PDA

View Full Version : Много моля..Темии :(:(



LoF_YoU
05-19-2008, 14:04
Търсих в гоогле-то за темите,ама не можах да намеря нищо..излизат ми само в помагало но нямам ВИП кредит там :(:( Ако може някой да ми намери тея темички,ще бъда мн. благодарна :):)
1.Човекът в новото време ("Песен за човека"-Н.Вапцаров)
2.Темата за невъзможната любов("Крадецът на праскови"-Ем.Станев)
3.Стремежът към свобода и щастие-основна необходимост на човека("Крадецът на праскови"-Ем.Станев)

Мерси предварително! :) :-)

Coki
05-19-2008, 14:24
http://www.teenproblem.net/school/

ползвай търсачката в учителя и успех ;)

tedk1
03-02-2009, 15:24
Здравейте! Трябва ми спешно ТЕЗИ на теми: "Свободата на пленника и пленничеството на Елисавета в крадецът на праскови", "Душата на Елисавета е ту-оклиряна, ту-рапъвана на кръст", Свободен е онзи,който обича и онзи който не е способен да обича" и Любота е свобода на духа" трябват ми ТЕЗИ, а НЕ теми!

Tedi4ka
03-02-2009, 15:45
Търсих в гоогле-то за темите,ама не можах да намеря нищо..излизат ми само в помагало но нямам ВИП кредит там :(:( Ако може някой да ми намери тея темички,ще бъда мн. благодарна :):)
1.Човекът в новото време ("Песен за човека"-Н.Вапцаров)
2.Темата за невъзможната любов("Крадецът на праскови"-Ем.Станев)
3.Стремежът към свобода и щастие-основна необходимост на човека("Крадецът на праскови"-Ем.Станев)

Мерси предварително! :) :-)

НИКОЛА ВАПЦАРОВ – „ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА”
ПОЕМА ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО И ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ЧОВЕШКОТО
Никола Вапцаров е поет от европейска и световна величина. Времето, в което живее (Втората световна война), го изправя пред съдбовен, екзистенциален избор. Вапцаров отстоява докрай принципната позиция на хуманната си природа, избрал защитата на човешкото дори с цената на най-скъпото - живота си. Тази негова позиция определя трудностите и препятствията в по-нататъшhttp://www.teenproblem.net/forumния му живот.
Екзистенциалният избор на Вапцаров неhttp://www.teenproblem.net/forumминуемо дава отражение и върху неговата поезия, която се характеризира с простота на изказа, диалогичност, непатетичност. Вапhttp://www.teenproblem.net/forumцаров превръща прозата на живота в поеhttp://www.teenproblem.net/forumзия. Поет-мечтател, той успява да прозре бъhttp://www.teenproblem.net/forumдещето на човечеството - бъдеще на висок технически и технологически прогрес, на „един живот желан и нужен". Вапцаров вярhttp://www.teenproblem.net/forumва в тази идея, в правотата на своя избор и го отстоява до степен на саможертва. Чрез своята поезия той предава тази вяра и стреhttp://www.teenproblem.net/forumмежа към светлото бъдеще и на своя лиhttp://www.teenproblem.net/forumрически герой, който е сложен и амбивалентен. В стиховете си поетът внушава, че идеалът е постижим. Възкръсването на човешкото у човека е реална възможност за прогрес и осъществяване на мечтата живоhttp://www.teenproblem.net/forumтът да стане „по-хубав от песен". Именно тази духовна „трансформация” на човека, с неговата сложна природа, е разкрита най-цялостно в поемата „Песен за човека”.
Произведението започва със спор между лирическия повествовател и лирическия опоhttp://www.teenproblem.net/forumнент на тема „Човекът във новото време”. Този спор разкрива отношението на двамаhttp://www.teenproblem.net/forumта опоненти към човека като нравствена сиhttp://www.teenproblem.net/forumла и достойнство. Творбата е изградена на принципа на контраста, изразен с различните гледни точки на дамата и на лирическия повествовател. Чрез кратко и еднопосочно изложение дамата разкрива своята неприязън и отвращение от човека:
-Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека. Не струва той вашта защита.
В контраст с темата за братоубийството е широко разгърнатият разказ за отцеубийстhttp://www.teenproblem.net/forumвото. Вторият тематичен акцент, който води до развой на сюжетното действие на творhttp://www.teenproblem.net/forumбата, е разказ за промяната на човека. Геhttp://www.teenproblem.net/forumроят на драмата, въвеждаща темата за отцеубийството, извършва непростимо престъпление заради пари. Но е заловен и осъден на смърт, защото злото не остава неhttp://www.teenproblem.net/forumнаказано.
На пръв поглед тезата за нищожността на човека, незаслужаващ защита, е доказана. Но близостта с хора, запазили ценностната си система,води до коренна промяна на човешката същност на героя:
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
Осъзнаването на греха-отцеубийството, е сложен процес във вътрешния свят на лиhttp://www.teenproblem.net/forumрическия герой. Мотивът за престъплениеhttp://www.teenproblem.net/forumто е социален:
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
Това сложно прозрение води отцеубиеца до дълбоко прозрение. То носи обновлеhttp://www.teenproblem.net/forumние на вътрешния му човешки свят. Поглеhttp://www.teenproblem.net/forumдът към света вече е друг, разбирането за човека и човешкото - променено. Екзистенhttp://www.teenproblem.net/forumциалният избор е от позициите на хуманhttp://www.teenproblem.net/forumността:
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може... Нравственото изстрадване на греха и изhttp://www.teenproblem.net/forumбора води лирическия герой към „трансфорhttp://www.teenproblem.net/forumмацията”, към прераждането надуха и съзhttp://www.teenproblem.net/forumнанието. Неясният порив към материално „щастие”, тласнал човека към греха, се замеhttp://www.teenproblem.net/forumня с ясно определен безкористен и човекоhttp://www.teenproblem.net/forumлюбив избор, въплътен в неговата бавна и тиhttp://www.teenproblem.net/forumха песен.
Тогава запявал той своята песен, запявал я бавно и тихо. Пред него живота изплаввал чудесен и после
заспивал
усмихнат...
Но осъзнаването и изстрадването на греhttp://www.teenproblem.net/forumха не носят изкупление. Идва очакваното възмездие. Близката смърт пробужда у геhttp://www.teenproblem.net/forumроя естествения инстинкт за самосъхранеhttp://www.teenproblem.net/forumние и порив за живот
Но постигнал вътрешен катарзис и пречисhttp://www.teenproblem.net/forumтил душата си, героят разбира, че „страхът е без полза”. Просветлява съзнанието си, за да достигне нравствената извисеност на своята целеустременост. Последвалият контраст между мрака в килията и зората навън засилhttp://www.teenproblem.net/forumва още повече внушението за чистия хуманен смисъл на живота, до който осъденият на смърт достига твърде късно. Хуманното у човека е осъзнато, но трагично непостигнато. Окъпаната в блясък звезда е в хармония с пречистената му, възкръснала душа. Неговата силна вяра и убеденост в правотата на избора пробуждат отново песента в душата на осъдения на смърт и тя избликва като пречисhttp://www.teenproblem.net/forumтващ извор, спокойно и твърдо. Дори в посhttp://www.teenproblem.net/forumледните мигове на своя живот лирическият герой е с пламък в очите:
„...Животът ще дойде по-хубав
от песен, по-хубав от пролетен ден... ”
Вярата, че не е сам и неговият избор е изhttp://www.teenproblem.net/forumбор на хиляди други свободни хора, поражhttp://www.teenproblem.net/forumда усмивката. Палачите, безсилни да сломят човешкия му дух, го гледат със страх. Затворът трепери, а мракът бяга от ярките, светли зари, напиращи в душата на обречения, но духовно прероден човек.
Основателен е поетичният възторг на Вапцаров, поднесен метафорично: „Браво, човек! ” Нататък е ясно.
Смъртта е неизбежна, но „в разкривениhttp://www.teenproblem.net/forumте, / в сините устни/ напирала пак песента ”. Тази песен символизира непобедимия, обhttp://www.teenproblem.net/forumновен човешки дух, порива към щастие и справедливост. Лирическият герой знае, че ще умре, но не се проклина, не се вайка, а пее, защото „да умреш, когато/ се отърсhttp://www.teenproblem.net/forumва,/земя та/ от отровната си/ плесен, / коhttp://www.teenproblem.net/forumгато милионите възкръсват, / това е песен, / да, това е песен!” („Писмо”)
В поемата е ярко откроен и характерният за Вапцаров художествен процес на формиhttp://www.teenproblem.net/forumращи се отговори, който дава възможност различни мнения и гледни точки да бъдат изhttp://www.teenproblem.net/forumразени и аргументирани. Включен е и читаhttp://www.teenproblem.net/forumтелят в спора:
Как мисли ш, читателю, ти?
Чрез него се разкрива изключителната сложhttp://www.teenproblem.net/forumност и уникалност на поемата и на Вапцаровия поетически стил. Двете развръзки: на втория разказ и на спора, са поредното доказателство за изключителността на творбата.
Чрез сложния и амбивалентен образ на лиhttp://www.teenproblem.net/forumрическия герой повествователят в поетичнаhttp://www.teenproblem.net/forumта дискусия доказва величието и стойността на човека, на „ човекът във новото време”.
Отстояването наличния екзистенциален изhttp://www.teenproblem.net/forumбор в живота и творчеството превръщат Вапцаров в поет на дълбоко изстраданата вяра в човека.

Tedi4ka
03-02-2009, 15:47
Търсих в гоогле-то за темите,ама не можах да намеря нищо..излизат ми само в помагало но нямам ВИП кредит там :(:( Ако може някой да ми намери тея темички,ще бъда мн. благодарна :):)
1.Човекът в новото време ("Песен за човека"-Н.Вапцаров)
2.Темата за невъзможната любов("Крадецът на праскови"-Ем.Станев)
3.Стремежът към свобода и щастие-основна необходимост на човека("Крадецът на праскови"-Ем.Станев)

Мерси предварително! :) :-)

Една красива , но обречена любов
(ЛИС върху повестта “Крадеца на праскови”)

Повестта “Крадеца на праскови” от Емилиян Станев описва едни красиви взаимоотношения по време на войни и жестокост.А именно магита на любовта между мъж и жена.
Любовта между главните герои Иво и Елисавета е истинска и чиста , породена от реални чувства и свобоно мислене , но и невъзможна поради времето , в което живеят.
Връзката между полковника и Лиза е по-скоро формална отколкото истинска.Причините за тези отношения са дев.Първата се изразява в то , че героинята е от бедно , но видно семейство , което я подтиква да търси брак , отговарящ по-скоро на общественото положение на рода , отколкото на нуждата от любов и близост.
Втората е в самата Елисавета – това , че тя е бездетна , тоест най-важната страна на брака не е реализирана пред нея. И като се добави липсата на истиснски чувства между Лиза и полковника , бракът между тях става все по – формален с времето и Елисавета е особено нещастна.
“В самотните часове , които прекарваме всеки ден , тя изпитваше най-силно това неисказано чувство на отчаяние и малоценност , което измъчва безплодните жени пред прага на старостта. “
И точно това , което Елисавета е отчаяна и нещастна , я връхлита любовта към Иво.Тази любов се разграничава от любовта на полковника , тоест е породена от истински чувства , а не от пари и чин.Свободата и щастието , което испитва Лиза , са две от най-важните човешки ценности в живота.Но в същото време героинята става раздвоена – от една страна се чувста като примирена жена , а от друга – щастлива и свободна:
“...душата и бе разделена на дев същества , едното – примерената, угнетена жена , чакаща пристъпващата насреща й старост с безразлично отчаяние и тъга , и другото – непознато досега , вярващо , любещо и ликуващо същество , което отхвърлямше нейния разум и желание да живее свободно и щастливо. “
Но въпреки тези красиви чувства , любовта между Елисавета и Иво са обособени като три основни аспекта : свързани с патриархалния морал ; свързани с националното и свързани с личните подбуди на героите.
Първата причина за неосъществената любов е патриархалният морал и ценноти.Елисавета е възпитана в духа на тези ценности от майка си.Една от тези ценности е жената да не изневерява на мъжа си и да му е вярна , докато умре.Ето затова главната героиня не може да се среща с пленника , а още повече да живее с него:
“Тя я беше възпитала в духа на тогавашния непреклонен , прост и жесток морал на търновците но те били полуеснафи , запазили балканджийската нравственост на дедите си , с аскетичното себеотрицание към плътта и към всички удоволствия на живота.”
Втората причина за невъзможната любов между Лиза и Иво е омразана наоколо.Тази омраза е на чисто националистическа основа , възникнала от непрестанните войни.те променят съдбата на човека и засягат личния му живот.Иво не е нещо по-различно от учителя по музика , той се е превърнал във войн , а по късно в пленник.Точно тази националистическа омраза у хората преминава в лична ненавист:
“Той(полковника) презираше румънците и диво мразеше сърбите, “ коварните и подли съюзници” от Балканската война , които го бяха ранили и провалили военната му кариера.”
Тези две причини не са фатални , ако към тях несе прибави трета – свързана психологическите мисли на хората и техните лични подбуди.Главният виновник в тази група причини е ординарецът , изпълняващ ролята на вярно куче-пазител на вилата на полковника.Именно така той става косвен участник и зрител в срещата на своята стопанка със сърбина.Ординареца става прекият извършител на убийството в повеста.От една страна той убива Иво “поради нареждането на полковника,да стреля по него”.Но личният мотив на ординарецът е много по-дълбок.Героят е описан от Емилян Станев като селянин , който не е останал равнодушен към женската привлекателност на своята господарка.Но ординарецът ясно съзнава , че неможе да я притежава и не е достоен за Елисавета.И поради чиста межка ревност той мисли , че ако той не я притежава , никой неможе да я притежава и обича.И е нужно само един малък мотив , за да пламне “искрата” на ревноста.
Елисавета и Иво са две човешки същества,между които се изградени твърди прегради.Но в крайна сметка невъзможната любов побеждава.

Tedi4ka
03-02-2009, 15:47
Търсих в гоогле-то за темите,ама не можах да намеря нищо..излизат ми само в помагало но нямам ВИП кредит там :(:( Ако може някой да ми намери тея темички,ще бъда мн. благодарна :):)
1.Човекът в новото време ("Песен за човека"-Н.Вапцаров)
2.Темата за невъзможната любов("Крадецът на праскови"-Ем.Станев)
3.Стремежът към свобода и щастие-основна необходимост на човека("Крадецът на праскови"-Ем.Станев)

Мерси предварително! :) :-)

Стремежът към свобода и
щастие – основна необходимост
на човека

Човешкият живот е изпълнен и осмислен от чувства и емоции. Основната причина за съществуването на човека е стремежът за намиране на собствен път към щастието, любовта и своодата.
През целият си житейски път човек се стреми към идеален живот. Малко или много всеки тайничко в себе си се надява, че този живот все пак съществува. Въпросът е дали наистина стремежът към любов, щастие и свобода е основната необходимост на човека?
Това е въпрос, на който всеки ще отговори по различен начин. За мен отговорът е положителен. Човек се е родил от любовта. Всеки един от нас съществува благодарение на любовта на родителите си. Но всъщност какво е любовта? Едни казват, че тя е най-красивото чувство, други – онова чувство, което носи най-много страдания, трети – че е смесица и от двете ... Но всички те, каквато и дефиниция да дадът, няма да изчерпва въпроса.
Но любовта не е само усмивки и целувки! Когато не е споделена тя се превръща в море от сълзи и тъга, мрак и нещастие, болка и страх, падение и отчаяние ... Когато си влюбен живота ти се струва доста по-хубав отколкото суровата действителност.
Ами щастието? Какво е то? Често хората го свръзват с върхов момент в емоционалното си състояние. Щастието се крие в невинните детски усмивки, в безкористните усилия да си полезен на другите, да споделиш с приятели и да намериш разбирателство ... Щастието е феномен! Но често го осъзнаваме едва тогава, когато е отминало, когато сивотата на делника отново ни притисне.
Свободата е не само висша ценност, но и непосилно бреме. Всички хора се стремят към нея, но някои не са достигнали зрелостта да бъдат свободни. Отделната личност може да постигне една относителна свобода, която не нарушава обществените порядки. Какъв е смисълът да си свободен, ако тази свобода няма да те постави в позицията на личност която живее в хармония с другите, вълнува се за бъдещето и върви по пътя на доброто? Защото орелът е свободен само тогава, когато има крила.
Любовта, щастието и свободата са трите най-важни неща кък които човек се стреми през живота си. Някой може ли да си го представи без любов и щастие? Без тях бихме се чувствали жалки и безполезни, ненужни никому ...
Дори да не признаваме, стремежът към любов, щастие и свобода са основната необходимост на човека, за да измине по-леко земния си път. Те винаги ще бъдат трите най-важни неща в живота ни, защото всеки се стреми да достигне своя малък земен рай ... Когато искаш да достигнеш своя свят, ти трябва да се бориш и да извоюваш своето щастие, любов и свобода!

Tedi4ka
03-02-2009, 15:49
Здравейте! Трябва ми спешно ТЕЗИ на теми: "Свободата на пленника и пленничеството на Елисавета в крадецът на праскови", "Душата на Елисавета е ту-оклиряна, ту-рапъвана на кръст", Свободен е онзи,който обича и онзи който не е способен да обича" и Любота е свобода на духа" трябват ми ТЕЗИ, а НЕ теми!

2.Душата на Елисавета е ту окрилена, ту разпъната на кръст
(„Крадецът на праскови” – Емилиян Станев)

І. Въведение:
Едно от най-големите постижения на съвременната българската литература е известната творба на Емилиян Станев "Крадецът на праскови". Повестта разкрива писателя като познавач на човешката душевност. Тя е най-превежданата му в чужбина творба, защото поставя проблеми с общочовешко значение.

ІІ. Теза:
Проблемът за човешкото щастие е основен за повестта. Авторът разказва за любовта между двама души. Произведението гради художествена представа за емоционалната промяна у Елиhttp://www.teenproblem.net/forumсавета. Всъщност това е история за драмата на една жена, която среща любовта в неподходящо време и място. Главната героиня търси своето щастие, смисъла на своя живот и го достига. Но тази ...любов предизвиква конфликт в душата и ценностната система на Елисавета – между повелите на сърцето срещу здравия разум, между моралните норми и отговорности към обществото и порива към щастие.

ІІІ. Доказателствена част:

Животът на Елисавета преди срещата й с пленника:

Първата поява на героинята в повестта “Крадецът на праскови” е в спомените на стария учител по математика.Читателят научава за някаква “история “ на героинята още преди първата й директна поява. Първото впечатление, което си изграждаме, е от спомена на повествователя - някогашното момче: „тайнствено красива” , „облечена в светлосиня рокля, с широки ръкави, през които излизаха нейните ослепително бели, разголени ръце», с къдрава «златиста и буйна» коса, която лежи «разчесана в скута й». Прилича на «привидение», «същество от неземния и магьоснически свят на приказките». Очите й са «дълбоки и сини, изпълнени с мека светлина и с тъга». Според учителя жената на полковника «беше красива жена, преминала първата си младост, и сега излъчваше уморената и презряла хубост на отминаващо лято. В големите й очи се долавяше нещо замислено, твърдо, дори мрачно, което придаваше на погледа й студен израз».
Елисавета се омъжва за полковника, за да си осигури материална сигурност. Авторът постепенно разкрива образа на главната героиня като потомка на «видно, ала обедняло семейство», което я подтиква към брак, отговарящ по-скоро на общественото положение на рода, отколкото на нуждата от човешка близост и любов. Речта й е вежлива, показваща изисканост и култура, присъщи за горните слоеве на обществото. Патриархалният морал, в който е възпитана, налага отказ от удоволствията на живота - един традиционен начин на живот без емоции и любов. Лиза е откъсната от света, ограничена в еднообразието, лишена от всякакви емоции и близост в брака си. Тя е бездетна, което допринася за нейната самота и емоционална бедност. За нея е непознато чувството любов. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен. Всъщност тя е лишена от свободата си. Няма стимул, който да придава смисъл на живота й. Приема с “търпение” нещастния си съпружески живот, самотата, войната и невъзможността да общува с други хора освен с ординареца и слугинята Марьола: “В самотните часове, които прекарваше всеки ден, тя изпитваше най-силно това неизказано чувство на отчаяние и малоценност, което измъчва безплодните жени на прага на старостта".
Нерадостният живот на героинята не я озлобява. Според нея дори по време на война хората трябва да бъдат „по–човечни”. Красноречив е жестът, когато Елисавета дава храна на непознатия и му обещава да му донесе обувки. Това показва нейното добро, състрадателно сърце, но и желанието й да общува с хора. Със съпруга си героинята не се чувства добре, но изпълнява задълженията си и поддържа у другите представата за нормални семейни отношения.
Елисавета не е щастлива. Отказала се от учителската професия, непознала радостта на майчинството, без да обича своя съпруг, за когото е омъжена не по любов, тя се примирява, че животът щ е пропилян. Външният свят почти не я докосва и тя намира утеха само в книгите. Очите щ изразяват отчаяние и обреченост, душата щ копнее за нещо различно, романтично и красиво. В този момент среща любовта. Тази толкова нужна за спасението на душата на Елисавета любов й дава военнопленника Иво Обретенович. Той й показва красотата и смисъла на живота. Затова тя започва връзка с него. Тръпката, която се появява, и чувствата, които изпитва, са непознати за нея. След всички емоционални лишения тя заслужава нещо по-различно, което да разнообрази ежедневието й и да осмисли живота й.


2. Окрилената душа на Елисавета
След първата среща с Иво на преден план в душата на Елисавета избликва чисто човешката жажда за свобода и щастие, защото без тях човекът не може да се радва на пълноценно съществуване. Обземат я силни емоционални преживявания. Тя започва да усеща непознати досега чувства: “Погледна настрана, усещайки как дишането й се затруднява и как кръвта лудо започва да чука в слепите и очи.” Осъзнава, че е влюбена в него и е готова да изостави всичко в името на тази любов. Понесена на крилете на любовта тя се преобразява в едно “вярващо, любещо и ликуващо същество, което отхвърляше нейния разум и желаеше да живее свободно и щастливо”. Новото чувство е като възраждане, провокирано от всемогъщата магия на любовта. Всичко, което се случва, променя влюбената жена, тя се чувства по-силна, предоставя й се втора възможност за живот, сега светът за нея е по-различен, по-магичен, по-красив. Изпълнена с увереност в силата на своите чувства, Елисавета е готова да отстои полученото щастие с цената на всичко. Внезапно бликналото чувство не се подчинява на бушуващата война, на политически или идеологически ограничения, на битовите порядки. Тази стъпка встрани от общоприетото й дава не само радост и удовлетворение, но и възможност да разбере смисъла на свободата, защото за първи път в живота си тя обича. Появата на Иво Обретенович превръща Елисавета в личност, в “разбунтуван” човек, който е в състояние да се противопостави на всичко и на всеки: тя губи търпение и започва да се съпротивлява на нещата, които до този момент са били “нормални” за нея; започва да изисква уважение към себе си, преосмисляйки постепенно ценностите на съществуването си.
Елисавета изцяло се променя като личност, защото любовта й дава свобода: “От тоя ден тя престана да бъде тая Елисавета, която познаваше...”. От самотна жена с “чувство на отчаяние и малоценност”, която се вижда “пред прага на старостта “, тя се превръща във влюбено младо момиче, очакващо с трепет и вълнение своя любим. Нежността и обичта я преобразяват - тя се подмладява, вижда света през различни очи, в една прекрасна светлина, ”изпълнена с благодарност и обич”. Знае заради кого и защо живее, с трепет очаква всеки миг и е жадна за всеки поглед на любимия: ”алчна към всеки отминал миг от тия два часа под липата”. Започва да вярва във възраждащата сила, в красотата, в прелестите, които я заобикалят, и благодарение на споделените мигове с пленника и тя става част от цялото това щастие. Неочакваната любов осмисля живота на Лиза: “усещаше, че се изпълва със самоувереност... Той й дава цялата онази топлота, която й е липсвала през всичките онези години, прекарани с полковника ...”
Главната героиня се променя не само духовно, но и външно: „Лицето й имаше прясна и свежа руменина... Очите й светеха с лъчезарна чистота..., а устата й се усмихваше в единия си ъгъл загадъчно”. Новото чувство е като възраждане, провокирано от всемогъщата магия на любовта. Споделените любовни радости, разкрепостеният устрем на сърцето се излъчват от целия й облик - тя изглежда по-млада и по-красива. Дори слугинята Марьола забелязва промяната и изненадва Елисавета с „правдивостта си”: „Трябва да ви е леко на сърцето. Човек се подмладява, когато душата му е свободна.”

3. Конфликтът в душата на Елисавета:

Елисавета мечтае за бъдеще, свързано с пленника, но не може да забрави миналото и да заглуши съвестта си, свързана с миналото и съпруга й. В произведението намираме ясно изразен конфликт: от една страна са човешката нужда от любов, от свобода и щастие, от пълноценен живот - основна отговорност към себе си; от другата страна са отговорностите към семейството и обществото.Този конфликт е достатачен, за да засили драматизма на ситуацията до крайност. Към него се прибавят национална омраза, преминаваща в лична, предразсъдъците и обществения морал, докато се стигне до един трагичен възел, който е почти невъзможно да се разплете.
В цялата повест Емилиян Станев следи съвсем отблизо психологическите нюанси у героинята си, промените, настъпващи у нея, редуващите се противоречиви състояния на духа - много богатата гама от окрилена самонадеяност до плашещи предчувствия. Несъмнено пред Елисавета стои въпросът за нравствеността на предлагащия й се избор. Героинята е обзета от постоянни вътрешни противоречия и колебания - дали ще намери сила и смелост да избяга от тъй омразната й колиба или завинаги ще позволи на тягостната атмосфера да смачка живота й. Тази силна любов я раздвоява, разкъсват я гордост и срамежливост. Елисавета стои на границата между гласа на сърцето и този на разума: “ Душата й бе разделена на същества: едното - примирената, угнетената жена, чакаща пристъпващата насреща й старост с безразлично отчаяние и тъга, и другото - непознато досега, вярващо, любещо и ликуващо същество, което отхвърляше нейния разум и желаеше да живее свободно и щастливо. Първото не й предлагаше вече нищо в своята равна строгост, но и не я заплашваше с нищо. То бе твърде разумно, за да се надява тепърва на живота, и не желаеше нищо освен спокойствие.” След разтърсващи душата колебания героинята на Емилиян Станев избира да даде живот на второто „същество”, на което тя се съпротивлява и което се оказва по-силно от „мъчителните пристъпи на съвест”, „отхвърляйки всички морални забрани и всякакви разумни доводи”. Авторът отвежда читателя до важни житейски ценности и изводи за живота, за смисъла на човешкото съществуване и любовта и му дава представа за тежките условия, при които е принудена да живее българската жена в отчуждения свят на войни и строг морал. Макар душата й да се бунтува, да осъжда “безкрайната сложност и сила на усещанията”, тя жадува да остане сляпа за “околния свят”, да се откъсне от оковите на “угнетена жена” с “пропиляната младост “ и да се радва на младостта на сърцето си.
Понякога душата на Елисавета е разпъната на кръст от „страх пред предстоящето”, вътрешната борба я разкъсва, но образът на любимия връща вярата и самочувствието и. Героинята е изстрадала жена, която след дългите години без щастие в брака решава да промени своя монотонен живот, като преследва това, което желае. Подчинявайки се на поривите на душата си, тя изживява истинска любов и умира заради нея. Затова остава в съзнанието на читателя като човек със силна воля.

ІV. Заключение:

Свободата и щастието – две от най-важните ценности на човешкото съществуване. Срещу тях обаче се възправят не само нормите на закостенелия патриархален морал, а и човешката съвест. Затова изборът на героинята е така дълбоко изстрадан и драматично категоричен. В повестта „Крадецът на праскови” ставаме свидетели за пореден път, че за любовта няма граници, тя е мощно чувство, издигащо се над живота и над смъртта. Емилиян Станев я утвърждава като основна двигателна сила в живота, като пробуждане на сетивата, водещо към един по-добър свят. “Защо да не бъдем по-човечни?” – сякаш “пита” творбата, описвайки драмата на “човечната” любов, преодоляла границите на неразбирането, отчуждението, предразсъдъците и егоизма.

DeathxRlzxXD
03-03-2009, 10:51
Zdraveite :) Trqbva mi su4inenie-razsujdenie na tema "Vqrata v dobroto y 4oveka" ili 'Tova e prekrasno ,nali?' 0tnosno 'песен за човека' na Nikola Vapcarov 8-[ 8-[ trqbva mi nai-kusno do ytre :-o :-k Mersi predvaritelno :) :) :) :)