Shadow_Walker
05-20-2008, 08:46
В чаршафи от сатен
Принцеса млада спеше
И в тежък сън, заплетен
След колесница тя крещеше.
Стресна се, отвори си очите,
погледна през стъклото към звездите,
но те оставаха закрити
от облаците страховити.
Обърна се, потръпна и загледа
Как пламъци в камината блестят
И как към кожата и бледа
Вълни от топлина летят.
Ала някак изведнъж
Остана тя без капка светлина,
Усети вопъл на умиращ мъж,
В сърцето и попадна лъч тъга.
В покоите си, болен,
Милият и брат оплакваше съдбата,
Че без сили бе останал,
Че отлиташе от тялото душата.
И както девойката тъжеше,
Пред нея той се появи,
Но прозрачен тав стоеше
И накара я да изпищи.
От уплаха тя припадна,
Сутринта се чак свести
И научи от сестра си
За затворените две очи...
Принцеса млада спеше
И в тежък сън, заплетен
След колесница тя крещеше.
Стресна се, отвори си очите,
погледна през стъклото към звездите,
но те оставаха закрити
от облаците страховити.
Обърна се, потръпна и загледа
Как пламъци в камината блестят
И как към кожата и бледа
Вълни от топлина летят.
Ала някак изведнъж
Остана тя без капка светлина,
Усети вопъл на умиращ мъж,
В сърцето и попадна лъч тъга.
В покоите си, болен,
Милият и брат оплакваше съдбата,
Че без сили бе останал,
Че отлиташе от тялото душата.
И както девойката тъжеше,
Пред нея той се появи,
Но прозрачен тав стоеше
И накара я да изпищи.
От уплаха тя припадна,
Сутринта се чак свести
И научи от сестра си
За затворените две очи...