилизация се е стремила да свърже оцеляването на един неизменим закон-да живее в хармония с природата и земята.Да вземат от нея толкова,колкото е било нужно,за да не нарушат тази свята хармония да не разгневят олицетворението в образите на различни богове,природни стихии.Така е било от век и веков.Човечеството е осъзнавало,че природата не може да се победи и подчини,че всяко вмешателство в нея трябва да е с мярка и отговорност.Въпреки това съвременното общество със своите високи технологии,с гигантското строителство,с мощните енергийни източници вече е нарушило тази хармония.Днес природата е един жив организъм ,но този организъм е болен.Симптомите на това заболяване все по-често и по-ясно дават знаци за опасното нарушаване на това хармонично съжителство! Наводнения,пожари,жестоки температурно аномалии,унищожителни бури,болести с трагични последствия за човека са заслужените последици!
Дали природата си отмъщава?Ние човеците сами режем клона,на който седим-унищожавайки бавно,но сигурно околната среда!И тези,които са преки виновници,за нейното унищожение и другите това сме ние,които гледаме с антипатия.....Днес изблъскваме с един парадокс-колкото повече природозащитни организации се роят,колкото разнообразни еколосални се създават толкова по-дълбоки и необратими да раните върху околната среда!Едва ли е утешителен факта,че вече по сериозно и на високо ниво се поставят крещящите въпроси за опазването на природата,нашата жизнена среда, нашата земя,която е единствена,въздуха,водата, ез които не можем!
Само ако всеки от нас знаеше!Колко дървета се унищожават за нашите учебници,тетрадки и книги!
Само ако всеки от нас се замисляше,че всяка година се унищожава зелена маса,равна на територията на България!
Само ако всеки от нас обърнеше внимание на факта,че изчезват животински видове,че умират ценни растения.В същото време за кислород на всяко човешко същество е необходимо наличност на седем дървета-това са нашите глътки въздух .
За да има бъдеще,за да има и нас,за да има живот и след нас,за да оцелее нашата природа е нужна активност.
Ще дадем ли шанс на природата?Може би .
- Ако засадим дърво или поне едно цвете,
- Ако спасим растение или животно,
- Ако пестим и не замърсяваме водата,не унищожаваме почвата,пазим чистотата на въздуха.
- Ако намалим и не изхвърляме безразборно отпадъците.
- Ако научим повече,как всеки от нас може да допринесе за едно по-добро качество на живот.
- Ако променим поведението си към заобикалящата ни среда.
- Ако покажем на околните,как да дадем шанс на бъдещето на планетата.
- Ако привлечем дори един нов съмишленик за бъдещето на планетата и нейните деца!
Опазване на природата на България
България е една от страните в Европа с уникална и съхранена дива природа и с най-голямо биологично разнообразие. Като редки за флората и фауната са категоризирани повече от 700 висши растения, например. България се характеризира с голямо разнообразие на растителни и животински съобщества и съдържа образци за почти всички основни типове местообитания и биотопи, известни в Европа. Биоразнообразието на България включва националните колекции от генетични ресурси, с богато видово разнообразие.
Биологичното разнообразие в страната е подложено на голям брой заплахи с различен характер, произход, място, време и интензивност на действие. Условията на местообитанията както на водните, така и на сухоземните екосистеми могат да се влошат поради някои основни причини. Такава причина е замърсяването на компонентите на околната среда от различни източници. Или експлоатацията на стопански ценни видове - преулов на риба, прекомерно събиране на растения и животни (всички помнят случаите с масовото изкореняване на жълтия кантарион преди години).
Непоправими последствия върху екосистемите в България могат да бъдат предизвикани и от глобалните промени, свързани с изтъняването и изчерпването на озновия слой около Земята, както и промените в климата.
Основните закони, регулиращи обществените отношения в областта на опазването на околната среда, бяха разработени след 1998 г.
Това е Законът за защитените територии, приет през 1998 г., който въвежда нови категории защитени територии в съответствие с международната класификация, като се утвърждава плурализмът в собствеността върху горите, земите и водните площи в защитените територии.
Законът за биологичното разнообразие регламентира механизмите за създаване и управление на дивата природа и регулира търговията със застрашени водове от дивата флора и фауна на Република България. Законът е уникален за Европа и с неговото приемане на практика приключва процесът на хармонизиране на българското законодателство в областта на опазването на природата с това на Европейския съюз.
Изключителна държавана собственост са три национални парка - “Рила”, “Централен Балкан” и “Пирин”, с площ около 200 хиляди хектара.
Резерватите са 55 на брой с обща площ 77 хиляди хектара.
Освен това се поддържат 35 резервата с обща площ над 4500 хектара.
За останалите три категории - природен парк, природна забележителност и защитена местност - законът позволява и други видове собственост - общинска, частна и пр.
Общо защитените територии в България са 492 310 хектара, което представлява 4,5 процента от територията на страната.
Приет беше и Законът за лечебните растения, чиято основна роля е да осигурява условия за устойчиво развитие на един от основните възобновими природни ресурси на страната - лечебните растения и получаваните от тях билки.
България е страна-участник в 9 глобални или общоевропейски и в 3 регионални конвенции, свързани с опазването на биологичното разнообразие.
Още през 1998 г. от Министерския съвет на Република България бяха приети два документа с изключително значение за опазването на екологичното равновесие.
Единият от документите е Националната стратегия за опзаване на биологичното разнообразие, създадена още през 1994 г., съгласно препоръките на международната конвенция.
Вторият документ е Националният план за опазване на биологичното разнообразие и той включва 96 конкретни дейности, които трябва да бъдат изпълнени до края на 2003 г.
Основните партньори на централните и местните власти в опазването на билогичното разнообразие са научни институти, университети и др. Например - Лесотехническият университет, Софийският университет и други, в които има разкрити факултети и катедри по екология.
Работи се съвместно с Българската академия на науките, която се състои от 68 самостоятелни изследователски института и лаборатории, като в повече от 30 от тях се извършват изследвания, свързани с биологичното разнообразие и опазването на околната среда.
Основен партньор е и Селскостопанската академия, която включва в състава си 34 научноизследователски института и лаборатории, като в повече от 30 от тях се извършват изследвания, свързани с биологичното разнообразие и опазнатето на околната среда.
В опазването на околната среда и биологичното разнообразие участват и много неправителствени организации на регионално и местно равнище, които се занимават с решаване на различни екологични проблеми.
Помощта на чуждестранните партньори също е голяма. Това са Глобалният фонд за околна среда (GEF) - финансирал разработването на Нациноналния план за опазване на биологичното разнообразие чрез UNDP; Българо-американската програма за опазване на биологичното разнообразие; Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието; правителството на Кралство Мароко; Българо-френският проект за опазване и оценка на екосистемите в района на приморска Добружа; ЮНЕСКО; Програмите ФАР и САПАРД, организациите Birdlife International, IUCN, WWF и още много, много други.
Растенията, животните и човекът постоянно се нуждаят от вода. Растенията я всмукват с корените си от почвата, а животните си я набавят с храната и като я пият. Тя трябва да бъде чиста, затова хората полагат грижи за опазване чистотата на водата, но в повечето случаи те я замърсяват. Разхвърляните по земята отпадъци също замърсяват водата, защото дъждовната вода разтваря вредни вещвества и ги отнася в реките и моретата. Водата използвана у дома и в животновъдните ферми се замърсява. Това е отпадъчна вода. Преди да се пусне в реките тя трябва да бъде пречистена, защото съдържа вредни вешества,които могат да причинят заболяване или смърт на водните животни и растения.
Без вода жвивотът е немислим. Тя се използва повсевмесно
в бита, в индустрията, земеделието, спорт, туризъм и за нуждите на транспорта. Водата на планетата е подложена на силно замърсяване. Да вземем за пример моретата и океаните. Когато изхвърлят отпадъците в морето, хората го замърсяват и го заразяват.Замърсяването представлява голяма заплаха за растенията и животните, които живеят в моретата и океаните. Промишлени предприятия изхвърлят отрови в реките,които се вливат в морето. Торове и пестициди също достигат до моретата и застршават живота в тях. Понякога хората използват морето като бунище. Отходните канали на градовете се изливат в него. Шлеповете изхвърлят боклуците си край бреговете. Ако катастрофира танкер той изпуска петрол в морето. Той може да прчини смъртта на хиляди птици, животни и да застраши равновесието на подводния свят. Ако петролът достигне брега той замърсява и плажовете. Необходима е продължителна работа, за да се изчисти брега след черен нефтен прилив. Моретата и океаните са красиви и ценни. Всеки от нас трябва да прави всичко, което е по силите му, за да ги опазим чисти.Различни организации за опазване на околната среда се грижат за моретата и океаните. Трябва обаче да се направят още много неща.Единственото,което можем да направим ние е да не хвърляме отпадъци във водните басейни,а напротив да ги събираме.
Отпадъчните комунално-битови води, тези от животновъдството и от други човешки дейности внасят във водните екосистеми минерални хранителни вещества. Това предизвиква “взрив” в растежа на водораслите, изчерпване на кислорода във водата и масово измиране на водните обитатели.
Попадналите във водата органични отпадъци се разлагат от бактерии, ползващи кислород.В резултат настъпва кислороден глад, пагубен за водните насекоми,ракообразни и риби.
Топлинното замърсяванв на водите от АЕЦ намалява способността на водата да разтваря кислорода от въздуха, възпрепядства размножаването на рибите и водораслите и причинява прекъсване на хранителните вериги в екосистемите.
Изключително опасно е замърсяването на водите с болестотворни организми. Причинителите на холерата, амебната дизентерия,коремния тиф и инфекциозния хепатит се пренасят, чрез комунално– отпадъчните води и реките на големи разтояния.
Радиоактивното замърсяване на водните екосистеми става чрез ядрените опити, отпадъците от АЕЦ, ядрените лаборатории и болници, провеждащи лечение с радиоактивно облъчване. При разпадане на ядрата на радиоактивите елементи се освбождава лъчева енергия, опасна за човек.
Да вземем за пример Европа. Там водите са ценно природно богатство. Те се използват за водоснабдяване на селища, за напояване, за електродобив.Европа е гъсто населен континент със силно развита индустрия и земеделие. Много индустриални предприятия силно замърсяват водите. Отпадъците, които те изхвърлят в реките и езерата, отравят растителния и животинския свят. Употребата на химически препарати в земеделието води до замърсяване не само на течащите, но и на подземните води. Всеки ден многолюдните европейски градове изхвърлят в реките големи количества отпадъци.
Всички европейки народи са заинтересувани от опазването на чистотата на водите.Правителствата санкционират строго замърсителите на водите, но въпреки това хората на много места продалжават да ги замърсяват.
Всички тези болести идват от невежеството на човека към околната среда. Тези заводи, ядрени опити, индустрия и земеделие нарушават целостта на растителния и животинския свят, от където и целостта на човека. И за тези промени не трябва да виним природата, а самите нас.За това аз мисля,че трябва да се грижим за нея и да я опазваме.