здравейте! някой да не знае някой адрес за есенца и теми, или по конкретно някой може ли да ми даде нещо примерно за есе на тема нещо свързано с отношенията между хората...всичко ще ми от полза, матреиали, и изобщо ако някой може да помогне с нещо нека го направи плсссс че хич ме няма в писането на есета айде мн ше сам благодарна ако някой помогне :P :P
sexa_na_kompleksa
05-19-2008, 16:16
Аз по принцип ползвам тези сайтове:
http://www.teenproblem.net/school/
http://www.myschoolbel.info/Welcome.htm
http://pomagalo.com/
Ето какво намерих за твоята тема:
Какво кара хората да се обединяват?
Две глави мислят по-добре от една.Това кара всеки човек да потърси помощ от някой надежден приятел.Във всекидневието сме изправени пред много проблеми и препядствия,които трябва да решим,а за тази цел ни е нъжна малко или много помощ.В името на общото благо хародът се обединява,за да е по-силен.Когато опастност грози всички хора,те се сплотяват и работят ,за да постигнат обща цел.Резултатът от това,запример,са стачките и митигните,които са протест срещу несправедливостта,която може да се изразява в лицето на високи данъци,закъснели заплати,много ниско заплащане за тежък труд и други.Дори и в някои случаите това обединяване да не дава резултат,трябва да се опита със всички сили.Победата е най-сладка ,когато е постигната с много труд и чувство за справедливост.
Друга причина,която стимулира обединението на хората е любовта.Това чувство е свята сила,която дава крила на всеки ,който я притежава.Хората загърбват противоречия и спорове,защото се обичат и искат да бъдат щастливи в съвместния си живот.Има много случаи ,в които има хора,които са пренебрегнали дори семейството,роднините и близките приятели заради любовта към любимия човек.
Традициите и обичаите ,които се предават от поколение на поколение са символ на сплотяването.Особено българите може да се похвалим с много цветни празници.Тяхното честване означава сплотяване.
Нуждата кара хората да си помагат.Приятелството е една от най-важните връзки между хората.Ако приятелите са надеждни и добронамерени,могат винаги да помагат в съответната ситуация.Отзивчивостта се крие в сърцата на хората и може да се отключи,ако някой япотърси,Неслучайно хората се измисли мъдростта,че "приятел в нужда се познава."
Общуването
Общуването...То умение ли е,изкуство,жизнено важно за хората,или е без значение,без смисъл,импулсивно,спонтанн о?Все въпроси,на които човек трябва да намери отговорите по пътя на живота си...
Според мен общуването е изкуство,което изисква човек да притежава умението да разсъждава и да се изказва.Хората постоянно се учат да общуват,не се раждат научени.Общуването просто е начин на живот.
Хората по света притежават уникалното умение да говорят.Но целта на общуването не е просто човек да сипе поток от думи,а да влага известен смисъл в тях.Отстояването на личното мнение и позициите са от особено важно значение за комуникацията.По този начин околните си правят изводи за нас като личности,за нашето мислене и за разбирането ни за живота.
Има много неща,които печелим,когато комуникираме с останалите хора. Най-малкото ние се приобщаваме към тях и ставаме част от обществото, в което живеем.А и времето на нашето съществуване е изключително демократично и либерално и притежаваме свобода на словото.Това значи,че можем без проблем,свободно да изразяваме личното си мнение,без страх от хорското одобрение или отхвърляне.Но както всяко нещо,така и общуването има своите отрицателни черти.В процеса на изразяването на мислите ни,хората често ни разбират погрешно,или просто изопъчават думите ни.Но тук вече става въпрос за ценностната система на околните,за техните разбирание.И за фалша,лицемерието и лъжата,които властват във времето,в което живеем.Въпрос на умение е да се преборим с това и да докажем най-вече на себе си,че все пак добротата и искреността донасят ред в собствения ни свят.А така и в света на околните.
Общуването от друга страна е начин да изразим емоциите си.Споделеното щастие е още по-голямо,а нещастието е по-малко,когато го разделим с другите.А това става единствено чрез комуникирането.То е начин да сме в хармония със заобикалящия ни действителност и ни прави част от цялото,от света.
Ние,хората,трябва да сме благодарни за този дар на природата-речта.И трябва да се чувстваме щастливи от този факт,а не да го приемаме за даденост.И да осъзнаем,че общуването е оръжие,което трябва да използваме за съзидание,а не за разрушение!Именно така светът,в който живеем,ще стане по-добър!Дали?Може би...
Светът се руши, макар и неговата разруха да е прикрита под прогреса и само проглеждането на обществото може да го спаси! Ако бях всесилна щях да накарам хората да повярват в себе си и да бъдат по сплотени, защото истинската дружба може да направи всичко. Още от малка родителите ми са ме учили да помагам на ближния с каквото мога. Но в днешно време в България понякога дори и в добрия жест хората намират лошото. Ако можех да направя всичко, не бих използвала цялата сила. Щях да помогна на хората изпаднали в беда по такъв начин, че когато пак изпаднат да знаят какво да направят за да се измъкнат сами. Света през детските очи е като приказка, но с израстването им осъзнават, че в тази приказка не всичко е розово, както е било досега. Започваш да различаваш добрите от лошите. Навлизаш в смисъла на думата живот… Дори когато се мислиш за много силен всъщност си, слаб а пък когато си слаб но повярваш в себе си би могъл да направиш каквото поискаш. Когато някой ти зададе въпроса “Какво би направил за хората ако си всемогъщ?”. На всички първите им мисли са: “Ще направя света по добър”, “Ще дам на хората повече пари” … Но дали това е начинът? Дали ако направим така, че да няма зло и всички да имат пари, хората щяха да си помагат, когато всички си имаха всичко? Дали щяха да знаят какво е щастие ако го нямаше нещастието? В моите мисли за промяна на света аз само бих сложила на отговорни постове искрени и честни хора, които да не гледат своето благо, а благото на хората. Дали ако имаше толкова благоприятни условия за живот тук хората щяха да бягат в други държави? При тези условия дори и аз бих напуснала България. И за това сега имаме толкова проблеми, защото хората които ни управляват гледат само своето благо, не ги интересува с какво може да пострадат хората.. Ами всички цигани в България.. те станаха повече от самите българи. Всеки път,когато се замисля за това ,което съм,за това,което бях и за това,което ще бъда,в съзнанието ми нахлуват различни емоции,моменти и хора... И лоши и хубави, и весели и тъжни и все пак това са си моите мисли, моите спомени, моите мечти и надежди. Никой не може да промени света той е такъв и ние просто трябва да го приемем. Всичко е направено с цел или просто случайно в този живот. И ние трябва да се научим да бъдем силни и да вярваме в себе си. Има хора който вършат престъпления .. но рано или късно си плащат за това. Хората страдат и се борят не всичко е песен но винаги е нужно да се питаш живот ли щеше да е ако беше лесен? Не винаги виновен си но отнасяш ти вината, не винаги времето лекува, но винаги заплаща се цената и безумно много струва. Да живеем безпроблемно, да не мислите за ежедневното оцеляване, за залъка, от който имаме нужда. Иска ни се да се поглезим, да се порадваме на парите. За много от нас те са основна цел в живота. И тези хора пропускат най-прекрасните си мигове на земята заради този недостатък. Аз не бих променила нищо друго освен тези неща който изброих по горе. Защото вярвам в хората, вярвам в себе си и мисля, че ако положим усилия и бъдем сплотени бихме оправили всичко, което искаме без да е нужно да сме всесилни.
Мноооогооо благодаря :P :-)